№ 31057
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20221110132648 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 и следв. ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 212407/26.07.2023 г., подадена от
процесуалния представител на ответника – адв. Н. И. за изменение на
Решение № 11444/01.07.2023 г., постановено по гр.д. № 32648/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 63-ти състав в частта, касаеща разноските. Молителят
счита, че размерът на присъденото в полза на процесуалния представител на
ответника адвокатско възнаграждение е изчислен неправилно. Твърди се, че
приложение в случая намирала разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
В законоустановения срок е подадена и молба с правно основание чл.
248 ГПК от адвокат К Б за изменение на Решение № 11444/01.07.2023 г.,
постановено по гр.д. № 32648/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав в
частта, касаеща разноските. Твърди се, че приложение в случая намирала
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Моли се да се измени решението като се осъди Софийска
вода АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както следва:
допълнителни 113.79 лв. на адв. Красимира Игнатова Билева.
В законоустановения срок не е подаден отговор на молбите по чл. 248
ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото,
намира следното:
1
В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните
да поиска съдът да се произнесе по искането , чрез допълване или изменение
на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени
предпоставки. Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК.
Същите са и допустими - адв. Билева и адв. И. са легитимирани да поискат
изменение в тази част, доколкото разноските се претендират на основание чл.
38, ал. 2 ЗА. Представени са списъци по чл. 80 ГПК – л. 14 гръб от ч. гр. д. №
1783/2022 г. и л. 19, л.43 и 44 от гр.д. № 32648/2022 г.
Разгледани по същество и двете молби с правно основание чл. 248 ГПК
са неоснователни по следните съображения:
С решение № 11444/01.07.2023 г., постановено по гр.д. № 32648/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 63-ти състав съдът е осъдил на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ищцовото дружество „Софийска вода“ АД да заплати на адвокат К Б
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 18.35 лева за процесуално
представителство единствено в заповедното производство, тъй като исковите
претенции са уважени в частично. Съдът намира, че действително в
заповедното производство се дължат разноски на длъжника, но само в
хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 НМРАВ – за съвет и консултация и то при
положение, че е направено подробно и обосновано възражение с доводи и
възражения, които биха могли да се разгледат в акта по същество. В случая
възражението е бланкетно, като е направено общо оспорване за недължимост
на сумите по заповедта за изпълнение, поради което и в случая дължимото
минимално възнаграждение за възражение по 414 ГПК в заповедното
производство е в размер от 50.00 лева.
В настоящия казус разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ е
неприложима. Съдът приема, че не е ограничен от минимума, установен с
нормата чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като приема, съгласно разрешение по
преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 (задължително за съдилищата съгласно
чл. 633 ГПК), че подобна правна уредба е от естество да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, поради което всеки съд следва да прецени дали с оглед на
конкретните условия за прилагането уредбата с посоченото съдържание
2
отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда
до необходимото за изпълнението на тези цели. Затова и в случая, съдът
счита, че не следва да се ревизира присъденото възнаграждение, тъй като
същото е изчислено правилно и в съответствие с отхвърлената част от
претенциите.
С решение № 11444/01.07.2023 г., постановено по гр.д. № 32648/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 63-ти състав съдът е осъдил на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ищцовото дружество „Софийска вода“ АД да заплати на адвокат Н. И.
адвокатско възнаграждение в размер от 146.82 лева за оказана безплатна
адвокатска помощ. Съдът не споделя доводите в молбата, депозирана от
адвокат И., понеже присъденото възнаграждение е изчислено съобразно
правилото на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ. Цитираната практика на ВКС в
действителност предвижда присъждане на отделни възнаграждения за
процесуален представител при заявени няколко претенции, но това се прилага
в случаите със сериозен материален правен интерес, както и за дела,
отличаващи се с фактическа и правна сложност, под които хипотези
конкретният случай не може да се приведе. За пълнота следва да се посочи,
че когато е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв.
размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, а не съобразно
правилата на НМРАВ. Целта на разпоредбата е определени категории лица да
имат възможност да получат безплатна правна помощ, но законодателното
лимитиране на категориите субекти е такова, че води до извод, при
телеологическото тълкуване на закона, че възможността и целта
предоставени в закона касаят постигането на определени социално
приемливи резултати. Съответно е налице злоупотреба с право всякога,
когато при условията на чл. 38 ЗАдв. целта е търсене на икономическа облага.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 212407/26.07.2023 г.,
подадена от процесуалния представител на ответника – адв. Н. И. за
изменение на Решение № 11444/01.07.2023 г., постановено по гр.д. №
32648/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав в частта, касаеща разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 212393/26.07.2023 г.,
3
подадена от адвокат К Б за изменение на Решение № 11444/01.07.2023 г.,
постановено по гр.д. № 32648/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав в
частта, касаеща разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4