№ 68
гр. Ямбол, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря В.Д.Д.
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20252300500010 по описа за 2025 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.
Г. С. с ЕГН **********чрез адв. И. Г. от ЯАК и въззивна жалба на прокурор при РП -
Ямбол, двете против Решение №574/30.10.2024г., постановено по гр.дело № 3496/2023г. по
описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е постановил следното:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 - съдебна
палата, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. С. с ЕГН ********** от гр. *, местност „*, под язовира, със
съдебен адрес гр. *, ул. *** -адв. И. Г.- ЯАК, сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до
окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното
повдигане и поддържане на обвинение по ДП №109/2021 г. по описа на РУ-Ямбол, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
сумата от 3 000 лв. до сумата от 15 000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху
тази сума за периода от 15.06.2021 г. до 23.06.2022 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 - съдебна
палата, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. С. с ЕГН ********** от гр. *, местност „*, под язовира, със
съдебен адрес гр. *, ул. * - адв. И. Г.- ЯАК, сумата от 312 лв. разноски за настоящата
инстанция, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 10 лв. - заплатена
държавна такса.
С въззивната жалба на прокурор при РП - Ямбол първоинстанционното решение
се оспорва в осъдителната част, с която ЯРС е уважил предявения иск за сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
24.06.2022 г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпени от лицето вследствие
1
незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 109/2021 г. по описа на РУ –
Ямбол и в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Г.
С. с ЕГН ********** от гр.* сумата от 312 лв. разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 10 лв. - заплатена държавна такса. Изложени са твърдения за
неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваните му части. Считат за
завишен размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като същият не
отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в Р.България и на съдебната
практика по аналогични случаи / включително и тази на ЕСПЧ/. По отношение претенциите
за претърпени имуществени вреди от страна на ищеца, считат същите за неоснователни, тъй
като същите не могли да се докажат. Изтъква, че не са представени и доказателства за реално
осъществена защита и че към исковата молба не са приложени доказателства /адвокатско
пълномощно и договор за правна помощ/, от които да може да се направи извод дали е
налице хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК. Направено е възражение за прекомерност, в случай
че са заплатени разноски, значително надвишаващи предвиденото минимално
възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Намира за
неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за търпени от него неимуществени
вреди, вследствие на незаконни действия на Прокуратурата на Р.България, тъй като дори да
има претърпени такива вреди, те не са пряка и непосредствена последица от действия и
актове на Прокуратурата на Р.България. Моли ЯОС да отмените първоинстанционното
решение в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди,
като изцяло отхвърли претенцията на ищеца за причинени неимуществени вреди или
определи такива в размер значително по-малък от уважения от ЯРС и съобрази с това
размера на евентуално дължимите разноски по делото.
В законоустановения срок за отговор не е депозиран такъв от ответната страна.
С въззивната жалба на Г. С. първоинстанционното решение се оспорва в
отхвърлителната част, с която ЯРС отхвърля иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 15 000 лв., както и
за присъждане на законна лихва върху тази сума за периода от 15.06.2021 г. до 23.06.2022 г. с
твърдения за неправилност и несправедливост. Изложени са доводи в тази насока. Посочена
е и съдебна практика. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и
да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати "разликата между
присъдената и уважената част от иска, а именно сумата от 12000 лв." обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.129,
ал.2 вр. с ал.129, ал.1 от НК. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В о.с.з. въззивникът Окръжна прокуратура – Ямбол, редовно призован, явява се
прокурор Л., която поддържа депозираната жалба и оспорва основателността на въззивната
жалба на другата страна. Пледира ЯОС да отхвърли изцяло въззивната жалба на Г. С. и да
уважи жалбата на прокуратурата, като отмени атакуваното решение в осъдителната му част
и отхвърли предявения иск, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.
В о.с.з. въззивникът Г. С., редовно призован, явява се лично и с адв. Г., която
поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва основателността на въззивната жалба на
другата страна. Пледира ЯОС да уважи въззивната жалба на Г. С. и да остави без уважение
жалбата на ОП – Ямбол. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от приложените по делото писмени
2
доказателства, че с постановление от 28.06.2021 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП
№109/2021 г. по описа на РУ – Ямбол за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1
НК, като му е взета мярка за неотклонение "подписка". Впоследствие ЯРП е внесла
обвинителен акт срещу ищеца за посоченото деяние, като е образувано НХОД №1026/2021 г.
по описа на ЯРС, по което с Присъда №84 от 08.06.2022 г. подсъдимия Г. Г. С. е признат за
невиновен в това, че на 01.01.2021 г., около 10.00 ч. в гр.Ямбол, местност «Курткая», чрез
нанасяне на удари с лопата по тялото и ръката, да е причинил на М.П.Д. от гр.* средна
телесна повреда, изразяваща се в косо счупване на тялото на лакътната кост на дясната ръка,
което е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, поради
което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.129, ал.2, вр.
с ал.1 НК. Оправдателната присъдата е влязла в сила на 24.06.2022 г. /видно от направеното
отбелязване върху присъдата/. Така наказателното преследване срещу ищеца е продължило
в периода от 28.06.2021 г. до 24.06.2022 г., т.е. почти една година.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства. Разпитан е свидетелят Г.Н.Н., от чиито
показания се установява, че познава Г. С. от десетина години, като били семейни приятели и
съседи. Ищецът отглеждал животни и продавал мляко. Знаел, че на 01.01.2021 г. същият
имал инцидент с М., като последния завел дело срещу него, което му се отразило много зле
на психическото и здравословното му състояние. Появили се и проблеми в къщата му,
комшии и клиенти, на които продавал млякото, се отдръпнали от него и го мислели за лош
човек. До домът му ходили полицаи, връчвали му призовки и го викали в полицията, като
знаел, че му повдигнали обвинение за нанесена лека телесна повреда на М.. Хората странели
от ищеца, като здравословните му и психически проблеми се усилили, също се влошило и
семейното му положение. Ищецът споделил на свидетеля, че имал проблеми с жена си, бил
изнервен и неспокоен, започнал да вдига кръвно, обострило се заболяването му псориазис.
Било го страх, че може да влезе в затвора, като обявил животните за продаване. Започнал
изследвания и му предстояло лечение във връзка със заболяването му. Заболяванията ищецът
ги имал и преди, но в лека форма, като сега се усилили. Към момента продължавал да
отглежда животни, предимно крави. Не може да посочи какви доходи получава, но се
издържал от отглеждането на животните, от продаване на мляко, пак отглеждал животни, но
в намален размер. Не бил присъствал на инцидента, не знае дали е имало съприкосновение
между Г. и М., като последния бил нападнал дядо С., а Г. го защитил. След няколко месеца
дядо С. починал, като си приказвали с Г., че може и от инцидента да е починал.
Разпитан е свидетелят Г.Г.С., от чиито показания се установява, че с ищеца са
комшии, като го познавал от десетина години. Преди около три години имало случай, когато
М. нападнал възрастен човек, на когото Г. буквално му спасил живота. След този случай Г.
имал проблеми, като посоченото по-горе лице било проблемно, конфликта не му бил за
първи път, като посягал и на свидетеля, който имал подадени жалби в полицията. Твърди, че
в местността „Курткая“ били като едно затворено общество, като едно малко село и
всичките започнали да мислят Г. за побойник, за конфликтна личност, отделили се от него,
въпреки, че не бил такъв човек и спасил живота на възрастния човек. Свидетелят посочва, че
след инцидента работата на ищеца спряла, имал проблеми с мандрите, които не искали да му
изкупуват млякото и не можел да работи. Ищецът изпитвал страх от това лице, което
нападнало възрастния мъж, тъй като същия можел да му направи всякакви проблеми, а и го
заплашвал и Г. започнал да продава животните, защото се страхувал, можело да го запали,
можело всичко. Г. се сринал психически, променил се коренно, комшиите взели да го гледат
с друго око. Всичко това му се отразило на работата, на семейството му, на парите. Г. бил
много зле и не можел да работи, като често бил обект на одумване - хората говорели, че пак
идвала полиция при Г., всеки ден идвала полиция, като при някой престъпник, пък той не
3
бил направил нищо. Тези одумвания го сринали още повече, в полицията също го третирали
като престъпник, взели му отпечатъци. Бил също пред развод, като имал проблеми вкъщи.
Сринал се отвсякъде, без вина бил виновен. Двамата си приказвали след този случай- Г. се
натоварил много психически, обострила се болестта му, ходил на лечение на много места, на
лечителки, кой където му кажел, като от три години не можел да се оправи и заболяването се
задълбочавало. Споделял на свидетеля, че е пред развод, защото първо се сринал, работата
му паднала, доходите му паднали и съответно с жена си почнали кавгите, като нямало пари
и развода бил готов. Г. се затворил и променил. Бил неспокоен и не бил същия човек, бил
под постоянен стрес, че М. можел пак да се появи, бил го заплашвал и не знаел какво може
да му направи. Пуснал животните си за продажба, като свидетеля го питал защо и Г. му
казал, че ще се маха. Конфликтната личност се казвала М., не бил присъствал, когато всичко
станало, но след това всичко се разбрало - М. започнал всичко, а Г. защитил човека и ако не
бил той, щяло да има убийство - той спасил човека. Заради случая всичко се сринало, не
можел да си гледа животните, да продава мляко и всичко се разстроило. Получавал доходи,
за да може да преживява нормално, а след инцидента му паднала работата, паднала му
продукцията и бил много зле, като решил да продава всичко. Абсолютно всички знаели, че
ищецът защитил възрастния човек, но се отнасяли с него като престъпник - виждали
полицията, която идвала при Г. през ден и си мислели, че щом при него ходи полиция, значи
той е престъпник и нямали да купуват мляко от него. От това той се сринал психически, като
спрели да му купуват продукцията и останал без пари, изоставили го много хора. Свидетелят
също бил потърпевш, имал пет жалби до полицията срещу това лице, но от там само го
предупредили. Заканвал им се физически - и Г., и свидетелят ги било страх от М.. Г. се
страхувал, че можели пак да му повдигнат обвинение.
Разпитана е свидетелката П.Т.С., от чиито показания се установява, че същата от 19
години живее на семейни начала с Г.. От десет години гледали крави на „Курткая“ и имали
две общи деца. Тя била свидетел на инцидента между М.П. и съпруга , като имало и трето
лице, което починало. Мъжът защитил третото лице, защото М. започнал да го бие, като
това се случило на първи януари, но не си спомня точната година. М. ударил човека, набил
го, а мъжът го защитил и го осъдили, че набил М., но това не било вярно. Той подал
молба за дело, започнали да ходят полицаи и да му дават призовки, извикали го в полицията,
вземали му отпечатъци, като го третирали, като най- долен престъпник. Били много
разтревожени да не го осъдят, заради един лош човек. Съпруга не бил лош човек и след
като децата разбрали били много притеснени. Г. стигнал до хапчета за кръвно, псориазиса му
бил в лошо състояние. Психически били много зле нещата, стигнали до раздяла и постоянно
се карали. Клиентите се отдръпнали, като останали само на нейната заплата, въобще нямало
поръчки нито за мляко, нито за нищо. Хората си мислели, че той бил лош човек, че щял да
набие някой или ще му направи нещо. Чувало се лошо за Г., като се страхували и от М..
Последният започнал да причаква свидетелката на спирката, като нея я било страх и се
наложило Г. да я изпраща и посреща. Било голям ужас за тях, имали проблеми с М. и делата
продължавали. Последно се бил хвърлил на колата, за да можело мъжът да го смачка и да
влезе в затвора, говорил, че бил си купил голям нож и щял да го заколи. Г. го било страх, че
можели пак да го обвинят, а той нищо не бил направил. Мисли, че около две години
продължило наказателното производство, като станало по-сериозно заболяването му. Той
имал много малко петна, не било така усилено, сега вече имал навсякъде. Преди това ходили
на лечителки, какви ли не билки вземал и се мазал, но след инцидента докторите казали, че
от самите нерви се обострило това нещо. Нямали медицински документи, защото ходили
при лечителки, като от скоро ходили при доктори и му правили медицински изследвания,
които не били готови. Ходили при д-р А.Я., при дерматолог, като му взели биопсия. Знаела,
че М. се заканвал на Г., имало и друго дело, но не била сигурна дали било приключило или
4
продължава, като там Г. бил пострадал. Тя била на самия инцидент, като М. нападнал
съпруга . След инцидента хората не искали да говорят с него, всички странели, защото
мислели съпруга за лош човек. М. говорил глупости за него, че бил лош човек и
разпространил за инцидента. Съпруга й бил земеделски производител и имали крави, като
доходите им били от мляко. Бизнесът им бил от почти 20 години, като съпруга й получавал
малки доходи, почти не вземал пари и останали само на нейната заплата. Не искали да им
изкупуват млякото, сиренето им, нищо не искали да купуват. Имало и други земеделски
производители, като хората започнали да си купуват мляко от града, а преди това ходели при
тях. Преди инцидента, за заболяването на Г. ходили само по лечителки, като той имал
псориазиса и преди инцидента, но бил много малко, бил открит малко преди инцидента и
дори не знаели какво е, но след инцидента много се обострил. В момента съпругът пак с
крави се занимавал, като имали 14 крави, а преди инцидента били 17.
От представената по делото етапна епикриза амб.№ 926/24.04.2024 г., издадена от
лекуващия лекар – д-р А.Я., Г. С. от 20 години боледува от псориазис, от един месец след
силен стрес обривите се влошили и са обхванали 80 % от повърхността на кожата. Лекувал
се е локално, оплаква се от сърбеж. Видно от представения по делото резултат от
хистопатологично изследване Биопсия № 883/2024 г. на Г. С., клиничната диагноза е
псориазис вулгарис. В заключение е посочено, че хистологичната картина отговаря на
псориазис.
Видно от представените по делото Писмо от 23.12.2024 г. на РЗОК-Ямбол, ведно с
приложените към същото Протокол за предписване на лекарствени продукти и Решение на
специализирана комисия, издадени на името на въззивника С., на последния са изписани
следните лекарства: Tremfya – 4 опаковки за 168 дни и е насочен за амб. Процедура 38 от д-р
А.Я. с дата на насочване 17.09.2024 година.
От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № 37/2024 г. от вещото
лице д-р Т.Ч. се установява, че освидетелстваният страда от псориазис с обширни
псориатични плаки в областта на горните и долните крайници, както и единични плаки в
областта на корема и седалищните области. В тази връзка е било извършено хистологично
изследване на биопсичен материал от псориатични плаки, при което е било верифицирано
заболяването псориазис вулгарис. Това заболяване е хронично кожно заболяване, при което
се наблюдават обширни червени плаки, покрити със сребристо-бели люспи, разположени
главно в областта на лактите, коленете, кръста и скалпа. При около 30% от пациентите се
наблюдава и псориатичен артрит, като при освидетелствания не се установяват данни за
тази форма на заболяването. Обривите са с различни размери, при липса на лечение и
предразполагащи фактори могат да се слеят и обхванат цялото тяло. Възможно е да
покриват и крайниците. Заболяването се среща при хора от всички възрасти. Сред
възможните причини за поява на заболяването са генетична предразположеност, инфекция,
прием на медикаменти, стрес и други. Под влияние на тези фактори се стига до възпаление,
натрупване на цитокини в кожата, промяна в скоростта на деление на клетките в епидермиса
и в крайна сметка: до поява на люспи по повърхността на кожата. Лечението на псориазиса
се осъществява с локални средства - мазила за външна употреба и системни средства -
медикаменти за вътрешен прием (метотрексат, циклоспорин). Все по-успешно се прилагат
биологичните терапии – иновация в лечението на псориазис с отличен резултат дори при
тежки форми, трудно поддаващи се на лечение. Постигането на контрол върху заболяването
и повлияването му до степен да не пречи на социалния живот на пациента е напълно реално.
Обострянето на заболяването или провокиращите фактори са травма на кожата, стрес, прием
на някои медикаменти, злоупотребата с алкохол, инфекциозни заболявания (особено
предизвикани от стрептококи, вирусни инфекции и други. Има данни, че заболяването е
5
автоимунно, а в някои случаи се установяват и влиянието на наследствените фактори.
Например ако единият от двуяйчните близнаци се разболее от псориазис вулгарис, то и
другият близнак също се разболява от това заболяване.
Воденето на съдебно разследване на човека води и до възникване на стресови
ситуации и лицата, болни от това заболяване е възможно да получат обостряне на протичане
на заболяването с разязвявания на псориатичните плаки, засилване на усещанията за болки и
кръвоизливи. В конкретния случай напълно е възможно у освидетелствания да са се появили
такива признаци и оплакванията му от болки и кръвоизливи в областта на псориатичните
плаки и ставите да са се засилили, тъй като са били налице факторите, които причиняват
настъпването на такива усложнения. Към настоящият момент, състоянието на
освидетелствания е добро и заболяването е в стадий на затихване. Изслушано в съдебно
заседание, вещото лице поддържа представеното заключение.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
И двете въззивни жалби са допустими, като подадени в предвидения в закона срок и
отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат
правен интерес от обжалването, поради което жалбите следва да се разгледат по същество.
Преценени по същество и двете въззивни жалби са неоснователни.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Преценено по същество - решението е правилно. Съображенията за този извод са
следните:
С исковата си молба до ЯРС ищецът Г. С. е предявил против Прокуратурата на
Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Поддържал е в исковата молба, че с постановление от 28.06.2021 г. ищецът е
привлечен като обвиняем по ДП № 109/2021 г. по описа на РУ – Ямбол за извършено
престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1. НК. Впоследствие ЯРП е внесла обвинителен акт
срещу ищеца за посоченото деяние, като е образувано НХОД №1026/2021 г. по описа на
ЯРС, по което с Присъда №84 от 08.06.2022 г. подсъдимия Г. Г. С. е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК. Наказателното
производство против Г. С. продължило близо година.
В резултат на това незаконно обвинение, приключило с оправдателна присъда,
ищецът претърпял неимуществени вреди - сериозен трус в отношенията със семейството му,
които и до ден днешен продължават да живеят с позора на вменененото на ищеца С.
престъпление, макар да знаят, че е оправдан и катастрофален трус в житейското му
съществуване, тъй като навсякъде вече го сочели с пръст и говорели, че е криминално
проявен. Чувствал се оскърбен и потиснат от необосновано повдигнатото му обвинение,
страхувал се, че може да бъде осъден и това чувство се задълбочавало с всяка получена
призовка, било то за разпит, очна ставка или друго процесуално действие.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорил иска, като недоказан по основание и
размер с възражения, че липсват доказателства за установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Посочил, че липсват доказателства органите на Прокуратурата на РБ да са извършили други
действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. По
отношение на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди твърдял, че
6
претенцията е завишена, като следва да се има предвид, че размерът на обезщетението не
следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия. Посочил, че ищецът не е ангажирал
доказателства за твърдяната дата 15.06.2021 г., на която е бил привлечен като обвиняем – от
значение за началния момент на предприетата срещу него наказателна репресия и за срока
на търпене на вредите.
При така заявените становища на страните и въз основа на установените факти, с
обжалваното решение ЯРС уважил иска за неимуществени вреди до размера на сумата 3000
лв., ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане и отхвърлил
иска за горницата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 15 000 лв., както и за присъждане на
законна лихва върху тази сума за периода от 15.06.2021 г. до 23.06.2022 година. С оглед този
резултат, съдът присъдил на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 312 лв. и сумата от 10 лв. – заплатена държавна такса.
Съгласно разпоредба на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
С оглед тези постановки на закона и като съобрази задължителната съдебна
практика на ВКС, въззивният съд намира предявеният иск за вреди за доказан по основание.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че срещу ищеца Г. С. е
повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл.129, ал.2, вр. ал.1
от НК. С влязла в сила на 24.06.2022 г. присъда ищецът е признат за невиновен и оправдан
по така повдигнатото обвинение, което обосновава извод за незаконност на обвинението по
смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и поражда в полза на ищеца право на обезщетение за
вредите, претърпени по повод незаконното обвинение.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от
незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4
ЗОДОВ, а именно - настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52
ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия
справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на наказателното
производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка
за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно
въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение.
В случая на база на събраните гласни доказателства ЯРС е направил
законосъобразния извод за наличие на условията по чл.4 ЗОДОВ - ищецът е понесъл
неимуществени вреди, които са пряка последица от незаконното обвинение в извършване на
престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК - след инцидента започнали да говорят за
него, че е лош човек; клиентите, на които продавал млякото се отдръпнали, в резултат, на
което спаднали доходите му; започнал да вдига кръвно; имал проблеми в семейството,
чувствал се оскърбен и потиснат от необосновано повдигнатото му обвинение, страхувал се,
че може да бъде осъден.
Правилно е решението на ЯРС и при преценката за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. При приложение на установения в чл.52 ЗЗД
критерий за справедливост, като се вземе предвид тежестта на повдигнатото спрямо ищеца
7
обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното
производство /около една година/, вида на взетата МНО - "подписка", отражението на
незаконното наказателно преследване върху ищеца, при преценка съвкупността на всички
тези обстоятелства и настоящият състав на въззивния съд намира, че сумата от 3000 лв.
справедливо би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди от
повдигнатото спрямо него незаконно обвинение. До този размер искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. ЯРС присъждайки сумата от 3000 лв. е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е и оплакването на Прокуратурата за завишаване размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в частност за постановяването на
атакуваното решение в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД.
В задължителната практиката на ВКС /Решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д.
№ 85/2012 г., IV г.о. и Решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 288/2015 г., III г.о./ е
прието, че ищецът по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване,
без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни
доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в
резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва
да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето,
а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги посочи в
исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо
присъжда обезщетение над обичайния размер.
В контекста на горните разяснения настоящата инстанция прие, че определеното от
първостепенния съд обезщетение е достатъчно за възмездяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване спрямо него.
Установените по делото морални страдания и неудобства в резултат на повдигнатото
обвинение са обичайните за подобни случаи- довели са до временно негативно отражение
върху психологичното и физическо здраве на ищеца в рамките на обичайното, като липсват
доказателства за извънредно и трайно влошаване на психологическото здраве на ищеца. По
отношение намиращите се по делото доказателства за влошаване на физическото състояние
на ищеца, обосновано първоинстанционният съд е отбелязал, че същото не е било трайно,
като се е мотивирал с това, че от заключението на приетата СМЕ се установява, че
заболяването му е в стадий на затихване и състоянието му е добро. Не са събрани и
доказателства за увреждания, имащи трайни последици за психичното и физическото
състояние на ищеца, които да са в пряка причИ. връзка с проведеното наказателно
производство.
Така мотивиран настоящия съд прие, както е приел и ЯРС, че сумата от 3000 лв.
справедливо би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди от
повдигнатото спрямо него незаконно обвинение. Именно този размер съответства в пълна
степен на претърпените болки и страдания и на вида на упражнената процесуална принуда.
Поради изложеното атакуваното решение, в тази част се прецени за правилно.
Като правилно, решението следва да бъде потвърдено и в частта, с която на ищеца
са присъдени разноските, които той е направил съразмерно с уважената част от иска. В този
смисъл е разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.78, ал.1 ГПК.
8
По горните съображения и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция
с тези на районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, а въззивните жалби против него - да се оставят без уважение.
Претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция е заявена само от
въззивника Г. С., но с оглед оставяне на жалбата му без уважение, без уважение следва да се
остави и претенцията за разноски за тази инстанция.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №574/30.10.2024 г., постановено по гр.дело №
3496/2023г. по описа на ЯРС.
НЕ УВАЖАВА искането на Г. Г. С. с ЕГН ********** за присъждане на съдебно-
деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9