№ 521
гр. Бургас, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500620 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от З. С. А. с ЕГН **********, с адрес: с. Н.
П., ул. „Т.“ № *, общ. П., чрез процесуален представител адв. Ивайло Карчев
срещу решение № 492/08.03.2024 год. по гр.д.№ 6193/2023 год. по описа на
Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от З. С. А. с
ЕГН **********, с адрес: с. Н. П., ул. „Т.“ № *, общ. П., съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. Б, ет. 1 - чрез адв. Ивайло Карчев, срещу
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от
юрк. Таня Хаджийска, за приемане за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от общо 15543,57 лева, от които: 854,86 лева - главница
по изпълнителен лист от 19.04.2010г. по ч.гр.д. № 1450/2010г. по описа на
БсРС, ведно със законната лихва в размер на 271,46 лв. за периода от
31.07.2020г. до 10.08.2023г., 4455,17 лева - главница по изпълнителен лист от
24.09.2010г. по ч.гр.д. № 1451/2010г. по описа на БсРС, ведно със законната
1
лихва в размер на 1414,74 лева за периода от 31.07.2020г. до 10.08.2023г.,
8547,34 лева - неолихвяеми вземания, от които: за задължението по
изпълнителен лист от 24.09.2010г. по ч.гр.д. № 1451/2010г. по описа на БсРС:
2918,36 лв. - законна лихва до датата на цесията, 2076,82 лв. - законна лихва
след датата на цесията, 1988,56 лв. - договорна лихва, 139,22 лв. - съдебно-
деловодни разноски; и за задължението по изпълнителен лист от 19.04.2010г.
по ч.гр.д. № 1450/2010г. по описа на БсРС: 265,03 лв. - законна лихва до
датата на цесията 559,97 лв. - законна лихва след датата на цесията, 276,38 лв.
- договорна лихва, 323 лв. - съдебно-деловодни разноски, които суми са
предмет на изп. д. № 20218030402565 на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803
с район на действие БОС и е осъдена З. С. А. с ЕГН **********, с адрес: с. Н.
П., ул. „Т.“ № *, общ. П., съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. Б,
ет. 1 - чрез адв. Ивайло Карчев да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от юрк. Таня Хаджийска,
сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон. Твърди се, че неправилно за вземанията за главница съдът
е приложил 5-годишна давност, като е следвало да приложи 3-годишната
давност по чл.111, б.“в“, предл. 2-ро от ЗЗД. Сочи се, че изпълнителните
действия поискани от взискателя, за които не са внесени от него дължимите
такси, не са годни да спрат давността, като в случая давността за процесните
вземания е изтекла още преди 24.02.2017 год. Твърди се, че противно на
приетото от районния съд, не е установено по делото взискателят и след
14.03.2018 год. да е предприел правно валидни действия по прекъсване на
давността. Дори да е поискал извършване на определи действия от ЧСИ, с
невнасяне на дължимите такси, взискателят не е оказал необходимото
съдействие за осъществяване на тези действия, те не са извършени по
причина за която той отговаря, поради което давността не е прекъсната, а е
изтекла. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
уважаване на предявения иск. Поискано е присъждане на разноските за двете
съдебни инстанции.
2
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
по предявения иск „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД - София,
ЕИК *********, чрез процесуален представител юрисконсулт Симеон
Книжаров, в който са изложени подробни съображения за нейната
неоснователност. Наведени са доводи в подкрепа на изводите на районния
съд относно прилагането на общата петгодишна давност за вземанията за
главница, началния момент от който е започнала да тече давността,
прекъсването й с посочените действия и спирането й за определени периоди.
Твърди се, че решението е съобразено със задължителните за съдилищата
постановления и тълкувателни решения, както и с най-новата практика на
ВКС по спорните въпроси. Сочи се, че извършените от взискателя действия
по изпълнителното дело са валидни за прекъсване на погасителната давност,
а перемпцията е без правно значение за давността. Оспорено е твърдението на
жалбоподателката, че взискателят не е платил дължимите такси за поисканите
действия, но се сочи, че и при невнасяне от страна на взискателя на
дължимата такса, изпълнителното действие не е опорочено. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
съдебните разноски във въззивното производство, включително -
юрисконсултско възнаграждение. Евентуално, при прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, е направено
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК по исковата
претенция на ищцата З. С. А. с ЕГН ********** против "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД-София, ЕИК *********, за приемане за
установено, че ищцата не дължи суми в полза на ответника по изпълнителни
основания, които са предмет на събиране по изпълнително дело №
20218030402565 на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 с район на действие
БОС, в общ размер от 15543,57 лева, от които: -854,86 лева - главница по
3
изпълнителен лист от 19.04.2010г. по ч.гр.д. № 1450/2010г. по описа на БсРС,
ведно със законната лихва в размер на 271,46 лв. за периода от 31.07.2020г.
до 10.08.2023г., - 4455,17 лева - главница по изпълнителен лист от
24.09.2010г. по ч.гр.д. № 1451/2010г. по описа на БсРС, ведно със законната
лихва в размер на 1414,74 лева за периода от 31.07.2020г. до 10.08.2023г., и
8547,34 лева - неолихвяеми вземания, от които: за задължението по
изпълнителен лист от 24.09.2010г. по ч.гр.д. № 1451/2010г. по описа на БсРС:
-2918,36 лв. - законна лихва до датата на цесията, -2076,82 лв. - законна лихва
след датата на цесията, -1988,56 лв. - договорна лихва, -139,22 лв. - съдебно-
деловодни разноски; и за задължението по изпълнителен лист от 19.04.2010г.
по ч.гр.д. № 1450/2010г. по описа на БсРС: -265,03 лв. - законна лихва до
датата на цесията -559,97 лв. - законна лихва след датата на цесията, -276,38
лв. - договорна лихва, -323 лв. - съдебно-деловодни разноски. /уточнения на
исковата молба л.16 и л.289/ Изложени са твърдения, че вземанията на
ответника по издадените изпълнителни листи, за чието събиране е било
образувано първо изпълнително дело № 20108030400471 по описа на ЧСИ
Таня Маджарова, а след неговото прекратяване е било образувано и е висящо
към момента изпълнително дело 20218030402565, са погасени с изтичането
на кратката 3-годишна давност, евентуално с изтичане на 5-годишна давност,
поради което са недължими. Ищцата поддържа предявения иск, ангажира
доказателства, прави искане за присъждане на съдебните разноски.
С отговора си ответникът оспорва иска с твърдение, че кратката
тригодишна давност е неприложима, но нито тя, нито петгодишната давност
са изтекли, тъй като е налице многократно прекъсване на давността с
поисканите и извършени изпълнителни действия по образуваните
изпълнителни дела. Направено е искане за отхвърляне на иска и присъждане
на съдебните разноски, ангажирани са доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение № 779 от 04.03.2010г., издадена по
ч.гр.д. № 1450/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, срещу С. С. С.
/починал на 22.05.2016г./, е издаден изпълнителен лист от 19.04.2010 год. за
заплащане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на следните суми:
сумата в размер от 854,86 лева - главница по договор за потребителски заем
PLUS-01150962/22.01.2008 год.; сумата от 265,03 лева - договорна лихва за
периода от 30.01.2009 год. до 29.01.2010 год.; сумата от 99,26 лева -
4
мораторна лихва за забава върху главницата от 27.02.2009 год. до 17.02.2010
год., законна лихва от 01.03.2010 год. до изплащане на вземането, както и
сумата от 125 лева разноски по делото. Заповедта е влязла в сила на
25.03.2010 год. Видно от приложената преписка, за събирането на сумите по
изпълнителния лист, по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на
02.06.2010 год. е било образувано изпълнително дело № 20108030400471
по описа на ЧСИ Таня Маджарова. С молбата за образуване на
изпълнително производство взискателят е извършил възлагане по смисъла на
чл.18 от ЗЧСИ. На 03.06.2010 год. от ЧСИ са изискани справки за
притежавани от длъжника МПС и за декларирано имущество, за банкови
сметки, търговски обекти, трудови договори, като поканата за доброволно
изпълнение е получена от длъжника на 25.06.2010 год. Уведомлението за
наложен запор върху притежавани от длъжника МПС е получено от ОДМВР-
ПП на 24.06.2010 год. като през м.06.2010 год. е наложен запор и върху
сметките на длъжника в „Уникредит Булбанк“АД до размера на вземането, но
от отговора на банката се установява, че към момента на получаване на
запорното съобщение длъжникът няма сметки в тази банка. Въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение № 1143 от 23.03.2010г., издадена по
ч. гр. д. № 1451/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, срещу С. С. С., е
издаден изпълнителен лист от 24.09.2010г. за заплащане на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД на следните суми: сумата в размер от 4455,17 лева -
главница по договор за кредит от 04.06.2008г.; сумата от 1988,56 лева -
договорна лихва за периода от 30.01.2009г. до 28.01.2011г.; сумата от 517,32
лева – законна лихва за забава върху главницата от 3 27.02.2009г. до
17.02.2010г., законна лихва от 01.03.2010г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 139,22 лева разноски по делото.По молба на взискателя от
30.11.2010 год. вземанията по изпълнителния лист са били присъединени
за събиране по образуваното изпълнително дело № 20108030400471 по
описа на ЧСИ Таня Маджарова. Поканата за доброволно изпълнение за
присъединените вземания е получена от длъжника на 09.12.2010 год. От
изпратената през м.06.2010 год. справка от НАП се установява, че длъжникът
няма регистрирани действащи трудови правоотношения.
През периода от м.06.2010 год. до 03.02.2015 год., / на която дата ЧСИ
е издал три сметки за дължими от взискателя разноски по ТТРЗЧСИ/ няма
данни за каквато и да е активност по изпълнителното дело нито от
5
страна на взискателя, нито от страна на ЧСИ. На 17.02.2015 год. ЧСИ е
изпратил съобщение за вдигане на запори на банкови сметки. По молби от
22.10.2015 год. и от 16.11.2015 год ., като взискател по изпълнителното дело
на мястото на първоначалния взискател е конституиран
правоприемника за процесните вземания „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД. Представени са доказателства, че с договор за
цесия от 15.05.2015 год. вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД срещу длъжника С. С. С. /починал на 22.05.2016 г./, по посочените по-
горе изпълнителни листи са прехвърлени на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД и за съобщаване на цесията на длъжника на
13.07.2015 г. От представеното по изпълнителното дело удостоверение за
наследници е видно, че наследници по закон на С. С. С. към момента на
смъртта му на 22.05.2016 год. са били съпругата му М. Щ. С. и трите му
пълнолетни деца А. С. А., С. С. С. и З. С. А.. До всеки от наследниците е
изпратено „удостоверение за размера на дълга“ от ЧСИ, в което са посочени
дължимите суми по изпълнителните листи и разноските по изпълнението,
както и това, че сумите са дължими съгласно наследствената квота на всеки
от наследниците. Удостоверението е получено от всички наследници на
10.08.2016 год.. До С. С. С. е било изпратено съобщение за насрочен на
27.07.2016 год. опис на вещи в дома му в с.Крушевец, получено от него на
27.07.2016 год. Няма данни за извършен опис. Със запорно съобщение до
работодателя на З. С. А. получено на 01.03.2017 год., е наложен запор върху
трудовото й възнаграждение. След налагане на запора по изпълнителното
дело са постъпвали плащания от заплатата на З. С. А. в периода от 16.03.2017
г. до 14.03.2018 год. Изпълнителното дело е прекратено на осн. чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ от 12.12.2020 год.
По молба на взискателя-ответник по делото, на 31.08.2021г. на
основание издадените срещу С. С. С. поч. на 22.05.2016г. изпълнителни
листи е образувано ново изпълнително дело № 20218030402565, по описа
на ЧСИ Таня Маджарова. С молбата взискателят е поискал спрямо
наследниците на починалия длъжник да бъде насочено изпълнение чрез
запори на банкови сметки и трудови възнаграждения, и опис на движими
вещи. От приложени както по изпълнителното дело, така и по настоящото
дело справки от НБД население, става ясно, че към момента на образуване на
новото изпълнително дело, наследницата на първоначалния длъжник А. С. А.
6
е починала, като е оставила наследници по закон: Х. Г. А.-съпруг и синове
Г.Х.А. и С.Х.А.. На осн. чл.51, ал.1 от Закона за наследството вр. 429, ал.2
от ГПК, на всеки от наследниците на първоначалния длъжник от ЧСИ е даден
тримесечен срок в който да заяви дали приема наследството на
наследодателя. Съгласно чл.51, ал.2 от Закона за наследството, ако в дадения
му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Безспорно е по делото, че приемане на наследството по смисъла на чл.51
от Закона за наследството е извършено само от ищцата по делото З. С. А.
с конклудентни действия още преди получаване на уведомлението за
дадения от ЧСИ срок, като не се твърди и не се установява някой друг от
наследниците, преди това да го е приел, в който случай чл.51, ал.2 от ЗН е
неприложим /чл.51 от ЗН не може да се приложи ако наследството е прието
преди дадения от съда срок – Определение № 286 от 25.05.2009 год. по ч. гр.
д. № 210/2009 г. на ВКС, I г. о./.
На 04.10.2023 год. З. С. А. е получила съобщение от ЧСИ за насрочен
опис на 20.10.2023 год. на движими вещи на адреса на който пребивава, в
което е описан и размера на целия дълг. В съответствие с уведомлението от
страна на ЧСИ за размера на дълга, на 17.10.2023 год. е предявен настоящия
иск, с който З. А. като единствено приела наследството на своя баща и
отговорна за задълженията, е оспорила изпълнението, поради погасяване на
вземанията по давност. Горното обуславя допустимостта на предявения
иск по чл.439 от ГПК, по който се дължи произнасяне по същество.
Описаното по-горе дава основание за следните правни изводи по
спорните въпроси:
За вземанията произтичащи от потребителски кредит давността е пет, а
не три години. Касае се за единно задължение на длъжника за връщане на
определена сума, за която страните са постигнали споразумение за плащане
на части на определени падежи, поради което спрямо дължимите месечни
вноски е неприложима давността предвидена за периодични платежи. В
случая обаче е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно
която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Настоящият съд зачита трайно установената
съдебна практика в този смисъл, която приема, че и за вземанията по
издадените изпълнителни листи въз основа на влезли в сила заповеди за
7
изпълнение, е приложим чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като влязлата в сила заповед
за изпълнение установява с обвързваща страните сила, идентична с тази на
силата на пресъдено нещо, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, като чл.117, ал.2 от ГПК
намира приложение както, когато вземането е определено по основание и
размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В този смисъл са Решение №
37/24.02.2021 год. по гр. д. № 1747/2020 г., 4-то г.о. на ВКС, Определение №
480/27.07.2010 год. по по ч. гр. д. № 221/2010 г. 4-то г.о. на ВКС, Определение
№576/ 16.09.2015 год. по ч. гр. д. № 4647/2015 г. 4-то г.о. на ВКС,
Определение №433/30.07.2015 год. по ч. т. д. № 1366/2015 г., 2-ро т.о. на
ВКС, Решение №3/04.02.2022 год. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС и
др. Ето защо следва да се приеме, че за вземанията по процесните заповеди за
изпълнение и издадените въз основа на тях изпълнителни листи, е приложима
петгодишната погасителна давност, а не твърдяната от ищцовата страна
тригодишна давност.
С влизането в сила на процесните заповеди за изпълнение, което е
станало за първата на 25.03.2010 год., а за втората най-късно на 24.09.2010
год., на осн. чл.117, ал.2 от ЗЗД за вземанията по издадените въз основа на
тях изпълнителни листи е започнала да тече петгодишна погасителна
давност. Към момента на образуване на първото изпълнително дело
задължително за прилагане от съдилищата е било ППВС №3/1980 год., с
което е прието, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. С него е
разяснено, че с прекъсването на давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД,
което става с волеизявлението /молбата/ за образуване на изпълнително
производство, давността която е започнала да тече от влизане в сила на
изпълнителното основание се прекъсва, като след образуването на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата
вече давност се спира.
Спирането на теченето на давността се преустановява с
прекратяване на изпълнителното дело, като след прекратяване на
изпълнителния процес, започва да тече нова петгодишна погасителна
давност за погасяване на вземанията по изпълнителните основания.
8
Предвид приетото с ТР № 3/28.03.2023 год. по ТД № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.05.2015 г. по т.д.№2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, а съгласно Тълкувателно решение №2/26.05.2015 г. по т.д.
№2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, и мотивите към т.10 прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
На базата на изложената по-горе фактическа обстановка и приетото с
цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика става ясно, че след
като е започнала да тече давността за процесните вземания след влизането в
сила на заповедите за изпълнение, през 2010 год. тя е била прекъсната,
което за вземанията по първия изпълнителен лист е станало с молбата
образуване на изпълнителното дело № 20108030400471, а за вземанията по
втория изпълнителен лист - с молбата за присъединяване, като по време на
висящността на изпълнителното производство давност не е текла. От
описаните по-горе действия на взискателя и на ЧСИ /по възлагането по чл.18
ЗЧСИ/ става ясно, че след изпращането за запорното съобщение с изх.№
29.06.2010 год. до банка, която е отговорила, че длъжникът няма сметки
открити в нея, прилагане на получените от Община-Созопол на 21.06.2010
год. данни за недвижимо имущество на длъжника и прилагане на 29.06.2010
9
год. на справката от НАП за трудовите доходи на длъжника, в продължение
на четири години и половина по изпълнителното дело не са извършвани
никакви действия /л.168-170 от изпълнителното дело/. Следващото
действие е издаването от ЧСИ на сметка от 03.02.2015 година, което е
последвано от други действия на ЧСИ - описани по-горе и част, от които
съгласно приетото с ТР № 3/28.03.2023 год. по ТД. № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС по т.10 имат характер на такива, прекъсващи давността. Последното
обаче настоящият съд намира, че е без значение за изхода от делото, тъй като
преди извършването на действия от ЧСИ на и след 03.02.2015 год., е
настъпила перемпция, която по право е прекратила изпълнителното
производство № 20108030400471 – т.е. преустановила е неговата
висящност. Съгласно чл.433, ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство
се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. От изложеното по-горе се установи,
че последното действие преди издаването на сметката на 03.02.2015 год.,
извършено от ЧСИ по изпълнително дело № 20108030400471 по описа на
ЧСИ Таня Маджарова, е от 29.06.2010 год. Ето защо и с изтичане на
двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, което е станало в края на
м.06.2012 год., е настъпила перемпция и изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20108030400471 е прекратено по право на това
основание. В тази хипотеза съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, като прекратителното
постановление на ЧСИ от 12.02.2020 год. не е същинско такова и не показва
момента на прекратяването на изпълнителното производство. От
прекратяването по право на изпълнителното производство в края на м.06.2012
год. е било преустановено спирането на давността за процесните вземания и
считано от края на м.06.2012 год. е започнала да тече нова петгодишна
давност, която в случая е изтекла в края на м.06.2017 год., а
изпълнителните действия извършени по изпълнителното дело №
20108030400471 след настъпване на перемцията през м.06.2012 год., нямат
правен ефект и не могат да прекъснат давност, която вече е изтекла. Ето
защо съдът намира твърдението на ищцата за погасяване на процесните
вземания по давност за доказани.
Предвид наличието на противоречива практика на ВКС по въпроса
„Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено
10
по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ е образувано и
висящо тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС . Висящото производство по
образувано тълкувателно дело не е основание за спиране на въззивното
производство, като за произнасянето си по същество, настоящият съд споделя
становището, че в хипотезата на прекратено по право принудително
изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се
обезсилват по право и дори да е имало такива и да са били от вида на
посочените в чл. 116, б. „в“ ЗЗД - какъвто е настоящия случай за
действията извършени след м.02.2015 год. по първото изпълнително дело,
те не могат да доведат до прекъсване на давността. В този смисъл е и
Решение № 248 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2022 г., III г. о.
Ето защо и към момента на образуване на второто изпълнително дело
№ 20218030402565 на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 с район на
действие БОС, давността по чл.117, ал.2 от ЗЗД вече е изтекла за
процесните вземания по процесните заповеди за изпълнение, обективирани в
описаните по-горе изпълнителни листи, което сочи, че за взискателя е
отпаднала възможността да получи валидно принудително изпълнение на
вземанията по процесните влезли в сила заповеди за изпълнение,
обективирани в посочените по-горе изпълнителни листи.
Предвид изложеното по-горе предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен, като бъде установено спрямо ответника, че процесните
вземания са недължими като погасени по давност.
Като е стигнал до различни правни изводи, Бургаският районен съд е
постановил валидно и допустимо, но неправилно съдебно решение, което
следва да бъде отменено от въззивния съд, с решаване на спора по
същество, с уважаване на предявения иск.
С оглед изхода от делото в полза на ищцата са дължими направените
съдебни разноски за двете съдебни инстанции, но доказателства в този
смисъл не са представени /тя е освободена от заплащане на държавни такси
по делото/, поради което съдебни разноски в нейна полза не следва да се
присъждат.
Пред първоинстанционния съд процесуалния представител на ищцата –
адв.К. е направил искане за присъждане на разноски, като е представил
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че защитата на
11
ищцата е при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, поради което в
полза на адвоката и в тежест на ответника следва да се възложат разноските
за определено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 1630 лв. При
определяне на размера на дължимото възнаграждение съдът съобрази
правната и фактическа сложност на делото, както и извършените от адвоката
действия по защитата на ищцата.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК дължимата държавна такса за предявяване на
иска в размер на 621,76 лв., както и дължимата държавна такса по въззивната
жалба в размер на 310,88 лв. - т.е. общо сумата от 932,64 лв., следва да се
възложи за плащане в тежест на ответника по предявения иск.
Пред въззивния съд не е представен своевременно договор за оказване
на правна защита и съдействие от адвоката на въззивницата, в който да е
вписан начин на плащане /представено е само пълномощно/ и тъй като
осъществяването на защита по чл.38 от ЗА не може да се предполага, не са
установени предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗА
на адвоката за защита на въззивницата пред въззивния съд и такова не се
присъжда.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 492/08.03.2024 год. по гр.д.№ 6193/2023 год. по
описа на Бургаския районен съд,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че са
погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение
вземанията на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1336, р-н
Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2,
срещу З. С. А. с ЕГН ********** с адрес: с. Н. П., ул. „Т.“ № *, общ. П.,
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. Б, ет. 1 - чрез адв. Ивайло
Карчев, по влязла в сила заповед за изпълнение № 779 от 04.03.2010г.,
издадена по ч.гр.д. № 1450/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас и по
влязла в сила заповед за изпълнение № 1143 от 23.03.2010г., издадена по
12
ч. гр. д. № 1451/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, които са предмет
на изп.д. № 20218030402565 на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 с район на
действие Бургаския окръжен съд, за сумата от общо 15543,57 лева
/петнадесет хиляди петстотин четиридесет и три лева и петдесет и седем
стотинки/ по връчено на З. С. А. съобщение, от която: 854,86 лева -
главница по изпълнителен лист от 19.04.2010г. по ч.гр.д. № 1450/2010г. по
описа на БсРС, ведно със законната лихва в размер на 271,46 лв. за периода от
31.07.2020г. до 10.08.2023г., 4455,17 лева - главница по изпълнителен лист от
24.09.2010г. по ч.гр.д. № 1451/2010г. по описа на БсРС, ведно със законната
лихва в размер на 1414,74 лева за периода от 31.07.2020г. до 10.08.2023г.,
8547,34 лева - неолихвяеми вземания, от които: за задължението по
изпълнителен лист от 24.09.2010г. по ч.гр.д. № 1451/2010г. по описа на БсРС:
2918,36 лв. - законна лихва до датата на цесията, 2076,82 лв. - законна лихва
след датата на цесията, 1988,56 лв. - договорна лихва, 139,22 лв. - съдебно-
деловодни разноски; и за задължението по изпълнителен лист от 19.04.2010г.
по ч.гр.д. № 1450/2010г. по описа на БсРС: 265,03 лв. - законна лихва до
датата на цесията 559,97 лв. - законна лихва след датата на цесията, 276,38 лв.
- договорна лихва, 323 лв. - съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1336, р-н
Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, да
заплати на адвокат И. Р. К., АК-Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Гладстон“ №1,
вх.Б, ет.1 за предоставена безплатна адвокатска помощ пред районния съд на
З. С. А. с ЕГН **********, на осн. чл.38 от ЗА, определено от съда
адвокатско възнаграждение в размер на 1630 лв. /хиляда и шестстотин и
тридесет лева/.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1336, р-н
Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, да
заплати на осн. чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Бургаския окръжен съд
държавна такса в общ размер от 932,64 лв. /деветстотин тридесет и два лева и
шестдесет и четири стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14