№ 729
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000328 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Министерството на отбраната чрез
пълномощника му юрисконсулт И. С.-И. срещу решение № 260032 от
7.01.2021 г. по т.д.№ 775/2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 3 състав, с
което са отхвърлени предявените от министерството срещу „Авто
Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за
сумата от общо 292 026,06 лева, представляваща непогасената част от
неустойката по чл. 18, ал. 1 от Рамково споразумение № УД-03-05/05.12.2018
г. и Договор № УД 03-46/19.12.2018 г., претендирана за забавено изпълнение
на задължението на ответника за доставка на 12 броя автобуси, предмет на
договора, както следва : за 83 дни забава за автобусите, предмет на приемо-
предавателен протокол от 10.06. 2019 г., за 87 дни забава за автобусите,
предмет на приемателно-предавателен протокол от 14.06.2019 г., за 91 дни
забава за автобусите, предмет на приемателно-предавателен протокол от
18.06.2019 г., за 92 дни забава за автобусите, предмет на приемателно-
предавателен протокол от 19.06.2019 г. и за 93 дни забава за автобусите,
1
предмет на приемателно-предавателен протокол от 20.06.2019 г. и иска по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 14 682,43 лева, претендирана като лихва за
забава върху главницата от 292 026, 06 лева за периода от 23.10.2019 г. до
30.04.2020 г., както и в частта, с която по предявен като насрещен по реда на
чл. 211 от ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от
ЗЗД, Министерството на отбраната е осъдено да заплати на „Авто
Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД сумата от 110 476, 44 лева,
представляваща получена и задържана без основание сума по банкова
гаранция за добро изпълнение № MD183521001, предоставена за
обезпечаване изпълнението на задълженията на „Авто Инженеринг Холдинг
Груп”ЕООД като страна по Рамково споразумение № УД-03-35/05.12.2018 г.
и Договор № УД 03-46/19.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 24.07.2020 г. до окончателното ù изплащане, както и на основание чл.
78 от ГПК – направените по водене на делото разноски в размер на 18 103,50
лева.
По делото е постъпила и частна жалба с вх.№ 295019/ 22.03.2021 г. на
„Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД против определение №
261074/19.02.2021 г. по делото, с което е оставена без уважение молбата му от
26.01.2021 г. за изменение, по реда на чл. 248 от ГПК, на постановеното по
делото решение от 7.01.2021 г. в частта относно разноските за адвокатско
възнаграждение, заплатено за защита в първоинстанционно производство.
Във въззивната жалба на Министерството на отбраната се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните автобуси са
били доставени в уговорения срок, но министерството – възложител по
договора е изпаднало в забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, като не е
изпълнило задължението си да окаже на изпълнителя съдействие, без което
той не може да изпълни задължението си, свързано с предаване и приемане на
автобусите доставени във военното формирование. Изложено е, че комисията
за оценка на съответствието, формирана на 13.03.2019 г., състояща се от
представители на Института по отбрана, на възложителя и на изпълнителя, е
констатирала несъответствие на доставените автобуси с уговорените
изисквания по отношение годините на експлоатацията им- не повече от десет
от датата на регистрацията им и на техния пробег- не повече от 400 000 км. от
началото на експлоатацията. Поддържа се, че с оглед на това, по искане на
изпълнителя процедурата по оценка на съответствието е била прекратена за
2
извършване на довършителни работи по автобусите от страна на изпълнителя,
които са били върнати в района на в.ф. 52370-Негушево през периода 15 -
17.03.2019 г., където са били оставени на съхранение, както и че на 18.03.2019
г. изпълнителят не е изпратил свой представител за участие в организираната
от възложителя комисия за оценка на съответствието. Наведен е довод, че
доставените автобуси са само „физически оставени на съхранение“ в района
на военното формирование, но без документи, удостоверяващи техните
технически и други данни, необходими за оценка на съответствието и без да
са били предадени ключовете за тях, поради което не е било възможно да
бъде осъществено тяхното приемане и предаване. Твърди се, че през периода
18.03.2019 г. - 3.06.2019 г. „Авто инженеринг холдинг груп”ЕООД не е
изпратил представител за извършване оценка на съответствието на
автобусите, с което е препятствал упражняването на правата на възложителя
по чл. 10, ал. 4 от договора, както и че автобусите са били оставени на
отговорно пазене в района на в.ф. 52370-Негушево, но без достъп на
комисията до тях, като по същество са били налице доставени, но
непредадени на възложителя автобуси. Изложено е, че работата на комисията
по приемането е била забавена от констатираните от нея неизправности по
превозните средства, които са били отстранявани от изпълнителя на място
или в негов сервиз, както и от несъответствията на марката и модела на
автобусите, посочени в техническото предложение от изпълнителя по договор
№ УД-03-46/19.12.2018 г. с тези, посочени в регистрационните талони,
издадени от различни държави от Европа. Оспорен е изводът на
първоинстанционния съд, че в полза на министерството не е възникнало
вземането по чл. 18, ал. 1 от договора за заплащане на уговорената в него
неустойка за забавено изпълнение, и изводът му, че ищцовото министерство е
получило и задържало без основание сумата по банкова гаранция за добро
изпълнение № MD183521001, предоставена за обезпечаване изпълнението на
задълженията на „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД по договора, с
което е обосновано решението в частта по иска с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо от ЗЗД. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго, с което предявеният от
Министерството на отбраната първоначален иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да
бъде уважен, а насрещният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД на „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД – отхвърлен като
3
неоснователен, както и за присъждане на разноските, направени от
жалбоподателя по водене на делото пред двете инстанции.
Въззиваемият „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД оспорва
въззивната жалба. В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от
ГПК чрез пълномощника му адв. Д.К., се твърди, че „Авто инженеринг
холдинг груп” ЕООД е изпълнило надлежно задължението си да достави 12-
те автобуса VDL още на 15 март 2019 г., преди изтичане срока на изпълнение
по договора, което се установява от писмото с peг. № 3-990/18.03.2019 г. с
което началникът на военно формирование 52370 е потвърдил пред
изпълнителя, че към 17.03.2019 г. процесните автобуси VDL Bova Futura са
били доставени във военното формирование Негушево в изпълнение на
договор № УД 03-46/19.12.2018 г. Наведен е довод, че противно на
твърдението на жалбоподателя, всички доставени по договора автобуси са
отговаряли на спецификациите към тях, установени от възложителя и не са
имали отклонения по отношение на притежаваните от тях технически
характеристики, параметри и функционалност, както и че са били
придружени с всички необходими документи. Посочено е, че министерството
не е оспорвало този факт, и изрично го е признало в производството пред
първата инстанция. Твърди се, че дружеството не е „изтегляло“ предадените
на ищеца автобуси, не е ограничавало достъпа на служебни лица на
министерството до тях и не е отказвало да изпрати свой представител за
участие в приемателната комисия, нито е препятствало приемането на
автобусите. Въззиваемият счита за установено по делото, че автобусите са
предадени на Министерството на отбраната преди изтичане на уговорения
срок за изпълнение, и поддържа, че причините, поради които възложителят не
е пожелал да ги приеме своевременно, са ирелевантни. Формулирано е искане
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея
решение – потвърдено, както и за присъждане на разноските, направени по
водене на делото пред въззивната инстанция.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
4
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че въз основа на рамково споразумение № УД-03-
35/5.12.2018 г., между тях е бил сключен договор № УД 03-46/19.12.2018 г., с
който Министерството на отбраната е възложило на „Авто Инженеринг
Холдинг Груп”ЕООД, а последното се е съгласило да извърши доставка на 12
използвани автобуса, марка VDL, модел Bova Futura, с производител VDL
Bus & Coach, съгласно офертата на изпълнителя, представляваща приложение
№ 1 към договора, при изискване доставените превозни средства да отговарят
на техническото предложение на изпълнителя, съгласно приложението към
рамковото споразумение и срещу заплащане на единична и обща цена,
посочени в приложение № 2 към договора, платима авансово в срок до 60
календарни дни. В клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора срокът за изпълнение
на доставката е уговорен на 89 дни считано от датата на подписването му, а в
тази на чл. 4, ал. 1 като място за изпълнение на доставката е посочено
военното формирование 52370 - Негушево. Според ал. 2 на с. чл. за дата на
доставката се счита тази на приемане на стоката в крайния
получател/военното формирование 52370 Негушево и подписване от двете
страни на приемателно-предавателен протокол, който за възложителя се
подписва от представител на формированието - краен получател след
изготвянето и подписването на протокол за оценка на съответствието-
приложение № 3 към договора, който се представя в дирекция „Отбранителна
аквизиция“. Съгласно чл. 7 от договора, изпълнителят се е задължил да
уведоми писмено (и по факс) възложителя поне 10 дни предварително за
датата на доставката, с оглед организиране на контрола на качеството; за своя
сметка да достави и предаде стоката до формированието - краен получател
52370 Негушево в уговорените количество, комплектовка, качество и срок; да
подпише приемателно-предавателен протокол, удостоверяващ нейното
приемане (ал. 4 и 5); да замени рекламираната стока с такава, която отговаря
на договорените изисквания в уговорения срок (ал. 6). В клаузата на чл. 9 , ал.
2 възложителят се е задължил да осигури приемане на стоката в срок до десет
работни дни след писменото му уведомяване от страна на изпълнителя за
датата на доставката, а в чл. 10, ал. 4 е предвидено право на възложителя да
откаже приемането на доставката при констатирано несъответствие между
5
доставените изделия (или част от тях) и изискванията на договора, за което се
съставя констативен протокол, и да иска замяната ù със стока, отговаряща на
тези изисквания. В клаузата на чл. 12 е регламентиран редът за установяване
съответствието на доставените превозни средства с уговореното от
комисията, посочена в ал. 2, с участието на представители на възложителя и
изпълнителя, която при положително становище за съответствието на
доставеното с изискванията на договора съставя протокол за оценка на
съответствието, съгласно приложение № 3 (ал. 3), а при отрицателно такова-
протокол за установяване на несъответствието, като в този случай
изпълнителят е длъжен да замени несъответстващите на изискванията стоки в
посочен от възложителя срок. В клаузата на чл. 17 от договора изпълнителят
се е задължил да предостави на възложителя гаранция за изпълнение на
задълженията по договора в размер на 5 % от неговата стойност без ДДС,
равняващи се на 110 476.44 лв., със срок на валидност не по-малък от 30
календарни дни от крайния срок за изпълнение на задълженията по договора,
за която в ал. 2, т. 2 е предвидено, че може да бъде и под формата на
безусловна и неотменима банкова гаранция за изпълнение. Според ал. 10 от
договора, 90% от гаранцията за изпълнение се освобождава в срок до 30 дни
след приключване изпълнението на задълженията по доставка на автобусите
по договора, като от нея възложителят може да приспадне дължимите
неустойки, вследствие на забава, пълно или частично неизпълнение на
задълженията по доставката и 10 % - в срок до 30 дни след приключване
изпълнението на задълженията по гаранционното поддържане на доставените
автобуси. Според клаузата на чл. 18, ал. 1 , при забавено изпълнение на
задължението да достави изделията по договора, изпълнителят дължи на
възложителя неустойка за забава в размер на 0,2 % от стойността на
доставката за всеки просрочен ден, но не повече от 20 процента от стойността
на договора без ДДС. В клаузата на чл. 18, ал. 3 е уговорена неустойка в
размер на 0,2 % процента от стойността на рекламираните изделия за всеки
просрочен ден, дължима от изпълнителя в случай, че не изпълни в срок
предвиденото в акта за рекламация, но не повече от 20 процента от
стойността на рекламираните изделия без ДДС.
С писмо изх.№ 019-3833/5.03.2019 г. изпълнителят „Авто Инженеринг
Холдинг Груп”ЕООД е уведомило Министерството на отбраната, че считано
от датата на съставянето му- 5.03.2019 г. е готов да достави дванадесетте
6
автобуса VDL Bova Futura и е посочил имената и телефонните номера на
лицата, на които е възложено изпълнението и координацията на дейностите
по доставката. С писмото е направено искане дружеството да бъде уведомено
чрез тези лица за датата и часа, когато може да бъде осъществена доставката
на автобусите във военното формирование- Негушево, като техен краен
получател.
С писмо изх.№ 019-38-35/8.03.2019 г., чието получаване по факс не се
оспорва, „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД е уведомило
министерството, че е готово на 18.03.2019 г. да достави във военното
формирование 52370- Негушево уговорените с договор № УД 03-
46/19.12.2018 г. 12 използвани автобуса марка VDL, модел Bova Futura, с
места за сядане от 46 до 55, и е направил искане да бъде уведомено за
организацията на приемането и предаването на автобусите по надлежния ред.
Като писмено доказателство по делото в първоинстанционно производство е
прието писмо с рег.№ 3-990/18.03.2019 г., с което началникът на военно
формирование № 52370 е потвърдил пред управителя на „Авто Инженеринг
Холдинг Груп”ЕООД, че на 17.03.2019 г. в изпълнение на договор № УД 03-
46/19.12.2018 г. във формированието са били доставени 12 автобуса VDL
Воva Futura.
Като писмени доказателства, представени с исковата молба, в
първоинстанционно производство са приети приемателно-предавателни
протоколи, подписани от представители на Министерството на отбраната и на
„Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД, съставени съответно на 10.06.2019
г., на 14.06.2019 г., на 18.06.2019 г., на 19.06.2019 г. и на 20.06.2019 г., в които
са посочени установените при приемането недостатъци на доставените
автобуси – несъответствие на инструкцията за експлоатация с модела на
съответния автобус, следи от корозия по корпуса, а при някои от тях- върху
рамата. По делото няма доказателства, а не се и твърди от страните,
Министерството на отбраната да е отказало да приеме доставените му
превозни средства, или да е поискало замяната им с други от същата марка и
модел, поради несъответствието им с уговореното.
С писмо рег.№ 21-39-35/8.10.2019 г. Министерството на отбраната е
поканило „Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД да му заплати уговорената
в чл. 18, ал. 1 от договора неустойка в размер на 391 454.86 лв., дължима
7
поради допусната забава при доставяне на процесните дванадесет автобуса
след уговорения в чл. 3, ал. 1 от договора срок, изтекъл на 18.03.2019 г.
Установено е, че на 18.12.2018 г. „ОББ“АД е издало банкова гаранция с
рег.№ MD1835210001, със срок на валидност до 23.10.2019 г., с която банката
безусловно и неотменимо се е задължила да заплати на Министерството на
отбраната, независимо от валидността и действието на договора за доставка
на 12 използвани автобуса марка VDL, модел BOVA FUTURA, с
производител VDL Bus & Coach, сключен въз основа на рамково
споразумение № УД-03-35/5.12.2018 г., всяка сума или суми до максималния
общ размер на 110.476,44 лв. след получаване на надлежно подписано и
подпечатано писмено искане за плащане, деклариращо, че изпълнителят
„Авто Инженеринг Холдинг Груп” ЕООД не е изпълнил изцяло или частично
задълженията си по договора и посочващо кои условия по него не са
изпълнени и в какъв размер.
С писмо рег.№ 21-39-35/17.10.2019 г., получено на същата дата,
Министерството на отбраната е направило искане „ОББ“ АД да му заплати
пълния размер на сумата по гаранцията от 110 476.44 лв., представляваща
част от неустойката по чл. 18, ал. 1 от договор № УД 03-46/19.12.2018 г.,
дължима за забавено изпълнение на задължението за доставка на автобусите в
уговорения срок за изпълнение- 18.03.2019 г., в общ размер от 391 454.86 лв.
С писмо изх.№ ИД-33730-2019 от 22.10.2019 г. „ОББ“АД е уведомила
„Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД за постъпилото искане на
Министерството на отбраната за заплащане на сумата по банковата гаранция,
а с дебитно авизо от 23.10.2019 г. е заплатила на бенефициера пълната сума
по гаранцията в размер на 110 476.44 лв.
При горните данни, въззивният съд намира следното :
От събраните по делото доказателства се установява, че с писмо изх.№
019-3833 от 5.03.2019 г., съобразно чл.7, ал. 7 от договора изпълнителят е
уведомил, че от същата дата е готов да достави дванадесетте автобуса,
предмет на договора, а с писмо изх.№ 019-3835/8.03.2019 г. – че автобусите
ще бъдат доставени във военното формирование № 52370 – краен получател
на 18.03.2019 г. Видно от неоспореното писмо с рег.№ 3-990/18.03.2019 г. на
началника на военно формирование 52370, на 17.03.2019 г. „Авто Инженеринг
Холдинг Груп”ЕООД е доставило във формированието като краен получател
8
дванадесетте автобуса по договор № УД 03-46/19.12.2018 г. Видно от
съставените за това приемателно-предавателни протоколи, през периода от
10.06.2019 г. до 20.06.2019 г. министерството е осъществило процедурата по
приемането на доставените от въззиваемото дружество автобуси. При тези
данни и с оглед инвокираните във въззивната жалба оплаквания и
възраженията на въззиваемия, съществото на спора както по първоначалния,
така и по насрещния иск се концентрира върху въпроса дали в полза на
министерството- възложител по договора е възникнало вземане към
изпълнителя за заплащане на уговорената в чл. 18, ал. 1 от договора
мораторна неустойка.
Неустойката представлява предварително установено по договорен път
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо да се доказва
както действителното им настъпване, така и техният размер, а само
отрицателният факт на неизпълнението. Предмет на договаряне е както
размерът на неустойката като форфетерно обезщетение, така и формите на
неизпълнение, вредите от което попадат в предметния обхват на
неустоечната клауза. По волята на страните неустойката може да обхваща
мораторните вреди от забавеното изпълнение, съвместимо с претенцията на
кредитора за реално изпълнение, или обезщетението за негативните вреди от
развалянето, ако уговорена като такава. В случаите, когато изпълнението е
възможно, неустойката може да обезщетява само вредите от отделни
форми на неизпълнението, ако това следва от тълкуване на действителната
воля на страните по реда на чл. 20а от ЗЗД, обективирана в неустоечната
клауза. В този случай неустойката е дължима само, ако е осъществен
фактическият състав на съответната форма на неизпълнение, вредите от
което, по волята на страните тя е предназначена да обезщети.
Съдът намира ,че неустойката по чл. 18 от договора е уговорена само за
забава в темпорално отношение, т.е. когато доставката е била извършена
след изтичане на уговорения в чл. 3 от договора срок от 89 дни, но не и за
други форми на неизпълнението, в частност, за неточно изпълнение в
качествено отношение, изразяващо се в доставката на автобуси с
недостатъци, които намаляват тяхната стойност или експлоатационните им
качества. Забавата на длъжника представлява противоправно
неосъществяване на дължимата престация на уговорения падеж, когато тя е
все още възможна, поради причина, за която длъжникът отговаря.
9
Неустойката по чл. 18, ал. 1 от договора е уговорена за забавено изпълнение
на задължението на изпълнителя да достави изделията, предмет на договора в
уговорения срок, т.е. за забава във времево отношение, и не включва
хипотезата, при която стоките са доставени в този срок с недостатъци, които
намаляват тяхната годност за употреба съобразно обикновеното или
предвиденото в договора предназначение, което представлява неизпълнение в
качествено отношение. Това следва и по аргумент a contrario от клаузата на
чл. 18, ал. 3 от договора, в която е предвидена неустойка за неизпълнение в
размер на 0.2 % на ден от стойността на рекламираните изделия за всеки
просрочен ден, при неизпълнение в срок на предвиденото в акта за
рекламация, но не повече от 20 % от стойността на рекламираните изделия,
т.е. за замяна на стоката с друга, когато тя е изцяло негодна за експлоатация,
или за отстраняване на нейните недостатъци, когато негодността ù е само
частична. Видно от образеца на акт за рекламация, с него може да се
установява и несъответствие на доставените автобуси с уговореното, когато
то е установено при приемането им или в процеса на тяхната експлоатация. В
слу-чая автобусите са били доставени във военното формирование на
17.03.2019 г., като преди това Министерството на отбраната е било
уведомено, че доставката ще бъде извършена. В клаузата на чл. 9, ал. 2 от
договора възложителят се е задължил да осигури приемане на стоките в срок
до 10 работни дни след писменото му уведомяване от страна на изпълнителя
за датата на доставката. Същевременно от данните по делото се установява,
че министерството не е съставило акт за оценка на съответствието, нито е
уведомило изпълнителя за констатирано несъответствие, а едва на 10.06.2019
г., на 14.06.2019 г., на 18.06.2019 г., на 19.06.2019 г. и на 20.06.2019 г. е
съставило приемателно-предавателни протоколи, в които са отразени
недостатъците на доставените автобуси, които се свеждат до несъответствие
на представените от изпълнителя инструкции за експлоатация с модела на
съответното превозно средство, до наличие на следи от корозия по корпуса и
частично разхерметизиране на стъклопакетите, като независимо от наличието
им, автобусите са приети, макар и след изтичане на срок от 3 месеца след
доставката им на крайния получател- уговореното военно формирование.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че въззиваемото дружество е
препятствало приемането на доставените автобуси, като не му е осигурило
достъп до тях, от което възниква вземането му за заплащане на
10
претендираната мораторна неустойка. По делото не са ангажирани никакви
доказателства за осъществени от изпълнителя действия по препятстване или
осуетяване на възможността възложителят да извърши преглед на автобусите
и да провери тяхното съответствие с уговореното. Съдът съобрази също, че
видно от съдържанието на подписаните от представител на министерството
приемателно-предавателни протоколи, посочените в тях недостатъци, с
изключените на несъответствието в инструкциите за експлоатация, са от
естество, което позволява да бъдат установени при обикновен преглед,
доколкото са били видими по корпуса на автобусите (следи от корозия,
разхерметизиране на стъклопакети). От данните на съответните технически
устройства (освен при неправомерна интервенция, каквато не се твърди да е
била осъществена) може да бъде установен и изминатият от всеки от
автобусите пробег. Поради настъпване на процесуалната преклузия с
изтичане на срока за подаване на допълнителна искова молба и във връзка с
чл. 266, ал. 1 от ГПК, недопустими пред настоящата инстанция са доводите на
жалбоподателя, че забавата за приемане на доставените автобуси се дължи на
причини, за които отговаря изпълнителят, а именно, че той не е посочил свой
представител за участие в комисията за оценка на съответствието до
3.06.2019 г.; че макар и да ги е доставил във военното формирование- техен
краен получател, изпълнителят не е осигурил на министерството достъп до
тях и не му е предал ключовете от същите; че констатираните неизправности
по автобусите (ремонти по двигател и трансмисия, пребоядисване на
автобуси, смяна на гуми, доставяне на оборудване и други) са били
отстранявани от изпълнителя на място или в негов сервиз, което е довело до
забавяне работата на комисията (въпреки, че автобусите са били приети с
недостатъците, посочени в приемателно-предавателните протоколи,
съставени през периода 10.06.-20.06.2019 г., което противоречи на
твърдението, че те са били отстранявани преди приемането, а оттам- че
наличието им е станало причина за приемането на автобусите 3 месеца след
доставянето им). Такива доводи не са били изложени нито с първоначалната,
нито с допълнителна исковата молба (каквато не е представена), поради което
са преклудирани с приключване на процедурата по размяна на книжата в
първоинстанционно производство и релевирането им за пръв път пред
въззивната инстанция е недопустимо. По горните съображения следва да бъде
споделено становището на първоинстанционния съд за наличие на забава на
11
кредитора, по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, поради това, че той не е предприел
действия по осъществяване на приемането на предложената му от длъжника
престация, при което е могъл да направи всички възражения за наличието на
недостатъци, установими при обикновен преглед и да поиска поправянето им
в подходящ срок, намаляване на цената с размера на средствата, необходими
за отстраняването им или заплащане от страна на изпълнителя на разходите
за тяхното поправяне.
В обобщение : от една страна, неустойката, уговорена в клаузата на чл.
18, ал. 1 от договора, на която жалбоподателят основава претенцията си,
обезщетява единствено мораторните вреди от забавеното изпълнение на
задължението за доставяне на процесните автобуси, но не и неизпълнението
в качествено отношение, изразяващо се в доставката на стоки с недостатъци,
поради което от действителното наличие на такива недостатъци произтичат
потестативните правомощия на възложителя по чл. 195, ал. 1 от ЗЗД и по чл.
265 от ЗЗД, включително и вземане за неустойка по чл. 18, ал. 3 от договора,
при наличието на визираните в нея предпоставки, но не и такова за неустойка
по чл. 18, ал. 1 от същия договор. Същевременно, предвид характера на
констатираните при последващото приемане недостатъци, те са могли да
бъдат установени при обикновен преглед, поради което наличието им не е
основание да не бъде осъществена процедурата по приемане на предложената
престация.
По тези съображения, предявените от жалбоподателя искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и
правилно са отхвърлени с обжалваното решение.
Неоснователен и искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. От
приетото по делото искане за плащане по издадената от „ОББ“АД банкова
гаранция с № MD ********** се установява, че направеното от
Министерството на отбраната искане за заплащане на сумата от 110 476.44 лв.
е обосновано с твърдението за забавено изпълнение на задължението на
„Авто Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД за доставка на посочените в
табличен вид автобуси в уговорения с договора срок, с изрично позоваване
на клаузата на чл. 18, ал. 1 от същия договор, като сумата на неустойката е
определена за период от датата на падежа на задължението с изтичане на
срока за изпълнение до приемането, удостоверено с представените по делото
12
приемателно-предавателни протоколи. Т. е. искането за заплащане на сумата
по гаранцията е обосновано с неизпълнението на задължението за доставка на
превозните средства в уговорения с договора срок, а не с доставката на такива
с недостатъци, намаляващи тяхната цена или годността им за употреба, при
бездействие на длъжника да ги замени с други или да отстрани
констатираните недостатъци. Ето защо и доколкото не е налице забава на
длъжника във времево отношение, вредите от което обезщетява неустойката,
уговорена в клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора, сумата по гаранцията е
заплатена при първоначална липса на основание, което обуславя
основателността на предявения иск за заплащането ù.
Неоснователна е частната жалба на „Авто Инженеринг Холдинг
Груп”ЕООД против определение № 261074 от 19.02.2021 г. на Софийския
градски съд, с което е оставена без уважение молбата на „Авто Инженеринг
Холдинг Груп”ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено за защита по
първоначалния и насрещния иск. Жалбоподателят твърди, че макар с оглед
въведените от Министерството на отбраната факти и обстоятелства, спорът да
не се характеризира с изключителна фактическа сложност, при размяната на
книжата ответникът е навел множество възражения, свързани с твърдяната от
него забава на кредитора, във връзка с неизпълнение на договорното
задължение на ищеца за оказване на съдействие на изпълнителя за
своевременно приемане на доставките. Твърди се, че за защитата на
дружеството по предявения срещу него иск процесуалният му представител е
анализирал многобройни доказателства, в частност, разменената между
страните значителна кореспонденция, като с отговора на исковата молба е
представил и шест писма, които въвеждат изцяло нова фактическа обстановка
по делото. Поддържа се, че макар първоинстанционно производство да е
приключило с разглеждане на делото в едно открито заседание, ответникът е
изпратил свой процесуален представител, който видно от съдебния протокол,
е имал активно процесуално поведение при съдебните прения, изразил е
аргументирано становище във връзка с отделяне на спорното от безспорното
и по допустимостта на преклудираните доказателствени искания на ищцовата
страна. Изложено е, че пълномощникът на ответника е представил обстойна
писмена защита по съществото на спора, в която са обосновани всички негови
твърдения и възражения. Наведен е довод, че уговореното и действително
13
заплатено адвокатско възнаграждение надвишава само с 50 % минималното
такова, установено в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, поради
което то не е прекомерно. Направено е искане за отмяна на обжалваното
определение и за присъждане на пълния размер на заплатеното от
дружеството адвокатско възнаграждение за защита в първоинстанционно
производство. Ответникът по частната жалба - Министерство на отбраната
оспорва частната жалба. В писмения му отговор, подаден по реда на чл. 276
от ГПК, се твърди, че първоинстанционният съд правилно е отчел
невисоката фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания и извършените от процесуалния представител на „Авто
Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД процесуални действия. Направено е искане
за потвърждаване на обжалваното определение.
По съществото на частната жалба съдът намира следното :
От доказателствата по делото е установено, че заплатеното от „Авто
Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД адвокатско възнаграждение за защита по
предявените срещу него искове възлиза на 13 800 лв. с ДДС, а по предявения
от него насрещен иск- на 6840 лв. с ДДС. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
наредба № 1/2004 Г. на ВАдвС по първоначалните искове възлиза на 7664 лв.
, респ. на 9197 с ДДС, а по предявения от него насрещен иск- на 3739.52 , а с
ДДС- на 4 487.42 лв.
Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК регламентира хипотеза на намаляване
на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по възражение на
насрещната страна, каквото е направено от пълномощника на
Министерството на отбраната в о.с.з. на 7.12.2020 г., поради несъразмерност с
фактическата и правна сложност на делото. При преценка на неговата
основателност съдът съобразява вида и обема на процесуалните действия,
извършени от пълномощника на страната, претендираща присъждане на
възнаграждението, неговата процесуалната активност при попълване на
делото с доказателства, използваните защитни способи и броя на съдебните
заседания пред съответната инстанция, проведени с негово участие. В случая,
първоинстанционно производство се е развило при спазване принципа на
концентрационното начало, като след размяната на книжата по
първоначалния и насрещния иск, то е приключило в едно заседание, без
14
събиране на други доказателства, извън представените от страните писмени
такива. Ищецът по първоначалния иск не е подал допълнителна искова молба
и не е направил своевременни искания за събиране на доказателства, извън
тези, представени с исковата молба, а направените от пълномощника му
такива в о.с.з. 7.12.2020 г. за събиране на гласни доказателства и за допускане
на автотехническа експертиза са оставени без уважение. По предявения от
„Авто Инженеринг Холдинг Груп” ЕООД насрещен иск също не са били
събирани други доказателства, извън представените с насрещната искова
молба писмени такива. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за
повишена правна сложност на делото по съображения, че част от събраните
писмени доказателства е следвало да бъдат преценени във връзка с Наредба
№ Н-21 от 17.08.2011 г. за реда за регистрация и отчета на пътните превозни
средства от Въоръжените сили на Република България. Необходимостта от
преценка на доказателствата с оглед наличието на специална регламентация,
сама по себе си не сочи повишена степен на правна сложност на спора, ако не
е свързана с противоречива практика по тълкуване и прилагане на
приложимия специален нормативен акт, каквато в случая не е налице. Съдът
съобрази, че до приключване на процедурата по размяна на книжата
ищцовото министерство- възложител по договора не е въвело като предмет на
делото довод за несъответствие на доставените автобуси с изискванията на
споменатата наредба, обосноваващо бездействието му да извърши
съответните действия по тяхното приемане през периода от доставката им във
военното формирование на 17.03.2019 г. до 10.06.2019 г. По тези
съображения, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният
съд законосъобразно и в съответствие с данните по делото е намалил
претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение до
размера на минималното такова, поради което определението, с което е
оставил без уважение искането за изменение, по реда на чл. 248 от ГПК, на
решението в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по делото, на въззиваемото дружество „Авто
Инженеринг Холдинг Груп”ЕООД следва да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение, заплатено за защита пред настоящата инстанция
в размер на 20 640 лв. с ДДС, доколкото повереникът на насрещната страна не
е направил искане за неговото намаляване по реда и на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК.
15
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260032 от 7.01.2021 г. по т.д.№ 775/2020
г. на Софийския градски съд, VI т.о., 3 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261074 от 19.02.2021 г., постановено
по същото дело, по реда на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Министерството на отбраната
да заплати на „Авто Инженеринг Холдинг Груп” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. „Манастирски ливади“,
ул. „Околовръстен път“№ 9 разноските, направени по водене на делото пред
въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 20
640 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16