№ 20456
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110116244 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от
ЗПК, от Д. Д. Де С. Л. (с предишно фамилно име В.) срещу „Ф.Б.“ ЕООД за
прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №
*******/13.12.2024 г.
В искова молба са изложени твърдения, че страните са сключили договора
за кредит, по който ищецът е договарял като потребител. Предоставена е заемна
сума от 3300 лв., при ГПР 49,66 %, с уговорка, че кредитът е обезпечен с
поръчителство от Multitude Bank, за което на 14.12.2024 г. е сключен договор за
гаранция, по който ищецът трябвало да заплати възнаграждение от 3498 лв.
Намира съглашението за недействително поради противоречие със закона, а
именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото ГПР е бланкетно посочен, с оглед на
което не става ясно как е формиран същият; обявеният ГПР не съответства на
действителните общи разходи по кредита, каквото естество има
възнаграждението по договора за гаранция, тъй като сключването му е
задължително условие за получаване на кредита и услугата е пряко свързана с
кредитното правоотношение; възможността за избор на поръчител представлява
привидна такава и липсва доброволност при извършването на посочения избор;
заемодателят и дружеството гарант са свързани лица; възнаграждението за
гаранта е скрита допълнителна договорна лихва и води до наличие на
неравноправно третиране; с невлючването на възнаграждението гаранта в
оскъпяването на кредита се цели се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
се цели заобикалне на посочената норма, което води до недействителност на
потребителския кредит, а с оглед естеството на правоотношеието
недействителността на договра за кредит рефлектира и на договора за гаранция.
Ответникът оспорва иска с доводи, че потребителят сам избира
обезпечението и не е задължително сключването на договор за гаранция; този
договор е отделно облигационно правоотношение, възмездна допълнителна
услуга, която потребителят е избрал при информиран избор; договорът за кредит
отговаря на изискванията на ЗПК и ГПР отразява точно общите разходи по
кредита.
1
По реда на чл. 211 от ГПК „Ф.Б.“ ЕООД е предявило срещу Д. Д. В.
насрещен осъдителен иск по чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащане на
сумата 2224,84 лв. – главница, представляваща неизплатена заемна сума по
Договор за потребителски кредит № *******/13.12.2024 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на искова молба. Твърди се, че ответникът е в
неизпълнение на паричното задължение за връщане на заемната сума, съгласно
уговореното и всички вземания са предсрочно изискуеми, на осн. чл. 6 от
договора, вр. чл. 13, ал. 1 от ОУ. Пояснява, че са заплатени по договора са суми в
общ размер на 1075,16 лв.
Ответникът оспорва иска с доводи, че е неясно как е осчетоводена сумата
1075,16 лв. От представения погасителен план се установявало, че до месец юни
2025 г. евентуално дължимата сума от ответницата е в значително по-нисък
размер от тази, представена като платена от нея такава, респ. е заплатила в по-
голям размер от дължимия от същата по кредита до посочения период от време.
Намира, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, съобразно
условията на договора.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между Д. Д. Де С. Л., като кредитополучател, и
„Ф.Б.“ ЕООД, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит №
*******/13.12.2024 г., по който заемните средства са усвоени; между Д. Д. Де С.
Л. (с предишно фамилно име В.), като клиент, и Multitude Bank p.l.c., като
гарант, е сключен Договор за гаранция (поръчителство) от 14.12.2025 г.; по арг.
от чл. 155 от ГПК, вр. чл. 7 и 9 от ЗТРРЮЛНЦ, до 04.03.2024 едноличен
собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД е Multitude Bank p.l.c., идент. №C
109441, чуждестранно юридическо лице, държава: М.; аритметично, ако сумата
за такса/възнаграждение на гаранта се включи в ГПР по договора за кредит, то
същият ще надвиши 50 %; в изпълнение на договора за кредит
кредитополучателят е заплатил сумата 1075,16 лв.
От предметното съдържание на договор за предоставяне на
потребителски кредит № *******/13.12.2024 г. и погасителен план към него се
установява, че ответното дружество предоставя на ищеца заемни средства от
3300 лв., при договорно възнаграждение в размер на 1155 лв., ГЛП от 23,33 % и
ГПР от 49,66 %., като общата дължима сума по кредита е в размер на 4455,00
лв., платима на 18 бр. месечни вноски с падежи, посочени в погасителния план,
първата от които с падеж 17.01.2025 г. и последна с падеж 17.06.2026 г.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на ответното
дружество. Одобряването от заемодателя на предоставеното в негова полза
обезпечение, както и уговорката, свързана с обезпечението не може да се
отмени. Предвидено е, че със сключването на договора кредитополучателят
потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е
запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в
процедурата по кандидатстване за кредит.
В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
„Ф.Б.“ ЕООД е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството,
кредитополучателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а)
обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и
2
одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор
за поръчителство, от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от
дружеството физическо лице.
В чл. 5.4 от Общите условия е предвидено, че кредитоискателят
самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на
предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски
кредит. Съгласно чл. 5.5. от ОУ, предложеното от кредитоискателя обезпечение
не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави
поискания от кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на
кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това,
дали е одобрен поръчител или гарант.
Според договора за гаранция (поръчителство) от 14.12.2024 г., сключен
между ищеца и „Multitude Bank“ p.l.c., със седалище и адрес на управление в М.,
СТ „Б.Ц.“, С. № 120, Г. ГЗР 1027, дружеството, в качеството на гарант, се
задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на ищеца спрямо
кредитора „Ф.Б.“ ЕООД по процесния договор за заем. Според т. 1.6. от
договора, за поетата гаранция ищецът дължи такса в размер 3498 лв., платима на
вноски, съгласно погасителен план на падежнит дати по договора за кредит.
От заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза,
неоспорено от страните и преценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се
установява, че кандидатстването за кредит в системата на ответника се
реализира чрез електронна форма на интернет страницата на дружеството, което
е разделена на три стъпки. Първата стъпка изисква вевеждане на сума и срок на
заема, както и основни лични данни, втората стъпка изисква въвеждане на
множество допълнителни лични данни, а в третата стъпка потребителят
преглежда попълнените от него данни и ги потвърждава. Вещото лице посочва,
че втората стъпка от формата за кандидатстване съдържа и задължителен избор
на гарант, като на потребителя се предоставят две възможности – „гаранция от
Multitude Bank“ или „личен гарант/поръчител“. При избор на първата опция на
потребителя се визуализира погасителен план за таксата за гаранция, при избор
на втората – полета за въвеждане на данни за физически поръчител. В
конкретния случай, за кредита на ищеца в системата е отразен изборът гаранция
от Multitude Bank“.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние са потребителят и доставчикът. На основание чл. 7, ал. 2 от
с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ищецът има качеството потребител, като физическо лице,
което е действало извън рамките на търговска или професионална дейност.
Предвид това по отношение на кредитното правоотношение, предмет на спора,
са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като на осн. чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто е просецният случай.
На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и
разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
3
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин.
Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и
неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение
относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора
общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля
на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За
това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се
касае за основен елемент от съдържанието на договора.
Разходите по кредита следва да бъдат определени предварително, изрично
и изчерпателно в договора.
Съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с договора за
кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга
„гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на
възнаграждение на гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане.
Обстоятелството, че в преддоговорната информация кредиторът е вписал
изявлението си, че възнаграждението не се включва в общия разход по кредита
или във формирането на ГПР не променя този извод. С клаузата на чл. 5 от
договора за заем се заобикалят императивните правила на ЗПК по чл. 19, ал. 4
относно максималния размер на ГПР, съответно със сключването на договора за
гаранция. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство има
характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и
отговаря на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на 3
ЗПК, поради което следва да бъде обявен в общия му размер. Разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, последният
може да получи като одобри за поръчител. Едноличен собственик на капитала на
„Ф.Б.“ ЕООД е „М. СЕ“ и същите са свързани лица по см. на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на поръчителят се
счита за сключен от потребителя с един и същ търговец, от една страна, а от
друга – договорът за предоставяне на поръчителство представлява допълнителна
уговорка между потребителя и заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от
ЗПК. Това е така, защото договорът няма самостоятелен характер, неговия
предмет и уговорените права и задължения могат да бъдат предоставени във
връзка с усвояване и управление на договора за кредит; условията и
възнаграждението по него зависят изцяло от главното задължение по заема.
Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на
който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство. Ето защо
съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочен действителния размер на разходите по
кредита.
Съдът счита, че между страните няма има уговорка за допълнителни
услуги, доколкото анализът и преценка на условията по повод и при които е
сключен договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство сочат
еднозначно за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
4
по кредита (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на
СЕС). Договорът само формално покрива изискването за посочване на ГПР, но
реалната му стойност не съответства на заявеното от кредитора. Това поведение
кореспондира и с търговска практика, от страна на търговеца към потребителя,
която е заблуждаваща, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност
и професионална компетентност, и съдържа невярна информация, която
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител да вземе информирано решение за стойността на кредита и дали да
договаря с този кредитор – арг. от чл.68д от ЗПП. Обстоятелството, че в договора
за заем не е посочен действителния размер на ГПР е равнозначно на
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК и води до
нищожност на целия договор за паричен заем, на осн. чл.22 от ЗПК.
Неоснователни са доводите на ответника,че потребителят е имал
възможност да предостави друго избрано от него обезпечение, различно от
гаранция от одобрено от кредитодателя лице - Multitude Bank. Действително от
заключението на приетата по делото СКТЕ се установява, че при кандидатстване
за отпускане на кредит, в електронната система съществува възможност
потребителят да избере кредитът да бъде обезпечен чрез физическо лице-
поръчител. Наличието на такава алтернативна възможност обаче само по себе си
не води до извода, че на потребителя е предоставено право на избор относно
способа за обезпечаване на кредита. Това е така, защото упражняването на
алтернативната възможност не следва да е обусловено от неясни или прекомерно
обременителни изисквания към потребителя. В настоящия случай в чл. 5.5 от ОУ
е посочено, че предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава
дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от
кредитоискателя потребителски кредит, но в договора за кредит, общите условия
и предоставената преддоговорна информация не се съдържа посочване на
общите изисквания на кредитора към предложеното му обезпечение, нито срока,
в който кредиторът извършва оценка на обезпечението. В този смисъл при
извършване на преценката относно вида на обезпечението, за потребителя не е
ясно нито какъв поръчител следва да предостави, за да бъде одобрен от
кредитора, нито в какъв времеви период би могъл да получи одобрение на
обезпечението и искането, съответно да му бъде отпуснат кредитът, ако избере
този вариант. Липсата на информация по тези въпроси прави използването на
тази опция прекомерно обременително за потребителя, доколкото предмет на
сделката е дребно потребителско кредитиране с кратки срокове на отпускане и
погасяване /т.нар. „бърз кредит“/, но при избор на такова обезпечение
отпускането на кредита е поставено в зависимост от неизвестни условия и
срокове за одобряване. В сравнение с това, другата предложена на потребителя
опция – чрез предоставяне на гаранция от „Multitude Bank p.l.c.” – касае
предварително одобрен от кредитора гарант, което елиминира изцяло оценката
на обезпечението като предпоставка за отпускане на кредита. Ето защо съдът
приема, че макар в договора за кредит и общите условия към него формално да е
предвидена възможност за избор на алтернативно обезпечение чрез физическо
лице-поръчител, тази възможност е до такава степен неясна и обременителна за
потребителя, че следва да бъде приравнена на липса на алтернатива. Наличието
или липсата на случаи на одобрени искания за кредит, обезпечени с физическо
лице – поръчител, не е годно да обоснове друг извод относно характера на
поставените от ответника условия. Следователно обезпечението чрез договор за
гаранция, сключен с „Multitude Bank p.l.c.”, се явява единственото приложимо
такова. Систематичното, граматическо и смислово тълкуване на клаузите на
договора за заем и т. нар. съглашение-договор за гаранция, както и че са
свързани лица дружеството- заемодател и дружеството-гарант, дава основание да
се приеме, че те упражняват дейността си при общи икономически интереси и
5
ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението
им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество.
Заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че
разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, а
последният може да получи като одобри за поръчител. На кредитора му е
изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен, което се потвърждава и
от преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), т. 8,
наименувана „изисквани обезпечения“; описание на обезпечението, което следва
да предоставите по договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за
предоставяне на поръчителство/гаранция“; начинът на погасяване на вноските
по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за
поръчителство. Предвид това и общите им икономически интереси, съдът
приема, че таксата/възнаграждение гарант има характер на допълнително
възнаграждение за ползване на заемните средства, поради което е следвало да
бъде обявена и включена изначално при формирането стойността на лихвения
процент по договора и ГПР. Съдът счита, че клаузата на чл. 5 не е индивидуално
уговорена, доколкото е вписана в съдържанието на предварително съставен
типов договор, за които обективно потребителят не е имал време да влияе и
предоговаря. Освен това, правото на парично вземане на кредитора е уговорено
по начин – с друго наименование и в отделна клауза, който заблуждава
потребителя-длъжник относно редовната лихва и всички разходи по кредита,
които трябва да плаща по кредита, тъй като всеки нормално информиран и в
разумни граници съобразителен среден потребител ще насочи вниманието си
към уговорката от договора, в която изрично е разписано задължението му за
тази лихва. С тези съображения съдът намира предявеният установителен иск за
основателен.
Съгласно чл. 23 ЗПК в случаите, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви или други разходи по кредита. Не се спори, че по договора за
кредит заемополучателят е заплатил сумата от 1075,16 лв., като не твърди и не
доказва друго, съобразно указанията на съда по чл. 146, ал.2 от ГПК; а чистата
стойност на кредита е 3300 лв. Следователно подлежи на връщане разликата от
2224,84 лв., която се претендира от „Ф.Б.“ ЕООД с предявения насрещен иск.
Трябва да се отчете, че задължението за връщане на дадено при начална липса на
основание, каквато правна природа е това по чл. 23 от ЗПК, е безсрочно и може
да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо, а в контекста на
потребителския спор от обявяване на договора за нищожен. В тази връзка
доводите за предсрочната изискуемост са ирелеванни, тъй като при установена
недействителност на договора за потребителски кредит, обуславящите изводи за
дължимост на главницата в размер на чистата стойност на кредита, са приетата
нищожност на договора за потребителски кредит и приложението чл. 23 от ЗПК;
но не само – по общото правило на чл. 34 от ЗЗД подлежи на реституция
даденото по договора. Ето защо насрещният осъдителен иск се явява
основателен в предявения размер, а като правна последица от това следва да се
присъди поисканата законна лихва от датата на предявяването му- 13.06.2025 г.,
до окончателното изплащане на вземането. За пълнота следва да се посочи, че по
въпроса допустимо ли е предявен на договорно основание иск да бъде уважен на
основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при
положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по
смисъла на чл. 22 ЗПК, е формирана константна практика на ВКС (решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение №
60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., решение №
50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, III г. о. и др.), според която
6
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството по предявен на договорно основание иск, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор
за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД
и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство по предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност, което би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, по главния
установителен иск право на разноски има ищцата Д. Д. Де С. Л. за сумата
1092,00 лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на
адвокат. Видно от договор за правна защита и съдействие от 05.02.2025 г.при
претендирани 1200 лв., доколкото липсват доказателства за плащането на
остатъка от 600 лв., разноската за правна помощ е доказана до размер на сумата
600 лв. Ответникът навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът, като взе
предвид защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на
спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат
извършени от адвоката, намира, че именно сумата 600 лв. е необходима и
разумна разноска за правната помощ в производството, която от ответникът
следва да заплати.
По насрещния иск ответникът трябва да заплати на ищеца сумата 188,99
лв. за платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Д. Д. Де С. Л., с
ЕГН:**********, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК:************, иск по чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за потребителски кредит
№*******/13.12.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Д. Де С. Л., с ЕГН:**********, да заплати на„Ф.Б.“ ЕООД,
с ЕИК:************, на основание чл. 9, вр. чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 211 от ГПК,
сумата 2224,84 лева – главница, представляваща чиста стойност по кредита –
остатък от заемната сума по Договор за потребителски кредит
№*******/13.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.06.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК:************, да заплати на Д. Д. Де С.
7
Л., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1092,00 лева –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д. Д. Де С. Л., с ЕГН:**********, да заплати на„Ф.Б.“ ЕООД,
с ЕИК:************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 211 от ГПК,
сумата 188,99 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8