Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1484  Година  2020, 07.08. Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 24.06.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 4005 по описа за 2019 година и като обсъди :

 

                            Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на „Люси ойл“ЕООД с адрес на управление гр. Пловдив против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-766-0025325 от 11.11.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-150/ 05.12.2019г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: бензиностанция – Захарна фабрика, находящ се в гр.Пловдив, бул.„България“№117,стопанисван от търговеца и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1,т.1, б. „г“ и чл.187 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен по аргументи, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII-ми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните причини.

От доказателствата по делото се установява, че при извършена оперативна проверка на 04.11.2019г. в 13,59 часа на търговски обект – бензиностанция, Захарна фабрика, находящ се в гр.Пловдив, бул. „България“№117, стопанисван от търговеца, е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ/Наредбата/, не е спазил изискванията на чл.3 от цитираната наредба и е допуснал да не се предават данни от всяка издадена фискална касова бележка автоматично чрез фискално устройство по установената дистанционна връзка с НАП за времето от 01.10. 2019г. – до 03.11.2019г.

Не се спори, че търговецът е регистриран по ЗДДС, считано от 20.05. 2014г. В търговския обект е регистрирана и работеща от 02.11.2019г. ЕСФП (електронна система с фискална памет) “ОЙЛСИС 2.0 – Д – KL“ с индивидуален номер (ИН) на фискалното устройство (ФУ) №OS010038 и номер на фискалната памет (ФП) №58010038 и не се използва програмен продукт (софтуер) за отчитане на продажбите. В рамките на проверката е прието за установено, че в търговския обект са извършвани продажби в периода 01.10.20109г. - 03.11. 2019г., за което са издадени дневни финансови отчети със запис във фискална памет “Z“, като за същия период не са изпращани данни от всяка издадена фискална касова бележка автоматично, чрез ФУ по установената дистанционна връзка към НАП, в съответствие с нормативните разпоредби.

За установеното в рамките на проверката, на основание чл.50 и чл.110, ал.4 ДОПК, е бил съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА, №0025325 от 04.11.2019г. (листи 29-31). Проверката е извършена в присъствието на В.К.– упълномощено лице. В рамките на проверката е установено, че работещото в обекта за посочения период ФУ не подава информация към сървърите на НАП на всеки 5 минути за всяка издадена фискална бележка. Приложени са справка за регистрираните данни от Z задачи за периода; справка данни от документи за продажби и справка данни за налични количества горива, измерени от НИС на всеки шест часа.

Въз основа на данните и събраните в рамките на проверката доказателства, е прието за установено, че наличното в стопанисвания от жалбоподателя обект ФУ с ИН №OS000995 и ФП №58003941 не е предавало необходимите данни от издадените фискални касови бележки за целия период от 01.10. 2019г. до 03.11.2019г. към НАП по установената дистанционна връзка. Такива данни не са предавани още от момента на възникване на това задължение на жалбоподателя, съгласно §22, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18 (обн. ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г.). Жалбоподателят предприема действия за продължаване на срока на въвеждане на ЕСФП от одобрен тип до 30.09.2019г. чрез подаване по електронен път към НАП на данни за сключен договор от производител /вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31.03.2019г. тип, както и изготвяне на график за въвеждането и в експлоатация. След изтичане на законоустановения срок, за периода от 01.10.2019г. до 02.11.2019г. включително е използвана ЕСФП, неотговаряща на изискванията на Наредба №Н-18. Това безспорно е в противоречие с разпоредбите от Приложение №1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18 – Функционални изисквания – раздел ІІІб, т.1, б.“Е“, предл.3 (в сила от 29.03.2019г.), съгласно които фискалните устройства подават по установената дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН(контролна лента на електронен носител), в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване); данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове.

Предвид приетото за установено от фактическа страна и извършеното нарушение на чл.25,ал.5, изр.3 от Наредба №Н-18, във връзка с Приложение №1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18 – Функционални изисквания – раздел ІІІб, т.1, б.“Е“, предл.3, във връзка с чл.118, ал.4, т.3 и т.5 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС за прилагане на ПАМ, и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от страна на ответника в производството е издадена оспорената по делото заповед.

В хода на съдебното производство бяха представени писмени доказателства за издадени АУАН и НП, включително за настоящия случай, разпитан като свидетел бе и А.Р., служител на ответника.

При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Според чл.186, ал.3 от ЗДДС, ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице.

Според легалното определение на чл.7, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), органи по приходите са служители на НАП, изчерпателно изброени в 4 точки, между които са изпълнителният директор на НАП и неговите заместници (чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП).

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. (лист 22) на Изпълнителния Директор на НАП, с която заповед началниците на О”ОД” в Д”ОД” в ГД”ФК” при ЦУ на НАП, са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл.186, ал.2 от ЗДДС (точка 1. от заповедта). Така посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен за целта орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

На следващо място, според посочената като основание за прилагане на оспорената ПАМ разпоредба на чл.186, ал.3, във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.“г” от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл.118 в НАП.

Основните възражения в жалбата се концентрират около обстоятелството, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена преди издаването на наказателно постановление (НП), с което да бъде определена съответната имуществена санкция за извършеното от жалбоподателя нарушение, описано в АУАН №F525621 от 14.11.2019г. (листи 83-84). Дори да се приеме, че нарушението на чл.25, ал.5, изр.3 от Наредба №Н-18 е извършено формално, същото няма като последица укриването на приходи. Не е спорно обстоятелството, че за периода от 01.10.2019г. до 03.11.2019г. от въведената в експлоатация в обекта ЕСФП са генерирани Z отчети и оборотът е регистриран по надлежния ред. Дружеството своевременно е предприело действия по сключване на договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП, изготвен е график за въвеждането му в експлоатация, като са подадени данни към НАП. Фактът, че новата ЕСФП не е въведена в експлоатация до 30.09.2019г. не е последица единствено от действия на жалбоподателя, тъй като забавянето се дължи на действия на “сервизната фирма“. Акцентира се и на обстоятелството, че срокът, за който се налага процесната ПАМ, не е съобразен с тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опасност.

Според чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18, ФУ трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно Приложение №1.

Според нормите на Раздел ІІІб., точка 1. “Дистанционна връзка”, б.”е”, ФУ подават по установената дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове. Съгласно разпоредбата на §22, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18 (обн. ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г.) крайният срок за изпълнение на това задължение е 30.09.2019г., в случай, че от проверяваното лице е предприело действия за продължаване на срока на въвеждане на ЕСФП от одобрен след 31.03.2019г. тип.

В случая, от страна на жалбоподателя се твърди, че неизпълнението на това му задължение за периода 01.10.2019г. – 03.11.2019г., е резултат от несвоевременни действия на сервизната фирма.

Според отразеното в ПИП серия АА, №0025325 от 04.11.2019г., до 02.11. 2019г. включително, в бензиностанцията, стопанисвана от жалбоподателя, е използвана ЕСФП от одобрен тип №129FS от 26.01.2012г., т.е. несъмнено преди 31.03.2019г. Причините, поради което ЕСФП от одобрен след 31.03.2019г. тип е въведена в експлоатация след 30.09.2019г. не могат да се обяснят само с действия на сервизната фирма, тъй като според разпоредбите на §22 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 е следвало дейността на жалбоподателя да е приведена в съответствие с изискванията от Наредба №н-18 до 31.07.2019г. и само при наличие на изчерпателно посочени предпоставки този срок се удължава до 30.09.2019г.

Съгласно данните в пътна карта за фискализация на ЕСФП на търговски обекти, експлоатирани от “ЛЮСИ ОЙЛ” ЕООД, издадена от сервизна фирма “Микро инженеринг” ЕООД, (лист 42) в НАП е постъпила информация на 31.07. 2019г. или в последния ден от срока по §22, ал.1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18. Графикът за въвеждане в експлоатация на ЕСФП на всички търговски обекти на жалбоподателя е до 28.09.2019г., т.е. отново в края на срока съгласно §22, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18.

            Тъй като посочените вече норми на ЗДДС и Наредба №Н-18 вменяват задължение за лицата по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата най-късно до 30.09.2019г., то причините за това не следва да бъдат само и единствено следствие от действия или бездействия на сервизната фирма. По делото не са представени доказателства за неспазване на графика за въвеждане в експлоатация на ЕСФП, а само са изложени твърдения в тази връзка.

Твърденията, че извършените продажби не са укрити, а данни за тях са постъпили по установената с НАП дистанционна връзка не означава, че не е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение по смисъла на чл.25, ал.5, изр.3 от Наредба №Н-18, тъй като не е спорно по делото обстоятелството, че данните за извършените продажби за периода, документирани с фискални бонове, са подавани на следващия ден от извършването им, според приетата по делото нарочна справка. Следователно, оспорената по делото ПАМ се явява наложена при наличието на фактическо основание за целта и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

            Оспорената заповед е постановена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59 ал.2 от АПК, предвид посочването в заповедта на фактическите и правни основания, послужили за издаването и, както и редът за нейното оспорване.

            Също така, настоящият състав на съда намира, че запечатването на стопанисвания от жалбоподателя обект и забраната за достъп до същия за срок от 7 дни/а не 10, както се сочи в представената по делото молба/писмена защита – л.113/ съответства на тежестта на нарушението и е съобразен със значимостта на охраняваните обществени отношения, както и с принципа за съразмерност, израз на който е разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, според която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

            Най-сетне, оспорената по делото заповед е издадена в съответствие с целите на закона, насочени към предотвратяване и преустановяване на административни нарушения.

            Вярно е, че процесното нарушение, извършено в периода 01.10.2019г. – 02.11.2019г., през който период до НАП не е изпращана автоматично информация за всяка извършена продажба на всеки 5 минути, посредством “старата“ ЕСФП на жалбоподателя, е преустановено към 03.11.2019г. и в този смисъл оспорената по делото ПАМ (наложена на 11.11.2019г.) не преустановява нарушението. Независимо от посоченото обаче запечатването на обекта, стопанисван от жалбоподателя, несъмнено лишава жалбоподателя от възможността да извърши ново нарушение от вида на процесното и съответно оспорената ПАМ има предотвратяващо действие.

            Ето защо, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава след бъде отхвърлена.

            На НАП се дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената по делото защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Люси ойл“ЕООД с адрес на управление гр. Пловдив против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-766-0025325 от 11.11.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-150/ 05.12.2019г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: бензиностанция – Захарна фабрика, находяща се в гр.Пловдив, бул. „България“№117,стопанисван от търговеца и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1,т.1, б. „г“ и чл.187 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „Люси ойл“ЕООД с адрес на управление гр.Пловдив да заплати на НАП с адрес гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков“№52 сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :