РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Радомир, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730101171 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание 76, ал.2, вр. чл. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Предявен е иск от ищеца И. Й. А., с адрес: гр. В. Т., ул. „Г.Б.” 3А, ЕГН
**********, чрез адв. К. К. - САК; адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” ., ет. 1, иск срещу
ответниците Р. Й. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. С.я, ж.к. „О.” ., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., М.
С. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „О.” 1, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Й. В. М.; ЕГН:
**********; адрес: гр. С., ж.к. „Г. Д.”, бл. ., ет. ., ап. . и Д. П. В.; ЕГН: **********; адрес: гр.
Р., ж.к. „Г."бл. ., ет. ., ап. ., с който моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на извършената с Решение от 29.09.2017 г., постановено по гр. д. № ./2016 от
Районен съд - Р. съдебна делба, както и да прогласи нищожността на вписания отказ от
наследството на покойния Й. Д. А., ЕГН **********, починал на 17.02.1997 г. от страна на
И. Й. А. ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на наследник на покойния
Й. Д.А., ЕГН **********, починал на 17.02.1997г., който е бил наследник на Д. А. Х. (И.) -
собственик на поделените имоти. В особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за
наследството на Софийски районен съд, под № ./2012 г. е вписано заявление, с вх. №
./12.09.2012 г. за отказ от наследството, оставено от Й. Д. А. от страна на И. Й. А.. Според
ищеца, в конкретния случай волеизявлението за отказ от наследство, от страна на същия се
явява нищожно, предвид това, че според чл. 49, ал. 2, пр. 1 от Закона за наследството,
наследник приема наследството, когато извърши действие, което несъмнено предполага
неговото намерение да приеме наследството. Позовава се на това, че отказът от наследство е
1
невъзможен, ако преди това е имало приемане на същото. В конкретния случай, видно от
приложеното копие на Удостоверение №./18.07.1997 г., издадено от Министерство на
финансите, Столично държавно управление, данъчна служба „В.”, наследодателят Й. Д. А. е
притежавал недвижим имот в с. С., който е станал наследствен след смъртта му. Видно от
приложеното копие на нот. Акт № . том .., per. № ., дело № . от 2009 г., на Нотариус Б. К. -
Нотариус, с район на действие Районен съд - Р., вписан под № . в регистъра на Нотариалната
камара, издадено от Агенция по вписванията, както и от справка № ./05.10.2021 г., издадена
от Агенция по вписванията, на стр. . от същата, под № 28 е вписана покупко- продажба с
н.а., от дата 24.02.2009 г. на поземлен имот, пл.№ 892, парцел - ., площ по док. - . кв.м., ..кв. .
обл. П., общ. Р., с. С. заедно с масивна жилищна сграда в същия имот. Продавач на това
имущество е И. Й. А., който го е продал в качеството му на наследник на покойния Й. Д. А..
Предвид това се твърди, че делбата също е нищожна, съгласно чл. 75, ал. 2 от
Закона за наследството, тъй като делбата на описаните наследствени имоти е извършена без
участието на И. Й. А., в качеството му на сънаследник, заедно с Р. Й. А. - негов брат и Н. Т.
Д. - негова майка.
В съдебно заседание ищцовата страна поддържа така предявения иск.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Й. В. М.,
чрез пълномощника си адв. Е. Ж., е изразила становище, че искът е допустим и основателен.
Твърди, че в особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН, водена от Софийски районен съд, под №
./2012 г. е вписано заявление от 12.09.2012 г. за отказ от наследство на ищеца, с който И. А.
се е отказал от наследството на Й. Д. А.. Също така се посочва, че на 24.02.2009 г., т.е. около
три години и половина преди подаване на заявление за отказ от наследство, ищецът е
извършил разпореждане с недвижим имот, за което е съставен Нотариален акт № 6., том .,
per. № ., дело № .от 2009 г. на нотариус Б. К.. Позовава се на съдебна практика, в която се
приема, че отказът от наследство е недействителен и не може да породи предвиденото в
чл.53 ЗН правно действие, ако се предхожда от действия по приемане на наследството. /Така
Решение № . от 19.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № ./2003 г., I г. о./ Тези действия по приемане
на наследството обаче трябва да са такива фактически действия, които по безспорен и
несъмнен начин да създават убеждението, че наследникът, който е призован да наследява,
приема или има намерение да приеме наследството. Безспорно е, че отказът от наследство
предполага изначално призованият да наследи да не приема наследството, тоест да не се
възползва от наследственото имущество. По аргумент от противното, извършването на
действия, с които наследникът се възползва от наследственото имущество, води до приемане
на наследството, респективно невъзможност същият наследник да се откаже от
наследството на по-късен етап. В този смисъл твърди, че приемането на наследство преди
отказа е дефинитивен акт, който не само не може да бъде отменен от приелия наследството,
но и го лишава от възможността да извърши отказ от наследство.
В съдебно заседание поддържа така депозирания отговор, като моли искът да
бъде уважен.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Р. Й. А., чрез
2
адв.К. Б.- пълномощничка, е изразил становище, че искът е неоснователен и недоказан.
Твърди се, че ищецът е извършил действия, доказващи съзнателно извършване на
разпореждане с недвижими имоти. Позовава се на направения отказ от страна на ищеца от
наследството от покойния си баща Й. Д. А.. Твърди се, че не се дължат разноски на
основание чл.78, ал.2 ГПК.
В съдебно заседание твърди, че от всички представени доказателства е видно, че
ищецът е имал противоречиво поведение с цел откриване на наследството, което като на
практика включително е получил и суми, с които са му били заплатени дяловете от
наследствените земеделски имоти, по отношение на които се прави оспорване на
извършената делба, като същият е и упълномощил ответника Р. А. да го представлява по
всички въпроси свързани с наследственото имущество, видно от представеното
пълномощно. Твърди се, че това поведение представлява злоупотреба с права, тъй никой не
може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Самият ищец без
оказване на влияние е извършил отказ от наследство от покойния си наследодател, вписано
в СРС, издадени са съответните документи във връзка с това действие. Същият е бил наясно,
че се извършват действия във връзка с наследството и не е участвал в делбеното
производство. Претендират се разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото, доказателства, по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Не се спори между страните, че е налице извършена съдебна делба между
ответниците Р. Й. А., М. С. А., Й. В. М. и Д. П. В., в която е участвала и Н. Т. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „О.” ., бл.. вх. . ет. ., aп. . починала на 04.03.2022 г., наследена
от нейните низходящи- ответникът Р. Й. А. и ищеца И. Й. А..
По делото е приложено гр.д. № ./2016 г. на РдРС, приключило с влязло в сила
решение № ./29.09.2017 г., с което между наследниците на Д. А. Х., б.ж. на с.С., общ.Р., са
възложени дялове от наследствената маса по реда на чл.353 ГПК.
Видно от решение № ./07.03.2017 г., с което е приключила първата фаза на
делбата, съдът е възприел, че според представеното съдебно удостоверение, издадено от
СРС по гр.д. № ./2012 г., И. Й. А. се е отказал от наследството на наследодателя му Й. Д. А..
По горните обстоятелства не се спори от страните.
Ищецът твърди, че действително под № 562/2012 г. е вписано заявление, с вх. №
./12.09.2012 г. за отказ от наследството, оставено от Й. Д. А. от страна на И. Й. А.. Твърди
обаче, че самият отказ се явява нищожен, поради това, че преди това същият е приел
наследството, като с нот. Акт № ., том ., per. № ., дело №.от 2009 г., на Нотариус Б. К. -
Нотариус, с район на действие Районен съд - Р., вписан под № . в регистъра на Нотариалната
камара, чрез покупко- продажба е прехвърлил на Р. Й. Т. своите идеални части от поземлен
имот, пл.№ ., парцел - . площ по док. - 1700 кв.м., . кв. ., обл. П., общ. Радомир, с. С., заедно с
масивна жилищна сграда в същия имот, които идеални части е придобил по наследство от
3
Й. Д. А..
В този смисъл се твърди, че вписаният отказ е нищожен, като съответно нищожна
се явява и извършената делба на наследствено имущество.
От правна страна.
За да бъде уважен иск за прогласяване на нищожност на делба по 76, ал.2, вр. чл.
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, следва да се докаже наличието на извършена делба; обстоятелството,
че недвижимите имоти са принадлежали на общия наследодател; обстоятелството, че
посочените от ищеца лица са наследници и поради това собственици на идеална част от
имотите, предмет на делбата; обстоятелството, че ищецът, който също има качеството на
наследник, не е участвал в сключването на договора нито лично, нито чрез пълномощник.
Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че делбата е
приключила, както и по отношение на лицата, които са участвали същата и относно това, че
се отнася до делба на наследство, оставено от Й. Д. А..
Спорният момент се свежда до това дали е налице нищожен отказ от наследство
от страна на ищеца, както и това дали същият е следвало да участва до делбата. В случай, че
се установи това съдът следва да уважи иска като изцяло основателен и доказан.
За да обоснове нищожност на вписания отказ от наследство ищецът се позовава
на свои действия, извършени по отношение на наследството, оставено от Й. Д. А., а именно-
разпореждане с имот от наследствената маса, извършено с нот. Акт № ., том ., per. № ., дело
№ . от 2009 г., на Нотариус Б. К. - Нотариус, с район на действие Районен съд - Радомир,
вписан под № . в регистъра на Нотариалната камара, чрез покупко- продажба.
В горния смисъл съдът намира, че при вписване на отказа от наследство ищецът
безспорно е знаел, че е извършил действия на разпореждане със същото и по този начин го е
приел. Нищожността на извършеното вписване на отказ се основава единствено на
волеизявлението на ищеца, който е съзнавал, че извършва нищожно волеизявление.
Според общоприетия правен принцип, никой не може да черпи права от своето
неправомерно поведение, съответно, по аргумент от противното, ничия правна сфера не
може да бъде накърнена от чужди недобросъвестни действия. В настоящия случай ищецът
се позовава именно на такива свои действия. Предвид това съдът намира, че искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника Р. Й. А. направените по делото разноски, които
възлизат на 800 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, районният съд,
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.75, ал.2
ЗН, вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, на ищеца И. Й. А., с адрес: гр. В. Търново, ул. „Г. Б.” 3А, ЕГН
**********, чрез адв. К. К. - САК; адрес: гр. С., бул. „К. М. Л.” ., ет. ., иск срещу
ответниците Р. Й. А., ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ж.к. „О.” ., бл. ., вх. А, ет. ., ап. . М. С.
А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „О.” 1, бл. ., вх. А, ет. ., ап. ., Й. В. М.; ЕГН:
**********; адрес: гр. С., ж.к. „Г. Д.”, бл.., ет. . ап. . и Д. П. В.; ЕГН: **********; адрес: гр.
Р., ж.к. „Г.”, бл. ., ет. ., ап. . с който моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на извършената с Решение от 29.09.2017 г., постановено по гр. д. № ./2016 от
Районен съд - Р.съдебна делба, както и да прогласи нищожността на вписания отказ от
наследството на покойния Й. Д. А., ЕГН **********, починал на 17.02.1997 г. от страна на
И. Й. А. ЕГН **********.
ОСЪЖДА И. Й. А., с адрес: гр. В. Т., ул. „Г. Б.” 3А, ЕГН **********, чрез адв.
К. К. - САК; адрес: гр. С., бул. „Кн. М. Л.” ., ет. ., да заплати на Р. Й. А., ЕГН:**********, с
адрес: гр. С., ж.к. „О.”., бл. ., вх. ., ет. . ап. ., сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ - направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Окръжен съд- Перник, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5