Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик, 24.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 24.09.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1582/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е обективно съединен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК във вр. с чл.124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от В.Е.Т., ЕГН********** ***, чрез адв.Т.В. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“П. В.“№21, Бизнес център Люлин 6, ет.2.
Твърди се, че ответникът образувал изп. д. №436/2018г. по описа на ЧСИ Деница Станчева въз основа на ИЛ, издаден по ч.гр.д. №2050/2011г. по описа на PC Пазарджик за сумата от общо 1998,53лв., от които 1627,19лв главница, 371,34лв мораторна лихва за периода 30.10.2008г.- 11.05.2011г., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2011г. до изплащане на вземането.
Срещу издадената Заповед за изпълнение ищецът не бил подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Счита, че иретендираната сума не се дължи от него поради настъпване на погасителна давност на осн. чл.110 от ЗЗД за главницата и чл.111 от ЗЗД за лихвата.
След издаване на изп.лист било образувано изп.д.№1547/12г. по описа на ДСИ при ПРС, което дело било прекратено с постановление от 04.11.2015г. на основание чл.433, ал.1.
За ищецът съществувал правен интерес да предяви иска, тъй като съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилагала служебно. Освен това принудителното изпълнение било насочено срещу длъжника - ищеца в настоящото производство - въз основа на несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.417 от ГПК. Затова изпълняемото право не било установено със сила на пресъдено нещо и длъжникът можел да го оспорва с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на взискателя - ответник в настоящето производство.
Така спрямо ищеца била изтекла предвидената в закона погасителна давност - на осн. чл.110 от ЗЗД за главницата и чл.111 от ЗЗД за лихвата - след образуване и приключване на ч.гр.д. №2050/2011г. по описа на PC -Пазарджик. Съгл. ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК. т. 14. подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Същата се прекъсва едва с предявяване на иск за установяване на вземането, който има обратно действие, в случай, че е спазен срока по чл. 415 от ТПК. Ако иска не е предявен, то давността не се счита за прекъсната. В настоящия казус не бил предявен иск за установяване на вземането, поради което и давността не била прекъсната с образуване на ч.гр.д. №2050/2011г. по описа на PC - Пазарджик и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми по описаното дело.
Според практиката на ВКС при образувано и висящо изпълнително производство давността продължавала да тече. Следователно давността продължавала да тече и след образуване на изп.д. №1547/2012г. по описа на ДСИ при PC - Пазарджик. Съгл. т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. По изп. д. № 1547/2012г. по описа на ДСИ при PC - Пазарджик не били предприемани действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността.
Началния момент, от който започвала да тече давността, бил 30.10.2008г., от който момент е настъпила изискуемостта на вземането и е започнала да се начислява законна лихва за забава на плащанията, което е отразено и в ИЛ. Така е изтекла предвидената в закона давност - 5-годишната давност била изтекла на 30.10.2013г., а 3-годишната давност - на 30.10.2011г., т. е. след образуване и приключване на ч.гр.д.№2050/2011г. по описа на PC - Пазарджик и преди да бъде извършено действие по принудително изпълнение, годно да прекъсне давността.
От друга страна дори да се приемело, че по изп. д. № 1547/2012г. по описа на ДСИ при PC - Пазарджик били налице действия, годни да прекъснат давността, то същите били обезсилени по право и заличени с обратна сила правните последици от извършването им. Предвид че изп. д. № 1547/2012г. по описа на ДСИ при PC - Пазарджик било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то прекратяването водело до заличаване на всички изп. действия, които са извършени, освен тези, които са довели до погасяване на вземането. В процесния случай действия, довели до погасяване на вземането, липсвали. Така всички извършени изп. действия били обезсилени по право, с обратна сила и се считали за неизвършени, т. е. не прекъсвали давността. В този смисъл решение № 285/06.10.2015г., по гр. д. № 1953/2015г., ВКС, ГК, IV гр. отд.. решение № 100/23.01.2019г. по в. гр. д. № 2389/2018г„ ОС Пловдив, V гр. с. и др.
Първото действие по принудително изпълнение, което би могло да прекъсне давността, било наложен запор на трудово възнаграждение и запор на МПС през 2018г. по изп. д. № 436/2018г. по описа на ЧСИ Деница Станчева. До този момент, обаче, била изтекла предвидената в закона погасителна давност.
Поради това моли съдът на осн. чл. 439 във вр. с чл. 124 от ГПК да приеме за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД. ЕИК *********, че ищецът не дължи сумата от 1998,53лв. по ИЛ, издаден по ч.гр.д.№2050/2011г. по описа на PC -Пазарджик. Сочи доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор. Твърди, че с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение давността спира и не тече, докато трае заповедното производство. Докато трае процесът относно съществуване на вземането, давност не тече според чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. С влизане в сила на заповедта за изпълнение давността се прекъсва. От прекъсването на давността започва да тече нова давност - чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Неподаването на възражение от длъжника по чл. 415 от ГПК води като правна последица до прекъсване на давността, защото по правната си същност представлява "признаване на вземането от длъжника" - чл. 116, б. "а" от ЗЗД. Признаването на вземането от страна на длъжника води до влизане в сила на заповедта за изпълнение, вследствие на което давността се прекъсва и започва да тече нова давност, която винаги е 5 /пет/ години - чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че предвидената в чл.110 от ЗЗД обща петгодишна давност не била изтекла както към момента на образуване на изпълнително дело №1547/2012г. по описа на ДСИ при PC-Пазарджик, така и при образуване на новото изпълнително дело № 436/2018 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева.
Цитираното от ищеца ТР на ВКС от 26.06.2015г. отменяло като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г., с което е уредено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Тълкувателно решение, с което се обявявал за загубило сила предшестващ тълкувателен акт, пораждало действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт преставал да се прилага. Съгласно ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с ТР № 2/26.06.2015 г. било дадено различно разрешение - в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност.
От образуване на изпълнително дело №1547/2012г. по описа на ДСИ при PC-Пазарджик на 19.10.2012г. до 26.06.2015г. намирало приложение ППВС №3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност, е 26.06.2015г. - постановяване на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Следователно датата, на която вземането се погасява по давност, би била 26.06.2020 г. Обаче и в периода след 26.06.2015г. имало множество извършени изпълнителни действия, които прекъсвали погасителния давностен срок.
На 22.02.2018г. в кантората на ЧСИ Деница Станчева била постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството на частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 03.10.2011г. издаден по ч. гр. дело 2050/2011г. по описа на PC - Пазарджик. В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от кредитора насрочване на дата за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така и на основание чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложено да се извършат всички необходимия действия за нормалния ход на изпълнителното производство. На 19.03.2018г. от кантората на ЧСИ Деница Станчева е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР - гр.Пазарджик, като на 03.05.2018г. от отговора на запорното съобщение било видно, че е наложен запор на МПС с рег.№РА7973ВС, собственост на ищеца. На същата дата било изпратено и запорно съобщение до "КОСМОСТАР" ЕООД, ЕИК *********, с което дружество ищецът имал сключен трудов договор. По делото били извършвани множество справки с оглед проучване на имущественото състояние на длъжника, видно от които взискателят не се бил дезинтересирал от своето вземане. Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсвала и нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която било поискано или било предприето последното валидно изпълнително действие.
Предприемането на действия за принудително изпълнение представлявали самите искания на кредитора, отправени до компетентния орган за извършването им - компетентният орган може да извърши или да не извърши изпълнителните действия. Прекъсването на давността, обаче, било свързано не с извършването на изпълнителните действия от органа по изпълнението, а с искането на кредитора за извършването им, защото санкцията на давността била не за органа, водещ производството, а за кредитора. Следователно давностният срок бил прекъснат с молбата за образуване на изп. дело на 22.02.2018г., в която било направено искане за извършване на опис на движими вещи, като оттогава била започнала да тече нова погасителна давност. За прекъсване на погасителната давност от съществено значение било дали са извършени действия от страна на кредитора, с които той показва своята активност при защита на своето вземане и че е заинтересован от събиране на вземането си. В случая не е необходимо предприетото действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита, че давността е прекъсната. Това следва от разпоредбата на чл. 116 б. "в" от ЗЗД, в който законодателят използва думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършване" или друга подобна формулировка.
Поради всичко това моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за установяване несъществуването на вземане по изпълнителен лист поради погасяването му по давност, изтекла след издаването на изпълнителното основание е допустим - подаден е от длъжника по изпълнението срещу кредитора на вземането и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист - поради погасяването им по давност.
Не се спори по делото, че е налице вземане в полза на ответника, възникнало в тежест на ищеца. Безспорно е също, че настоящият ответник е придобил това вземане по силата на цесия от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Спорно е между страните дали процесното вземане е погасено по давност - поради неизвършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело за срок от две години, довело до прекратяване на изпълнителното производство, съответно дали са изтекли пет години откакто е започнала да тече новата давност, което от своя страна да е довело до погасяване на вземанията по давност. Така съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, то срокът на новата давност е всякога пет години. В чл.116, б. „в“ ЗЗД е предвидено, че погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. В т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013г., ОСГТК е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Посочени са примерни изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл.115 ЗЗД не предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес.
Указанията в посоченото ТР имат действия занапред, от момента на обявяването му - в случая 26.06.2015г. / в този см. решение №170 по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, ІV г.о./ - и то по отношение на висящите изп.дела. До този момент действат постановките, предвидени в ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност спира да тече по висящо изпълнителното производство.
Установява се от данните по делото, че след издаване на изп.лист в полза на ответника в настоящото производство, по молба на същия било образувано изп.д.№1547/12г. по описа на ДСИ при ПРС. Впоследствие било прекратено с постановление от 04.11.2015г. на основание чл.433, ал.1. С образуването на това изпълнително производство - на 07.12.2012г. - погасителната давност е спряла да тече и е започнала да тече отново на 26.06.2015г., когато е обявено посоченото по-горе ТР №2 на ВКС.
Установява се по делото, че по молба на взискателя - ответника в настоящия процес - от 19.10.2012г. въз основа на изп.лист в негова полза от 03.10.2011г., е образувано изп.д.№1547/2012г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик. По делото не са предприети изпълнителни действия и същото е прекратено на 09.10.2015г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По молба на ответника на 22.01.2018г. въз основа на същия изп.лист е образувано изп.д.№436/18г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, като надлежно е направено искане за пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на запори, опис на движими вещи. Във връзка с тези искания ЧСИ Станчева е предприела изп.действия - на 19.03.2018г. са изпратени няколко запорни съобщения, като всичко това от своя страна прекъсва давността. С всяко последващо изп. действие е налице ново прекъсване на давността.
Приетото по-горе от една страна и от друга спирането на давността в рамките на изп.д.№1547/12г. по описа на ДСИ при ПРС налагат извода, че не е изтекъл период по-дълъг от 5 години, за да се приеме, че вземането е погасено по давност и в този смисъл не се дължи. Затова искът като неоснователен следва да се отхвърли.
В тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 150 лв.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Е.Т., ЕГН********** ***, чрез адв.Т.В. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“П. В.“№21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 иск по чл.439 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1998,53лв. по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№2050/2011г. по описа на PC -Пазарджик.
ОСЪЖДА В.Е.Т. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП сторените от ответника разноски - юрисконсултско възнаграждение - в размер на 150лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: