Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 251
гр. Сливен, 16. 11. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на трети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 334 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Л.М.М. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1228-000564
от 29.08.2022 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР– Стара Загора,
Сектор Пътна полиция Стара Загора, с която на оспорващия, на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 29.08.2022
г.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна. Излага съображения, че: ж. и р. във Ф.; придобил е
правоспособност във Ф. и има издадено от Р. Ф. СУМПС; на 29.08.2022 г. е бил в
С. З. със собствения си автомобил с Рег. № ********, забравил е СУМПС, СРМПС в ***;
липсва предпоставката за налагане на ПАМ, тъй като е придобил
правоспособност и е с издадено СУМПС от държава членка на Европейския съюз. Моли
оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, събраните по делото относими към спора
доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.08.2022 г. на оспорващия Л.М.М. е съставен от служител на ОД на МВР –
Стара Загора, АУАН Серия АД № 250906, връчен му на същата дата, за нарушение на
чл. 150 от ЗДвП, за това че на 29.08.2022 г. около 16:00 ч. в г. С. З., на б.
„С.“ ***, в посока запад-изток, е управлявал собствения си лек автомобил с Рег.
№ ********, без СУМПС, като при извършената проверка е било установено, че
водачът е
неправоспособен - не притежава СУМПС.
На 29.08.2022 г. от Началник Група към ОД на МВР –
Стара Загора, Сектор Пътна полиция Стара Загора, е издадена оспорената в настоящото
производство ЗППАМ № 22-1228-000564. С нея на оспорващия Л.М.М. е наложена ПАМ с правно
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП–
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
29.08.2022 г., като е иззето СРМПС част II на лек автомобил с Рег. № ******** и са отнети два
броя рег. табели с № ********. В мотивите на заповедта е възпроизведено
съдържанието на горепосочения АУАН Серия АД № 250906 от 29.08.2022 г. и е отразено, че
заповедта се издава въз основа на АУАН.
Със Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР– Стара Загора, Началниците на групи в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР– Стара Загора, са оправомощени да прилагат принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
На оспорващия Л.М.М. е било издадено от П. в Р. Ф.
СУМПС с № *********, което на 23.05.2018 г. е било анулирано, а на 24.05.2018
г. М. е обявил СУМПС за изгубено /видно от Писмо с Рег. № В-18370 от 30.09.2022
г. на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР/. В същия
смисъл е и Писмо с Рег. № 326800-52491 от 11.10.2022 г. на Главна дирекция
„Национална полиция“ при МВР, в което е посочено, че при извършена проверка в
мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС, е установено, че за Л.М.М.
има данни за издадено СУМПС с № ********* от компетентните ф. в., със срок на
валидност от 11.04.2017 г. до 11.04.2032 г., но същото е със статус „невалиден
– изгубен“. Към писмото е приложена разпечатка, удостоверяваща извършената
проверка.
Процесният лек автомобил с Рег. № ******** е
регистриран в АИС– КАТ на и. на о. Л.М.М. – като н. с., с дата на придобиване:
30.08.2019 г.
В хода на съдебното дирене са събрани и показанията на
свидетеля А.А.И.
/с. на АУАН Серия АД № 250906 от 29.08.2022 г./. Според показанията на
свидетеля, същият към датата и часа на с. на АУАН, е и. д. „О. н. о. р.”; на б.
„С.” е с. автомобил със с. р.; п. е водача дали има СУМПС и дали ще представи
СРМПС; водачът е заявил, че ги е забравил; след справка, извършена от о. д. на
П. РУ – С. З., е било установено, че водачът не притежава СУМПС, поради което
му е бил с. АУАН по чл. 150 от ЗДвП.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 05.09.2022 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството
на съда на 05.09.2022 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от
надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическото и правно основание за издаването му, извършено
е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от
неправоспособен водач, съответстват на фактическите основания, които се
съдържат в оспорената заповед. В административното производство, приключило с
издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс – за срок от 6 месеца до една година.
Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед
фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е
необходимо наличието на следните предпоставки: собственикът на МПС да го
управлява, без да е правоспособен водач, и адресатът на мярката да е собственик
на управляваното МПС.
Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с
оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Установено по делото е и
обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 29.08.2022 г., водачът
на превозното средство не е притежавал СУМПС. В тази връзка, неоснователни са
твърденията на оспорващия, че е правоспособен водач, тъй като имал издадено от Р.
Ф. СУМПС. От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин,
че издаденото на Л.М. от П. в Р. Ф. СУМПС с № ********* е било анулирано на 23.05.2018
г., а на 24.05.2018 г. е било обявено от М. за изгубено. Управлението на МПС от
водач, който не притежава СУМПС, се включва в хипотезата на разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като обосновава извод за управление на МПС от
неправоспособен водач. Поради изложеното, твърденията на оспорващия за
незаконосъобразност на оспорената заповед са неоснователни. Материалната
доказателствена сила на процесния АУАН не е опровергана в съдебното
производство. Събраните свидетелски показания кореспондират със съставения
АУАН.
По делото е установено, че оспорващият е с. на
процесното МПС и че на 29.08.2022 г. е управлявал собственото си МПС, без да е
правоспособен водач, поради което приложената от административния орган ПАМ е
законосъобразно наложена. ПАМ е наложена за срок от 6 месеца и следователно е в
границите на предвидения в законовата разпоредба срок.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед липсата на заявена претенция за присъждане на
разноски от страна на административния орган, такива не следва да бъдат
присъждани.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.М.М. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1228-000564 от 29.08.2022 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР –
Стара Загора, Сектор Пътна полиция Стара Загора, с която на Л.М.М., на основание чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 29.08.2022
г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: