ОПРЕДЕЛЕНИЕ № …
гр. София, 12.08.2022 г.
Софийският окръжен съд, Гражданско
отделение, V- ти състав, в закрито заседание на 12.08.2021 г. в състав
Председател:
Ивайло Георгиев
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 304 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба вх. № 263675/28.04.2021г., с която „А.и.“ ООД предявява искове по
чл. 2в от ЗОДОВ срещу Софийския районен съд, Софийския градски съд, Софийския
апелативен съд Върховния касационен съд и Народното събрание на Република
България. Дружеството претендира обезщетение в размер 6 000 000 лева за
претърпени от него вреди, в т.ч. за материални вреди на стойност 992 000 лв.,
пропуснати ползи на стойност 4 708 000 лв., както и нематериални щети на
стойност 300 000 лв. Всички суми се претендират ведно със законовата лихва
върху тях от образуване на делото до изплащането им.
Ищецът твърди, че е претърпял вреди от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (Регламент (ЕО)
№ 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година, Регламент(ЕО) № 805/2004 на
Европейския парламент, чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС), разпоредбите на чл. 5 и 7 от Конституцията на Република България и разпоредбите на чл. 2в и чл. 4 от ЗОДОВ.
Сочи, че е нарушено правото му на собственост и ползване от нея заради заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС. Заявява, че е бил
ощетен от съдилищата, водещи заповедни производства по чл. 417 от ГПК, лишаващи
го от право на справедлив и равнопоставен процес в тези производства, както и
право на защита и участие, нарушавайки основни права и принципи в правото.
Навежда довод за пропуски в българското законодателство да уреди достатъчно
гаранции и възможности за реализиране правото на защита на засегнатите лица.
Твърди, че, в резултат на съществуващите норми и обстоятелствата в конкретния
случай, е доведен до невъзможност да функционира и са му причинени реални
вреди, стигайки до абсурдната ситуация, в която имуществото му е продадено на
безценица на свързано с кредитора лице, събраната сума е разпределена и
изплатена от ЧСИ преди да има влязло в сила решение, установяващо дали банката
има твърдяното от нея вземане спрямо дружеството и в какъв размер е то. Изтъква
допуснати според него нарушения при връчване на съдебни книжа на дружеството,
както и допускане на принудително изпълнение без провеждане на исков процес. Описва
хронологията на събитията и сочи конкретни действия на ответниците, които
квалифицира като процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Оспорва фактическите им констатации във връзка с казуса, по който претендира
релевираните нарушения. Обобщава, че ответниците СРС, СГС и САС са издали
решения, в които изводите им не отговарят на доказателствата по делото, на
фактите и на действителното състояние на материалните отношения, както и са
необосновани с оглед фактите и доказателствата по делото, и са в нарушение на
материалния и процесуален закон, а също и игнорират релевирани от него аргументи,
доказателства, факти и обстоятелства. Твърди, че в резултат на тези решения са
му нанесени вреди, обезщетение за които претендира.
На следващо място ищецът твърди, че
ответниците са му отказали правосъдие (напр. НС на Република България – чрез
промяната в чл. 417 от ГПК и чл. 47 от ГПК, а ВКС - чрез отказа му да вземе
отношение по обжалване относно извършените от СРС, СГС и САС действия). Навлиза
в детайли на водените от него съдебни дела и твърди, че по тях му е отказано
установяване неистинност на приети от съдилищата доказателства, отказано му е извършване
на съдебни експертизи, разпит на свидетели и допускане на доказателства във
връзка с установяване на твърдения по съществото на делото, извършено е
издаване на съдебни актове при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила (напр. нарушаване принципа на случаен/независим избор на съдии; невнесени
задължителни държавни съдебни такси; образуване и завеждане на дела /в това
число и непрекратяването им/ при нарушено изискване по закон - при неспазване
на преклузивни срокове /за внасяне на ИМ и на доказателства за изпълнение на
съдебно разпореждане/; образуване и водене на исково производство при
недопустима ИМ по причина липса на правен интерес /изплатен дълг/ и др.) Решенията
на СГС и САС били неправилни поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като СГС не бил проверил заплащането на
дължимата държавна такса от ищеца, а представеното от последния доказателство за
това е документ с невярно съдържание; предатиране на искова молба и неспазване
на преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, както и неизпълнение на условията
по чл. 415, ал. 5 от ГПК. Твърди също така, че в платежния документ неправилно
била посочена правно организационната форма на Ю.Б., а именно - ЕОД. Описва
отделни страници от съдебни дела, по които е страна, и от които прави извод за
допуснати от съдилищата нарушения.
Също така ищецът счита, че Народното
събрание следва да носи отговорност за създаване на института на частните
съдебни изпълнители, както и за извършена поправка в текста на чл. 417 от ГПК,
а също и приемане на разпоредбата на чл. 47 от ГПК за връчване на съобщение
чрез залепване. Окачествява тези нормативни текстове като лобистко
законодателство.
Ищецът обобщава претендираните от него
нарушения от страна на ответниците както следва: отказ от правосъдие;
нарушаване на правото на справедлив и безпристрастен съд от ответниците СРС,
СГС, САС и ВКС; нарушаване на правото на съдебна защита от СРС; нарушаване на
правото на собственост чрез липсата на правна норма в ГПК, която веднага да
спира започнали заповедни и изпълнителни производства при заведен установителен
иск (отговорност на Народното събрание); издаване на заповед за незабавно
изпълнение по несъдебно изпълнително основание (извлечение от счетоводни
документи и договор за кредит); липса на законова възможност да бъдат обявявани
за нищожни съдебни решения, в които има неистини или изводите на съда в тях
противоречат на доказателствата по делото, без да се дължи държавна такса върху
материалния интерес от ощетената от такова решение страна; създаване на
дискриминационен закон (чл. 417 от ГПК, както и ЗЧСИ).
По отношение отговорността на СРС
твърди, че релевираните в настоящото производство имуществени и неимуществени
вреди са му причинени пряко от издадените от този съд актове - заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и съдебни определения, с които
оставя без уважение негови искания и жалби.
По отношение на СГС твърди, че този
ответник му е причинил вреди от проведена от ЧСИ публична продан на
обезпеченията по три договора за кредит, вследствие допуснато от съда
предварително принудително изпълнение, преди вземането на ищеца да е станало
изискуемо и ликвидно. Счита, че не може да се пристъпва към изпълнение, преди
длъжникът да е изчерпал всички възможности за защита. Допълнително навежда
довод, че СГС е отказал спиране по чл. 420 от ГПК на принудителното изпълнение,
при висящо исково производство в нарушение нормите и правото на ЕС, въпреки
съществуващо обезпечение вземанията на банката по кредита с ипотека. Включва
справки за движението по дела на СРС и СГС.
Извежда отговорността на САС от това, че
този съд потвърждава обжалваните от него актове на СГС, поради което е
отговорен за влизането им в сила и настъпване на същият вредоносен резултат
(Решение № 1063/26.05.201бг., ГО, 12 състав по частна жалба на „А.и.“ ООД
против извършено разпределение на суми от тръжни продажби на ЧСИ Уляна
Димоларова, обективирано в Протокол за разпределение на суми от 19.10.2015г. по
ИД 20138580401150 по изпълнителен лист по ч.гр.д.18326/13г. и ч.гр.д.18327/13г.
на СРС по извършена от ЧСИ Димоларова публична продан). Заявява, че САС е
отговорен за своите неправилни изводи и определения, както и за последствията
от тях.
По отношение отговорността на ВКС
заявява, че този съд му е отказал правосъдие в качеството си на последна
инстанция. Твърди, че с определение от 31.07.2017 г. по т.д. № 2607/2017г. на
САС били отхвърлени направените от дружеството доказателствени искания на
основание чл. 267 от ГПК, а, с определение № 696/21.11.2017 г. по ч.т.д. №
2739/2017 г. на ВКС, този съд неправилно оставил без разглеждане частната му
жалба срещу направените от дружеството доказателствени искания, като частната
жалба била обявена за недопустима, тъй като била насочена срещу непреграждащо
процеса определение. Сочи, че това определение на ВКС било потвърдено с Определение
№ 137/ 26.02.2018г. по ч.гр.д. № 494/2018г. на ВКС.
Ищецът обосновава размера на
претендираните обезщетения и цитира практика на СЕС.
Моли съда да осъди ответниците за
извършените от тях нарушения на правото на ЕС, като му присъди претендираните
обезщетения.
С разпореждане № 260883/16.08.2021г.
исковата молба е била оставена без движение, като на ищеца са дадени указания
да посочи, коя конкретна норма (или норми) от правото на ЕС счита за нарушена с
действията, респ. бездействията на ответниците; до посочи, кои конкретни
действия или бездействия на всеки отделен ответник са довели до нарушаване на
тази норма (или норми); да формулира
надлежен петитум на иска (или исковете), от който да става ясно, колко и какви искове
предявява, на какво конкретно фактическо основание, срещу кой конкретен
ответник и с каква цена; да заяви изрично, дали претендира солидарно или
разделно осъждане на (част от) ответниците по (част от) исковете и за какви
суми; да представи пет преписа от исковата молба и приложенията за връчване на
ответниците; да внесе държавна такса в размер на 10 лв. в полза на Софийския
окръжен съд и да представи доказателства за това в същия срок по делото.
В отговор на тези указания е постъпило
заявление, към което са приложени пет преписа от исковата молба с приложенията,
както и доказателство за платена държавна такса.
Представена е и писмена молба, в която
се претендира солидарно осъждане на ответниците и се обосновава съществуване на
пасивна солидарност между тях.
По отношение на указанието да посочи,
коя норма от правото на ЕС е нарушена, ищецът се позовава на Решение №
17/05.03.2021г. по дело №1457/2020г. на ВКС, ГО, IV - то отделение, съгласно
което задължение на съда, сезиран с иск за обезщетяване на вреди от нарушение
на правото на Съюза, е да посочи, коя правна норма от правото на съюза е
очевидно нарушена и какъв е порокът на акта му, в който приложимата норма е
неправилно приета. Твърди, че в исковата молба бил посочил по- важните
нарушения на ПЕС и ЕКПЧ – напр. нарушено право, делото да се гледа от независим
и легитимен съд; нарушения на чл. 6, параграф 1 от ЕКПЧОС - право на справедлив
и безпристрастен съд; нарушено право на собственост и ползване от нея, тъй като
имуществото на дружеството е продадено на безценица на свързано с кредитора лице,
регистрирано в офшорна страна, а събраната сума е разпределена от ЧСИ и
изплатена, преди да има влязло в сила решение, установяващо дали банката има
твърдяното от нея вземане спрямо дружеството и в какъв точно размер е то;
нарушение на Регламент (ЕО) № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета,
създал практика да се провежда изпълнение само по безспорни вземания; нарушение на чл.
13 от ЕКПЧОС от страна на Народното събрание (право на ефективни правни
средства на защита); нарушение правото на ЕС за непредаване на изпълнителен
лист на кредитор, преди да има влязло в сила решение по делото. Въпроизвежда
твърденията си от исковата молба, че ответниците СРС, СГС и САС са издали
решения, в които изводите им не отговарят на доказателствата по делото, на
фактите и на действителното състояние на материалните отношения, както и са
необосновани с оглед фактите и доказателствата по делото, и са в нарушение на
материалния и процесуален закон, а също и игнорират релевирани от него
аргументи, доказателства, факти и обстоятелства. Твърди, че в резултат на тези
решения са му нанесени вреди, обезщетение за които претендира.
Във връзка с указанието да посочи, кои
конкретни действия или бездействия на всеки отделен ответник са довели до
нарушаване на норма/норми от правото на ЕС, сочи, че СРС е постановил
Определение от 09.05.2016г. по гр.д. № 18327 по описа за 2013г. по реда на
чл.420 ГПК, с което е оставил без
уважение предявеното искане за спиране на изпълнението на издадена на
28.08.2013г. по гр.д. № 18327/2013г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417,
т. 2, предл. 2 от ГПК. В останалата част от изложението си по този въпрос
възпроизвежда вече направени твърдения за допуснати от ответниците пороци:
липса на избор на съдебни състави на случаен принцип; приемане като
доказателства на неистински документи за плащане на държавна такса; предатиране
на извършените действия формално отношение и липса на контрол.
По отношение на допуснатите от СГС
нарушения, изтъква Определение № 5473/24.02.2017г. на СГС по ч.гр.д. № 11938 по
описа за 2016г., с което се потвърждава горното определение. Възпроизвежда
напълно идентични твърдения за пороците на това определение и за допуснати
други нарушения от този орган на съдебната власт, каквито е изтъкнал по
отношение на СРС.
По отношение на САС поддържа, че
нарушението му се състои в постановяване на Решение № 2071/01.08.2018г. по т.д.
№ 2607/2017г. на САС, в което се съдържат явни неистини, нарушаващи правото ни
на обективен и справедлив процес. В останалата част твърденията му за допуснати
нарушения са напълно идентични с тези за допуснати нарушения от СРС и СГС.
По отношение на ВКС заявява, че този съд
е постановил Определение № 465/15.10.19г., ВКС, Първо ТО, с което не допуска
обжалване и по този начин узаконява всички горни пороци.
По отношение на Народното събрание
твърди, че то е нарушило чл. 6, параграф 1 от ЕКПЧОС, като не е предвидило в
ГПК правна норма, която веднага да спира и заповедното и изпълнителното
производства.
Навежда довод за отказ от правосъдие от
страна на всички ответници, преповтаряйки части от вече изложени твърдения и
цитирайки страници от съдебни производства.
Обосновава и възпроизвежда вече
формулирания петитум на исковата молба.
С ново разпореждане от 30.11.2021 г.
съдът е намерил, че част от указанията не са изпълнени, поради което повторно е
оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца да посочи, коя
конкретна норма (или норми) от правото на ЕС счита за достатъчно съществено
нарушена (нарушени) по смисъла на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ с действията и/или
бездействията на ответниците; да посочи, с кои конкретни свои действия и/или
бездействия всеки отделен ответник е нарушил именно тази норма (или норми),
както и каква е причинната връзка между действията на ответниците, отделните
нарушения на ПЕС и претърпените от ищеца вреди; и да формулира надлежен петитум
на трите предявени иска, като посочи фактическите основания на всеки от тях.
С
нова писмена молба от 23.12.2021г. ищецът е оспорил мотивите на съда и дадените
въз основа на тях указания. Препраща към вече направени от него изявления.
Изброява в резюме твърдените нарушения на правото на ЕС от страна на
ответниците:
·
Нарушение
на чл.6, ал.1 от ЕКПЧОС;
·
Нарушение
на чл.13 ЕКПЧОС;
·
Нарушение
на Член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС,
·
Нарушение
на чл. 3 от Регламент (ЕО) 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за
въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания;
·
Нарушение
на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз за право на
ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес;
·
Нарушение
на чл. 87 от Договора за създаване на Европейската общност относно
нерегламентираната държавна помощ;
·
Нарушение
на Решение по дело С-312/93 на Съда на Европейския съюз (Peterbroeck & Ors
v Belgian state) относно задължението на националните съдилища да прилагат
служебно правото на ЕС без това да се изисква изрично от страните и без
ограничение в сроковете;
·
Нарушение
на Решение по дело 106/77 на Съда на Европейския съюз (Finanze dello Stato v
Simmenthal S.p.A.) относно задължението на националните съдилища да не прилагат
норми на националното право, които противоречат на правото на ЕС;
·
Нарушение
на Съобщение на Европейската комисия СОМ(2014) 144 от 11.03.2014 г. До
Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и
Комитета на регионите относно задължението за спазване на правото на ЕС от
страна на магистратите, съдебните изпълнители и адвокатите на държавите-членки;
·
Нарушение
на Съобщение на Европейската комисия СОМ(2014) 158 от 11.03.2014 г. до
Европейския парламент и Съвета относно задължението за спазване върховенството
на правото на ЕС от страна на държавите-членки."
·
Нарушение
на Регламент за европейското изпълнително основание ПРИ безспорни вземания №
805/2004г.от който е характерно, че докато не влезе в сила решението за
допускане на изпълнение. ИЛ не се предава на кредитора.
·
Нарушение
на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
·
нарушение
служебно задължение за прилагане на правото на ЕС -ПЕС на национален съд по
силата на решение от 07.06.2007 г. по съединени дела С-222/05 и С- 2/20 225/05
VanderWeerd
·
нарушение
и на решение на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско
изпълнително основание при безспорни вземания - чл. 3; чл. 4, т. 2; чл. 34, ал.
3 от глава III
·
нарушение
на практиката на СЕС, по силата на Решение от 14.06.2012 г. по дело С-618/10 на
СЕС;
Твърди, че октовете на ответниците –
съдилища, както и институтът на частните
съдебни изпълнители противоречат освен на правото на ЕС и на правни разпоредби от
на националното законодателство:
- чл.
121, ал. 4 от Конституцията на Република България;
- чл.
15, ал. 2 от Закона за нормативните актове;
- чл.
633 от Гражданския процесуален кодекс;
- тълкувателно
решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС;
- решение
№23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. Позовава се на нарушаване
основополагащите общността принципи на еквивалентността и пропорционалността,
както и на нарушение на общите принципи на ЕС относно правата на човека и
основните свободи, принцип на субсидиарност и принцип на пропорционалност.
В останалата част от молбата преповтаря
(вкл. дословно) вече изложените съображения в исковата молба и първата
уточняваща молба.
Независимо, че с така подадените молби
не се отстраняват констатираните нередовности, съдът е изпратил препис от
исковата молба, уточняващите молби и доказателствата на ответниците за отговор
в едномесечен срок.
Постъпил е отговор от ответника ВКС,
който счита, че исковата молба е нередовна, въпреки представените две писмени
уточняващи молби. Твърди, че не става ясно как всеки от ответниците е
допринесъл за настъпването на твърдените вредни последици за жалбоподателя,
нито какви действия/бездействия е извършил ВКС, резултатът от които може да
бъде обвързан е настъпването на вредите. Не било ясно и как са
формирани/изчислени сумите по отделните искове, предмет на делото. Намира, че
исковете са недопустими, тъй като е налице специален извънреден процесуален
способ (чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК) за отмяна на влязло в сила решение при
установено нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея. Същевременно,
не била посочена нарушена норма от общностното право, а вместо това се твърди
неправилност на съдебни актове, което крие опасност от пререшаване на вече
разгледан правен спор и до засягане стабилността на постановения за
разрешаването му влязъл в сила съдебен акт. Изразява становище и за
неоснователност на исковете, като анализира разпоредбата на член 6, § 1 ЕКПЧОС,
както и предприетите от дружеството – ищец действия във връзка с участието му в
съдебни производства. Счита, че не е нарушен нито принципът на равнопоставеност
на страните, нито изискването за независим и безпристрастен съд. Обобщава, че
релевираните от ищеца пороци представляват процесуални и материални нарушения
на вътрешното право, допускането на които може да доведе до различен порок на
съдебния акт (недопустимост или неправилност), които пороци могат да се
отстранят единствено по реда на инстанционния контрол, а ако решение, страдащо
от тези пороци влезе в сила, то това е стабилен съдебен акт, който формира сила
на присъдено нещи и подлежи на изпълнение. Изтъква, че отговорност на държавата
за нарушение на общностното право от решение на национален съд, отсъждащ като
последна инстанция, може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът
е в явно нарушение на приложимото общностно право. Моли съда да върне исковата
молба като нередовна и да прекрати делото, а при условията на евентуалност - да
остави без уважение предявените искове.
Постъпил е и отговор от ответника СГС,
който счита исковата молба за нередовна. Изтъква, че ищецът не бил посочил, от
кои конкретни актове е търпял претендираните имуществени и неимуществени вреди,
нито кои са съдебните производства по описа на СГС, които съставляват източник
на твърдения вредоносен резултат. По същество счита, че не допуснато очевидно,
флагрантно нарушение на посочените от ищеца норми от общностното право.
Анализира посочените от ищеца съдебни производства, във връзка с които
последният претендира да е претърпял вреди, като сочи, че постановените в тях
съдебни актове са били обект на инстанционен контрол, с което е гарантиран
достъпът на ищеца до правосъдие. Не било нарушено и изискването за
равнопоставеност на страните, нито изискването за независим и безпристрастен
съд, нито чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Оспорва твърденията на ищеца за
претърпени от него вреди.
С отговора си на исковата молба
ответникът СРС твърди, че същата продължава да бъде нередовна, независимо от
подадените две уточнителни молби, тъй
като ищецът не бил посочил, какви конкретни противоправни действия е извършил
ответникът СРС, кога са извършени те, защо намира, че чрез тези действия съдът
е накърнил правото му на справедлив процес и му е отказал достъп до съд, както
и не сочи, как са формирани претендираните от него обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди. Не било посочено, какви конкретни нарушения са извършени и
кои законови норми са нарушени. Навежда довод, че част от претендираните от
ищеца вреди са били предмет на друго дело. Моли съда да остави без разглеждане
исковата молба като недопустима и да прекрати производството, а при условията
на евентуалност – да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените от „А.и.“
ООД искове срещу С.р.с.
Ответникът САС твърди, че исковете срещу
него са недопустими, тъй като за нарушение на общностното право отговорност
може да носи само последната инстанция, каквато този ответник не е. По същество
счита исковете за неоснователни поради липса на нарушение на общностното право
и липса на претърпени от ищеца вреди.
Ответникът Народно събрание счита
исковете за недопустими поради наличие на предходно заведено дело със същия
предмет. Твърди, че по отношение на този ответник правопораждащите факти са
едни и същи, както и предметът на спора - нарушение на правото на ЕС, а именно
- създаване със закон на частните съдебни изпълнители, приемане на поправка в
чл. 417 и чл. 47 от ГПК. Счита, че е налице абсолютната процесуална пречка по
чл. 126, ал. 1 от ГПК. Освен това намира, че националната правна уредба не
предвижда възможност да бъде ангажирана отговорността на Народното събрание във
връзка с осъществяване на законодателната му дейност, поради което предявеният
срещу него иск се явява недопустим. Позовава се на разпоредбата на чл. 62, ал.
1 от Конституцията на Република България. Анализира по същество твърдените от
ищеца нарушения и намира, че такива не са допуснати, а исковете са
неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено, поради
следните съображения:
1.
Не са отстранени нередовностите на исковата молба
Независимо от двукратното оставяне на
исковата молба без движение и многословността на подадените уточняващи молби,
не са изпълнени указанията за конкретизиране на нарушената според ищеца норма
(или норми) от правото на ЕС в резултат от действията или бездействията на
ответниците, както и за конкретизиране на тези действия или бездействия, а също
и връзката между тях.
По отношение на нарушените норми от
правото на ЕС, съдът намира, че твърденията на ищеца са до голяма степен
противоречиви, тъй като, освен първоначално посочените такива, в последващите
уточнителни молби формално се сочат и други норми, но без да се уточнява
съотношението им с вече посочените, както и без да става ясна връзката им с
претендираните действия на ответниците. Поради това съдът намира, че
единствените норми от правото на ЕС, чието нарушение ищецът трайно и
последователно претендира във всички подадени от него документи, и които следва
да се вземат предвид в настоящото производство, са чл. 6 от ЕКПЧОС, чл. 13 от
ЕКПЧОС, чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, Регламент за европейското
изпълнително основание при безспорни вземания № 805/2004г. и Регламент (ЕО) №
44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно подсъдността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Последният,
обаче, няма отношение към релевираните от ищеца действия на ответниците и
последиците от тях, тъй като касае единствено компетентността на националните
съдилища и взеимно признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и
търговски дела в други държави – членки, каквито хипотези в случая не са налице,
поради което съдът не го обсъжда.
Също така не следва да се обсъждат
релевираните от ищеца съдебни актове на СЕС, тъй като те не са норми на правото
на ЕС.
За пълнота на изложението, съдът
отбелязва, че ищецът релевира и нарушения на норми от националното
законодателство, но, доколкото те са ирелевантни за предявения иск по чл. 2в от ЗОДОВ не следва да се обсъждат.
Що се отнася до претендираните от ищеца
нарушения на посочените по- горе норми
на чл. 6 от ЕКПЧОС, чл. 13 от ЕКПЧОС, чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС и
Регламент за европейското изпълнително основание при безспорни вземания №
805/2004г, те се изтъкват отчасти голословно, отчасти – общо и неконкретно, а в
друга своя част почиват на твърде свободна интерпретация на определени действия
на ответниците като нарушения. Поради това съдът намира, че даденото указание в
този смисъл не е изпълнено. Освен това, в разпореждането си от 30.11.2021г.,
съдът вече е изложил съображения за необходимостта и важността от уточняване на
тези обстоятелства. Посочил е, че надлежното очертаване на предмета на делото неизбежно
изисква от ищеца да посочи конкретни правни норми от ПЕС, които той счита за
нарушени, както и начина на нарушаването им, без да прехвърля това задължение
върху съда. Тези задължения за ищеца следват непосредствено от изискванията на
чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, поради което
съдът не споделя тълкуването, което ищецът прави на цитираното от него Решение
№ 17 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2020 г., IV г. о., ГК. Това
тълкуване би довело до неопределеност на исковата претенция, която би възложила
на съда непосилната задача да проверява служебно, дали и как някоя норма от
правото на ЕС евентуално е била нарушена.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
ищецът не е изпълнил указанията да посочи конкретни нарушени норми и начина на
тяхното нарушаване.
Освен неизпълнението на дадените указания в тази
част, ищецът не е посочил и конкретни действия и/или бездействия на ответниците,
които нарушават правото на ЕС. Изявленията му по този въпрос – както в исковата
молба, така и в двете уточняващи молби – са в преобладаващата си част напълно
идентични, вкл. от гледна точка на смисъл, стил, изразни средства, формулировка,
шрифт и пунктуация, но това не допринася за тяхното изясняване (напр.
твърдението, че „имуществото
на дружеството е продадено, на безценица, на свързано с кредитора лице,
регистрирано в офшорна страна, събраната сума е разпределена от ЧСИ и отдавна
-2014г., изплатена,преди да има влязло в сила решение, установяващо дали
банката има твърдяното от нея вземане спрямо дружеството и в какъв точно размер
е то“, се препечатва и в трите
документа по един и същ начин и дори със запазване на специфичните правописни специфики).
По този въпрос съдът не намира основание за различни от направените в
определението от 30.11.2021г. констатации и изводи, че:
·
В
една своя част изявленията на ищеца са общи, принципни и абстрактни, като често
дори връзката им с европейското право е поставена под въпрос. Такива са напр.
твърденията за извършени от ответниците „нарушения на закона“, „нарушение на
материалния закон“, „съществено нарушение на съдопроизводствените правила“ и
т.н., без да става ясно, по какъв начин, кои закони и кои правила са били
нарушени – националните или европейските.
·
В
друга своя част (напр. че съдилищата били „преиначили обективната истина“ и са
издали съдебни актове, които „са необосновани с оглед фактите и доказателствата
по делото“) ищецът оспорва фактическите констатации и правните изводи на
съдилищата - ответници по приключили дела, както и крайния изход от тези дела.
В тази част молбата му по същество има характер на жалба, което е недопустимо,
тъй като производството по чл. 2в от ЗОДОВ не е такова за инстанционен контрол
на постановени в други производства съдебни актове (виж. по- долу).
·
В
трета част ищецът изразява недоволство от националното законодателство (което
според него не съдържа разпоредби, каквито би трябвало да съдържа, а наличните
такива би трябвало да бъдат в различен смисъл), както и от начина на
функциониране на съдебната система на Република България, т.е. обстоятелства,
които са въпрос или на законодателна политика и техника, или на организация на
съдебната власт, поради което попадат извън предмета на настоящото производство
и не допринасят за отстраняване нередовностите на исковата молба.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
нередовностите на исковата молба не са били отстранени, поради което тя следва
да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
2.
Налице е хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК
Дори да се
приеме, че ищецът е отстранил поне частично нередовностите на исковата молба и
надлежно е очертал част от предмета на настоящото дело, съдът намира за
основателни в тази част възраженията на ответниците С.р.с. и Народно събрание,
че между същите страни и със същия предмет са налице две идентични висящи дела
(гр.д. № 27/2021г. на Софийския окръжен съд и че гр.д. № 304/2021г. на
Софийския окръжен съд), като настоящото дело е по- късно образувано.
2.1.
Относно петитума:
В резултат от
извършена служебна справка, съдът констатира, че гр.д. № 27/2021г. на Софийския
окръжен съд е било образувано по искова молба на „А.и.“ ООД, с която се
претендира обезщетение в размер на 6 000 000 лв., от които - 5 700
000 лв. материални щети и 300 000 лв. нематериални щети.
По
настоящото гр.д. № 304/2021г. на Софийския окръжен съд ищецът „А.и.“ ООД
претендира обезщетение в същия размер: 6 000 000 лева, формирани от 5 700
000 лв. материални щети и 300 000 лв. нематериални щети, като единствената
и несъществена разлика е уточнението, че материалните щети се формират от преки
материални вреди на стойност 992 000 лв. и пропуснати ползи на стойност 4 708
000 лв., както и че основанията за претендиране на отделни части от тези суми
са представени в табличен вид, без това да води до промяна на вида и размера на
претенциите.
Поради
това съдът намира, че е налице пълна идентичност в петитума на исковите молби,
по които са образувани двете дела.
2.2.
Относно основанието:
Такава
идентичност се установява и по отношение на основанието на предявените искове,
както следва:
·
По
гр.д. № 27/2021г. на Софийския окръжен съд се релевират нарушения на чл. 6 от
ЕКПЧОС (т. 1 от исковата молба), чл. 13 от ЕКПЧОС, чл. 1 от Протокол № 1 към
ЕКПЧОС (т. 8 и т. 12 от исковата молба) и Регламент за европейското
изпълнително основание при безспорни вземания № 805/2004г. (виж. уточняващата
молба), а като конкретни действия на ответниците, довели до тези нарушения се
сочат създаването на текста на чл. 417 от ГПК и текста на чл. 47 от ГПК (т. 1,
9 и 10 от исковата молба), института на частните съдебни изпълнители (т. 2 от
исковата молба), допускане на изпълнение преди доказване на вземането (т. 3 от
исковата молба), извършена публична продан от ЧСИ Уляна Димоларова и
разпределение на получената сума с протокол от 19.10.2015г. по ИД №
20138580401150/2014 г. преди вземането на ищеца да е доказано по действителен
размер и основание (т. 4 от исковата молба), Определение № 5473/24.02.2017г. по
гр.д. № 11938/2016г. на СГС, с което е потвърден отказа за спиране на
незабавното изпълнение по гр.д. №
18327/2013г. на СРС (т. 5 и 6 от исковата молба).
·
По
настоящото гр.д. № 304/2021г. на Софийския окръжен съд, както се посочи по-
горе, се релевират нарушения на същите разпоредби от правото на ЕС, а именно - чл.
6 от ЕКПЧОС, чл. 13 от ЕКПЧОС, чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС и Регламент №
805/2004г. за европейското изпълнително основание при безспорни вземания. (Наистина,
както се посочи по- горе, ищецът е изтъкнал и нарушения на норми от
националното законодателство, но, доколкото те са ирелевантни за предявения иск
по чл. 2в от ЗОДОВ, съдът не ги обсъжда, като намира, че тяхното споменаване в
процесната искова молба и уточняващите я молби не обуславя разлика между
предмета на гр.д. № 27/2021г. и гр.д. № 304/2021г. на ОС- София.) Освен това, в
подкрепа на твърденията си за наличие на такива нарушения, ищецът се позовава
на същите обстоятелства, както по гр.д. № 27/2021г. на СОС, основната част от
които може да се обобщи, както следва:
-
създаване
на разпоредбите на чл. 417 от ГПК и чл. 47 от ГПК;
-
създаване
на института на частните съдебни изпълнители и ЗЧСИ;
-
определение
№ 5473/24.02.2017г. по гр.д. № 11938/2016г. на СГС, с което е потвърдено определение от 09.05.2016г. по гр.д. 18327 по
описа за 2013г. на СРС, с което се отказва спиране на незабавното изпълнение по
гр.д. № 18327/2013г. на СРС;
-
постановяване
на съдебни актове по реда на инстанционния контрол от страна на САС и ВКС;
-
разпределение
на суми от тръжни продажби на ЧСИ Уляна Димоларова, обективирано в протокол от
19.10.2015г. по ИД 20138580401150 по ИЛ по ч.гр.д.18326/13г. и
ч.гр.д.18327/13г. на СРС, както и актовете по обжалването му.
На места, във
връзка с твърдените действия на ответниците, ищецът е използвал отчасти
различни формулировки и изразни средства, но те не водят до нови или различни
негови твърдения, поради което не обуславят различно основание на исковете, и
съдът не ги обсъжда.
2.3.
Относно страните:
Първоначално,
гр.д. № 27/2021г. на Софийския окръжен съд е било образувано по иск срещу
Република България, представлявана от Министъра на финансите.
С
последваща молба, обаче, ищецът е заявил, че предявява исковете срещу Народното
събрание, Софийския районен съд и Софийския градски съд. Същото уточнение е
изрично потвърдено с писмена молба от 17.05.2021г.
По
настоящото гр.д. № 304/2021г. на Софийския окръжен съд, ищецът „А.и.“ ООД е
предявил искове срещу Софийския районен съд, Софийския градски съд, Софийския
апелативен съд Върховния касационен съд и Народното събрание на Република
България, т.е. трима от петимата ответници по делото съвпадат с тези по гр.д. №
27/2021г. на Софийския окръжен съд.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
е налице пълна идентичност между основанието, искането и част от страните по
двете дела, поради което по- късно заведеното гр.д. № 304/2021г. на Софийския
окръжен съд следва да бъде прекратено поне по отношение на ответниците
Народното събрание, С.р.с. и С.г.с.
От съществено значение, обаче, е фактът,
че, съгласно чл. 7, вр. чл. 1 от ЗОДОВ и съдебната практика (Решение № 16 от
2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 72 от
31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2020 г., III г.о., ГК), в съдебните
производства по този закон държавата участва чрез процесуален субституент –
органа, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Това означава, че се ангажира не отговорността на отделните органи на
законодателна и съдебна власт, а отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ.
Поради това в случая няма основание за продължаване на производството срещу
държавата в лицето на останалите й процесуални субституенти по настоящото дело
(Софийски апелативен съд и В.к.с. тъй като тази отговорност е единна. След като
тя веднъж е била ангажирана по гр.д. № 27/2021г. на ОС- София, е недопустимо да
се ангажира втори път, макар формално искът да е насочен срещу отчасти различни
органи на съдебната власт. Евентуалното възприемане на обратното разрешение би
довело до юридически неприемливия резултат, за едни и същи действия, довели до
едни и същи нарушения и причинили едни и същи вреди на едно и също лице, да се
дължат произволен брой еднакви обезщетения, само защото ищецът насочва иска си
срещу държавата чрез различни нейни органи. В такъв случай би се стигнало до
абсурдната ситуация, броят на обезщетенията за едно и също увреждане да се ограничава
единствено от броя на държавните органи, срещу които ищецът реши, че може да
насочи исковете си.
По така изложените съображения, съдът
намира, че предявените в настоящото производство искове са недопустими не само
срещу ответниците Народно събрание, Софийския районен съд и Софийския градски
съд, но и срещу останалите двама ответници (Софийски апелативен съд и В.к.с.
поради което производството следва да бъде прекратено изцяло.
В допълнение следва да се отбележи, че
по други две дела (гр.д. 325/2021г. и гр.д. 120/2021г. по описа на Софийския
окръжен съд) същият ищец „А.и.“ ООД е предявил искове по чл. 2в от ЗОДОВ срещу
Софийския градски съд и Софийския апелативен съд за нарушения на чл. 6 от
ЕКПЧОС и чл. 13 от ЕКПЧОС, но по тях претендира обезщетение в по- малък размер.
3.
Специфични основания
3.1.
по отношение
на отделни ответници
Съгласно
трайната съдебна практика на националните съдилища и СЕС, отговорност на
държавата за нарушение на общностното право от решение на национален съд, отсъждащ
като последна инстанция, може да се породи
само в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на приложимото
право (Решение № 18 от 7.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2021г., Решение
№ 1303 от 7.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2226/2021 г., Решение на Съда
(първи състав) от 28 юли 2016 година по дело C-168/15, Решение на Съда (втори
състав) от 9 септември 2015 година по дело C-160/14, Judgment of the Court of
30 September 2003 - Gerhard Köbler v Republik Österreich (Case
C-224/01), Judgment of the Court (Grand Chamber) of 13 June 2006 - Traghetti
del Mediterraneo SpA v Repubblica italiana (Case C-173/03) и мн.др.).
Следователно, недопустими са исковете
срещу тези
органи на съдебната власт - ответници в настоящото производство, които не
правораздават като последна инстанция, тъй като те не отговарят по чл. 2в от ЗОДОВ за вредите, причинени от очевидно нарушение на
приложимото право на ЕС.
Това е основание за прекратяване на производството срещу Софийския районен съд,
Софийския градски съд и Софийски апелативен съд.
3.2.
по отношение
на фактическите основания на исковете
Голяма част от твърденията на ищеца за
допуснати от ответниците нарушения касаят неправилно възприета от тях
фактическа обстановка, неправилни правни изводи, неправилно ценене на
доказателствата, както и пороци при администрирането на искови молби и жалби,
респ. при движение на делото. Съгласно съдебната практика (Определение № 60354 от
4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о., ГК) „Искове за вреди, причинени на ищеца в резултат на
допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при
администриране и разглеждане на посочените дела, са недопустими. Пороците на
съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Веднъж влезли
в сила те не могат инцидентно да се проверяват“. Следователно, дори такива обстоятелства да се
установят по делото, те са изначално негодни да обусловят уважаване на иск по
чл. 2в от ЗОДОВ. Поради това исковете, основани на тях, са недопустими в
съответната си част.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
предявените искове са недопустими, поради което исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 263675/28.04.2021г. в Софийския
окръжен съд, с която „А.и.“ ООД предявява искове по чл. 2в от ЗОДОВ срещу
Софийския районен съд, Софийския градски съд, Софийския апелативен съд
Върховния касационен съд и Народното събрание на Република България.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 304/2021г. по описа на
Софийския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия-
докладчик: