Решение по дело №428/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. С. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Н. О. Г. от АКП против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4635-000025/17.02.2024 г., издадена от С. О. - полицейски инспектор в РУ - Приморско към ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като материалния закон е приложен неправилно и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените в производството разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Преди съдебното заседание депозира становище, в което поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски, съгласно представен списък.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Ответникът, в съдебно заседание редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и писмено становище на ответника, в което жалбата се намира за неоснователна и недоказана. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от съставения АУАН серия GA № 1076214 на 17.02.2024г., в 04:00 часа, в [населено място], [улица], в близост до заведение „The place”, с посока на движение към [улица]жалбоподателят е управлявал л.а. Тойота Ланд Круизер с рег. № А 5744 КС, собственост на „Кайт - сърф зона” ЕООД, като е отказал да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с фабричен № ARKL 0027, за употреба на наркотични и упойващи вещества и/или техните аналози в 04.10ч. на 17.02.2024г. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 175843,

Съгласно писмените доказателства, приложени към административната преписка, жалбоподателят се е явил в поликлиниката в [населено място], където му е била взета кръвна проба за анализ, като кръвната проба, ведно с протокол образец приложение № 1 и № 4 е била транспортирана с хладилна чанта от полицейските служители Х. Д. и Б. Б. до РУ-Приморско, където е оставена на съхранение, съгласно изготвената от Х. Д. – полицай ООР при РУ-Приморско докладна записка. На 19.02.2024 год. взетите от М. кръв и урина са изпратени на Директора на Военномедицинска академия [населено място], за изготвяне на експертна справка. Видно от изготвеното от ответника становище, към датата на изготвянето му, резултатът от взетата кръвна проба на жалбоподателя все още не е известен.

По делото не са налице данни дали е издадено наказателно постановление, но въз основа на цитирания АУАН е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 24-4635-000025/17.02.2024 г., издадена от С. О. - полицейски инспектор в РУ - Приморско към ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя на 19.02.2024 г., за което е направено отбелязване върху ЗППАМ и е обжалвана с жалба, подадена на 28.02.2024 год., в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Оспорената Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4635-000025/17.02.2024 г., издадена от С. О. - полицейски инспектор в РУ - Приморско към ОДМВР-Бургас, е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и № 8121К-7877/01.09.2023 год. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т. ч. и полицейските инспектори, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до незаконосъобразност на това основание. Заповедта съдържа всички фактически основания, които са релевантни, посочено е и правното основание за нейното издаване.

Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

С нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

В процесния случай в обжалваната заповед се твърди, че жалбоподателят е отказал извършване на проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, но едновременно с това е посочено, че на водача е издаден талон за медицинско изследване, като от материалите по делото се установява, че М. е предоставил кръв за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози.

Нарушението, което е посочено в обжалваната заповед е квалифицирано по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП и същото регламентира отказа на водача на ППС да му бъде извършена проверка, чрез която да се установи употреба на наркотични вещества и техните аналози. Тази проверка се извършва чрез два самостоятелни способа. Единият е с техническо средство, в конкретния случай Дрегер Дръг Тест 5000, а другият е вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Чрез двата способа се установява употребата на наркотични вещества или техните аналози. Двата способа обаче касаят един и същи отказ, т.е. отказ ще бъде налице, ако водачът откаже както изследване с техническо средство, така и изследване на биологични проби. В процесния случай не е осъществен състава на чл.174, ал.3 предл.2 от ЗДвП, предвид факта, че водачът – жалбоподателят М., не е отказал проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, тъй като е предоставил доброволно биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.

При тези факти се налага извод, че М. не е осъществил състава на административното нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, следователно не са и налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. В случая, водачът доброволно се е съгласил наличието на употреба на наркотични вещества да бъде установено чрез един от двата възможни способа – изследване с техническо средство или вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, в случая – втория способ, което означава, че липсва отказ като изпълнително деяние, визирано в чл.174, ал.3 предл.2 от ЗДвП. Административният орган е следвало да изчака резултатите от това изследване и според тези резултати да прецени дали е налице нарушение на чл.174, ал.1 от ЗДвП – в случай, че изследването покаже употреба на наркотични вещества или въобще няма нарушение.

По изложените съображения, обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон.

При този изход от делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което намира, че следва да се присъди минимално предвиденото в чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2. Следва да се присъди и платената държавна такса в размер на 10 лева или общо – 1010 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4635-000025/17.02.2024 г., издадена от С. О. - полицейски инспектор в РУ - Приморско към ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП спрямо М. С. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас да заплати на М. С. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП не подлежи на обжалване.