Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Своге, 29.12.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВОГЕ, 3-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков
при
секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 660
по описа на РС Своге за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на ищеца БНП „Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег.№ ********* чрез БНП „Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:град София, ж.к.”Младост”4, Бизнес парк София, сгр. 14, предявена
срещу ответника К.И.П. ЕГН ********** ***.
Иска да бъде признато за установено съществуването на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение, а именно.
-
Сумата от 4 204,80
/четири хиляди двеста и четири лева и осемдесет стотинки/ лева, съставляваща
главница-дължими и непогасени задължителни месечни вноски по договор за
паричен кредит PLUS-11275254/12.05.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 304/2018 г. по
описа на РС – Своге до окончателното изплащане;
-
Сумата от 1685,20 /хиляда шестстотин осемдесет и пет лева
и двадесет стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва по договора;
-
Сумата от 470,24 /четиристотин и седемдесет лева и
двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатената главница за периода от 05.04.2017 г. до 11.05.2018 г.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск
за горепосочените суми при ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемост..
Претендират се направените разноски в настоящото и
заповедното производство.
Твърди се в ИМ, че е сключен договор за паричен кредит
PLUS-11275254/12.05.2015 г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника паричен кредит в размер на 5 000 лева и закупуването на застраховка
от 1 680 лева. Ответникът се задължил да плаща задължителна месечна вноска - общо 60 месечни вноски, всяка по 168,95 лева.
Твърди, че ответника е преустановил плащанията по договора на 05.03.2017 г.,
като до този момент са заплатени 20 вноски. Твърди се настъпване на предсрочна
изискуемост към 05.04.2017 г., поради просрочване на две или повече вноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Направено е искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В хода на
производството от страна на ищеца са ангажирани както писмени доказателства,
така и изготвяне на заключение по съдебно-счетоводна експертиза.
Ответника се представлява в производството от назначен
особен представител – адвокат М.П. от САК, който оспорва претенцията.
Исковата
молба е подадена в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, след като по ч. гр. д. № 304/2018 г. по описа на РС
Своге, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за всички
претендирани суми с настоящата искова молба, като освен това са присъдени и
разноски в размер на 177.20 лева за направени разноски, в това число сумата от 127.20
за заплатената ДТ и сумата от 50 лева за адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, след което са дадени указания на ищеца за предявяване на иск с правно
основание чл. 422 от ГПК. Заповедното производство е приложено към настоящото с
определение на съда от 08.03.2019 г.
По делото са
представени и приети писмени доказателства, представени от ищеца, а така също е
допуснато е поискана от негова страна съдебно-счетоводна експертиза.
От правна и
фактическа страна съдът приема следното.
Налице е писмен договор за кредит PLUS-11275254/12.05.2015
г., сключен между ищеца и ответника, в който е договорено да предостави на
ответника паричен кредит в размер на 5 000 лева и закупуването на застраховка
от 1 680 лева. Според писмения договор ответникът се задължил да плаща
задължителна месечна вноска - общо 60
месечни вноски, всяка по 168,95 лева. Според твърденията на ищеца и представен
от негова страна погасителен план, съдържащ отбелязани вноски ответникът е преустановил плащанията
по договора на 05.03.2017 г., като внесени до този момент са 20 вноски. Според
твърденията на ищеца е настъпила предсрочна изискуемост към 05.04.2017 г.,
поради просрочване на две или повече вноски.
Принципно предявените
обективно съединени претенции са допустими, след като в едномесечния срок от
уведомяването на ищеца по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното
производство, е предявил настоящата искова молба.
По същество
са неоснователни.
Според
твърденията на ищеца и представените от негова страна неоспорони писмени
доказателства от страна на ответника са направени общи плащания /двадесет
вноски/ в общ размер на 3 379 лева, в това число според заключението на
вещото лице 1 047.20 лева за погасена главница, сумата от 1 771.80
лева за договорна лихва и сумата от 560 лева по застраховката. Според
заключението на вещото лице, работило само по документите, представени от
ищеца, дължимите суми по договора за кредит са в общ размер на 5 890 лева, в което число сумата от
3 952.80 лева за главница, сумата от 252 лева за застраховка и договорна
лихва в размер на 1 685.20 лева. Вещото лице определя и дължимото
обезщетение за забава в размер на сумата от 469.57 лева за периода от
05.04.2017 г. до 11.05.2018 г., начислено върху главница в размер на
4 204.80 лева, която сума вещото лице получава при сумиране на дължимата
сума от главница по заемната сума и дължима главница по застраховка.
Последното
плащане от ответника по договора е с дата 05.02.2017 г., до който момент са
погасени всички дължими суми по главница кредит, договорна лихва и главница
застраховка кредит, като в тази насока доказателствата са както от заключението
на ВЛ, така и от погасителен план, представен от ищеца, съдържащ информация за
погасени и непогасени вноски, както и за направените от ответника плащания.
Видно от този погасителен план /остава неизвестно защо е подписан от
юрисконсулт/ задължението за плащане по застраховката на кредита е анулирано от
дата 05.12.2018 г., като според този погасителен план са дължими девет вноски
по това перо, всяка в размер на 28 лева или общата сума от 252 лева, отчетена
от вещото лице като част от дължимата главница.
При тези
факти, установени без съмнение от приложените /неоспорени/ писмени
доказателства и заключение на ВЛ съдът намира следното от правна страна.
Исковете са неоснователни,
след като от страна на ищеца не са представени доказателства за надлежното
сключване на договора за кредит. Заемното правоотношение вид реален договор, за
сключване на който освен използваната в конкретния случай писмена форма е
необходимо и предаване на заемната сума. В договора, конкретно в чл. 1 е
посочено, че същият влиза в сила при подписването му към датата на получаване
на размера на заема по банковата сметка на и посочена от кредитополучателя. В
същата разпоредба е вписана банкова сметка ***, в друга банкова институция,
като към исковата молба няма доказателства за превеждане на сумата по
посочената сметка от страна на ищеца, съответно не може да се говори за
сключване на договора за кредит с произтичащи от това насрещни задължения за
връщане на сумата от страна на кредитополучателя. Такива доказателства липсват
и в представеното от ищеца кредитно досие в оригинал.
Указания до
ищеца, че следва да докаже изпълнение на задължението да предостави кредита са
дадени както с доклада по делото, така и с проекто-доклада, който е връчен на
ищеца със съобщение от 11.03.2019 г., връчено на 25.03.2019 г., но в хода на
процеса не са изпълнени указанията , дадени от съда за разпределение на
доказателствената тежест.
Поради това
съдът намира, че предявените претенции са неоснователни, след като няма
доказателства за възникване на заемно правоотношение, по силата на което
ответникът дължи на ищеца претендираните вноски.
В
съответствие с този извод следва да бъдат оставени без уважение както предявените
установителни претенции, така и алтернативно заявените осъдителни такива.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че в хипотезата на възможно
действителен договор за кредит и възникнали задължения по него може да се
направят изводи за частична основателност на претендираните задължения със
следните аргументи. По сключения договор за кредит няма настъпила предсрочна
изискуемост. За да настъпи такава е необходимо изрично изявление на ищеца,
което да е достигнало до ответника по съответния ред. Аргументите на ищеца за
настъпване на предсрочна изискуемост поради неплащане на две или повече вноски
са неоснователни, но няма да бъдат
обсъждани подробно, след като задължителната съдебна практика, еднозначно и
последователно и определила, че за да настъпи предсрочна изискуемост /изменение
на договора/ е необходимо изрично изявление на кредитора, което да достигне до
другата страна. По делото няма приложени доказателства за отправяне на такова
изявление на ищеца. Налице е уведомление до ответника с дата 16.11.2017 г.,
озаглавено „последна покана“ като от съдържанието на това уведомление може да
се направи извод, че към този момент според ищеца предсрочната изискуемост е
настъпила, без в това уведомление да е посочена точната дата, за разлика от ИМ,
където ясно е посочено, че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.04.2017
г. Както бе посочено обаче няма доказателства за достигане до ответника на това
изявление на ищеца, поради което няма настъпване на предсрочна изискуемост на
всички задължения по договора.
Предвид
липсата на настъпване на предсрочна изискуемост, при наличие на редовно и
доказано заемно правоотношение, при посочените обстоятелства, дължимите суми от
страна на ответника са включените в неплатените падежни вноски към момента на
приключване на устните състезания – 12.11.2019 г., а именно: главница в размер
на 3 032.31 лева, включваща тридесет и три падежни вноски за всяко пето число
от месеца в периода от 05.03.2017 г. до 05.11.2019 г. включително и началната и
крайната дати; договорна лихва в размер на 1 615.69 лева, дължима за същия
брой падежни вноски в същият период и за същите дати, и главница за застраховка
в размер на 252 лева за девет падежни вноски в
периода от 05.03.2017 г. до 05.11.2017 г., от който момент, според
цитирания по-горе погасителен план, представен от ответника, са анулирани
задълженията за заплащане на главница за застраховка. Тук следва да се
отбележи, че претенцията на ищеца за договорна лихва включва всички дължими
суми по това перо за срока на договора, което противоречи на установеното от
съдебната практика еднозначно правило, че договорна лихва се дължи само до
момента на настъпване на предсрочна изискуемост, тоест за вноските, което са с
падежни дати до този момент, но не и до края на договора, а според твърденията
на ищеца в ИМ предсрочна изискуемост е настъпила на 05.04.2017 г. по силата на
разпоредби от договора, тоест са дължими договорни лихви до този момент, или
общата сума от 145.81 лева – договорна лихва за вноски с падеж 05.03.2017 г. и
за 05.04.2017 г., съответно сумите от 73.48 лева и 72.23 лева според
погасителния план, представен от ищеца.
Към
допълнителното изложение следва да бъде отразено и принципното становище на
съда за недействителност на договорената застраховка с трето лице – „Кардиф
Животозастраховане клон България“ и „Кардиф Общо застраховане клон България“,
след като на първо място ищецът е застрахователен посредник на тези
представители на чужди застрахователни дружества /информацията за
застрахователните посредници е публична в регистър на КФН/. В този смисъл
ищецът е заинтересовано от получаване на възнаграждение по договора за
посредничество съгласно чл. 294, ал. 1 от КЗ.
Също така,
според настоящия съд, чуждите застрахователи, упражняващи законно дейност и в
страната чрез съответните клонове, са регистрирани в Париж и част от
управителните им органи е дружеството
„БНП Париба застраховане“, /регистрирано на същото място и на същия
адрес, на който са регистрирани и цитираните чужди застрахователи, а така също
и ищеца, който също осъществява дейност в страната като клон на акционерно
дружество, регистрирано на същото място в Париж/, което дава основание за
извод, че принципно ищецът и клоновете на чуждите застрахователи са свързани
лица и в този смисъл се реализира недопустимо допълнително възнаграждение по
кредитни сделки чрез сключване на договори за застраховане, макар и
незадължителни според договорите за кредит.
Основание за
такъв извод е както липсата на посредничество от ищеца на други застрахователи,
така и самият договор, който според съда в тази част е противоречив.
Видно от
погасителния план застрахователната премия е добавена като дължима главница,
без да е ясно дали върху нея е начислена договорна лихва, предвид и посоченото
в чл. 2 от договора че размера на кредита за покупка на застраховка ще бъде
платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД.
Според
погасителния план и представения сертификат за застраховане вноските се плащат
от застрахованото лице – кредитополучателя, с месечните вноски. Остава
неизвестно постъпването им към съответните застрахователи, в каквато насока е
налице противоречие между цитираните договорки и цитираната договорка от чл. 2
на договора за превод към съвсем различно лице.
Извън тези
аргументи според съда договорената застрахователна премия е необосновано висока
и видно от приложени сертификат тя е поставена в пряка зависимост от размера на
кредита и срокът на договора, при което това следва да бъде взето предвид при
определяне на годишния процент от разходите. Необосновано високия размер на
договорените със сертификата и договора премийни вноски, дължими ежемесечно от
кредитополучателя дава основание за извод, че изцяло договорките за това
задължение са необосновано високи и противоречащи на морала, поради което са
недействителни на основание разпоредбите от Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит.
Плащанията
по това перо следва да се отнесат към задълженията за главница и договорна
лихва, които са с настъпили падежни дати към момента на приключване на устните
състезания, при което дължимите суми, само за главница по кредита и за
договорна лихва са в размер на 2 749.62 лева за главница и 1 329.38
лева за договорна лихва, при което следва да се считат за погасени дължимите
договорни лихви по още четири вноски – от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г.
включително, а за главница в размер на три цели вноски за периода от 05.03.2017
г. до 05.05.2017 г., както и една непълна вноска, дължима на 05.06.2017 г.,
която за частта главница е погасена в размер от 67.50 лева, а остатъчна дължима
част от тази вноска е в размер на 3.80 лева.
Законната
лихва, дължима на основание чл. 5 от договора е в размер на определената такава
за всяка просрочена вноска от датата на падежа за всяка от тях, намиращи се в
периода, фиксиран в ИМ, а именно от 05.04.2017 г. до 11.05.2018 г. При дължими
вноски с падеж от 05.06.2017 г. /частично за дължимата на тази дата/ до
05.05.2018 г. дължимата законна лихва върху дължимите по тези вноски суми за
главница е в размер на общата сума от 33.46 лева.
Посочените
обаче суми за главница, договорна лихва и законна лихва за забава преди
подаване на заявлението не могат да се присъдят ан ищеца предвид изложеното
по-горе за недоказване наличието на заемно правоотношение, по което ответника
дължи на ищеца посочените в договора суми. Без наличие на доказателства за
предаване на заемната сума по смисъла на чл. от ЗЗД не може да се говори за
заемно правоотношение, съответно следва да бъдат отхвърлени както
установителните, така и алтернативно заявените осъдителни претенции от ищеца.
Предвид
изхода от делото следва да се остави без уважение и искането на ищеца за присъждане
на разноски в общ размер на 1 233.72 лева, съгласно представения списък л.
68.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА ИЩЕЦА БНП
„Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег.№ ********* чрез БНП „Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:град София, ж.к.”Младост”4, Бизнес парк София, сгр. 14, СРЕЩУ
ОТВЕТНИКА К.И.П. ЕГН ********** ***.
ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО ЗА КОЕТО Е ИЗДАДЕНА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ №
372/30.05.2018 г. по ч.гр.д. № 304/2018 г. по описа на РС Своге, а именно.
- Сумата от 4 204,80 /четири хиляди двеста и четири лева
и осемдесет стотинки/ лева, съставляваща главница-дължими и непогасени
задължителни месечни вноски по договор за паричен кредит
PLUS-11275254/12.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 304/2018 г. по описа на РС –
Своге до окончателното изплащане;
- Сумата от 1685,20 /хиляда
шестстотин осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща
възнаградителна лихва по договора;
- Сумата от 470,24
/четиристотин и седемдесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от
05.04.2017 г. до 11.05.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА ИЩЕЦА БНП
„Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег.№ ********* чрез БНП „Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон България, ЕИК:*********,
ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА К.И.П.
ЕГН **********
ДА МУ ЗАПЛАТИ следните суми:
- Сумата от 4 204,80 /четири хиляди двеста и четири лева
и осемдесет стотинки/ лева, съставляваща главница-дължими и непогасени
задължителни месечни вноски по договор за паричен кредит
PLUS-11275254/12.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 304/2018 г. по описа на РС –
Своге до окончателното изплащане;
- Сумата от 1685,20 /хиляда
шестстотин осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща
възнаградителна лихва по договора;
- Сумата от 470,24
/четиристотин и седемдесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от
05.04.2017 г. до 11.05.2018 г..
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца БНП „Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. Париж, рег.№ ********* чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон
България, ЕИК:********* за осъждане на ответника К.И.П. ЕГН ********** да му
заплати общата сума от 1 233.72 /хиляда двеста тридесет и три лева и
седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за направените
разноски по ч.гр.д. № 304/2018 г. по описа на РС Своге и по настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните. За
ответника чрез назначения особен представител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: