Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 324
гр.
Русе, 26.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ……………………………..
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№
4637 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ”ТРИОНИКА ЛОГИСТИК" ЕООД–с.Извор, представляван от управителя Д.Х.С., твърдят,
че на 08.11.2018 г. ответникът им възложил, при условия, обективирани
в Заявка № 52420, REF 29373, да извършат
срещу заплащане на навло от 460 лв., без ДДС, превоз на 19 бр. палети с плочки,
от товародател-завод “...”, ЕИК *********, гр.Исперих, ул.“...” № 1, с час на
товарене между 11,31 часа до 24,00 часа на същия ден, при маршрут-по избор на
превозвача, до пункт за разтоварване-с.Калековец, община Марица, обл.Пловдив (GPS координати 42,29755;24,82548), като срокът
на доставката бил определен за 12.11.2018 г. сутринта. Разтоварването трябвало
да се извърши веднага след пристигане на стоката до склад на фирма ”Суни Транс”.Твърдят, че те са изправен съконтрахент.Транспортът
бил извършен на уговорената дата и в 9,22 часа палетите били доставени в с.Калековец.Едва там станало
ясно, че в късния следобед на същия ден се чака друга товарна композиция, на
която стоката да бъде прехвърлена.Ищецът се свързал с насрещната страна и
настоял да разтовари на място, тъй като в 12,00 часа имали поети задължения по
друг договор за превоз.Ответникът отказал.Товарополучателят
не се съгласил да приеме стоката, защото на място липсвало техническо
оборудване, както и налично складово помещение.Това принудило превозвачът да
разтовари палетите около 12,45 часа в склад на ”Разтранс”
ЕООД в гр.Пловдив, м.”Копринкова могила-масив 7”, за
което в 12,02 часа уведомили насрещната страна, чрез съобщение по електронна
поща.Впоследствие товарът бил получен от другия, ангажиран от ответника
превозвач.Сочат, че за съхранение на палетите в склада на ”Разтранс”
ЕООД се наложило да извършат разход от 114 лв., който ответникът отказал да им
възстанови, както и не им престирал договореното
навло от 552 лв. Претендират ”ТИВА ПЛЮС” ООД-Русе да бъдат осъдени да им
заплатят посочените суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба.Търсят се разноски за производството.
Ответникът ”ТИВА
ПЛЮС” ООД-Русе, представлявано от управителя И.Н.И., оспорват исковете.Твърдят,
че превозвачът допуснал ден забава, като натоварил стоката на 09.11.2018 г.,
без да я достави на посочените в товарителницата и в заявката място и
получател, не осигурил свободно време за разтоварване до два работни дни,
въпреки противопоставянето на възложителя, разтоварил палетите на друго място,
единият от палетите бил счупен.Твърдят, че от тези неправомерни действия на съконтрахента са претърпели вреди, поради което намират, че
не дължат заплащане на договореното навло, нито извършените от ищеца разходи за
склад.
Сочат, че имат
трайни търговски отношения с италианско дружество и с ”...” АД-Исперих, като в
качеството си на спедитор организират транспорт от базата на българското
дружество до тази на ”MARAZZI GROUP SRL A SOCIO UNICO” в гр.Модена, Италия. Процесният
договор бил част от поредица поръчки за превози за доставяне на стоки.Поради
затруднението да извърши всички международни превози директно от гр.Исперих,
ответникът организирал част от тях да се извършват от различни превозвачи от
гр.Пловдив.Поради случая от 12.11.2018 г., италианското дружество настояло в
бъдеще превозите на стоки да се осъществяват
директно от гр.Исперих. За ответника възникнало затруднение да поема всички
заявки за организиране на транспорт, съответно намалил се броя международните превози.Това
довело до загуби, изразяващи се в пропуснати ползи, които за периода
12.11.-31.12.2018 г. възлизат на 2 000 лв.Правят възражение за прихващане
на тази стойност с претендираната сума за навло.Ако съдът не уважи това искане,
правят възражение за прихващане със следваща им се неустойка от 50 евро с
левова равностойност от 97,79 лв. за закъснението от един ден при товарене на
стоката.Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма
спор, че страните са били в договорни отношения във връзка със Заявка № 52420,
REF:29373 от 08.11.2018 г., по силата на която ответникът възложил на ищеца,
срещу заплащане на навло от 460 лв., без ДДС, да извърши до 12.11.2018 г. превоз на 19 бр. палети с
плочки, от товародател-завод “...”, ЕИК *********, гр.Исперих, ул.“...” № 1, до
”Суни Транс” ЕООД в с.Калековци,
обл.Пловдив, като в документа бланкетно
е записано, че е за международен автомобилен превоз.
От обясненията
на страните става ясно, че наложилата се в бранша практика при този вид услуги
е използване на Интернет платформа за осъществяване на контакт между превозвачите
и спедиторите.След поставяне на заявка за изпълнение, превозвач, проявяващ
интерес към офертата, подписва и поставя печат в документа и връща последния по
факс или Интернет на подателя.От получаването му се счита, че между съконтрахентите възникват договорни отношения.
В съдебно
заседание управителят на ищцовото дружество е посочил, че когато приел заявката,
се свързал със служител на насрещната страна, за да възрази, че не се касае до
международен превоз.Било му отговорено, че разполагат
само с такъв образец и отказали предложен им от ”ТРИОНИКА ЛОГИСТИК” ЕООД
формуляр за заявка за вътрешен превоз.
От разпита на
Т.И., се установява, че във визираната Интернет платформа офертите за превоз се
правят само и единствено от името на ”Тива Ком” ООД,
чийто служител е свидетелката, като с пълномощно са й възложени задължения,
съответстващи на трудовите й функции като Организатор транспорт, във връзка с
дейността на ”ТИВА ПЛЮС” ООД, чийто съдружник е първото дружество, видно от
справката за актуално състояние.Свидетелката сочи, че тези търговци развиват
аналогична дейност, но имат различни клиенти, включително и в
Италия.Установява, че ”MARAZZI GROUP SRL A SOCIO UNICO” е съконтрахент само на ответника.В този смисъл са
констатациите и на в.л.Р.Д..
В спорния случай
заявката била изпратена на ищеца след публикуване на офертата и проведен
разговор с техен представител по телефон за уточняване на параметрите по
сделката. Т.И. потвърждава, че дружеството им работи с бланки от типа на
процесната.Нямало възражения по условията и договорът бил сключен.Видно от
представените разпечатки от разменена кореспонденция по ел.път, неоспорени от
ищеца, окончателното съгласие с насрещната страна било постигнато в 11,31 ч. на
08.11.2018 г.
Според
заявката, ищецът следвало да натовари на 08.11.2018 г. (четвъртък) плочки на
палети (19 бр.) от завод ”...” в гр.Исперих, които да достави до разтоварен
пункт на ”Суни Транс” в с.Калековец, обл.Пловдив, на 12.11.2018 г. (понеделник) преди 15,30
часа.Посочено е, че превозът се извършва при Общи условия, уговорени
допълнително между Превозвача и ”Тива Ком”.
Такива, касаещи
заявките-договори на ”ТИВА ПЛЮС” ООД, са приложени на л.13.Видно от документа,
носещ подпис само на управителя на ответното дружество, в по-голямата си част
Общите условия са относими само към международни
превози.В чл.4 е казано, че страните признават разменената по факс или
електронна поща кореспонденция за действителен договор в писмен форма.Този
текст фигурира и в заявката от 08.11.2018 г. В т.1 от Допълнителните условия на
същата е посочено, че при неизпълнение на срока за доставка се уговоря
неустойка до 4 дни.В т.2 е казано, че тя е по 50 евро на ден.В т.3 е предвидена
и глоба в същия размер, но съдейки от съдържанието на текста, условията касаят международни
превози.Към тях трябва да се отнесе и т.4, на която неоснователно се позовава
ответника във връзка с твърдението си за допуснато договорно неизпълнение от
страна на ищеца да осигури свободно време за разтоварване до два работни дни.
”ТРИОНИКА ЛОГИСТИК”
ЕООД са представили изображения от техническо устройство Фротком
с отбелязване на точките на пребиваване на МПС, с което е бил извършен
процесния превоз, GPS координати, данни за водача и МПС, дати и часове на
пристигане и напускане на местата по маршрута.В молбата от 07.11.2019 г. са
направени пояснения по тях, които не се оспорват от ответника.Така съдът
приема, че между страните няма разногласие по въпроса, че на 08.11.2018 г.
камионът на превозвача, управляван от св.А.М.,
пристигнал в гр.Исперих в 17,15 ч.МПС било паркирано в близост до района
на завод ”...”, където да изчака реда си да бъде натоварен със стока от склада
на товародателя.Св.А.М. установява, че предварително бил запознат с порядките
на производителя за получаване на продукцията.След пристигането на място се
изчаква обаждане, че от завода имат готовност да товарят.Свидетелят се надявал
да го извикат същия ден, но това не се случило.Наложило се да преспи в
камиона.Обадили се сутринта на другия ден.От изображението от техническото
устройство става ясно, че редът за товарене на камиона дошъл в 09,36
часа.Качването на палетите продължило от 10,17 ч. до 10,39 ч.изготвена
била Товарителница № 001049/09.11.2018
г.
Устройството е
отразило спирка на МПС на магистрала Тракия от 16,40 ч. до 16,45 ч.Св.А.М. твърди,
че никъде не се отбивал по маршрута гр.Исперих-гр.Пловдив.Когато наближил на
около 3 км от мястото за разтоварване, позвънил на предварително дадения му
телефон и се свързал със служител на име И..Това лице го уведомило, че в петък
след 16,30 ч. няма работници, които да разтоварят камиона.Уведомил го също,че
следващите два дни за тях са почивни, а в понеделник почват работа в 9,00
часа.Свидетелят оставил камиона в базата на ищеца.Това е удостоверено с изображение
от техническото устройство.На 12.11.2018 г. камионът тръгнал към с.Калековец в
08,20 часа, където пристигнал в 09,22 часа (л.30).А.М. уточнява, че искал да е
рано на мястото за разтоварване, защото същият ден имал да изпълнява друг
превоз от гр.Пловдив.
В тази връзка
ищецът е представил Заявка за организиране на вътрешен превоз на 12.11.2018 г.
от гр.Пловдив до гр.София, изготвена на бланка с логото на ”Трионика
Транспорт Сълюшънс”. Товародател по договора е ”5
ПАК” ЕООД, а получател на товара-”Джи Енд Ви” ЕООД.Независимо, че бланката
касае трети за спора търговец, посоченият превозвач е ”Трионика”
ЕООД.
А.М.
установява, че когато пристигнал в с.Калековец, пазачът на фирмата не го
допуснал вътре в обекта. Свидетелят поискал съдействие за бързо разтоварване,
защото другата заявка трябвало да изпълни до 12,00 часа.Обещали му до половин
час да започнат.Когато времето изминало, отново отишъл да попита какъв е
проблемът.Служителят му отговорил, че чакат друго МПС и тогава ще се извърши
претоварване от камион в камион.Свидетелят се обадил на работодателя си, за да
му каже как стоят нещата.Управителят му указал отново да се помъчи да получи
съдействие за разтоварването на стоката.Отказали му.
По делото не
оспорено твърдението на ищеца, че неговият служител е бил в невъзможност да
разтовари плочките в пункта на ”Суни Транс”, тъй като
там липсвало техническо оборудване, както и налично складово помещение.
Страните нямат
спор, че при наличие на съответната техника, разтоварването на процесните палети
не отнема повече от 10-15 минути.
Към 11,30 ч. на
А.М. било наредено от ищеца да се отправи към друг разтоварен адрес в
гр.Пловдив.По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че стоката е била
оставена в склад на ”Разстранс”, гр.Пловдив, Северна
промишлена зона, бул.”...” № 260.Там свидетелят пристигнал в 12,10 ч. (л.31). Впоследствие
А.М. *** във връзка с другата поръчка, а оттам-към гр.София.Доставката
приключила в 17,30 часа на 12.11.2018 г. (л.36).
В протокола на
л.29 е отразена забележка, че едното дървено пале е счупено.Свидетелят твърди,
че се касае до изместено при товаренето краче на
палет.По стоката нямало никакви поражения.Не са ангажирани доказателства за
противната теза.
За
съхранението на товара ищецът заплатил на ”Разтранс”
сумата от 114 лв. (ф-ра № 1725/12.11.2018 г.), която
ответникът отказал да му възстанови.
”ТИВА ПЛЮС”
ООД са представили разменена между управителя на ищцовото дружество, св.Т.И. и
лицето Р.Й., също служител на ”Тива Ком”, кореспонденция
по електронен път на 12.11.2018 г. от 10,58
ч. до 15,27 ч., като междувременно между първите двама били проведени и
множество телефонни разговора.Св.Т.И. признава, че още сутринта на 12.11.2018
г. е била уведомена за проблема с товара.Пояснява, че те не са могли да
фиксират точен час в заявката за разтоварване, защото се ангажират външни
складове и те не могат да влияят на тяхната организация на работа.Уточнява, че
вписвайки изискването да се достави стоката до 15,30 часа не е пояснила на
превозвача, че е възможно да се изчаква на място.Не й е известно в колко часа в
склада в с.Калековец е трябвало да пристигне камионът, на който да се натовари
стоката за чужбина.Самата тя не знаела, че ще се извършва претоварване на стоката.Сочи,че
италианският им съконтрахент не е имал рекламация
относно плочките, но когато разбрал от ответника са случая от 12.11.2018 г.,
приел, че има рисков фактор стоката им да се разтоварва на друго място и преустановил този вид дейност през с.Калековец.Т.И.
уточнява, че за всичко това разбрала от своята колежка Р.Й., организираща
транспорта до Италия.Т.И. установява, че сега доставката на плочки става
директно от гр.Исперих за Италия.
В 10,58 ч. от
ищеца било изпратено съобщение, че след устно предупреждение, сега писмено ги
известява, че камионът ще тръгне от товарния адрес след 15 минути, като
разходите за разтоварване на стоката в склад в гр.Пловдив, ще е за сметка на получателя.В 11,10 часа се
получил отговор, че разтоварването
трябва да се извърши в склад на ”Суни Транс” в
с.Калековец, като от колегите имат уверението, че до час там може да почне
разтоварването.В 11,24 ч. превозвачът изразил недоволството си, че при
договорена доставка до склад, се обсъжда въпроса за претоварване в друг
камиона.Напомнил, че има друг ангажимент в гр.Пловдив.В 11,29 часа се получил
отговор, че след малко ще започне разтоварване в склада на ”Суни
Транс”.В 11,37 часа ищецът уведомил насрещната страна, че все още нищо не е
започнало.След като са изчакали два часа и тридесет минути на място, камионът
им вече е тръгнал към склад в гр.Пловдив.В 11,51 часа св.Т.И. отново известила
превозвача, че имат уверението на ”Суни Транс”, че ще
започнат разтоварването, поради което камионът да се насочи към адреса.В 12,02
ч. ищецът дал координатите на новия склад.В 15,12 ч. ги известил, че камионът,
който следвало да получи стоката за международната доставка, е при ”Разтранс”.Приканил възложителя да заплати разходите за
склада.В 15,23 ч. му било отказано с мотив, че е възможно да има увредена
стока.В 15,27 ч. ищецът уведомил насрещната страна, че с товара няма проблеми.
Видно от
представената Международна товарителница, стоката е била доставена в Италия на
15.11.2018 г.Според ответника е налице забава, но липсват ангажирани
доказателства каква е била договорката им с крайния получател на стоката.
По делото няма
спор, че ответникът не е заплатил уговореното навло, за което била издадена ф-ра № 1723/12.11.2018 г.
Назначеното по
делото в.л.Г.Й. е установило, че двете фактури са били надлежно осчетоводени и
включени в дневника за продажбите за м.ноември 2018 г.Те не присъстват в
дневника за покупки на ответника от
същото време.Вещото лице е произнесло, че издръжката на композиция от типа на
процесната за 414 км е в размер на 747,02 лв.
Вещото лице Р.Д.
е установило, че в периода 12.11.-31.12.2018 г. ответникът е възложил 31 бр.
превози, освен процесния, с товародател завод ”...” АД и получател италианското
дружество.По всички тях претоварването е било извършено от ”Суни
Транс” ЕООД.Приходът за сделките възлиза
на 84 687 лв., а реализираната печалба-1 227,97 лв. Останалите данни,
отразени в заключението не касаят периода, за който в отговора си ответникът
твърди, че е претърпял финансови загуби вследствие неточното изпълнение на
превозвача.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото няма
спор относно възникналите между страните търговски взаимоотношения във връзка с
извършване на вътрешен превоз по маршрут
гр.Исперих–с.Калековец, обл.Пловдив с камион на ”ТРИОНИКА
ЛОГИСТИК” ЕООД, при договорена стойност на навлото по
заявка от 08.11.2018 г. от 552 лв., с вкл. ДДС, във връзка с което била издадена
фактура № 1723/12.11.2018 г., като цената не е заплатена от ответника.Същия
счита, че не дължи такава, тъй като от страна на превозвача е налице пълно
неизпълнение на договора.
Съдът намира
сочените от страната доводи за неоснователни.Съгласно чл.368 от ТЗ, превозвачът
е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до
предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го
предаде по местопредназначение.Според ответника
ищецът е допуснал ден забава, тъй като натоварил стоката на 09.11.2018 г., вместо
на 08.11.2018 г.На първо място по делото става ясно, че служителят на
превозвача е бил в гр.Исперих в 17,30 часа на уговорената дата.Не може да се
вмени във вина на ищеца обстоятелството, че в него ден от завод ”...” не са
успели да натоварят стоката.Дори да се приеме твърдението на ответника, че обичайната
практика при такъв вид услуги е да се ангажира превозвач, който има кола
най-близо в района на товара, т.е. водачът на МПС е можел да бъде в гр.Исперих
и в по-ранен час, то това обстоятелство е без значение, след като в заявката
няма визиран час на пристигане на обекта.В случая за ответника не са възникнали
никакви вреди от това, че камионът е тръгнал от гр.Исперих на следващия ден,
след като стоката е трябвало да пристигне в с.Калековец до 12.11.2018 г.В тази
връзка съдът намира за неоснователно второто възражение за прихващане с
уговорена неустойка от 50 евро.Видно от текста на заявката, такава е определена
само при забава в доставката на стоката, но не и при нейното товарене.
Неоснователно е
твърдението на ответника и за това, че ищецът не е доставил плочките на посочените
в товарителницата и в заявката място и получател и не осигурил свободно време
за разтоварване до два работни дни.Както се посочи по-горе, второто условия
касае договори за международен превоз, какъвто процесния не е.По делото са
ангажирани доказателства, че на 12.11.2018 г. водачът А.М. е бил в 09,22 часа в
базата в с.Калековец.Съдът не възприема тезата на ответника, че лицето е било
длъжно да изчака на място до 15,30 часа.Уговорката да се достави стоката в срок
преди този час означава, че в който и да е момент от 00,00 часа до 15,30 часа
на 12.11.2018 г. когато превозвачът достави стоката в мястото на получаване ще
може и да я разтовари.В процесния случай безспорно се установява, че нито в
обекта на ”Суни Транс” са разполагали с нужната база
да складират товара, нито превозвачът е бил в известност, че ще очаква друг
камион, на който да се прехвърли товара.Това е било неизвестно и на св.Т.И.,
изготвила заявката.Същата още сутринта била известена от ищеца за възникналия
проблем, но до 11,51 часа все още не успявала да разреши проблема със забавата
на другия превозвач.Ищецът е представил доказателства, че след това
камионът му е бил ангажиран във връзка с
друга доставка. Дори това да не беше така, съдът счита, че превозвачът не е
имал задължение да изчака на място другата композиция до 15,30 часа.По делото
се установява, че ищецът коректно е уведомил възложителя къде складира
стоката.В ранния следобед на същия ден тя била получена от превозвача, който
следвало да я транспортира до Италия.Вярно е, че от страна на ответника е имало
възражение за разтоварването на плочките в склада на ”Разтранс”,
но съдът намира, че в случая превозвачът е изпълнил вмененото му задължение по
чл.376 от ТЗ.Съгласно посочената норма, ако получателят не може да се намери на
посочения адрес или откаже да приеме товара, превозвачът е длъжен да го пази
или да го предаде за пазене другиму,като своевременно извести товародателя.В
процесния случай това е спазено от ищеца.Вярно е, че при предаване на стоката в
склада е било констатирано, че има компрометиран палет.В хода на производството
обаче става ясно, че по стоката не е имало никакви поражения.При тези факти
няма как да се приеме, че от страна на ищеца е налице пълно неизпълнение,
освобождаващо ответника да престира уговореното
навло.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.В тежест на
ответника са и направените от превозвача разходи по запазването на товара в
размер на 114 лв.Сумата се следва със законната лихва от 11.04.2019 г.
По отношение на
възражението за прихващане на сумата от 2 000 лева, съдът намира същото за
неоснователно.Безспорно се установява, че ответникът е имал трайни търговски
отношения с дружество ”MARAZZI GROUP
SRL A SOCIO UNICO” в гр.Модена, Италия, за което
организирал транспорт на фаянсови плочки от завода в гр.Исперих.Процесният договор е бил част от поредица поръчки за
превози за този клиент.По делото обаче не се установява, че поради случая от 12.11.2018 г., италианското дружество да е
настояло в бъдеще превозите на стоки да
се осъществяват директно от гр.Исперих, във връзка с което за ответника да са възникнали
загуби, изразяващи се в пропуснати
ползи, които за периода 12.11.-31.12.2018 г. възлизат на 2 000 лв.Първо за
това време в полза на италианското дружество са били изпълнени още 31
поръчки.Второ, дори да се приеме изнесеното от св.Т.И., базиращо се на
споделеното с нея от колежка, че този клиент е бил притеснен за стоката си и не
желаел повече транспортът да се организира през с.Калековец, то съдът намира,
че това обстоятелство не може да се вмени във вина на ищеца.Показанията на
свидетелката сочат повече на извод, че ако до този момент чуждото дружество не
е било в известност, че базата на ”Суни Транс” не
разполага с капацитет да съхраняват стоката до пристигане на превозвача за
Италия, то за бъдеще не удачно при
евентуална забава на последния да се
налага разтоварване в други складове.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски за
производството, включително във връзка с допуснатото в негова полза обезпечение.Ответникът
е възразил за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.Съдът
намира доводът за неоснователен.Видно от документа на л.9, то е в минимален
размер.Сумата от 70 лв. е за транспортни разходи и е заплатена по банков път,
ведно с адвокатското възнаграждение.
В тежест на ответника е разходът за последната експертиза,
поет първоначално от БС.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “ТИВА
ПЛЮС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.”Тутракан” № 72,
представлявано от управителя И.Н.И., със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Д.Д. ***, да заплатят на ”ТРИОНИКА
ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, с.Извор, обл.Пловдив, представлявано от управителя Д.Х.С., със съдебен
адрес:***, чрез адв.П.К.К. ***,
сумата от 552 лв., с вкл.
ДДС, представляваща договорено навло за извършен вътрешен превоз на товар по
маршрут гр.Исперих-с.Калековец по Заявка № 52420, REF 29373/ 08.11.2018 г., във връзка с което била издадена ф-ра № 1723/ 12.11.2018 г., сумата от 114 лв., с вкл.ДДС-извършен
разход за пазене на товара, за което е била издадена ф-ра
№ 1725/12.11.2018 г., със законната лихва върху тях от 11.04.2019 г., както и
сумата от 820 лв.-разноски за производството, от които 40 лв. във връзка с
допуснато обезпечение.
ОСЪЖДА “ТИВА ПЛЮС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Тутракан” № 72, представлявано от управителя И.Н.И.,
със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Д.Д. ***, да заплатят по с/ка на РРС сумата от 25 лв.–разход за експертиза, поет първоначално
от БС.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: /п/