Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18.04.2019 г. гр. ***
Хасковският
окръжен съд, на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в открито
заседание, в състав:
Председател:
Деляна Пейкова
Секретар: Димитрийка
Христова…....................................................................
Прокурор:
..............................................................................................................
като
разгледа докладваното от председателя съдия Пейкова гр.д. № 400 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
30, ал. 1 СК от А. М.И., ищец, против Ш.Р. Б., ответник.
В исковата си молба ищецът твърди, че
двамата с ответницата Ш. Б. били съпрузи по силата на сключен граждански брак
на ***** г. в гр. *****. От брака си имали едно дете – Д. А. И., роден на *****
г. в гр.*****. Към момента на предявяване на исковата молба ищецът и
ответницата се намирали в процес на развод, за което било образувано гр.д. № ****/20**
г. по описа на Районен съд – ********. По време на съвместния си живот двамата
се разбирали добре и заедно полагали грижи за домакинството и техния син. През
цялото време на брака ищецът работел и изкарвал добри доходи, а ответницата
била по-често безработна или работела на минимална работна заплата, с която
покривала дребните си разходи. По време на съвместния им съпружески живот
ищецът и ответницата живеели в една къща и в едно домакинство с родителите на
ищеца – Х. и М. И.. В същия дом живеел и брата на ищеца – Е. М. И., който от
навършване на пълнолетие работел и получавал заплата, с която се издържал, като
до настоящия момент не бил семеен. По време на брака двамата родители помагали
много на ищеца и неговото семейство, като поели изцяло разходите по
домакинството. Във вилно място отглеждали зеленчуци и домашни животни, правели
консерви и осигурявали хранителни продукти за всички. Към настоящия момент Д. И.,
който наскоро навършил **години, продължавал да живее при ищеца и неговите
родители, които били изключителни привързани към единствения си внук.
Предоставяли му джобни пари, дрехи, храна, давали му подаръци и пари за
всякакви поводи. Ответницата Ш. Б. оценяла помощта от страна на родителите на
ищеца и между всички тях съществувало взаимно съгласие. Родителите на ищеца го
подпомагали и финансово, като му предоставяли всичките си доходи и изкарваните
от тях пари с цел да ги заделя и да има средства, с които да гарантира бъдещето
на семейството си и на сина си. Самият ищец водел сравнително пестелив начин на
живот, изкарвал добри доходи и постоянно работел. Тъй като в течение на години
нямал разходи за ток, вода и др., плащани от неговите родител, той имал
възможност в продължение на много време да спестява пари. Със спестеното той и
съпругата му Ш. Б. закупили апартамент в *****.
Освен закупуването на апартамента, по време на брака двамата успели да
заделят известна сума пари – около 40 000 евро като спестявания.
Първоначално сумата била сложена на банков влог, след това изтеглена и
увеличена с допълнителни суми и отново внесена в банка. Ответницата Ш. Б. се
ангажирала с откриването на влога и проучила какви условия предлагат отделните
банки. Депозитът бил открит на името на ответницата в *** „****“ АД, регионален
офис ****, в размер на 40 000 евро. В течение на времето депозитът бил
подновяван периодично от ответницата в качеството й на титуляр, но съществувал
и понастоящем. Самият ищец не разполагал с всички анекси, подписвани от
ответницата, тъй като при напускането на дома тя взела всичко със себе си. От
представена с исковата молба експозиция ставало ясно, че към момента на
завеждането на исковата молба общата сума на главницата по банкова сметка ***,04
евро, чиято левова равностойност е 85 100,20 лв. Ищецът твърди, че
паричните средства по влога били събрани изцяло благодарение на него и парите,
които той получавал от неговите родители. С влизането в сила на новия Семеен
кодекс през 2009 г. и чл. 22, ал. 1 паричните средства по влога станали
притежание на съпругата му като титуляр на сметката. Поради това както преди,
така и след развода ответницата Ш. Б. имала възможност да се разпореди със
средствата в своя изгода, като реално вече се явявала собственик на парите и
неоснователно се обогатила с тях за сметка на ищеца. За разлика от ответницата,
поради своята постоянна трудова ангажираност, ищецът имал възможност постоянно
да прави спестявания. По време на брака си получавал солидна финансова помощ от
страна на своите родители. Това обстоятелство се подкрепяло от факта, че и
двамата родители били пенсионери с добри пенсии; бащата на ищеца имал дълъг
трудов стаж, част от който за първа категория труд, като след пенсионирането си
продължавал да работи; майката на ищеца от дълги години била **** на търговска
фирма и стопанисвала **** търговски обект в гр. *****, като от получената
печалба тя давала пари на ищеца и неговото семейство; също така майката на
ищеца дълги години работила в *****, където получавала добро възнаграждение и
предоставила печалбата на ищеца; двамата родители притежавали земеделска земя,
от която получавали дивиденти, тъй като част от земята била предоставена на
кооперация и се плащала рента за нея; братът на ищеца се издържал финансово сам
и не бил подпомаган от техните родители; всички доходи и средства, които
оставали след покриване на разходите за ток, вода, телефон и др., били
предоставяни на ищеца, който ги спестявал. С оглед на така твърдените факти, се
изтъква, че приносът за придобиване на сумата от около 40 000 евро,
понастоящем с лихвите до размер на 43 511,04 евро с левова равностойност
85 100,20 лв., се дължал изцяло и само на ищеца. По време на брака
ответницата нямала доходи и имущество, които да й позволят да спести и придобие
подобна парична сума. Въпреки това към момента парите се намирали по нейна
сметка и тя имала право да ги изтегли и да се разпорежда с тях. Това пораждало
правен интерес за ищеца да придобие иск по чл. 30, ал. 1 СК. Парите по банковия
влог представлявали парично вземане към банката, респ. имущество на съпругата
му, което било придобито по време на техния брак. Това имущество било на
значителна стойност и съгласно разпоредбите на сега действащия Семеен кодекс се
явявало лична собственост на ответницата, въпреки че ищецът бил този, който
изцяло допринесъл за придобиването на парите. Приносът му за увеличаване
стойността на влога надхвърлял пределите на дължимата съпружеска взаимопомощ. С
напускането на семейното жилище и фактическата раздяла между тях, ответницата
проявила безотговорно отношение към общите цели и планове и поставила в риск
интересите на ищеца и тези на тяхното дете. Отправя се искане към съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от
43 511,04 евро с левова равностойност 85 100,20 лв., представляваща
налична сума по открит по време на брака между тях банков влог във валута на
името на ответницата в ********* „**********“ АД, регионален офис *******.
В срок ответницата Ш. Б. е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявеният иск. Твърди, че искът е
допустим, но по същество - неоснователен. Изцяло се оспорва фактическата
обстановка по начина, по който е описана в исковата молба. Излагат се твърдения
за извънбрачна връзка на ищеца с трето лице в гр. *****, по повод на която бил
закупен и апартамента в същия град, както и за осъществяван физически и
психически тормоз от страна на ищеца върху ответницата в определен предходен период.
По време на престоя на Х. И., майка на ищеца, в **** основните грижи за
домакинството паднали върху ответницата, която към този момент се грижела и за
малкия си син Д.. След завръщането на Х. И. в ***** ответницата започнала
работа в *** магазин на ЕТ „С. – М.А.“, където работила като **** до **** г.
Малко преди това, през 2012 г., свекървата Х. И. открила *** магазин за спортни
дрехи и ответницата започнала да работи на две места – в *** магазин и в
магазина **, като в последния ответницата работела без трудов договор и без
трудово възнаграждение. Впоследствие, по настояване на ищеца и неговите
родители ответницата напуснала работата си в магазина за *****стоки и с трудов
договор от **** г. била назначена от Х. И. като „******“ при ЕТ „Х.И. – Д.“. След
10 дни ответницата била освободена на основание „завършване на определена
работа“ като целта била да се изпрати на трудовата борса и същевременно да
продължи да работи в същия магазин. Той се явявал и основният източник на
доходи за семейството. Това проличавало от факта, че по-високите доходи и
депозити се появили след отварянето на магазина, а сумите по процесния влог в „*******“ АД започнали да растат именно
след като започнала дейността на магазина. Печалбите се дължали благодарение на
ответницата, тъй като стоките в магазина се предоставяли от фирмата на нейната ***
и нейният *** (Н.Б. и С. И.) „Шарк Спорт“ ЕООД, със собствен цех в село *****,
община ***** и давали на консигнация и на разсрочено плащане част от
произведената си продукция за продажба в магазина на Х. И.. Внасянето на парите
на банков влог в „******“ АД се дължало на факта, че семейството на ищеца имало
своя позната в банковия офис, която им предоставяла полезна информация за
размерите на предлаганите от тях лихвени проценти. В същият период, в който
ответницата открила своя влог, в „**********“ АД влог имали ищецът А. М. и
неговият баща М..И.. От друга страна, родителите на ответницата Ш. Б. също й
помагали в течение на годините, макар и с по-скромни възможности. Те
подпомогнали младото семейство при ремонта на къщата след сключване на брака.
Ответницата изразходвала семейни пари по време на съвместния живот само с
изричното знание на съпруга си А. И.. Разпечатките от движението по депозитната
сметка на ответницата обосновавали отхвърлянето на предявения иск като
неоснователен, тъй като с поведението си ответницата не поставяла в опасност
интересите на съпруга си или на детето. Отправя се искане за постановяване на
решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото са приети като писмени
доказателства представените от ищеца и от ответника документи. По делото също
така са приети разпитани свидетелите Х. И., М. И., Д. И., П. П., Т. Д., Ж.Д., Н.Б.,
С. И., за установяване на обстоятелствата, твърдени от ищеца и ответника.
В хода на настоящото производство са
представени и писмени доказателства за прекратяване брака на ищеца и
ответницата по съдебен ред – решение № 631 от 09.11.2018 г. по гр.д. № ***/20**
г. на Районен съд – ****** (влязло в сила) и протокол от 15.10.2018 г. по
същото дело.
Страните са представили подробни
писмени бележки, в които доразвиват основните си твърдения, изложени в исковата
молба и отговора по чл. 131 ГПК.
По въпроса за допустимостта на
предявения иск съдът се е произнесъл с окончателния доклад по делото в с.з. от 03.12.2018
г., както и впоследствие с протоколно определение от 04.02.2019 г. по повод на
повторно наведени възражения от страна на ответника за недопустимост на
исковата претенция. Поради това искът се явява допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между ищеца и ответницата е сключен
граждански брак на **** г. Една година по-късно, на ****** г., е роден синът им
Д. И.. Двамата живеели в къща, построена в собствен имот на родителите на
ищеца. Сградата била двуетажна, като на първият етаж се обитавал от родителите
на ищеца Х.И. и М. И., а на втория етаж живеели А. И.и Ш. Б.. В същата къща
живеел и братът на ищеца Е. И.. Макар и да обитавали различни етажи, всички се
включвали в едно общо домакинство – готвели и се хранели заедно, а разходите за
консумативи (напр., ток, вода и др.) в повечето случаи се поемали от родителите
на ищеца. През по-голямата част от брака ищецът И. работел при различни
работодатели, с незначителни прекъсвания, като заемал различни длъжности по
трудов договор – в „*****“ АД, „********“ ООД, „*****“ ЕООД, „*****“ ЕООД, „*******“
ЕООД.
От друга страна, ответницата също работела
при различни работодатели в периода от 1999 г. до 2015 г. – „******“ АД и ЕТ „С.
– М А“, с различни по времетраене прекъсвания и получаване на обезщетения за
безработица. За периода от **** г. до ***** г. ответницата Ш. Б. заемала
длъжността „***“ в търговски обект – магазин, собственост на ЕТ „Х.а И. – Д.“.
И двамата родители на ищеца се
пенсионирали при придобиване на осигурителен стаж и възраст – Х. И. през ****
г., а М.И. през месец септември **** г., но продължили да работят активно и
след пенсионирането си. Още през **** г. Х.И. заминала за ***** и постъпила на
работа при няколко отделни местни работодатели, като трудовата й заетост била
предимно в сферата на селското стопанство. За отделните периоди от време, през
които работела, И. получавала редовно трудово възнаграждение в зависимост от
срока и обема на извършваната работа. Последните трудови възнаграждения са
получени през юни **** г. И.се прибрала в *** при семейството си през **** г.
За периода на трудовата си заетост в **** на И. била отпусната пенсия за
старост от централния осигурителен орган на ***** държава, изплащана и
получавана включително до момента на завеждане на исковата молба. Част от
парите, които получавала в ****, И. изпращала на съпруга си и на своя син. След
завръщането си в *** Х. И. се регистрирала като едноличен търговец с фирма ЕТ „Х.И.
– Д.“. Междувременно съпругът й М. И., баща на ищеца, продължил да работи в „***“
АД след пенсионирането си, като бил освободен окончателно от заеманата длъжност
през месец февруари **** г. В качеството си на едноличен търговец свидетелката
Х. И. се занимавала предимно с продажба на спортни дрехи и облекла. За целта се
наложило да бъде изграден и магазин със склад, находящ се в поземления имот,
собственост на Х. И. и М.И., където живеело и семейството на ищеца. Освен това
двамата притежавали възстановени в собственост земеделски земи, които отдавали
под наем за ползване от трети лица и получавали възнаграждение срещу това (наемна
цена, респ. рента).
На ***** г. ищецът и ответницата като
съпрузи закупили с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот,
вписан в СВ като акт № *****, том 2, дело № 341, вх.рег. № 740 от ****** г.,
жилище – апартамент, находящ се в гр. ******, със застроена площ от 57,12
кв.м., ведно с прилежащия към жилището склад № 6 на подземен (сутеренен) етаж
със застроена площ от 2,79 кв.м., ведно с прилежащите към апартамента 13,04
кв.м., представляващи 2,69 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот за общата сума от 60906,15 лв.
На **** г. ответницата открила на
свое име като титуляр депозит за сумата от 40 000 EUR, като сключила договор за депозит „Активна валута“ с
„*******“ АД за срок от 12 месеца, с възможност за продължаване на депозита при
същите условия, с уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 1,1000
%. В резултат на олихвяването към момента на предявяване на исковата претенция
общата сума по влога възлиза на 43 511,04 EUR с левова равностойност 85 110,20 лв.
От своя страна, ищецът също имал открита депозитна сметка на своето име
в “*****“ АД, по която съгласно представено извлечение към 14.11.2016 г. фигурирала
сума от 60 552 лв.
На 20.12.2017 г. Н. Б. и С. И. продали на
ответницата лек автомобил „Пежо“ 206, рег. № *********, със застрахователна
стойност 200 лв. В периода от април 2013 г. до юни 2018 г. свидетелят И., който
управлявал дружеството „Шарк Спорт“ ЕООД, продавал на ЕТ „Х. И. – Д.“ конфекция
– спортни дрехи и облекла с цел последваща препродажба. Във връзка с
развиването на техните търговски отношения бил сключен и договор за
предоставяне на изключителни права от **** г., по силата на който „Шарк Спорт“
ЕООД предоставил право на ЕТ „Х.И. – Д.“ да води от негово име преговори с
клиенти на територията на страната.
В края на 2017 г. семейните и личните
отношения между ищеца и ответницата се променили – настъпило охлаждане и
постепенно отчуждаване. В началото на януари 2018 г. ответницата напуснала семейното
жилище и съпруга си, като се върнала при своите родители. След около 20 дни тя
се върнала при ищеца и двамата направили опит да заживеят отново заедно, но два
месеца по – късно, в края на март 2018 г., ответницата окончателно напуснала
дома на ищеца и повече не се върнала при него. Като последица от тези събития
ищецът подал искова молба за развод. Прекратяването на брака по съдебен ред е
настъпило съгласно решение № 631 от 09.11.2018 г. по гр.д. № ****/20***. г. на
Районен съд – ******, влязло в сила на 09.11.2018 г.
С оглед на така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следните
съображения:
За да се разреши повдигнатия спор, е необходимо да се установи дали са налице предпоставките, посочени в нормата на чл. 30, ал. 1 СК. Искът по чл. 30, ал. 1 СК има своята основа в общия принцип за забрана на неоснователното обогатяване – претендира се определяне на част от стойността на лично имущество на единия съпруг, за което е допринесъл другия съпруг с цел да не се допусне неоснователно разместване на имуществени блага. Основателността на иска се определя от наличието на следните предпоставки – 1.) по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професия или занаят, както и вземания (вкл. влогове); 2.) придобитите имущества, респ. вземанията, предмет на предявения иск, да са на значителна стойност; 3.) претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си, с грижата за децата или с работа в домакинството. Независимо, че се претендира част от стойността на имущество или вещи, искът не е вещен иск, а облигационен осъдителен иск, т.е. това не
е иск за
имуществен дял, а иск за дял от стойността на конкретно имущество (вещи, вещни
права, вземания и т.н.). Следователно, ищецът претендира парично вземане,
съставляващо стойностния (паричен) еквивалент на дяла на претендиращия съпруг-несобственик
от личното имущество на съпруга-ответник и при уважаване на иска се присъжда
определена парична сума.
Приносът на съпруга – ищец към имуществото и
вземанията не се предполага, а подлежи на установяване при условията на пълно и
главно доказване. Доказването на всеки един от правно релевантни факти е в
тежест на страната, т.е в тежест на съпруга-несобственик. Доказателствената
тежест се разпределя по общия ред на чл. 154 ГПК. Презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК в случая е неприложима. С други думи, съпругът, който твърди „принос“ в
придобиване на личното имущество трябва да установи по несъмнен начин този
принос.
По въпроса за
„значителната стойност“ не съществува легална дефиниция или законоустановен общ
критерий. Това понятие следва да се преценява във всеки конкретен случай, като
целта на закона е да се изключат от предмета на спора обекти, които са с
незначителна стойност. Преценката може да се извърши с оглед съвкупността на
всички вещи от процесното имущество, с оглед техния характер и предназначение, с
оглед размера на вземанията и основанието, от което те са възникнали и др.
В конкретния случай спорният въпрос
се свежда до приносът на ищеца във вложената на банков депозит сума в размер на
40 000 EUR, която към момента на
предявяване на исковата претенция е в размер на 43 511,04 EUR. С оглед размера на сумата и изложените от ищеца
твърдения за спестяването й в един сравнително продължителен период от време,
следва да се приеме, че същата представлява вземане със „значителна стойност“. За
уважаване на исковата претенция съгласно разпределението на доказателствената
тежест, ищецът е следвало да докаже, че има принос във формирането на сумата по
банковия депозит и че този принос e
изключителен. След като анализира събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че ищецът не успя до докаже при условията на
главно и пълно доказване предпоставките за уважаване на иска, по-конкретно
представените доказателства не установяват, че ищецът има изцяло безспорен
принос в натрупването на процесната сума по банковия депозит, както и не се
установява този принос да е изключителен. За да се уважи искът като
основателен, следва да се установи, че сумата от 40 000 EUR е предоставена на ответницата Ш. Б. изцяло или
преобладаващо с парични средства, придобити от ищеца или предоставени му от
неговите родители, съобразно изложеното в исковата молба, или с парични
средства, събрани в резултат на принос от страна на ищеца под друга форма (с
труд, с грижи за децата или работа в домакинството).
Значителна част от писмените
доказателства целят да установят основанието и размера на доходите, получавани
от родителите на ищеца – свидетелите Х. И. и М.И.. В тази насока са представени:
разпореждания на централния осигурителен орган за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на двамата свидетели (включително с последващи
преизчисления); платежни документи за изплащане на трудово възнаграждение на Х.
И. от името на работодатели в *****, където тя е работила продължителен период
от време; разпореждане за отпускане на пенсия на Х.И. от държавното обществено
осигуряване на *****; извлечения от разплащателни банкови сметки за изплащане
на пенсиите на двамата свидетели; данъчни декларации за облагане с патентен
данък на ЕТ „Х. И. – Д.“ по реда на ЗМДТ; трудова книжка на М. Я. И.; удостоверение, че
М. И. е продължил да работи след пенсионирането си в „******“ АД и размера на
възнаграждението, което е получавал за отработеното време, с приложени трудови
договори и допълнителни споразумения към тях; документи за проведена земеделска
реституция, с която на възстановени в собственост земеделски земи на двамата
съпрузи; удостоверения, че възстановените земеделски земи се отдават под наем и
се плаща наемна цена за ползването им; документи за изграждане на търговски
обект – магазин в недвижимия имот, където са живеели двете семейства и който
обект е бил стопанисван от Х. И. в качеството й на едноличен търговец; фактури,
от които е видно, че ЕТ „Х.И.“ е закупувал спортни дрехи и облекла от „Шарк
Спорт“ ЕООД. С всички тези документи се установяват доходите, които са
получавани от родителите на ищеца. С тях обаче не се установява, че така
получаваните доходи от различни източници са били предоставяни изцяло или
отчасти на самия ищец или за общо ползване между него и ответницата в
качеството й на негова съпруга. Твърденията, че всички са живеели в една и съща
къща и са поделяли голяма част от разходите в качеството си на едно общо
домакинство, не е достатъчно, за да се предположи, каква част от тези парични
средства е била предоставяна на ищеца, кога е била предоставяна и дали именно
от тези доходи е формирана процесната сума по банковия депозит, открит на името
на Ш. Б.. Преминаването на тези средства не се установява по безспорен начин във
формата на фактическо предоставяне, нито във формата на друг вид плащане
(напр., по банков път), нито в резултат на правна сделка, от което да може да
се направи извод, че в действителност ищецът е придобил или получил тези
парични средства. На следващо място, не само не се установява под каква форма
на ищеца са били предоставяни тези средства, но не е възможно да се установи и
в какъв точно размер са били предоставяни и за какъв период от време, доколкото
кумулирането на сума в размер на 40 000 EUR очевидно не се извършва еднократно, а в течение на сравнително
по-дълъг срок от време. Преминаването на тези средства или тяхното натрупване
от страна на ищеца не изчерпва понятието за „принос“, съгласно чл. 30 СК –
необходимо е още да се установи, че ищецът е предоставил тази сума на
ответницата или най-малкото двамата са ползвали съвместно сума, равна на
процесната, чийто източник може да бъде отнесен към доходите на родителите на
ищеца. От събраните писмени доказателства не се извличат подобни данни. Както
се посочи, живеенето в общо домакинство и споделянето на доходите и разходите
не е достатъчен аргумент за противния извод.
Аналогични изводи могат да се извлекат
и от писмените доказателства, касаещи личните доходи на ищеца – получаваните от
него трудови възнаграждения. Безспорно, ищецът е получавал постоянни трудови
доходи през цялото време, докато е имал сключен граждански брак с ответницата.
Това обстоятелство се установява от представената трудова книжка, видно от
която има само незначителни промеждутъци от време, през които И. е бил
безработен. Въпреки трудовата заетост на ищеца, отбелязванията в трудовата
книжка сочат, че трудовите му доходи не са се отличавали с особено висок
размер. Освен за покриване на ежедневните нужди на семейството, не се доказва
по безспорен начин, че тези трудови доходи са допринесли за формирането на
процесната сума, внесена на депозит в „*****“ АД. Не се установява и дали,
респ. каква част, от тези трудови доходи И. е предоставил на ответницата за
нуждите на открития банков депозит.
От друга страна, писмените
доказателства, представени от Ш. Б., сочат, че тя също е била трудово заета и е
имала трудови доходи. Трудовата ангажираност не е постоянна, като в периода
1999 – 2015 г. тя е работила при различни работодатели (*********************************************************************).
В последния посочен период от време ответницата е работила при свидетелката Х.
И., след което трудовото й правоотношение е било прекратено. Видно от тези
отбелязвания в трудовата книжка, на практика ответницата е работила през
по-голямата част от времето, като има само едно по-съществено прекъсване между ******
г. и ******* г. за период от около 3 години. През останалото време тя е била
трудово заета. Получаваните от нея трудови възнаграждения не са били по-високи по
размер от тези на ищеца, но съдържанието на трудовата книжка опровергава
твърденията в исковата молба, съгласно които ответницата не била работила през
по-голямата част от времето и поради това нямала почти никакви собствени
доходи. Прави впечатление, че банковият депозит е открит към момент, когато
ответницата все още активно е работела. Повече от една година след откриването
на депозита трудовото й правоотношение е прекратено на последното работно
място, отбелязано в трудовата книжка, когато е работела при своята свекърва Х.
И.. Следователно, наличието на трудова ангажираност към момента на влагане на
процесната сума в банка не изключва тезата, че ответницата е притежавала и
собствени парични средства.
За установяване наличието на принос по смисъла на чл.
30 СК следва да се обсъдят и показанията на разпитаните по делото свидетели. От
показанията на свидетелите Х. И. и М.И. се установява, че двамата като
по-възрастни и собственици на къщата, в която са живеели двете семейства, са
поемали повечето текущи разходи – за консумативи, за храна и т.н. По този начин
са смятали, че помагат на младите да спестяват. В действителност, при живеене в
общо домакинство подобно разпределение на разходите позволява на едно от
семействата да спестява средства за други нужди. От показанията обаче не може
да се извлече какви средства са спестени по размер и за какъв период от време,
както и дали общо двамата съпрузи са разполагали с тези средства или само един
от тях. Отделянето на част от средствата, които свидетелката Х. И. е получавала
в *******, на част от печалбата в магазина и на доходите от наем на земеделски
земи са твърдения, които не са конкретизирани както по отношение на размера,
така и по отношение на периода от време, като не е възможно да се установи дали
и каква част от отделените средства е отивала за текущи нужди и разходи на
младото семейство и каква част за спестяване и влагане след това в банков
депозит. Тази неяснота и липса на конкретизация проличава и от показанията на
свидетелката И., в които се открива известно противоречие – първо тя заявява,
че не може да каже колко точно пари са спестили, а след това пояснява, че „може
би“ са дали около 60 000 – 70 000 лв. на сина си (л. 356 от делото).
Определянето на паричната сума по този уклончив и несигурен начин е неясно и
противоречиво. Твърденията за предоставянето на 30 000 лв. за закупуване
на апартамент в гр. ***** и на парична сума за закупуване на лек автомобил
изхождат единствено от свидетелката Х. И.. Във връзка със закупуването на
апартамента са налице доказателства, че платената сума е била платена и със
средства от други източници (показанията на свидетеля С. И., коментирани по –
долу). Относно търговската дейност на магазина се констатира, че по-голямата
част от печалбата е реализирана по времето, когато Х. И. е продавала стока,
произведена от **** на ответницата. Свидетелката сама подчертава, че след като
са спрели да закупуват стока от там печалбите са намалели. Твърденията, че
ответницата е взела парични суми със себе си и злато (златни накити) при
напускането на дома, не са относими към основателността на иска. Следва да се
подчертае, че тези събития са се случили в края на 2017 г. и началото на 2018
г., когато отношенията между двамата съпрузи са се влошили, а банковият депозит
е открит почти три години преди това. Очевидно е, че няма как въпросните
парични суми и злато да бъдат отнесени към средствата, вложени на депозит през
2014 г. Освен това от събраните по делото доказателства се установява, че
когато ответницата е направила опит да заживее отново с ищеца след първото на
семейното жилище, тя е върнала и всички взети от нея парични суми и ценности. Свидетелят
М.И. също не е сигурен точно каква парична сума са предоставяли на сина си и за
какви нужди е отивала тя. Плащането на текущите разходи за ток, вода, телефон,
храна и т.н. за него е било естествено с оглед на факта, че всички са живеели в
една къща. Но самият той подчертава: „Не мога да кажа какви пари има спестени
синът ми… Не мога да кажа какво е станало с тези пари“ (л. 357 от делото).
От показанията на свидетеля Д.И. не се
установява нито произхода на спестяваните средства, нито техният размер.
Показанията му изразяват единствено неговото лично убеждение, че родителите му,
както и неговите баба и дядо, са спестявали пари с цел да му помогнат при
завършване на висше образование. От тези показания обаче не могат да се
извлекат данни, които да установяват релевантните по делото факти и наличието
на принос по смисъла на чл. 30 СК.
Показанията на свидетелките П. П. и Т.
Д. не се основават толкова на преки впечатления, а са по-скоро опосредствани,
тъй като по-голямата част от информацията, която те споделят, всъщност са
получавали от личните си разговори с Х. И. и М. И. Свидетелката П.. на няколко
пъти уточнява, че знае за определени факти от това, което двамата са й казали,
но от показанията й става ясно, че тя не е контактувала лично с ищеца или
ответницата и няма преки впечатления с какви парични средства са разполагали.
Това проличава и от изявлението й, че е присъствала когато Х. И. записвала
приходите от магазина, но след това подчертава, че въпреки че е била там, сама
не знае „…колко пари е давала на сина си“ (на ищеца). Свидетелката Д.а също не
разказва толкова свои лични впечатления, а повече преразказва неща, които е
научила от Х. и М.И. и от ищеца. А по отношение на процесната сума, вложена на
банков депозит, показанията й са колебливи и несигурни – първо тя заявява „Това
са пари от двамата и от старите, които им помагат“, т.е. според нея това са
пари, които са спестявани както от ищеца и ответницата, така и от родителите на
ищеца, а след това заявява „За пари не знам, колко имат и колко нямат, но знаех
за апартамента“. В крайна сметка, не е ясно за кои пари е знаела и дали изобщо
е знаела за тях. Показанията на двете свидетелки в частта относно вземането от
ответницата на пари и ценности преди да напусне семейното жилище са
ирелевантни, както вече се посочи по-горе – поради разликата във времевия
период между тези събития и откриването на депозита.
С показанията на свидетелката Ж. Д. се
установява трудовата ангажираност на ответницата в **** магазин, в който е
работела преди да се премести в магазина за дрехи, но в останалата си част те
са твърде оскъдни и не допринасят за установяване на други обстоятелства по
делото.
От показанията на свидетелката Н. Б.става
ясно, че ответницата е работела през повечето време (което се потвърждава и от
трудовата й книжка, коментирана по-горе), както и че техните родители също са
им помагали. В тази насока тя посочва „Нашите родители винаги са ни помагали,
даже на сестра ми повече“. Ответницата се занимавала и с домакинска работа в
къщи. По отношение на спестяваните от двамата съпрузи парични средства
свидетелката пояснява, че както ищецът, така и ответницата са имали отделни
депозити. Според мнението на свидетелката средствата по всеки от депозитите
вероятно били предназначени за образованието на техния син. По отношение на
магазина за дрехи свидетелката Б. уточнява, че е започнала да предоставя дрехи
за продажба именно заради сестра си, въпреки че магазинът бил собственост на
свидетелката Х…
В показанията си свидетелят С. И.
уточнява, че за закупуването на апартамента в гр. ***** той и свидетелката Н. Б.
предоставили на ищеца и ответницата малък заем от 15 000 лв., който
впоследствие бил върнат. Това обстоятелство опровергава твърдението, че
продажната цена за закупуването на апартамента е била събрана само със средства
от страна на ищеца, както се сочи в показанията на свидетелката Х. И..Всъщност,
може да се направи извод, че и двете страни са участвали в събирането на
необходимата сума за плащането на цената. Показанията на свидетеля И. относно
предоставянето на стока (спортни облекла) за продажба в магазина за дрехи на Х.
И. потвърждават казаното от свидетелката Н. Б.. Освен в магазина за дрехи,
ответницата се е занимавала и с къщната работа.
Разгледани в тяхната съвкупност, свидетелските
показания не установяват, че ищецът е имал основен или изключителен принос в
придобиването на семейното имущество, включително и в натрупването на
процесната сума по банковия депозит. Безспорно, родителите на ищеца са
заплащали консумативите и текущите разходи, помагали са и финансово на младото
семейство, но от фактологията по делото не може да се изключи категорично
участието на ответницата Б.. Напротив, установява се, че тя също е работела
през по-голямата част от брака, имала е постоянни трудови доходи, макар и
невисоки по размер, нейните родители също са помагали с каквото могат в течение
на годините, съдействала е за продажба на стоки в магазина за дрехи, занимавала
се е с домакинството и къщната работа. Категорично може да се направи извод, че
и двамата съпрузи съвместно са полагали грижи за техния син, като не могат да
се обезценяват усилията на нито един от тях в тази насока. От доказателствата
по делото се установява, че ищецът също е имал депозитна сметка в „***********“
АД, по която е била депозирана сума, приблизително равна по размер на
процесната сума. Титуляр по тази сметка е бил ищецът. Преди прекратяването на
брака И. е изтеглил сумата от своята депозитна сметка. От тези обстоятелства
може да се направи извод, че по време на брака двамата съпрузи са разделили
паричните средства, които са притежавали и са ги вложили всеки на отделна
банкова сметка, ***р. Следователно, между ищеца и ответницата има ясно
разграничение на паричните средства, които са били предназначение за влагане в
банка, и това проличава от действията им по откриване на депозитните сметка и
разпореждане със сумите по тях. Допълнително в тази насока, следва да се има
пред вид и представеното по делото съдебно решение по гр.д. № ****/20*** г., видно
от което в бракоразводния процес ищецът и ответницата са уредили изцяло
имуществените си отношения, като изрично са заявили, че не си дължат издръжка
един на друг, че са поделили всички движими вещи, придобити по време на брака и
закупеният в гр. **** остава в режим на обикновена съсобственост между тях
двамата. От така постигнатото между тях споразумение следва да се приеме, че и
двамата са постигнали окончателно съгласие каква част от имуществото се дължи
на всеки от тях. От тези волеизявления може да се направи извод, че нито един
от двамата не е изразявал каквито и да било претенции към други имущества или
вземания, притежавани или ползвани от другия съпруг. Т.е всеки един от
съпрузите е титуляр на паричен влог, с който се разпорежда и по отношение на
който другият съпруг няма претенции.
От така събраните доказателства не се
установява наличието на предпоставките по чл. 30 СК по начин, достатъчен, за да
се приеме, че предявеният иск е основателен. Доказателствената съвкупност не
позволява да се приеме първо, че единствено ищецът има принос в спестяването и
натрупването на паричните средства по време на брака, и второ, не може да се
приеме, че неговият принос е изключителен, в степен обуславяща правото му да
получи част от имуществото на ответницата, по-точно процесната сума по банковия
депозит, открит през 2014 г. Определено принос са имали и двамата съпрузи, като
от обстоятелствената по делото не се извлича приносът на ищеца да е дотолкова
голям, че да надвишава приносът на ответницата извън обичайния за този вид
семейни отношения. Освен в парична равностойност, разпоредбата на чл. 30 СК
позволява този принос да има и други форми – с труда на ищеца, с полагането от
негова страна на грижа за децата или с работа в домакинството. Тези форми на
принос се констатират в действията на ищеца по време на брака, но в също такава
степен те могат да бъдат констатирани и при ответницата, доколкото и тя е имала
трудова заетост за дълги периоди от време, безусловно е полагала грижи за
единствения им син Д. и е работела в домакинството във връзка с обичайните
дейности (готвене, чистене и т.н.). Така участието на ответницата в общия
принос към семейството не може да бъде изключен, нито може да бъде сведен до
толкова незначителна степен, че да се даде приоритет на приноса на ищеца. Тези
изводи, съпоставени и с вече изложените относно недоказаността по какъв начин и
за какъв период от време е спестена паричната сума, както и в резултат на чии
точно доходи е кумулирана тя, водят до извода, че искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Всяка от страните е претендирала
присъждането на разноски. Също така в последното съдебно заседание всяка от
страните е направила и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна. Ответника е представил списък на разноските,
съгласно който се претендират 1200 лв. възнаграждение за един адвокат и 3800
лв. възнаграждение за друг адвокат, упълномощен впоследствие в хода на
производството. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се дължи възнаграждение
за един адвокат. Доколкото по-голямата част от производството ответницата е
защитавана от адв. К., съдът намира, че следва да присъди само възнаграждението
за нейното упълномощаване. От друга страна, като взе пред вид цената на иска и
минималния размер на дължимото в такъв случая адвокатско възнаграждение
съгласно Наредба № 1 от 2004 г., съдът намира, че определеното възнаграждение в
размер на 3800 лв. не се явява прекомерно високо, което да обуслови
намаляването на неговия размер. С оглед на гореизложеното, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски в
настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 3800 лв. (л.
382 от делото).
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.М. И. с ЕГН: ************* от гр. *****, ул. ***** № ****, против Ш. Р. Б.
с ЕГН: *************, с настоящ адрес *************, иск с правно основание чл.
30 СК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 43 511,04 EUR (четиридесет и три хиляди петстотин и единадесет евро
и четири евроцента) с левова равностойност 85 100,20 лв. (осемдесет и пет
хиляди и сто лева и двадесет стотинки), представляваща налична сума по открит
по време на брака банков депозит, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. М. И. с ЕГН: **********
от гр. ******, ул. ******* № *** да
заплати на Ш. Р. Б. с ЕГН: ***********, с настоящ адрес *************
направените по делото разноски в размер на 3800 лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
СЪДИЯ: