Р Е Ш Е Н И Е
№ 261533/7.5.2021г.
гр. Варна, 07.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII- ри състав, в
открито съдебно заседание,
проведено на девети април, през две
хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря
Христина Х., като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№
6452 по описа за 2020 година
на Варненския районен
съд, ХLII-
ри
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба с регистрационен вх. № 37596/16.06.2020 г.
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, уточнена по надлежния ред с писмена молба от 30.07.2020 г. (л. 15, 16 от
делото). С Разпореждане № 27281/30.07.2020 г. настоящият исков съд е разпоредил
преписите от искова молба и уточнителна ведно с приложенията да се връчат на
всеки от двамата ответници. Исковият съд e отчел
факта, че настоящото исково производство е образувано след заповедното
производство – частно гр.дело № 20367/2019 г. по описа на ВРС 25-ти състав. С
предявения специален положителен установителен иск заявителя по заповедното
производство – сега ищец, цели да установи със СПН съществуването в негова полза
на паричните вземания, за които заповедният съд е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 8382/12.12.2019 г., връчена и на двамата
длъжници по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Видно от л. 18– ти от
заповедното дело заповедният съд е разпоредил: солидарните длъжници „Е.
Б.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *със седалище и адрес на управление ***-9, представлявано
от Управителя Я. Ж.; М.Н.В. ЕГН ********** с адрес ***, и К.М.Х. ЕГН **********
с адрес *** да заплатят солидарно на кредитора „Ф.Ф.“ АД, ЕИК: *със
седалище и адрес на управление ***, *, следните суми, дължими по Договор за
кредит №7008841/22.11.2018г., както следва:в размер на 2588.21 лева,
представляваща дължима главница; в размер на 1614.51 лева,
представляваща договорна лихва за периода 28.02.2019г. до 24.10.2019г.,
в размер на 379.40 лева, представляваща неустойка по чл. 7, ал. 5 от
Договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
10.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането (Вземане, произтичащо от
Договор за кредит №7008841/22.11.2018г.). С определение от 09.10.2020 г.,
исковият съд е взел решение за предоставяне на правна помощ на солидарните
ответници: М.Н.В., ЕГН ********** с адрес *** и К.М.Х., ЕГН ********** с адрес ***
по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД
чрез оказване на процесуално представителство
по гр. дело № 6452/2020 год. по описа на Варненски районен съд, ХLІІ –ри
състав, на основание чл. 47, ал.6 от ГПК. След изпълнение на задължението за
внасяне на депозит от страна на ищеца,съдът е отправил искане до АС при ВАК и в
качество на особен представител на ответниците е назначен адвокат Зл.Ж. от ВАК.
Ищцовата страна основава исковата
си молба и искането отправено до ВРС на следните твърдени факти и
обстоятелства:
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество в качество на
заемодател и „Е. Б.“ ЕООД ЕИК *в качество на заемател бил сключен договор за
паричен заем № 7008841/22.11.2018 г. По силата на този договор кредиторът
отпуснал сумата в размер на 3000,00 лв. а кредитополучателят удостоверил, че
получил същата в брой. Договорът за кредит имал характера на разписка за
предената, съответно получената сума и по силата на същия кредитополучателя се
задължил да върне заетата сума при уговорените между страните условия.
Съдлъжници по отпуснатия заем, сочи ищцовата страна в сезиращата ВРС искова
молба, били лицата М.Н.В. ЕГН ********** и К.М.Х., ЕГН **********, като
последните солидарно били отговорни с кредитополучателя. Съдлъжниците не
изпълнявали всички свои задължения в срок и преустановили плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска настъпил на 28.02.2019 г.Дължимата и
непогасена сума от „Е. Б.“ ЕООД, М.Н.В. и К.М.Х., се формирала от главница /2588,21лв./ върху която била
начислена законна лихва от датата на подаване на заявлението. При забава на
плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни, на 41-вия ден,
длъжниците дължали на кредитодателя и еднократна неустойка по чл. 7, ал. 5 от
договора /непогасената част била в размер на 379,40лв./ в размер на 20 % върху
всичко дължимо по договора за заем. Следвало да се заплати и калкулираната договорна лихва /1614,51 лв./ начислена
при фиксиран лихвен процент в размер на 12 %. Крайният срок за изпълнение на
договор с номер 7008841, сочи ищцовата страна в исковата си молба, че настъпил
на 24.10.2019г., с което ставал изискуем целият неплатен остатък от процесното
задължение.Изложените факти и обстоятелства обуславяли правния интерес и
легитимацията на „Ф.Ф.“ АД да предяви настоящите искове с правно основание чл.
422 , ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, поради което е било обективирано и искането по
см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, уточнено с допълнителна писмена молба(л. 16).
Видно от уточнението ищцовата страна желае със СПН да бъде установено в
отношенията между страните ищцовото дружество и ответниците съществуването на
парично вземане, дължимо от ответниците
в условията на солидарност, произтичаща от договор за паричен заем № 7008841 от
22.11.2018 г., съгласно издадената против същите Заповед № 9382/12.12.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20367/2019 г. по
описа на ВРС, както следва: 2588,21 лева – главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението /10.12.2019 г./ до окончателното
изплащане на вземането, 1614,15 лв. – договорна лихва за периода от 28.2.2019
г. до 24.10.2019 г., 379,40 лв. еднократна неустойка по чл. 7, ал.5 от договора
за периода от 28.2.2019 г. до 24.10.2019 г.В уточнителната си молба ищцовата
страна е пояснила фактическите твърдения с посочване на твърдението,че по нейно
заявление било образувано частното гр.дело, като в срока по чл.414 ГПК двете
физически лица са възразили против заповедта. Пояснено е още, че еднократната неустойка от 379,40 лв. е
начислена по чл. 7, ал. 5 от
договора. При забава в плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни
дни, на 41-вия ден дължниците дължали на кредитодателя сума в размер на 20 %
върху всичко дължимо по договора за кредит, в това число неплатената главница
,неплатената лихва и начислена и неплатена неустойка,представляващи разходи за
събиране на вземането.В т.4 от уточнителната молба (л. 16) е посочена
банкова сметка, ***.В подкрепа на искането си ищцовата страна е направила
доказателствени искания .
В срока по чл. 131 ГПК
ответниците по делото, чрез надлежно назначеният йм особен представител адвокат
от АК Варна Зл. Ж. изразяват следното становище по исковете: 1. Така депозираната искова претенция ответниците,
чрез особеният йм представител намират за неоснователна и недоказана и в тази връзка оспорват и размера на претендираното парично вземане. Желае се от
ответниците съдът да постанови съдебно решение, с което да отхвърли така
предявения от ищеца иск, както и да присъди направените разходи за
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар за служебна защита. 2. Становището на ответниците по
обстоятелствата, на които се основава иска е следното: Ищецът предявил
иск за установяване на вземане, претендирано от същия срещу ответниците като
изтъквал твърдение, че на 22.11.2018г. е сключен Договор за инвестиционен заем FintradeИнвecт №7008841, с който на
фирма „Е. Б.“ ЕООД, като кредитополучател, била предоставена сумата от 3000
лева, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията
на сключения договор. Договорът, твърдял ищецът, че бил подписан и от М.В. и К.Х.
в качеството йм на солидарно задължени лица по кредита. Сочело се, че
кредитният лимит бил отпуснат изцяло на кредитополучателя в деня на сключване
на договора съгласно чл. 3 от последния. Ищецът претендирал и че плащанията по
посочения договор били окончателно преустановени на 28.02.2019г., след което и
след изтичане на крайния срок за изпълнение, цялото вземане, ведно с
начислените наказателни лихви и неустойки, било претендирано по реда на чл. 410
от ГПК, като било образувано и ч.г.д. №20367/2019г. по описа на ВРС. С оглед
указанията на съда, ищецът подал иска с правно основание чл.422 от ГПК, във вр.
с чл. 415 ГПК като се искало постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответниците дължат сумите, посочени в исковата молба,
представляващи главница, договорна лихва и еднократна неустойка.
Във връзка с обстоятелствената част на исковата молба, особеният
представител на ответниците представя в срока по чл.131 ГПК становището си, във
връзка с изложените твърдения, фактически обстоятелства и правни заключения на
ищеца по същество:На първо място ответниците, чрез особения си представител,
считат че така предявения иск е допустим
и като такъв следва да бъде разгледан по същество. По основателността на исковата молба са наведени следните твърдения и
възражения: В случай, че съдът прецени, че така предявената искова молба
е допустима по отношение на ответниците, молят ответниците, исковата претенция
да бъде отхвърлена по основание и по размер като неоснователна и недоказана, на
база следните доводи :Възразява се в
срока по чл.131 ГПК, че процесният договор за заем е недействителен поради
противоречие с разпоредбите, на Закона за потребителския кредит и наличие на неравноправни клаузи като
особеният представител на ответниците оспорва
размера на претендираните суми за лихва и неустойка, тъй като счита, че
същите са незаконосъобразно начислени и не се дължат от ответниците, тъй като
дължимостта им е обусловена от клаузи в процесния договор за заем, които клаузи
се явявали нищожни. Договорът за инвестиционен заем №7008841/22.11.2018г.
подписан между ищеца „Ф. Ф.“ АД като кредитодател , „Е. Б.“ ЕООД като
кредитополучател и солидарните длъжници М.Н.В. и К.М.Х., бил сключен при
действието на Закона за потребителския кредит /Обн. ДВ бр.18 от 05.05.2010г., в
сила от 12.05.2010г./. Посоченият в договора кредитор и ищец в настоящото
производство бил регистриран като финансова институция в публичния регистър на
БНБ по чл.3а ЗКИ, поради което отпускал заеми със средства, които не били
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,
което означавало, че въпросното дружество е кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4
от ЗПК. От друга страна, ответниците в настоящото производство - физически лица
- солидарни длъжници по договора за заем
и предвид създадената между страните облигационна - връзка, имали качеството на
потребители по смисъла на чл.9, ал.З ЗПК, както и по смисъла на пap. 13,
т.1 от ДР на ЗЗП, т.к. тяхната отговорност била ангажирана още с подписването
на договора, а не била последица от неизпълнението от страна на
кредитополучателя. Поради тази причина,
ответниците следвало да се ползват и от защитата, предвидена в чл. 143 ЗЗП,
т.к. същите подписали договор, съдържащ клаузи, уговорени в тяхна вреда, които
не отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до значителен
дисбаланс на правата и задълженията на страните по него.
Предвид гореизложеното счита адв.Ж., че за процесния договор за заем се
прилага правната регулация на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 и Закона за защита на
потребителите, поради което моли съдът да разгледа и уважи изложените по - долу
твърдения за недействителност и
неравноправни клаузи.Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за кредит бил
договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В чл. 11, ал.1 ЗПК, приложим
в отношенията между страните,било упоменато, че договорът се изготвял на
разбираем език и съдържал изрично изброени реквизити, сред които - общият
размер на кредита и условията за усвояването му (т.7); лихвения процент по
кредита (т.9); общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11).С оглед
изложените по-горе императивни изисквания на закона изричните възражения на
особеният процесуален представител на ответниците са, че не са били спазени изискванията именно на чл.11, ал.1, т.7, 9, 10 и 11
от ЗПК и по-конкретно: 1. В процесния договор била посочена абсолютна стойност на лихвения процент
- 12% + наказателна надбавка – неустойка
в размер на 20%, като липсвали каквито и да било условия за прилагането му.
Липсвало изрично посочване дали лихвения
процент бил фиксиран за целия срок на кредита или бил променлив. Липсвало
уточнение за базата, върху която се начислявал лихвения процент - дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. В процесния договор не бил посочен общ
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за
да можело да се направи проверка, дали посоченият
лихвен процент отговарял на действително прилагания от кредитоискателя. В
договора не били посочени и начина и методологията на изчислението й, което
водело до извод за недействителност на клаузата. В процесния договор
кредитоискателят, а съответно и солидарно
задължените лица били поставени в невъзможност да разберат какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт. На практика в процесния договор липсвал и погасителен план,
съставен съгласно изискванията на закона относно това, каква част от
погасителната вноска се разпределяла за отделните компоненти от задължението:
главница, възнаградителна лихва, лихва за просрочие, неустойки и такси, ако
въобще имало начислени такива. Предвидените в договора за заем лихви (възнаградителна и наказателна,
макар и без да ставало ясно от процесния договор как се формирали), както и цитираната
еднократна неустойка в чл.7, ал. 5 ответниците намират също за недействителни. Съгласно
императивното, правило на чл.33, ал.1. и
2 от ЗПК, при забава, кредиторът имал право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата (а именно върху главницата). Когато
задължените лица забавели дължимите плащания по кредита, обезщетението за
забава не можело да надвишава законната лихва, което в конкретния случай не
било налице. Колкото до процесната и претендирана еднократна неустойка,
ответниците чрез адв. Ж. намират клаузата
с която е уговорена неустойката за нищожна поради противоречие отново в
императивните правила на чл. 33 на ЗПК, т.к. кредиторът нямал право да договаря
изначално други суми, платими при забава или пълно неизпълнение на задължение
на длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от
главницата.Цитирайки договореното досежно клаузата за неустойка, ответниците
намират тази клауза за противоречаща на
императивни разпоредби на закона. Първо, при така уговорената неустоечна
клауза, било видно, че отговорността на длъжника възниквала не от възможно
неизпълнение а от реално настъпила забава, т.е. била изключена превантивната функция на неустойката и се касаело
само и единствено до санкционни парични клаузи, начислявани освен върху
падежирали вноски, но и върху вноски с ненастъпил падеж, което било в абсолютно
противоречие с чл. 33 ЗПК. Второ, от тълкуването на същата разпоредба на чл. 7,
ал. 5 от процесния договор било видно, че ставало
въпрос за начисляване на лихва не
само върху главницата, но и върху вече падежирала или не възнаградителна лихва,
за плащането на която не можело да се търси солидарна отговорност на
ответниците като физически лица. В обобщение особеният представител на
ответниците твърди, че клаузите на процесния договор за заем, установяващи размера на лихвите и неустойката по
кредита накърнявали договорното
равноправие между страните, противоречали
на закона и добрите нрави, бивайки в
разрез с принципа на добросъвестност при договорянето, поради което същите
следвало да бъдат обявени от съда за нищожни. Поради факта, че нищожните
уговорки изначално не произвеждали действие адв.Ж. моли ВРС да приеме
заключението, че в сдлучая лихва и неустойка между страните не са надлежно
уговорени като задължение за плащане на същите не е възникнало да ответниците.
В ЗПК изчерпателно било посочено, какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочени реквизити от него водели до
недействителността му. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от същия,
подробни аргументи за което адв.Ж. сочи че е изложила по-горе, договорът за
кредит бил недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
водело до настъпване на последиците на разпоредбата на чл.22 ЗПК - а именно изначална недействителност на договора за
заем, тъй като същите били
изискуеми при самото му сключване. Когато
договор за заем бил недействителен, задължените лица, в случая солидарните
длъжници по кредита и ответници по делото следвало да върнат само чистата
стойност на кредита - отпуснатата главница. Недопустимо и неоснователно за
особения представител на ответниците, било ищецът да ангажира отговорността на
ответниците за цялата начислена сума, ведно с лихви и неустойки, чиито размер
бил определен от изначално неравноправни за тях договорни клаузи. На основание
гореизложените обстоятелства, ответниците желаят ВРС да постанови Решение, с
което да отхвърли така предявената от ищеца искова претенция като неоснователна
и недоказана.В подкрепа на изложеното в отговора, ответниците са направили
искането да бъдат допуснати и допълнителни въпроси към вещото лице.
В проведеното по делото открито заседание страните по спора редовно уведомени, не изпращат
представители. В писмено становище от 08.04.2021 г. ищцовата страна по същество
желае уважаване на предявените искове ведно с присъждане на разноските по
делото съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. В рамките на допълнително
предоставения срок ищцовата страна е депозирала и писмена защита
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приобщеното към настоящото исково производство частно гражданско дело №
20367/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
25 състав, на дата 10.12.2019 г. ищцовото дружество е депозирало Заявление за
издаване на заповед по чл.410 ГПК против длъжниците „ Е. Б.“ ЕООД,ЕИК *, М.Н.В.
и К.М.Х.. В т. 9 – 13 от заявлението заявителят е конкретизирал размерите и
основанията на паричните вземания, за които е сезирал първоинстанционния
заповеден съд с искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. От оригинала на приложеното на л.17 –ти по
заповедното дело Разпореждане № 55254/12.12.2019 г. се констатира,че
заповедният съд е намерил заявлението за отговарящо на изискванията за
редовност и е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. Заповед № 9382/ 12.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК е приложена на лист 18 –ти от заповедното дело и по силата на
същата ,заповедният съд е разпоредил тримата солидарни длъжници да заплатят на
кредитора паричните вземания както
следва :2588,21 лв. главница, , 1614,51 лв. договорна лихва за периода от
28.02.2019 – 14.10.2019 г. , 379,40 лв. неустойка по чл. 7,ал.5 от Договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.Със заповедта по чл.410 ГПК са били
присъдени в полза на заявителя и сторените по частното дело съдебно –деловодни
разноски в общ размер на 560,08 лв., като изрично е било посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства „ задължение по договор за кредит № 7008841
/22.11.2018 г. От всички останали писмени доказателства по заповедното дело се
констатира,че единствено К.Х. е възразил лично по реда на чл.414 ГПК като е
депозирал писмено възражение против заповедта посочвайки че искът е недоказан
по размер / л. 42 –ри / . Видно от л. 44 –ти от частното дело, с Разпореждане №
11358/19.03.2020 г. заповедният съд е констатирал, че възражението на длъжника
Кр.Х. е в срок, както и че заповедта е връчена на длъжника М.В. при условията
на чл.47 , ал.5 ГПК , поради което са били дадени указния до заявителя за
възможността да предяви специалния положителен установителен иск против двамата
солидарни длъжника в едномесечния срок .Приложените на л. 47 и сл. от частното
дело книжа свидетелстват затова,че заявителят е предявил иска си по чл.422 ГПК
в рамките на преклузивния срок, като по предявената искова молба е образувано
настоящото исково производство.
От изложеното по-горе се налага единствения извод и от фактическа и от
правна страна затова,че специалните положителни установителни искове,предмет на
настоящия исков процес са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по
същество .За да се произнесе исковия съд по основателността и доказаността на
предявените претенции намира за необходимо да се спре върху относимите към
предмета на спора и приобщени по надлежния ред доказателства .
От приложеното на л 6 –ти заверено за вярност с оригнала копие на договор
за инвестиционен финансов заем от дата 22.11.2018 г.се установява, че на
посочената дата в гр.Варна между
страните по спора – ищцовото дружество кредитодател и ответниците солидарни
длъжници и юридическото лице „Е. Б.“ ЕООД с управител М.В. , в качеството му на
кредитополучател е бил сключен надлежен писмен договор за заем. Договорът е в
писмена форма , съдържа 12 клаузи и носи подписите на кредитодател,
кредитополучател и ответниците -солидарни длъжници. Ответниците в срока по
чл.131 ГПК не са оспорили автентичността на договора а във възражението по
чл.414 ГПК отв. Кр.Х. е възразил против размера на претенциите. Цитирания
договор за заем както и плащанията по същия са предмет на допуснатата и
неоспорена по делото съдебно –счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице експерт - счетоводител Р.С. е приобщено на
листи 84 – 89, изслушано само от съда,неоспорено от страните.
От констативно –съобразителната и заключителна части на ССчЕ, по делото е
изяснено напълно следното : На първо място вещото лице Р.С. е дало отговор на
въпроса : Предоставен ли е заем на „Е. Б.“ЕООД, ЕИК *, М.Н.В., ЕГН ********** и
К.М.Х., ЕГН ********** и в какъв размер?В.л. сочи, че процесният договор за
инвестиционен заем „Fintrade Инвест“ №7008841/22.11.2018 г. е представен по
делото. Съобразно чл. 2 от договора,
заемната сума е 3 000.00 лева.
Съобразно чл. 3 от договора, същия
има силата на разписка за
предадената сума. Други документи във връзка с получаване на договорения кредит
от страна на ищеца в.л. изрично е посочило, че не са му били предоставени.На
второ място в.л. дава отговор и на другия правно релевантен въпрос а именно :
Коя е датата на последната вноска?.Отговорът на въпрос 2 е, че последната
вноска по погасителен план е с падежна дата 24.10.2019 г. а последната
направена вноска от ответниците е на 11.04.2019 г. в размер на 500.00лева.На
трето място вещото лице е отговорил и на въпроса : Какъв е размерът на
остатъчното задължение, посочен по пера - главница, лихви, неустойки и разноски
към датата на подаване на заявлението в съда? В приложение 1 към ССЕ в.л.С. е
представило всички начислени суми и извършени плащания по процесния договор за
кредит. Съобразно представените данни, размерът
на остатъчното задължение,обобщава в.л. изводите си , че възлиза на 4 582.12 лева, като по отделни компоненти
сумите,според ССчЕ са следните: главница
-2588.21 лева; лихва за периода
от 18.02.2019 г. до 24.10.2019 г. - 1
614.51 лева; неустойка по чл.7
ал.5 от договора начислена на 10.04.2019 г. - 379.40 лева, изчислена като 20% от дължими общо 4 235.10 лева.На
четвърто,предпоследно място вещото лице отговаря и на въпроса :Какъв е размерът на сумата, платена в
изпълнение на задълженията по кредита и какво конкретно е погасявано от
кредитора с направените вноски, а именно: колко е размерът на погасената
главница и отделно на начислената лихва? Вещото лице е направило уточнението,
че сумата от 2 068.42 лева е реално
платена по процесния договор за кредит, а сумата от 0.33 лева отчетена на 18.02.2019 г. е служебно закрито задължение от
страна на ищеца, като същата не е внесена реално от ответниците.И на последния
пети въпрос : Вещото лице следва да изчисли, посредством погасителен план,
какъв би бил остатъка от размера на кредита, ако извършените плащания са
погасявали единствено действителното възникнало задължение между страните
-задължението за главница?, вещото лице препраща към т. 4 като повтаря извода си ,че реално платената сума по процесния договор
за кредит е 2 068.42 лева. Главницата по кредита е 3 000.00 лева. Ако с
платената сума се погасява единствено главницата, то пресмята в.л. ,че дължимия остатък по главница
би бил в размер на 931.58 лева.
При така
установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Уважаването на иска по чл.422 ГПК предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните
да е съществувало валидно договорно правоотношение; ищецът да е изправна страна по последното и да е изпълнил своите задължения; ответникът/ците да не е извършил дължимата насрещна престация, в твърдяния размер; да е налице изпадане в забава – т.е. вземането да е изискуемо. По
предявените ОСИ - специални положителни установителни иск съдът с доклада по
делото е разпределил тежестта на доказване между страните както следва:Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК съдът е
обявил на ищцовото дружество и ответниците, че всяка една страна в гражданския
процес следва да установи и докаже твърденията си въз основа на които черпи за
себе си положителни права. В тежест на
ищцовата страна исковият съд е възложил да установи твърденията си въз
основа на които основава активната си процесуално правна и материално правна
легитимация а именно: че е било образувано по Заявление на ищцовата страна частно
гр.дело по описа на РС Варна, по което дело в полза на заявителя била издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, че заповедта е
оспорена от солидарните длъжници – физически лица, на осн. чл.414 ГПК и
че в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила положителния
установителен иск. В тежест на същата страна е било да установи и докаже че е
носител на оспореното парично вземане в качеството й на надлежен кредитор въз
основа на валиден договор сключен между страните – договор за паричен заем от
дата 22.11.2018 г. Ищцовата страна е следвало да установи и докаже при
условията на пълно и главно доказване, че като заемодател е предоставила в срок
на заемополучателя сумата от 3000 лева, че сумата е предадена и усвоена от
заемополучателя, както и твърдението си че ответниците физически лица отговарят
солидарно със заемополучателя. С оглед релевираните възражения в отговора на
искова молба ищцовата страна е следвало
да установи и докаже поетите по договора насрещни задължения свързани с връщане
на заема, твърдението си затова , че целият заем е обявен за изискуем, респ. че
ответниците в условията на солидарност отговорят пред заемодателя за исковите
суми. Т.е. ищецът е следвало да установи и докаже при условията на пълно и
главно доказване и основанието и размерите на претенциите си, както и че
договорът отговоря на изискванията на ЗПК и не е в противоречия със ЗЗП, респ.
че не се съдържат нищожни клаузи.Съдът е указал
на ответната страна, че следва да наведе всички възможни право изключващи,
право погасяващи и/или право отлагащи възражения по предявените специални
положителни установителни искове, каквито вече са наведени.В тежест на
ответната страна- на всеки от двамата ответници, е било възложено да установи и
докаже възраженията залегнали в отговора на искова молба относно недействителността на
договорните клаузи,респ. невъзможността недействителните клаузи да породят
действие.
При така разпределената тежест на доказване, на
база приобщените по делото доказателства, съдът намира,че ищцовата страна е
провела пълно и главно доказване на основанията и размерите на исковите си
претенции. Правопораждащият факт, на който ищецът основава вземането си в настоящия казус е Договора за
инвестиционен заем от дата 22.11.2018 г. Безспорно от копието на самия договор
се констатира, че договорът се различава от обичания договор за паричен заем,
т.к. е сключен между лица търговци – а имено ищцовото дружество в качество на кредитодател и дружество „Е. Б.“ ЕООД в качество на
кредитополучател. Фактът ,че физическите лица – ответници в настоящото
производство са приели да бъдат солидарни длъжници с кредитополучателя –
юридическо лице не променя характера на договора.Безспорно е изяснено и
установено по делото на база обективното и компетентно дадено заключение на
в.л.С. по ССчЕ ,че заемната сума от 3000 лв. е била получена от кредитополучателя
,реално предадена. Този извод се налага и прочита на чл.2 от договора (л.6) съгласно който с
подписване на договора кредитодателя предава в собственост на кредитополучателя
сумата от 3000 лв. , наричана заемна сума а кредитополучателя се задължава да
върне същата на кредитодателя при следните условия : 1.Размер на двуседмичната погасителна вноска 239,04 , 2.срок на заема в месеци 12 , 3.брой вноски 24 , 4.Дати на плащане на всяка от
погасителните вноски последователно : 6.12.2018г., 20.12.2018 г., 3.1.2019 г.
,17.1.2019 , 31.1.2019 г. , 14.2.2019 г. , 28.2.2019 г., 14.3.2019 г.,
28.03.2019 г., 11.4.2019 г., 25.04.2019 г., 09.05.2019 г., 23.05.2019 г. ,
06.06.2019 г., 20.06.2019 г. , 04.07.2019 г. , 18.07.2019 г., 1.08.2019 г.,
15.08.2019 г., 29.08.2019г., 12.09.2019г. , 26.09.2019 г., 10.10.2019 г.
,24.10.2019 г. , 5.фиксиран , месечен лихвен процент по
заема 12 % , 6.Общ размер на всички
плащания 5 736,96 лв., 7.
Условия за усвояване на цялата сума по заема – веднага след сключване на
договора, 8. В т.8 са разписани различни
способи за плащане на погасителните вноски, в т. 9 – такса за предсрочно
погасяване 5% от заемната сума а именно 150 лв. Видно от чл.3 от договора страните са се договори заемната сума да бъде
предадена в брой в деня на сключване на договора, като кредитополучателят е
удостоверил ч е получил заемната сума и
догооврът има силата на разписка за предадената, съответно получена сума.
Изрично в чл. 4 от договора е посочена поредността на погасяване на отделните
задължения : 1. Неустойка за забава ако е начислена такава, 2 договорна лихва,
3. непогасена главница по договора . В чл.7 от договора изрично е разписано в
ал.1 , че при забава в плащанията по погасителна вноска на договорения падеж,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,3 % от общия размер на всичко
дължимо по договора за кредит ,в това число неплатената главница и неплатена
лихва,включени в погасителните вноски за всеки ден забава до пълното плащане на
забавената сума или съответно до настъпване на предсрочната изискуемост на
задълженията по договора.В ал.2 на същия чл. 7 е договорено настъпване на предсрочна изискуемост при забава на
длъжника повече от 40 дни а в ал.3,ал.4 и ал.5 на чл. 7 страните са съгласили
че всички задължения по договора могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми
и при допълнително разписаните в трите алинеи условия.Съгласно последната
ал.5 на чл.че всички задължения по договора могат да бъдат обявени за
предсрочно изискуеми и при допълнително разпиасаните в трите алинеи условия.Съгласно последната ал.5 на чл.7 страните
са приели, че при забава за плащане на погасителна вноска повече от договор с
40 календарни дни , на 41-ви ден Кредитополучателят дължи на Кредитодателя
еднократна неустойка в размер на 20 % върху всичко дължимо по договора за
кредит, в това число неплатена главница, неплатена лихва и начислени , но
неплатени неустойка, представляващи разходи за събиране на вземането ,които се
изразяват в изпращане на напомнителни писма , ел.съобщения ,провеждане на телефонни
разговори , посещения на адреса на кредитополучателя , изплащане на
ел.съобщения за събирането на просрочените вземания, както и евентуално
прехвърляне на вземането на коректорска фирма .
Анализа на договорните клаузи
визирани по – горе и ССчЕ налага извод,че по погасителен план, инкорпориран в
самия договор , последната погасителна вноска която е следвало да бъде
направена е на дата 24.10.2019 г., близо два месеца преди сезиране на
заповедния съд .Безспорно е доказано неточното изпълнение по договора, като
този факт е виден от ССчЕ, установила, че по договора е извършено плащане на общо
сумата от 2068,75 лв. и последно извършено плащане от ответниците на 11.04.2019
г.
С оглед гореизложеното съдът намира
за безспорно установено, че ответниците са
изпаднали в забава 40 дни след
11.04.2019 г. датата на последното плащане . На следващо място от правна страна
съдът приема за установено и доказано по несъмнен начин не само сключването на
договора за инвестиционен заем от 22.11.2018 г., реалното изпълнение на
задължението на кредитодателя да предаде на същата дата на кредитополучателя
заетата сума от 3000 лв.,изпадането в забава на солидарните длъжници съгласно
договореното в от договора, но и намира, че исковете предявени от ищцовата
страна против солидарните длъжници са доказани и по основание и по размер . По
делото няма спор относно обстоятелството, че ответниците
са солидарни длъжници по договор за
инвестиционен заем, по силата на който ищецът е отпуснал на трето за спора
юридическо лице определената парична сума за даден срок и при съответни
условия. С подписването на договора ответниците са се съгласили да отговарят
наред с кредитополучателя за задължението му по заема и те носят отговорност
при евентуално неизпълнение на същия, в който смисъл и ответниците се явяват
легитимирана страна по предявената с исковата молба претенция.Спорен отчасти по делото (съобразно
наведените възражения в отговора на искова молба) е въпроса
относно предсрочната изискуемост, като тук следва да се посочи, че в договора
основанията за настъпването й са посочени съответно в чл. 7, ал. 3, ал. 4, ал.5.В конкретния случай ищецът твърди,че изискуемостта на задълженията е
настъпила на краен падеж - датата на
последната вноска, която е следвало да бъде погасена. Предсрочната изискуемост
би могла да настъпи в хипотезите на чл. 7 ал. 3,4 и 5- в случай на забава на
което и да е дължимо плащане по главница или такса повече от 40 календарни дни
или повече от 41 . В тази връзка следва да бъде отчето,че в заключението на
вещото лице по ССчЕ , в табличен вид са
посочени извършените плащания по кредита по дати и суми, като се установява, че
след 11.04.2019 г. няма постъпили суми за погасяване на заема от
кредитополучателя/ солидарните длъжници, предвид на което с оглед забавата в
изпълнението, съдът констатира,че са налице договорните предпоставки за
настъпване на предсрочната изискуемост и на осн. чл. 7 от договора а не само на
краен падеж.
Ответниците не са представили доказателства за
други платени суми, а и ССчЕ не установява такива, поради което следва да се
приеме, че изискуемостта на паричните задължения е настъпила на краен падеж на
договора, но така също и считано от последното плащане и изтичане на
предвидения в договора 40- дневен срок, кредитът е станал предсрочно изискуем.
На следващо място,следва да бъде подчертано, че в
случая кредиторът не е банка, а финансова институция, поради което са
неприложими разпоредбите на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ и дадените разяснения в т. 18
от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно предсрочната изискуемост и
обявяването й на длъжника. Важат единствено правилата на сключения между самите
страни договор, в който е посочено, че предсрочната изискуемост „може да бъде“
обявена с писмо по пощата или и- мейл, но това е само възможност, а не
задължително условие за настъпването й. В тази връзка възражения относно уведомяване
на солидарните длъжници,в отговора не са релевирани .
От анализа на разписаните договорни клаузи и
заключението на в.л. С.,което заключение съдът кредита напълно и като обективно
и като компетентно дадено,от правна страна съдът приема,че исковете предявени в
настоящия процес са доказани напълно и по основания и по размери, като
размерите които в.л. С. установява, че са непогасени и към момента напълно
съвпадат със заявените в исковата молба, респ. с вписаните в Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
По същество на спора, от правна страна, съдът
намира за неоснователни възраженията на ответниците, че не ставало ясно от кога
длъжниците са изпаднали длъжника в забава, за кои вноски, колко имал да
погасява като остатък и т.н., защото в чл. 2 от договора ясно са посочени
размер и падеж на месечните погасителни вноски, която информация е достатъчна
за длъжниците да йм служи като погасителен план. При неспазване на задълженията
за периодично погасяване на вноските са предвидени и съответните неблагоприятни
за длъжниците последици, които те следва да понесат предвид неизпълнението си,
последици подробно разписани в договора който те са приели .
Спорен въпрос е дали някои от договорните клаузи ,
така както са твърдели ответниците в срока по чл.131 ГПК са нищожни, като
неравноправни и противоречащи на принципите на добросъвестността. Принципно,
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика от една страна, и потребителя - от друга. Ответникът като физическо
лице - солидарен длъжник на кредитополучателя по договора има качеството на
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а сключеният кредит
представлява търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, поради което
договорът попада в приложното поле на специалния ЗЗП. Неравноправните клаузи са
нищожни, освен, ако те са уговорени индивидуално по чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, като
според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им.
От процесния договор е видно, че клаузата за размера на лихвите и неустойката са
част от съдържанието на съглашението между страните.Съгласно нормата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В тази връзка
именно следва да се прецени дали е неравноправна клаузата на чл.7, ал.1
от договора,съгласно която при забава в плащанията на погасителна вноска на
договорения падеж се дължи от кредитополучателя неустойка в размер на 0,3 % от общия размер на дължимото по
договора за кредит , клаузата на чл. 7,
ал.5 от договора съгласно която при забава над 41 ви ден се дължи
еднократна неустойка в размер на 20 % върху всичко дължимо по договора за
кредит и клаузата на чл. 2 , т.5
съгласно която страните са посгигнали съгласие заема да бъде отпуснат и
изплатен при договорен годишен фиксиран лихвен процент 12 % . Тези параметри на
договора съдът съобразява с размера на усвоения заем 3000 лв. и отчита, че по
заема е била изплатена сумата от общо 2 068,42 лв. По отношение на
платената сума по договора от общо2 068,42 лв.отнесени основно за
погасяване на падежиралите вноски, в приетата от самите солидарни длъжници и
кредитополучателя поредност, следва да се посочи, че от една страна частичните
вноски са направени в изпълнение на поетото от кредитополучателя
задължение а от друга страна не е налице
пълно изпълнение .
Претенция на ищцовата страна, заявена в исковата
молба касае непогасената главница,
непогасената договорна лихва и еднократната неустойка, начислена при забава в
плащанията.По отношение на сумата претендирана като неустойка п чл. 7,
ал.5 от договора, на база ССчЕ е
изяснено, че плащанията по договора са спрени на 11.04.2019 г. При неизпълнение
на парично задължение се дължи съответно обезщетение за забавата при
погасяването. В чл. 7 ал. 1 от договора е предвидена неустойка в размер на 0, 3
%, но предмета на претенцията на ищцовата страна е за еднократната неустойка по
чл. 7, ал.5 . Неустойката от 20 % ,договорена по чл. 7, ал.5 от договора реално
е начислявана от кредитора, като вещото лице в ССчЕ я посочва като възлизаща в
общ размер на 379,40 лева. Същата е дължима по изложените вече съображения,
свързани с неточното изпълнение на задълженията на кредитополучателя/
солидарните длъжници в търсения с исковата молба размер. Неустойката по
правната си същност, така както е догорена в чл. 7, ал.5 от договора не излиза
извън присъщите си функции, визирани в нормата на чл. 92 ЗЗД . Същата не може
да бъде прието,че е и прекомерно голяма съгл. чл. 92 ЗЗД с оглед неизпълнението
на задължението за връщане в срок на получения заем и размера на самия заем.На
последно място съдът намира,че и претендираната от ищцовата страна лихва върху
размера на остатъчното задължение за главница – главница от 2588,21 лв. ,
лихва от 1 614,51 лв. за периода от
18.2.2019 до 24.10.2019 г. също е
дължима от солидарните длъжници физически лица, т.к. е доказан фактическия
състав на чл. 86 ЗЗД. В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца
съществуват съответното паричните вземания, по отношение на които вече е била
издадена заповед за изпълнение.
С оглед основателността на исковете за главница, договорна лихва и
неустойка , съдът уважава и акцесорното искане за присъждане на законна лихва
върху непогасената част от главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда и до окончателното изплащане на вземането.
На последно място съдът дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за
разноски , съгл. чл. 81 ГПК .
Вземането за разноски по заповедта е дължимо, но според мотивната част на
точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да
се отрази в настоящото решение. Разноските в заповедното производство,
направени от заявителя за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, също
следва да присъдят в пълен размер , така както са определени и от заповедния
съд а именно сумата от общо 560,08 лв.
В исковото производство на осн. чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на
ищцовата страна и в тежест на ответниците реално сторените по делото съдебно – деловодни
разноски, за които са представени доказателства за извършването йм. Сборът от
разноските ,сторени от ищцовата страна в исковия процес е равен на :126,47лв.за
платена д.т., 200 лв. за платен депозит за ССчЕ, 966,10 лева за платен депозит за особен представител на ответниците,
1160 лв. за заплатен адвокатски хонорар или общо : 2 892,57 лв.
И на последно място, съдът съобразявайки факта,че процесуалното
представителство на ответниците е осъществено при хипотезата на чл. 47, ал.6 ГПК следва да разпореди издаване на РКО в полза на адвокат Ж. в размер на
внесения от ищцовата страна депозит за назначаване на особен представител, т.к.
възнаграждението на особения представител е винаги дължимо.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото – ищцовото
дружество „Ф.Ф.“
АД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление ***, * и ответниците М.Н.В. ЕГН **********
с адрес ***, и К.М.Х. ЕГН **********
с адрес ***, че ответниците дължат на ищцовото дружество в
условията на солидарност паричните вземания, за които заповедният съд е
издал Заповед № 9382/12.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр.д. № 20367/2019 г. по описа на ВРС ХХV–ти състав , а именно парични вземания по Договор за кредит
№7008841/22.11.2018г.,в съответните размери : СУМАТА от общо 2588.21 лева ( две хиляди петстотин осемдесет и осем лев и
двадесет и една стотинки ), представляваща дължима главница; СУМАТА от общо 1614.51 лева (хиляда шестстотин и четиринадесет лева и петдесет и
една стотинки) , представляваща договорна
лихва за периода 28.02.2019г. до 24.10.2019г., СУМАТА от общо 379.40 лева ( триста седемдесет и девет лева и
четиридесет стотинки), представляваща неустойка
по чл. 7, ал. 5 от Договора, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 10.12.2019г. до окончателно
изплащане на вземането, на основание
чл.422, ал.1 , вр. чл.415,ал.1 и чл. 86 ,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ответниците М.Н.В. ЕГН ********** с адрес ***, и К.М.Х. ЕГН ********** с адрес *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцовото дружество „Ф.Ф.“ АД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление
***, * СУМАТА от
общо
560,08 лeва ( петстотин и шестдесет лева и осем стотинки )- сторените от ищцовата
страна съдебно - деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 20367/2019 г. по описа на ВРС ХХV–ти състав и СУМАТА от общо : 2 892,57 лева (две хиляди осемстотин деветдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) сторените от ищцовата страна в исковото
производство, пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване
на РКО в полза на адв. Зл.Ж. от ВАК за Сумата
от 966,10 лева (деветстотин шестдесет и шест лева и десет стотинки ) за платен депозит за особен представител на
ответниците, за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство на ответниците от страна на адв.Ж. в качеството й на особен
процесуален представител, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК .
Разпореждането за издаване на РКО не подлежи на обжалване.
РКО да се връчи на адв.Ж. при поискване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му страните пред Варненски окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: