Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 28.02.2019г. гр.София
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антония Луканова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1346 по описа за 2018г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК/отм./ вр. §2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение от 01.04.2013г., гр.д.26496/07г., СРС, 44 с-в
отхвърля предявения от Г.А.Ч. и Я.А.Ч.
против „А.“ АД, „К.П.“ ЕООД и „У.Б.“ АД иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване на установено, че ищците са собственици на реално
определена част от поземлен имот № 119, квартал 7, местност „НПЗ-Илиянци-запад I и II част“ по плана на гр. София, с площ по скица 17
669 кв.м., за част от който е отреден УПИ VII-119 – „За склад за моторни
горива“, с площ по скица от 15 650 кв.м., при съседи: УПИ VI-мелничен комбинат,
УПИ УШ
(УПИ VIII)-склад за моторни горива, имот пл. № 871 и улица „Джерман“,
която реална част представлява част от бивш имот пл. № 35, ПИ № 119, с площ 6
169 кв.м., при граници на реалната част: ПИ 119, УПИ VII-119 – „За склад за моторни
горива“, УПИ VI „За мелничен комбинат", УПИ УП-119 (УПИ VII-119)-„За склад за моторни горива", ПИ 119, ПИ 623 и
ПИ 18, отхвърля предявения от Г.А.Ч.
и Я.А.Ч. против „О.Б.“ ООД иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване
владението върху същия имот, отхвърля
искането по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нот.
акт № 96, том I, рег. № 3322, д.94/05г., н-с рег. № 235 НК; нот.
акт № 97, том II, рег. № 2453, д.198/05г., н-с рег. № 066 НК и нот. акт № 38, том I, рег. № 521, д.35/07г., н-с рег. № 362
НК, като осъжда ищците да заплатят
на „А.“ АД сумата 1 300 лв. - разноски и на „О.Б.“ ООД сумата 400 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищците Г.А.Ч. и Я.А.Ч.. По реда на чл.120 ГПК/отм./ на мястото на Г.Ч., поч. 01.05.2016г. в хода на процеса пред ВКС, са
конституирани неговите наследници В.Ч., К.Ч.К. и Т.Ч.Д.. Считат, че са
собственици на имота по реституция на основание ЗВСОНИ, която предхожда преобразуването
и приватизацията, като имотът не е придобит по давност от ответника „А.“ АД. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите
– ответниците по исковете „А.“ АД, „К.П.“ ЕООД и „О.Б.“ ООД оспорват жалбата. Считат,
че ответникът „А.“ АД придобива правото на собственост върху имота по силата на
преобразуване на ДП в ТД по реда на чл.17а ЗППДОП/отм./ и по давност, поради
което същото последователно е прехвърляно в полза на останалите ответници.
Въззиваемият – ответникът по иска „У.Б.“ АД не изразява становище.
Третото лице помагач на ответника „О.Б.“ ООД – „П.“
ООД не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ събраните доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.197 от ГПК/отм./ от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Предявени са искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС.
Попадащите в процесния имот бивши ниви в землище с.Илиянци,
местност „Т.“ са придобити от наследодателя на ищците - А.Я.Ч. чрез последователни
договори за покупко-продажби, обективирани в следните титули за собственост: нот. акт № 107/1935г., д.88/1935г. за нива с площ 3,7 дка; както
и нот. акт № 47/35г., д.1305/1938г.; нот. акт № 62/1938г., д.4619/1938г.; нот.
акт № 63/1938г., д.47/1938г; нот. акт № 64/1938г.,
д.48/1938г. и нот. акт № 65/1938г., д.421/1938г.,
всички за ниви, всяка около 700 кв.м.
Съставени са АДС № 497/23.11.1953г., АДС № 498/1952г.
и АДС № 499/1953г. за одържавяване на основание ЗНЧИМП от собственика А.Я.Ч. на
имот от 7 200 кв.м., ведно с изградените фабрична сграда
/"Г-образна"/- маслобойна „А.Ч.“ - гара Илиянци, с плащ 499 кв.м. и
двуетажна постройка /баня-тоалетна/, с площ 38 кв.м. Одържавеното предприятие фигурира
в раздел „маслобойни с рафинерии“ от Списъка на индустриалните предприятия,
национализирани по силата на чл.1 ЗНЧИМП, издаден от министъра на индустрията и
занаятите, обн. в ДВ бр.190/14.08.1948г.
Бившият собственик А.Я.Ч., поч.
13.06.1968г., оставя за свои наследници – синовете си и първоначални ищци Г.А.Ч.
и Я.А.Ч., съобразно УН № 344/2007г. на СО район „Триадица“. Първоначалният
ищец Г.Ч., поч.
01.05.2016г., оставя за наследници новоконституираните
по реда на чл.120 ГПК/отм./ ищци В.Ч. - съпруга, К.Ч.К. – дъщеря и Т.Ч.Д. –
дъщеря, видно от УН № NG 195/2016г.
От съдебно-техническата експертиза на вещото лице Т. Д.се
установява идентичност между имотите по нотариалните актове, АДС и процесния
имот, представляващ реално определена част от поземлен имот № 119, квартал 7,
местност „НПЗ-Илиянци-запад I и II част“ по
плана на гр. София, с площ по скица 17 669 кв.м., за част от който е отреден
УПИ VII-119 – „За склад за моторни горива“, с площ по скица от 15 650 кв.м.,
при съседи: УПИ VI-мелничен комбинат, УПИ VIII-склад за моторни горива, имот пл. № 871 и улица
„Джерман“, която реална част представлява част от бивш имот пл. № 35, ПИ № 119,
с площ 6 169 кв.м., при граници на реалната част: ПИ 119, УПИ VII-119 – „За
склад за моторни горива“, УПИ VI „За мелничен комбинат", УПИ VII-119-„За склад за моторни горива", ПИ 119, ПИ 623
и ПИ 18. Вещото лице установява, че имотът реално съществува във вида и
границите към момента на отнемането, като
новото строителство в имота е извършено впоследствие.
След като процесният имот е одържавен на основание
ЗНЧИМП от неговия собственик, чиито наследници са ищците по смисъла на чл.2,
ал.1 вр. чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, като при влизане в сила
на закона през 1992г. е собственост на държавата и съществува реално до
размерите, в които е отчужден, собствеността е възстановена в полза на ищците ех
lеgе, считано от
1992г.
Докато имотът, заедно с построените сгради е бил в
правната сфера на държавата, с АДС № 5330-II/03.08.1970г., на основание заповед № 20 на министъра
на финансите и председателя на СГНС, обн. ДВ бр.
71/12.09.1969г., одържавеният имот от 3 600 кв.м. в гр.София, кв. „Илиянци“,
заедно с построените в него сгради, бива предоставен за ползване на Държавно
предприятие „А.“.
Правоприемството между ползвателя ДП „А.“ и ответника
„А.“ АД се установява от заповед № РД-17-117/28.06.1991г., ведно с приложение № 8 за образуване на държавна
фирма „А.-АФ“ – гр. София; от решение № 1/04.12.1991г., ф.д.21344/1991г., СГС, обн. ДВ бр. 3/1992г. за преобразуване на правоприемника на
ДФ „Парфюмерия и козметика“ - дъщерна фирма „А.“ в „А.“ ЕАД; както и от решение № 9/20.05.1996г. по същото ф.дело за промяна
на правноорганизационната форма от „А.“ ЕАД на „А.“
АД.
С решение № 100/15.08.1994 г., публикувано в ДВ бр.
70/30.08.1994г. е открита процедура за приватизация на „А.“ ЕАД.
На 12.02.1996 г. между Агенция за приватизация и „А.“
ООД е сключен договор за продажба на 189 664 акции на „А.“ ЕАД, представляващи
67 % от капитала на дружеството.
Действително, формално са изпълнени
предпоставките на производния способ за придобиване на имущество по отменения
чл.17а ЗППДОП (нов, обн. ДВ, бр. 51/1994г.), според
който при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества
с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление
на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на
тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. В случая, през 1991г., когато е
преобразуването на ДП „А.“ в „А.“ ЕАД, чийто правоприемник е ответника „А.“ АД,
държавата е собственик на предприятието. Същото преди това е било предоставено от
държавата за стопанисване на ДП „А.“. Актът за неговото преобразуване в
търговско дружество не изключва изрично предприятието от имуществото, включено
в капитала. Ирелевантно е извършването на други действия като „осчетоводяване“
или „заприходяване в баланса“ - т.2Г от ТР № 4/14.03.2016г., ОСГК на ВКС.
Въпреки изложеното, в случая правото на оперативно стопанисване
и управление не се трансформира в право на собственост и не настъпва вещно-транслативен ефект в полза на преобразуваното „А.“ АД
по силата на чл.17а ЗППДОП/отм./. Разпоредбата не е била действаща към момента
на преобразуването през 1991г. Неприложима е като действаща след влизане на закона в сила - 12.05.1992г., обн.
ДВ бр. 38/08.05.1992г., т.е. след влизане в сила на ЗВСОНИ – 25.02.1992г., обн. ДВ бр. 15/21.02.1992г. и в частност нормите на чл.2,
ал.1 вр. чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. Всички тези норми са материалноправни и законодателят не им придава ретроактивно действие. Затова следва да се зачетат реституционните
последици, настъпили преди преобразуването. Предпоставките за възстановяване на
собственост в отделните реституционни закони, като ЗВСОНИ, ЗМСМРА, ЗСПЗЗ, са
различни, но общото между всички тях е, че не се допуска засягане на правата на
трети лица, придобили правомерно собствеността след отнемането й от държавата
към момента на реституцията по съответния приложим закон. В чл.1 от основния
реституционен закон ЗВСОНИ изрично е предвидено, че подлежат на възстановяване
недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕПНС, които са собственост на държавата,
общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични
дружества по чл.61 ТЗ. Това правило за допустимост на реституцията по отношение
на имуществото, притежавано от държавни или общински фирми или еднолични
търговски дружества на държавата и общините не е възпроизведено в чл.1 и чл.2
ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., но следва да бъде приложено по аналогия поради сходство
на случаите. Затова не представлява пречка за възстановяване на собствеността в
полза на ищците обстоятелството, че към момента на реституцията е настъпило
преобразуването на държавно предприятие в еднолично търговско дружество на
държавата. Както държавата, така и нейните търговски дружества по чл.61 ТЗ, са
сред субектите по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, т.е. и в двата случая първата предпоставка
за възстановяване на собствеността е изпълнена.
Ищците могат да получат реално вещното
си право, което не са изгубили, респ. изключена е преклузията
по §6, ал.1 ПЗР на ЗППДОП/отм./. Разпоредбата предвижда, че лицата, чиято
собственост е възстановена по ЗВСОНИ могат да заявят своето вещно право пред органа
по чл.3 най-късно в двумесечен срок от обнародване решението за приватизация на
предприятието, в което е включен имотът. Незаявилите правото си лица имат право
само на обезщетение. Последователно в практиката на ВКС се приема, че в тази
хипотеза е достатъчно уведомяване на органа по приватизация или от лицата с
реституционни претенции, или от органа, който упражнява правото на собственост
върху имота. Заявлението от лицата, възстановили собствеността преди
обнародване на решението за приватизация, има стойността и значението на
заявяване на вещното право по смисъла на §6, ал.1 ПЗР на ЗППДОП/отм./.
Уведомлението от страна на собствениците до държавното предприятие, което е във
владение на имота на основание предоставено право на оперативно управление, има
правната стойност на заявяване на правото на собственост по смисъла на закона и
не е необходимо ново заявяване в преклузивния срок. Законодателната
идея е органът по приватизацията и потенциалните купувачи да бъдат информирани
своевременно за наличието на реституционни претенции, които да бъдат съобразени
при оценката на приватизиращото се предприятия. В случая, подобно уведомяване е
извършено чрез меморандума за приватизация на „А.“ ЕАД, където е посочено, че
със заповед на кмета на Столична голяма община на основание ЗВСОНИ е деактуван
като реституиран на наследниците на А.Я.Ч. национализирания по ЗНЧИМП имот с
площ 6 075 кв.м, включен в терена на дружеството. Въпреки липсата на формално
заявление от ищците, фактът на настъпилата по силата на закона реституция на
част от терена, включен в ДМА на приватизиращото се еднолично търговско
дружество с държавно имущество, е бил известен както на органа по чл. 3 ЗППДОП/отм./,
така и на купувача.
Приватизацията като способ за разпореждане с права не
може да засегне правата на възстановената собственост върху дълготрайни активи,
които не са били държавна собственост. Приватизационната процедура е открита и
извършена през периода 1994г. – 1996г., когато нито държавата, нито нейното
преобразувано дружество или правоприемникът му – ответникът „А.“ АД, са били
собственици на имота, защото времево следва настъпилите реституционни последици
в полза на ищците, считано от влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992г. Собствеността
е запазена в полза на ищците.
В резултат, не са годни да породят вещно-прехвърлително
действие последващите сделки с имота, а именно: договор за продажба от
24.03.2005г., обективиран в нот. акт № 96, д.94/2005г.,
н-с рег. № 235 НК, сключен между „А.“ АД и ответника „К.П.“ ЕООД; договор за учредяване на ипотека върху имота
от 05.07.2005г., оформен с нот. акт № 97, д.198/2005г.,
н-с рег. № 066 НК, сключен между ответника „К.П.“ ЕООД и „Ейч
Ви Би Банк Биохим“ АД; както и договор за продажба от 01.02.2007г. по нот. акт № 38, д.35/2007г., н-с рег. № 362 НК, сключен
между ответника „К.П.“ ЕООД и ответника „О.Б.“ ООД.
Неоснователно е възражението на ответника „А.“ АД за
придобиване на имота по давност през периода 04.12.1991г. – 24.03.2005г.
Действително, свидетелите М.и В., въз основа на продължителните си и
непосредствени впечатления установяват, упражнявана от преобразуваното дружество
и впоследствие от същия ответник, като негов правоприемник, трайна и неоспорвана
фактическа власт върху имота през целия период. Срокът, обаче на придобивната давност не е текъл, считано от 04.12.1991г., а
започва да тече в полза на ответника „А.“ АД едва с влизане в сила на 22.11.1997г.
на чл.5,
ал.2 ЗВСОНИ (нов, обн. ДВ, бр.107/18.11.1997г.) Теченето й не е прекъснато с предявения през
2004г. от настоящите ищци Ч.срещу същия ответник иск по чл.59, ал.1 ЗС за
обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, по който е образувано
гр.д.607/04г., СРС, 4 с-в. За движение и приключване на делото с влязъл в сила
съдебен акт няма данни. Ищците признават в писмената защита пред настоящата
инстанция, че делото е прекратено. Само на това основание е неприложим чл.116,
б. „б“ ЗЗД вр. чл.84 ЗС, предпоставящ
уважаване единствено на предявен иск за собственост с влязло в сила решение. Облигационният
иск за обезщетение не попада в предметния обхват на посочената правна норма. Давността
не е прекъсната и по реда на чл.116, б. „а“ ЗЗД вр.
чл.84 ЗС чрез ясно и недвусмислено признание пред съда като държавен орган. В своя
насрещен иск по същото дело, „А.“ АД заявява, че на ответниците
(Ч.) е възстановен
терен от 7 200 кв.м., но допълва, че по-голямата част, с площ 6 075
кв.м. попада в собствения му имот, т.е. има съмнение относно статута на имота. Давността,
обаче е прекъсната при условията на чл.116, б. „б“, предл.1 ЗЗД вр. чл.84 ЗС с предявения на 16.11.2007г. настоящ иск по
чл.97, ал.1 ГПК/отм./ срещу ответника „А.“ АД. Изтеклият до този момент срок е
недостатъчен по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, т.к. би следвало да изтече на
22.11.2007г.
Ищците доказват своята активна материалноправна
легитимация по исковете в качеството си на възстановени по ЗВСОНИ собственици
на имота. Доказана е и пасивната легитимация по ревандикационния
иск, предвид безспорно установеното владение на имота към настоящия момент от
ответника „О.Б.“ ООД. Исковете по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и искът по чл.108 ЗС
следва да се уважат като основателни.
Евентуалното искане по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нот. акт № 96/2005г., нот. акт
№ 97/2005г. и нот. акт № 38/2007г., които обективират разпоредителни сделки е неоснователно, защото на отмяна по този ред подлежат само констативните
нотариални актове.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.208, ал.1, изр.IІ ГПК/отм./ следва да се отмени в
частта, с която се отхвърлят исковете за собственост и тази за разноските, като
вместо него се постанови друго, с което исковете се уважат. Решението в
останалата част, с която се отхвърля искането по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, с
характер на законна последица, следва да се стави в сила.
Ищците пред първа инстанция реализират разноски за 1 159
лв. + 13 лв. + 117 лв. – разноски, 202 лв. – депозит за СТЕ, 302 лв. – депозит за
ССЕ и 5 лв. + 21 лв. – такси за СУ, по частна жалба - 8 лв. за д.т., при първо
разглеждане на делото пред въззивна инстанция – 579 лв. + 5 лв. за д.т. и 200
лв. – депозит за ССЕ, пред касационна инстанция – 30 лв. + 580 лв. за д.т., а
пред настоящия втори въззив не установяват, от които, предвид основателността
на всички предявени искове, имат право на сумата 3 221 лв. – разноски за
всички съдебни инстанции.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 01.04.2013г., гр.д.26496/07г., СРС, 44 с-в
в частта, с която се отхвърля
предявения от Г.А.Ч. и Я.А.Ч. против „А.“ АД, „К.П.“ ЕООД, „У.Б.“ АД и „О.Б.“
ООД иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване на установено,
че ищците са собственици на реално определена част от поземлен имот № 119, квартал
7, местност „НПЗ-Илиянци-запад I и II част“ по
плана на гр. София, с площ по скица 17 669 кв.м., за част от който е отреден
УПИ VII-119 – „За склад за моторни горива“, с площ по скица от 15 650 кв.м.,
при съседи: УПИ VI-мелничен комбинат, УПИ УШ (УПИ VIII)-склад за
моторни горива, имот пл. № 871 и улица „Джерман“, която реална част
представлява част от бивш имот пл. № 35, ПИ № 119, с площ 6 169 кв.м., при
граници на реалната част: ПИ 119, УПИ VII-119 – „За склад за моторни горива“,
УПИ VI „За мелничен комбинат", УПИ УП-119 (УПИ VII-119)-„За склад за моторни горива", ПИ 119, ПИ 623 и
ПИ 18, отхвърля предявения от Г.А.Ч.
и Я.А.Ч. против „О.Б.“ ООД иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване
владението върху същия имот, като осъжда
Г.А.Ч. и Я.А.Ч. да заплатят на „А.“ АД сумата 1 300 лв. - разноски и на „О.Б.“
ООД сумата 400 лв. – разноски, като вместо нето ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС, предявени от Я.А.Ч., ЕГН **********, В.Ч., ЕГН **********, К.Ч.К., ЕГН **********
и Т.Ч.Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, чрез адв.И.Й. срещу „А.“ АД, ***, „К.П.“ ЕООД, ***, „У.Б.“ АД, ***,
площад „*** и „О.Б.“ ООД, ***, че Я.А.Ч., В.Ч., К.Ч.К. и Т.Ч.Д. са собственици
на реално определена част от поземлен имот № 119, квартал 7, местност „НПЗ-Илиянци-запад
I и II част“ по плана на гр. София, с площ по скица 17
669 кв.м., за част от който е отреден УПИ VII-119 – „За склад за моторни
горива“, с площ по скица от 15 650 кв.м., при съседи: УПИ VI-мелничен комбинат,
УПИ VIII-склад за моторни горива, имот пл. № 871 и улица „Джерман“,
която реална част представлява част от бивш имот пл. № 35, ПИ № 119, с площ 6
169 кв.м., при граници на реалната част: ПИ 119, УПИ VII-119 – „За склад за
моторни горива“, УПИ VI „За мелничен комбинат", УПИ VII-119-„За склад за моторни горива", ПИ 119, ПИ 623
и ПИ 18, с идентификатор 68134.1369.119.
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС „О.Б.“ ООД, *** да предаде на Я.А.Ч., ЕГН **********, В.Ч., ЕГН **********,
К.Ч.К., ЕГН ********** и Т.Ч.Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***,
чрез адв.И.Й. владението на реално определена част от
поземлен имот № 119, квартал 7, местност „НПЗ-Илиянци-запад I и II част“ по плана на гр. София, с площ по скица 17
669 кв.м., за част от който е отреден УПИ VII-119 – „За склад за моторни
горива“, с площ по скица от 15 650 кв.м., при съседи: УПИ VI-мелничен комбинат,
УПИ VIII-склад за моторни горива, имот пл. № 871 и улица
„Джерман“, която реална част представлява част от бивш имот пл. № 35, ПИ № 119,
с площ 6 169 кв.м., при граници на реалната част: ПИ 119, УПИ VII-119 – „За
склад за моторни горива“, УПИ VI „За мелничен комбинат", УПИ VII-119-„За склад за моторни горива", ПИ 119, ПИ 623
и ПИ 18, с идентификатор 68134.1369.119.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от 01.04.2013г., гр.д.26496/07г.,
СРС, 44 с-в в останалата част.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ***, „К.П.“ ЕООД, ***, „У.Б.“ АД, ***,
площад „********* и „О.Б.“ ООД, *** да заплатят на Я.А.Ч., ЕГН **********, В.Ч.,
ЕГН **********, К.Ч.К., ЕГН ********** и Т.Ч.Д., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: ***, чрез адв.И.Й. сумата 3 221
лв. – разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на „П.“ ООД като
трето лице помагач на ответника „О.Б.“ ООД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.