Решение по дело №895/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от Д. Д. Г. с [ЕГН] срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04001522004338-091-001/13.07.2023 г., издаден от В. А. Н. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и П. Ц. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта потвърдена по административен ред с Решение №84 от 06.10.2023 г. Директор на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, относно определените допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 851,25 лв. и лихви в размер на 1 179,61 лв., за 2017 г. в размер на 859,21 лв. и лихви в размер на 460,60 лв., за 2018 г. в размер на 1 759,34 лв. и лихви в размер на 764,75 лв., за 2019 г. в размер на 2 765,49 лв. и лихви в размер на 920,92 лв., за 2020 г. в размер на 2 585,84 лв. и лихви в размер на 597,47 лв. и за 2021 г. в размер на 2 189,04 лв. и лихви в размер на 283,82 лв.

Сочи, че са потвърдени като законосъобразни задължения за данък върху годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ за сума в общ размер на 16217,34 лева, а представените доказателства не са приети за такива, тъй като са били частни документи. Изпратените от племенника му - В. Н. Б. пари под формата на дарения, не се признати от проверяващите, защото не са декларирани в годишни декларации пред НАП от племенника му - вменява му се вина за произход на средства, придобити и разпоредени от трети по проверката лица. Въпреки, че Б. потвърждава пред проверяващите органи твърденията, че му е предоставил парична сума през м.май 2014 г. /т.е. през времеви период извън проверяваният такъв 01.01.2016 г. - 31.12.2021 г./, същите признават получените средства като облагаеми доходи.

Сочи, че публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект, но са необосновани.

Посочва, че са допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, състоящи се в несъобразяване с принципите на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, и липса на мотиви.

В жалбата е посочено, че докладът е издаден при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства са неизяснени от ревизиращите, а дори да е налице сочената непълнота на доказателствата, това обстоятелство евентуално би рефлектирало върху правните изводи на приходните органи, респ. върху материалната законосъобразност на РА, което представлява съществено процесуално нарушение, влечащо незаконосъобразност на обжалваният Ревизионен акт. Ревизиращите са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Събирана е достоверна информация от трети лица от проверяващите по телефона, като за това свидетелстват и протоколите от извършените по време на ревизията проверки на дарителите, в които, след извършен анализ на имущественото състояние на физическите лица посредством съпоставка на приходите и имуществото им с направените от тях разходи, приходните органи безпротиворечиво са приели, че е налице превишение на получените доходи над извършените разходи, което дава възможност на лицата да предоставят дарения в посочените от ревизирано то лице размери през съответните години. Тоест след изследване на получените приходи, както и на изразходваните средства за издръжка и живот и други разходи, е установено, че лицата /дъщерите на жалбоподателя/, предоставили паричните средства, са притежавали същите към датата на предоставянето. Следователно възможността на физическите лица да предоставят паричните средства не само не се оспорва от органите по приходите, а дори е констатирана от тях по време на проведеното установително производство. При тези фактически установявания органите на приходната администрация без основание са счели, че не са налице доказателства за дарения на парични суми, с аргументи, че представените доказателства представляват частни документи без достоверна дата, че заемодателите не са декларирали сумите, както и че не са налице данни, дали след дарението обичайният жизнен статус на лицата не е накърнен.

Посочва се, че действително по-голямата част от представените доказателства за установяване факта на предоставяне на сумите са частни по своята правна същност документи - установяват, че волеизявленията в тях са направени от лицата, които са ги подписали. Сама по себе си обаче тази тяхна характеристика, не е в състояние да отрече изначално доказателствената им стойност. Доколкото в случая става въпрос за дарения /всички от които роднини, а други - близки семейни приятели/, нелогично е очакването за съставянето на официални документи, а от друга - липсва законова забрана за доказване на факти от вида на процесните /дарение на парични суми/ с частни документи. В случая последните следва да бъдат ценени заедно с всички останали доказателства по делото и изхождайки от цялата доказателствена съвкупност, да се направи извод за осъществяването, респ. неосъществяването на спорните доказателствено-релевантни факти, а оттам и на относимите за конкретния казус правнорелевантни факти.

Счита за осъществен фактът на предоставяне на паричните средства. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на ревизията писмени доказателства, така и обясненията на дарителите, а недекларирането на паричните заеми в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от страна на физическите лица, дарили сумите, влече евентуално административно-наказателна отговорност на тези лица, но не може да доведе до негативни последици за него като ревизирано лице, доколкото няма задължение, а и възможност, да следи за изпълнението на задължението за подаване на ГДД от трети лица, а още по-малко за пълнотата и коректността на отразяванията в тях. Посочва, че ирелевантно за факта на дарение на средствата е обстоятелството, отнасящо се до ненакърняването на обичайния жизнен статус на заемодателите след предоставянето на парични средства, още повече, че в хода на ревизионното производство въпросът за жизнения статус на лицата изобщо не е изследван от органите по приходите.

Счита, че дарените му парични средства, следва да намерят отражение съответно /според датите на предоставянето им/ при определяне на началното салдо към 01.01.2016 г.- 31.12.2021 г. и в приходната част на паричните потоци за съответните ревизирани години, като дори да бъде игнорирано обстоятелството, че всички искания на ревизиращите органи към дарителите са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК и да се възприеме тезата на органите по приходите, че от тези дружества е целяно препятстване на извършването на насрещните проверки, счита, че неизпълнението на задълженията на трети лица, не може да бъде във вреда на ревизираното лице.

Посочва се, че към момента жалбоподателят е с влошено здравословно състояние, за което е приложил доказателства, като това изключително го затруднява да участва активно в ревизията и да се защитава целесъобразно, а събраните доказателства от дарителите с телефонни разговори в чужбина, не могат да се приемат за годни доказателства, тъй като е необходимо е дарителите да изложат твърденията си писмено.

Сочи, че ревизията продължава след сроковете за ревизия в ДОПК. Предприемат се действия по налагане на възбрани и запори на имуществото му по време на спряна по искане на ревизираното лице ревизия, получават се съобщения за възбраната и запора на имуществото му. Посочва се, че с ревизията срещу жалбоподателя се извършва една показна репресия спрямо физическо лице, като за ревизираният период почти 300 дни е на болнично лечение, и ако неговите деца и племенник не са му изпращали средства, отдавна да е напуснал този свят.

Извършена е ревизия за период от 01.01.2016-31.12.2021 г., като му е издаден РА на 13.07.2023 г., т.е. проверката и ревизията е продължила повече от две години, като това е проверка и ревизия на физическо лице. Проверката е започнала от НАП Ловеч и е приключила с ревизията в НАП Плевен, като не е уведомяван, за замяната на проверяващите лица и офиси на НАП.

Моли да се отмени РА в потвърдената му част, като прави и доказателствени искания. Моли да се присъдят направените разноски.

Към жалбата е прикрепен документ за внесена държавна такса /л.10/.

С определение №2028/07.11.2023 г. /л.846/ жалбата е оставена без движение за уточняване на обжалвания акт, като с уточняваща молба /л.850/ се сочи, че се обжалва посоченият РА в потвърдената му част.

С определение № 2133/21.11.2023 г. /л.853/ са конституирани страните, като на жалбоподателя е указана доказателствената тежест – да обори фактическите констатации в оспорения акт, тъй като при извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смята за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Д. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. А. от АК Разград, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, претендира присъждането на разноски.

В съдебно заседание- ответникът по жалбата, директор на Дирекция "ОДОП" - В. Търново, редовно призован, се представлява от юрк. В. В., която оспорва жалбата, претендира разноски за юрк. възнаграждение, представена е и писмена защита от 29.04.2023г. с подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваният Ревизионен акт № Р-04001522004338-091-001/13.07.2023 г. е издаден на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04001522004338-092-001/16.03.2023 г., като РА е връчен лично на ревизираното лице на 20.07.2023 г. /разписка на л.69/. Същият е издаден в резултат на извършена ревизия на Д. Д. Г., и с него са установени в потвърдената му и обжалвана пред съда част задължения по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 851.25 лв. и лихви в размер на 1 179,61 лв., за 2017 г. в размер на 859.21 лв. и лихви в размер на 460.60 лв., за 2018 г. в размер на 1 759,34 лв. и лихви в размер на 764.75 лв., за 2019 г. в размер на 2 765,49 лв. и лихви в размер на 920,92 лв., за 2020 г. в размер на 2 585,84 лв. и лихви в размер на 597.47 лв. и за 2021 г. в размер на 2 189,04 лв. и лихви в размер на 283.82 лв.

В решението, с което жалбата по административен ред е частично уважена, не е извършено сборуване, но при обикновено пресмятане е видно, че главницата за целия ревизиран период е 12010,17 лева, а лихвата е 4207,17 лева, общо 16217,34 лева /същата сума е посочена и в жалбата/.

Ревизията е възложена съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001522004338-020-001 от 24.08.2022 г., връчена лично на Гишанов на 04.10.2022 г., изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-04001522004338-020-002/03.01.2023 г., ЗИЗВР № Р-04001522004338-020-003/12.01.2023 г. и ЗИЗВР № Р-04001522004338-020-004/02.02.2023 г.

На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р-04001522004338-092-001/16.03.2023 г., връчен лично на жалбоподателя на 17.03.2023 г.

В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу РД, заведено с вх. № 6403/30.03.2023 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с което са оспорени предложените задължения за подоходен данък. Във възражението се съдържа молба за спиране на производството, поради което със Заповед № Р-04001522004338-023-001/04.04.2023 г. ревизията е спряна на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Ревизионното производство е възобновено със Заповед № Р-04001522004338-143-001/05.07.2023 г.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е РА в частта му, в която е потвърден, и в която са определени допълнително задължения за данък върху доходите на ФЛ по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2016-2021 г. в размер на 12010,17 лева, и лихва върху тази сума в размер на 4207,17 лева, общо 16217,34 лева

За да потвърди РА в оспорената част, решаващият орган е приел за установено следното:

При проверката на жалбоподателя е връчено Искане № П-04001522018603-040-001/09.02.2022 г., с което са изискани следните документи и обяснения за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г.: налични парични средства към 01.01.2016 г., към 01.01.2017 г., към 01.01.2018 г., към 01.01.2019 г., към 01.01.2020 г. и към 01.01.2021 г.: трудови и/или граждански договори, допълнителни споразумения към тях /анекси/, служебни бележки, сметки за изплатени суми. разписки, фишове и др. за получени доходи: договори, разписки и др. за получени и предоставени кредити/заеми и други финансирания; нотариални актове, договори, фактури и платежни документи за осъществени покупки и продажби на недвижими имоти, движимо имущество, плавателни и въздухоплавателни превозни средства, нематериални активи, финансови активи и др.; лизингови договори за покупка на МПС и други стоки; фактури, разписки, платежни нареждания и др. за направени разходи за издръжка за живот, почивки, развлечения, пътувания в чужбина и др.; извлечения от банковите сметки; декларация за разкриване на банкова тайна; и др.

В отговор, с вх. № 2482/08.03.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, жалбоподателят е представил: писмени обяснения: нотариален акт (НА) № 119/05.10.2018 г.. с който Г. Д. Д. - дъщеря на жалбоподателя, му дарява недвижим имот в гр. Левски, [улица]; Договор за охрана № 73852/19.09.2018 г. с „ТЕЛЕПОЛ“ ЕООД с ЕИК *********, Анекс № 1/09.04.2019 г. към същия договор, приемо-предавателен протокол и справка за извършени плащания по договора; вносна бележка от 01.03.2022 г. за платена сума за издаване на удостоверение; декларация за разкриване на банкова тайна; банкови извлечения от сметка на Д. Д. Г. в „Централна кооперативна банка“ (ЦКБ) АД, „Първа инвестиционна банка“ (ПИБ) АД и „Обединена българска банка“ (ОББ) АД; Договор за паричен заем № 5784829/21.02.2022 г., с който „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* отпуска на Д. Д. Г. заем в размер на 1 500.00 лв.; 5 бр. Епикризи, издадени на Д. Д. Г., амбулаторен лист от извършен медицински преглед и 3 бр. медицински изследвания.

В писмените обяснения Д. Д. Г. посочва, че през проверявания период не е сключвал лизингови договори, не е придобивал и продавал движими вещи и недвижими имоти, освен дареният от дъщеря му, не е предоставял заеми, не е осъществявал трудова дейност. Жалбоподателят посочва също, че е извършвал разходи в ежемесечен размер на 150,00 лв. за електричество, 120,00 лв. за вода и интернет, 400,00 лв. за храна и 80,00 лв. за лекарства, а за охрана в размер на 400,00 лв. годишно и за здравни осигуровки в размер на 250,00 лв. годишно.

В хода на проверката на Д. Д. Г. е връчено второ искане, с което отново са изискани документи и обяснения за налични парични средства към 01.01.2016 г., към 01.01.2017 г.. към 01.01.2018 г., към 01.01.2019 г„ към 01.01.2020 г. и към 01.01.2021 г„ и документи за източници на доходи през проверяваните периоди. Отговор на това искане не е предоставен.

С Протокол № Р-04001522004338-ППД-001/03.01.2023 г. към ревизията са приобщени документи от извършена проверка на Д. Д. Г., приключила с Протокол № П-04001522170035-073-001/17.10.2022 г. във връзка с връчване на ЗВР № Р- 04001522004338-020-001/24.08.2022 г. и Искане №Р-04001522004338-040-001/29.08.2022 г.

С Искане № Р-04001522004338-040-001/29.08.2022 г., връчено на Гишанов в хода на ревизията, са изискани отново аналогични документи и обяснения, като тези, изискани с Искане № П-04001522018603-040-001/09.02.2022 г., връчено при извършената му проверка.

С вх. № 17877/05.10.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, ревизираното лице е представило Декларация за разкриване на банкова тайна. По-късно, с вх. № 18684/18.10.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен е представил писмени обяснения, декларация за налични парични средства, доходи и разхода, въпросен лист, 54 бр. разписки и др. подобни документи за получаване и плащане на пари чрез Изипей и Уестърн Юнион, справки по образец и др. Писмените обяснения са аналогични на дадените такива по-рано при проверката (вх. № 2482/08.03.2022 г.), като добавя, че дъщеря му Е. Д. Д., когато си е идвала от Германия, му е дала 10 000,00 лв. в брой, а дъщеря му Г. Д. Д. му е дала 15 000.00 лв. в брой (3 пъти по 5 000.00 лв. в периода от 2019 г. до 31.12.2021 г.) от получено от нея обезщетение за злополука в размер на 25 000,00 лв., съгласно Решение по търговско дело № 780/2019 г. на ОС Варна. Твърди още, че племенникът му В. Н. Б. през ревизирания период му е изпращал суми в размер на 14 750,00 лв. В декларация за налични парични средства, доходи и разходи, Д. Д. Г. е декларирал налични парични средства в брой, като наличните суми в края на съответната година се различават от наличните в началото на следващата година. В декларацията жалбоподателят не е посочил получени доходи и финансирания, а като извършени от него разходи през ревизираните години е посочил суми за разходи за издръжка и живот, разходи за придобиване и ремонт на превозни средства разходи за заплатени здравни осигуровки, здравни и медицински разходи и разходи за охрана.

В хода на ревизията е връчено второ Искане № Р-04001522004338-040-002/31.01.2023 г., с което са изискани доказателства за произхода на декларираните налични парични средства към началото на всяка една година и писмени обяснения и документи за съхранението им. Също така са изискани доказателства за основанието на конкретно посочени парични преводи, получени от жалбоподателя чрез „Изипей“ АД от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М..

От страна на Д. Д. Г. е представен само отговор на искане вх. № 4129/27.02.2023 г., в което посочва, че през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. са му изпращали парични суми като дарения, както следва: дъщеря му Е. Д. Д. когато си идва в отпуск от Германия, му е дала около 20 000,00 лв. в брой; дъщеря му Г. Д. Д. му е дала около 20 000.00 лв., които същата е получила от обезщетение за злополука в размер на 25 000.00 лв., съгласно решение по търговско дело № 780/2019 г. на ОС Варна; племенникът му В. Н. Б. му е изпращат чрез парични преводи суми в размер на 14 750,00 лв. и му е дал в брой около 35 000,00 лв. За посочените в искането получени парични преводи от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М. не дава никакви обяснения, вкл. какво е основанието за получаването им.

При ревизията са отправени искания и са получени отговори от „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, ОД на МВР Плевен, Агенция по вписвания, Община Левски, Национален осигурителен институт - Териториално поделение Плевен и Дирекция социално подпомагане Плевен, „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, „БУЛСАТКОМ“ ЕООД с ЕИК *********, „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, „СЕВЕР НЕТ“ ЕООД с ЕИК *********, „ПЛЕВЕН СПРИНТ“ ООД с ЕИК *********, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД (гр. Плевен) с ЕИК *********, „Електрохолд Продажби“ ЕАД с ЕИК ********* и „ТЕЛЕПОЛ“ ЕООД с ЕИК *********, „Изипей“ АД с ЕИК *********.

Извършени са насрещни проверки на: нотариус С. Й. Л. – Д., нотариус Х. М. К., „ЕВРО СТАРС“ ООД с ЕИК ********* и И. М. Е. с ЕТ „Евлогиев-55-И. Методиев“ с ЕИК *********, като регистрирани по ЗДДС лица, декларирали в дневниците си за продажби издадени на жалбоподателя фактури през ревизираните периоди. Получени са писмени обяснения, справки, копия на договори, сметки, фактури, отчети, приходен касов ордер, банково извлечение и др.;

Насрещна проверка е извършена и на В. Н. Б., Н. Г. И. и Г. В. М., като наредители на суми към Гишанов чрез „Изипей“ АД, съгласно представена от дружеството справка. Изискани са доказателства за основанието за извършените преводи, за произхода на паричните средства и за евентуално възстановяване на сумите от страна на ревизираното лице.

В отговор на връченото искане, от В. Н. Б. са представени два броя писмени обяснения (печатни и ръчно написани), заведени с вх. № 2902/09.02.2023 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен. В първите обяснения В. Н. Б. сочи, че през 2014 г. му се е наложило да вземе заем от вуйчо си Д. Д. Г. в размер на 30 000.00 лв., които възнамерявал да използва за инвестиция в областта на селското стопанство. Не успял да разработи проекта и с Д. Д. Г. се разбрали парите да останат при В. Н. Б., като в период от пет години да му ги върне. Във вторите писмени обяснения В. Н. Б. уточнява, че заема го бил получил в средата на м.05.2014 г., като няма писмен договор, няма свидетели и няма договорена лихва. Заемът бил върнат на части, като през ревизираните периоди са върнати суми чрез Изипей (9 000.00 лв.) и в брой, за което няма съставени документи.

При насрещната проверка на Н. Г. И. е установено, че същият се намира в Англия, по данни на баща му, който е предоставил и телефон за връзка със сина си. Проверяващите органи са провели телефонен разговор с Н. Г. И., при който той е потвърдил, че е изпращал парични средства на Д. Д. Г., но в момента не е в България и не може да декларира това писмено.

О. Г. В. М. не е получен отговор на искането.

О. Е. Д. Д. и Г. Д. Д. - дъщери на ревизираното лице, във връзка с твърденията за получени от тях дарения през ревизираните периоди, като са изискани договори, доказателства за предаване на парични суми на жалбоподателя, за произхода на паричните средства и за евентуално възстановяване на сумите от страна на ревизираното лице.

Искането до Е. Д. Д. е изпратено до адреса за кореспонденция на 04.01.2023 г. по пощата с обратна разписка, която са е върнала с гриф „непотьрсена“. На 25.01.2023 г. искането е изпратено за връчване чрез Община Левски, откъдето са получени два протокола за посещения на адреса за кореспонденция на Е. Д. Д., при които същата не е открита. На 07.02.2023 г. органите по приходите са извършили посещение на адреса за кореспонденция на Е. Д. Д., както и на адрес гр. Левски, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 1 (за който има данни в информационната система на НАП), при което същата отново не е открита.

Искането до Г. Д. Д. е изпратено на 04.01.2023 г. за връчване чрез Община Аксаково, К. И., от където е получен отговор, че при посещение на адреса за кореспонденция на Г. Д. Д. в с. Игнатиево, [улица], същата не е открита, а по информация на съсед, къщата на адреса е необитаема повече от година, тъй като собствениците живеят и работят в чужбина и не са се връщали в България. На 19.01.2023 г. органите по приходите също са извършили посещение на адреса за кореспонденция на Г. Д. Д., при което отново същата не е открита. На 07.02.2023 г. органите по приходите са посетили и адреса на дарения от Г. Д. Д. на Д. Д. Г. имот в гр. Левски, [улица], при което посещение Г. Д. Д. също не е открита.

В проведени от органите по приходите телефонни разговори с Д. Д. Г., същият е дал информация, че Е. Д. Д. и Г. Д. Д. не живеят отдавна в България, а пребивават и работят в Германия. Жалбоподателят е предоставил два телефонни номера за връзка с Е. Д. Д. и Г. Д. Д.. С Г. Д. Д. разговорът не е могъл да бъде осъществен. На 13.02.2023 г. и на 14.02.2023 г. са проведени телефонни разговори с Е. Д. Д. на посочения от баща й телефон, в които същата е информирана за искането на органите по приходите и е отправена молба да предаде на Г. Д. Д., че към нея има отправено същото искане (Протокол № Р-04001522004338-П73-002/07.02.2023 г.. Протокол № П-04001523000085-П73-001/13.02.2023 г. и Протокол № П-04001523000085-П73- 002/14.02.2023 г.). Е. Д. Д. твърди, че живее и работи от 10 години в Германия, като през това време е подпомагала финансово баща си чрез изпращане на пари по хора, които пътуват до гр. Левски.

С вх. № 3212/14.02.2023 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен е заведено получено по електронна поща Обяснение от Г. Д. Д., в което се посочва, че работи в Германия и от 2016 г. помага на баща си Д. Д. Г., като всеки месец му праща по роднини пари и храна. През 2018 г. е претърпяла инцидент, в резултат на което е получила обезщетение в размер на 20 000,00 лв., които дала на баща си.

С вх. № 3603/20.02.2023 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен са заведени получени снимки на документи от Е. Д. Д.: неподписано Писмено обяснение: съставени на чужд език (без превод на български език) 149 бр. фактури (89 от които се повтарят), издадени от „Triumpf 84-Nikolay Dekov“ през периода от 22.01.2016 г. до 20.12.2019 г., с предмет почистване на различни части от сгради; 31 бр. съставени на чужд език (без превод на български език) отделни страници от банкови извлечения от сметка на Nikolay Dekov (19 от които се повтарят), отразяващи част от движенията през периода от 03.01.2019 г. до 07.01.2020 г. В писмените обяснения се посочва, че Е. Д. Д. от 2013 г. е в гр. Есен, Германия със съпруга и децата си. Помагала на баща си финансово и с дрехи, храна и домакински приспособления, които се доставят от роднини и приятели.

На база анализ на събраните и приобщени документи е извършена съпоставка между доходите и източниците на финансиране на Д. Д. Г., от една страна, и извършените от него разходи, от друга страна при която е установено, че направените разходи превишават получените доходи и финансирания за всички ревизирани периоди, за които превишения е прието, че представляват недеклариран доход, подлежащ на облагане. В резултат на това с Протокол № Р-04001522004338-П73-005/28.02.2023 г., е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период.

Предвид това, на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04001522004338-113-001/01.03.2023 г., с което същото е уведомено, че данъчните основи за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Едновременно с това са му връчени Искане № Р-04001522004338-040-003/01.03.2023 г. и Искане № Р-04001522004338-040- 004/01.03.2023 г., с които е изискано да бъдат представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка ревизирана година, доказателства за произхода на сумите по установените несъответствия и декларация относно наличните парични средства към началото и края на всяка ревизирана година, с оглед разминаването на декларираните такива в Декларация с вх. № 18684/18.10.2022 г. Отново са изискани доказателства за основанието на конкретно посочени парични преводи, получени чрез „Изипей“ АД от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М.. В определения в исканията срок Гишанов не е представил никакви документи и обяснения.

След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, с РА е констатирано, че направените от Д. Д. Г. разходи превишават получените от него доходи и финансирания с 30 545,66 лв. за 2016 г., с 13 302,92 лв. за 2017 г., с 21 849,70 лв. за 2018 г., с 28 474,07 лв. за 2019 г., с 25 858,41 лв. за 2020 г. и с 20 059,97 лв. за 2021 г. Установено е още, че получените през 2021 г. парични суми чрез Изипей от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М., общо в размер на 2856,35 лв. представляват облагаеми доходи, тъй като ревизираното лице не е представило доказателства за обратното. Предвид така установеното, с РА са определени допълнителни данъчни основи (за доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ) в размер на установените несъответствия за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., а за 2021 г. в размер на установеното несъответствие и получените суми чрез Изипей.

По отношение на твърденията в жалбата, подадена по административен ред, за допуснати процесуални нарушения е посочено, че сроковете за издаване на РД и РА по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК са инструктивни, а не преклузивни, поради което неспазването им не води до незаконосъобразност или нищожност на ревизионния акт, както и не лишава задълженото лице от правото му на защита. Срокът за подаване на възражение срещу РД и срокът за обжалване на ревизионния акт тече от датата на тяхното връчване и не се влияе от сроковете за издаването им. В настоящия случай срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК са спазени.

Относно допълнителните данъчни основи, формирани на база съпоставката между доходите и финансиранията с извършените разходи за периода от 2016 г. и 2021 г. е прието следното:

В Декларация от 10.10.2022 г., представена от Гишанов с документите, заведени с вх. № 18684/18.10.2022 г., са декларирани следните налични парични средства в брой: към 01.01.2016 г. – 25 000 лева, към 31.12.2016 г. – 20 000 лева, към 01.01.2017 г. - 25 000 лева, към 31.12.2017 г. – 20 000 лева, към 01.01.2018 г. – 27 000 лева, към 31.12.2018 г. – 21 000 лева, към 01.01.2019 г. – 30000 лева, към 31.12.2019 г . – 27 000 лева, към 01.01.2020 г. – 30 000 лева, към 31.12.2020 г. – 25 000 лева, към 01.01.2021 г. – 30000 лева, към 31.12.2021 г. – 23 000 лева. Във връзка с това, при ревизията е връчено Искане № Р-04001522004338-040-002/31.01.2023 г., с което са изискани доказателства за произхода на декларираните налични парични средства в брой към началото на всяка една година и писмени обяснения и документи за съхранението им. Също така са изискани доказателства за основанието на конкретно посочени парични преводи, получени от жалбоподателя чрез „Изипей“ АД от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М.. С Искане № Р-04001522004338-040-004/01.03.2023 г. от ревизираното лице е изискано да представи отново декларация относно наличните парични средства към началото и края на всяка ревизирана година, с оглед разминаването на декларираните такива в Декларацията с вх. № 18684/18.10.2022 г.

От страна на жалбоподателя не е представена нова декларация за налични парични средства в брой, както не са представени и изисканите доказателства за произход на вече декларираните налични парични средства в брой в Декларацията с вх. № 18684/18.10.2022 г.

С оглед на това, ревизията е приела налични парични средства в брой размер на 5 000.00 лв. към 01.01.2016 г., в размер на 20 000.00 лв. към 31.12.2016 г./01.01.2017 г., в размер на 20 000.00 лв. към 31.12.2017 г./01.01.2018 г., в размер на 21 000.00 лв. към 31.12.2018 г./01.01.2019 г.. в размер на 27 000.00 лв. към 31.12.2019 г./01.01.2020 г., в размер на 25 000,00 лв. към 31.12.2020 г./01.01.2021 г. и в размер на 23 000.00 лв. към 31.12.2021 г., които са възприети и в решението.

По отношение на паричните средства по банкови сметки е посочено, че при анализ на приложените към преписката банкови извлечения се установяват следните салда по банковите сметки на Д. Д. Г.: в размер на нула лева към 01.01.2016 г., в размер на нула лева към 31.12.2016 г./01.01.2017 г., в размер на 15,50 лв. към 31.12.2017 г./01.01.2018 г., в размер на 15,50 лв. към 31.12.2018 г./01.01.2019 г. и в размер на 15,50 лв. към 31.12.2019 г./01.01.2020 г., а към 31.12.2020 г./01.01.2021 г. приема салдо в размер на 22,57 лв., вместо определеното от ревизията салдо в размер на 20,49 лв. и към 31.12.2021 г. приема салдо в размер на 1,76 лв., вместо определеното от ревизията салдо в размер на 4.40 лв.

Относно доходите и източниците на финансиране на ревизираното лице е посочено, че същите за ревизираните периоди са определени на база събраните и приобщени доказателства и включват:

-получени чрез Изипей преводи от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М. общо в размер на 2 856.35 лв. за 2021 г.;

-получени дарения от дъщерите на жалбоподателя Е. Д. Д. и Г. Д. Д. в размер 5 000,00 лв. за всяка от ревизираните години;

-получени чрез Изипей преводи от В. Н. Б. в размер на 1 000,00 лв. за 2017 г., в размер на 3 500,00 лв. за 2018 г. и в размер на 4 500,00 лв. за 2019 г.;

-получен заем от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в размер на 4 342,50 лв. за 2017 г., преведен на 15.02.2017 г. по банковата сметка на ревизираното лице в „Централна кооперативна банка“ АД.

По отношение на получените преводи от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М. и на получения заем от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в жалбата по административен ред не се излагат конкретни възражения. Счетено е, че същите са правилно определени и правилно са отнесени към съпоставките за съответните години.

Относно получени дарения от Е. Д. Д. и Г. Д. Д. /дъщери на ревизирания/ е посочено, че в РА са признати суми в размер на 5000 лв. годишно /общо 30 000 лева за ревизирания период/, получени от същите. Същото признаване е въз основа на твърденията на Гишанов и дъщерите му, въпреки че липсват доказателства за придобиването на средства от тях или съпрузите им, не са подавали ГДД, не са представили доказателства за реализирани доходи в чужбина на основание чл.116, ал.1 ДОПК, не са представени договори за дарение.

Относно даренията от В. Н. Б. е посочено, че в РА са отразени получени суми в размер на 1000 лева за 2017 г., 3500 лева за 2018 г. и 4500 лева за 2019 г. В производството по обжалване на РА по административен ред, са изискани и получени доказателства за още парични преводи от Б., като допълнителните суми са съответно 9100 лева за 2016 г., 4500 лева за 2017 г., 5250 лева за 2018 г. и 1000 лева за 2019 г.

Посочено е, че правилно към съпоставката за 2017 г. е отнесена сума от получен заем от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в размер на 4 342,50 лв., преведен на 15.02.2017 г. по банковата сметка на ревизираното лице в „Централна кооперативна банка“ АД.

Относно получени преводи чрез Изипей от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М. е посочено, че видно от предоставената информация от „Изипей“ АД през 2021 г. Д. Д. Г. е получил от Г. И. П. сума в размер на 390,00 лв., от Н. Г. И. в размер на 1 500,00 лв. и от Г. В. М. в размер на 966,35 лв. Тези преводи, възлизащи общо в размер на 2 856,35 лв., правилно са отнесени към съпоставката за 2021 г., с оглед на това, че са увеличили патримониума на Гишанов.

Относно други преводи е посочено, че от получена информация от ФК „Кеш Експрес Сървис“ ООД се установява, че жалбоподателят е получил и още три превода чрез Уестърн Юнион, както следва: 3283,10 лева на 10.09.2016 г. от Д. Д., 195,58 лева на 28.06.2018 г. от Е. Д. Д. и 2000 лева на 06.01.2021 г. от С. Г. И..

С оглед на това в решението, постановено по административен ред е прието, че постъпленията са в общ размер на 17 383,10 лв. за 2016 г., в размер на 14 842,50 лв. за 2017 г., в размер на 13 945,58 лв. за 2018 г., в размер на 10 500,00 лв. за 2019 г. и в размер на 9 856,35 лв. за 2021 г., вместо определените при ревизията постъпления в общ размер на 5 000,00 лв. за 2016 г., в размер на 10 342,50 лв. за 2017 г., в размер на 8 500,00 лв. за 2018 г., в размер на 9 500,00 лв. за 2019 г. и в размер на 7 856.35 лв. за 2021 г. За 2020 г. са приети определените при ревизията постъпления в общ размер на 5 000.00 лв.

По отношение на извършените разходи е прието следното:

Разходите за издръжка и живот в РА са определени правилно на база представената Декларация от 10.10.2022 г., заведена с вх. № 18684/18.10.2022 г., в която Гишанов декларира, че е извършил разходи за издръжка и живот (в т.ч. за храна, напитки, тютюневи изделия, облекло, обувки, жилищно обзавеждане и поддръжка, и др.) в размер на 15 000,00 лв. за 2016 г., в размер на 15 000.00 лв. за 2017 г., в размер на 17 000,00 лв. за 2018 г., в размер на 17 000.00 лв. за 2019 г., в размер на 18 000.00 лв. за 2020 г. и в размер на 18 000.00 лв. за 2021 г. Тези суми са възприети от органите по приходите и са отнесени към съпоставките за съответната година. Директорат на ДОДОП е приел така определените разходи за издръжка и живот.

Комунални разходи по фактури от доставчици са определени на база представената информация от „А1 България“ ЕАД, но при изчислението на общите суми са допуснати грешки. Съобразно представената от „А1 България“ ЕАД справка за датите на заплащане на фактури, издадени от мобилния оператор, Гишанов е извършил комунални разходи в размер на 919.48 лв. за 2018 г., в размер на 2 331,28 лв. за 2019 г., в размер на 3 135,21 лв. за 2020 г. и в размер на 1 116,85 лв. за 2021 г., вместо определените при ревизията разходи в размер на 1 040,79 лв. за 2018 г., в размер на 2 354,18 лв. за 2019 г., в размер на 3 472,20 лв. за 2020 г. и в размер на 1 698,58 лв. за 2021 г.

Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства са определени правилно за 2016 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. на база представената Декларация от 10.10.2022 г., заведена с вх. № 18684/18.10.2022 г. Тези разходи възлизат в размер на 2 000,00 лв. за 2016 г., в размер на 2 000,00 лв. за 2018 г., в размер на 3 000,00 лв. за 2019 г., в размер на 3 000,00 лв. за 2020 г. и в размер на 3 000,00 лв. за 2021 г.

С решението е прието, че сумата на разходите за придобиване и ремонт на превозни средства за 2017 г. е неправилно определена, като към декларираните от жалбоподателя разходи в Декларацията от 10.10.2022 г., заведена с вх. № 18684/18.10.2022 г. в размер на 2 000,00 лв. неоснователно са прибавени и 58,00 лв. по Фактура № 77980/28.04.2017 г., издадена от „ЕВРО СТАРС“ ООД за ремонтни услуги и декларирана в дневника му за продажби. Приети извършени разходи за придобиване и ремонт на превозни средства за 2017 г. в размер на 2 000,00 лв., вместо определените при ревизията в размер на 2 058,00 лв.

Разходи за придобиване на друго движимо имущество са определени въз основа на представените от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД две фактури за покупка на телефонни апарати и данните, декларирани в дневниците за продажби на дружеството и възлизат на 952,99 лв. за 2018 г. и на 243,46 лв. за 2020 г., които суми са възприети като правилно определени от административния орган.

Разходи за платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. са определени правилно за 2017 г. и 2018 г. на база представените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.. клон България. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД документи и информация за заплатени суми за погасяване на стокови и парични кредити и възлизат на 3 142,60 лв. за 2017 г. (паричен кредит № PLUS-14522655/15.02.2017 г.) и 2 514,08 лв. за 2018 г. (стоков кредит № PLUS-14522655/15.02.2017 г.).

С решението е прието, че сумите за разходите за платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. за 2016 г., 2019 г. и 2020 г. са неправилно определени. Приети са извършени разходи за заплатени суми за погасяване на стокови кредити към БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за 2016 г. в размер на 549.90 лв. (стоков кредит № 11463920/30.09.2015 г.), за 2019 г. в размер на 2 194,43 лв. (стоков кредит № CREX-16873689/20.03.2019 г., стоков кредит № **********/27.06.2019 г. и стоков кредит № **********/16.08.2019 г.) и за 2020 г. в размер на 1 475,38 лв. (стоков кредит № CREX-16873689/20.03.2019 г., стоков кредит № **********/27.06.2019 г. и стоков кредит № **********/16.08.2019 г.), вместо определените при ревизията суми за 2016 г. в размер на нула лева. за 2019 г. в размер на 2 697,20 лв. и за 2020 г. в размер на 918,61 лв.

Разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и други публични задължения - при ревизията от Община Левски са получени документи и информация за заплатени от жалбоподателя през ревизираните периоди местни данъци и такси. От нотариус С. Й. Л. - Д. и нотариус Х. М. К. са предоставени доказателства за заплатени суми по декларирани в дневниците им за продажби издадени на жалбоподателя фактури за нотариални услуги. От представената от „Изипей“ АД информация се установява че жалбоподателят е извършвал плащания на такси към ОД на МВР Плевен, Агенция по геодезия, картография и кадастър и адв. К. К..

От данните на информационната система на НАП се установява, че Д. Д. Г. е внесъл на 26.05.2021 г. сума в размер на 1 684.56 лв. и на 22.07.2021 г. сума в размер на 156,00 лв. по сметката за здравно осигуряване.

Същевременно в представената Декларация от 10.10.2022 г., заведена с вх. № 18684/18.10.2022 г., се декларира, че е извършил разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения в размер на 250.00 лв. за всяка от ревизираните години.

Органите по приходите са приели, че извършените от ревизираното лице разходи представляват сбора от декларираните в Декларация от 10.10.2022 г. и установените по документите от Община Левски, Н. С. Й. Л. - Д., Н. Х. М. К. и „Изипей“ АД.

От приложените към преписката документи се установяват следните, заплатени от ревизираното лице разходи за данъци, осигурителни вноски и такси: 345,66 лв. за 2016 г. (местни данъци и такси); 176,52 лв. за 2017 г. (местни данъци и такси); 428,01 лв. за 2018 г. (285,10 лв. местни данъци и такси + 142,91 лв. по 3 бр. фактури, издадени от нотариус Х. М. К.); 244,69 лв. за 2019 г. (местни данъци и такси); 2 174,91 лв. за 2020 г. (1 936,91 лв. местни данъци и такси + 220,00 лв. заплатени такси чрез Изипей + 18,00 лв. по фактура, издадена от нотариус С. Й. Л. - Д.); 2 373,92 лв. за 2021 г. (505,36 лв. местни данъци и такси + 28,00 лв. заплатени такси чрез Изипей + 1 840,56 лв. вноски по сметка в НАП за здравно осигуряване).

Приети като разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски и такси суми в размер на 345,66 лв. за 2016 г., в размер на 250,00 лв. за 2017 г. (по Декларация от 10.10.2022 г., тъй като сумата за местни данъци и такси от 176,52 лв. е по-малка от разходите по декларацията), в размер на 428,01 лв. за 2018 г., в размер на 250,00 лв. за 2019 г. (по Декларация от 10.10.2022 г., тъй като сумата за местни данъци и такси от 244,69 лв. е по-малка от разходите по декларацията), в размер на 2 174,91 лв. за 2020 г. и в размер на 2 373,92 лв. за 2021 г., вместо определените при ревизията разходи в размер на 545,66 лв. за 2016 г., в размер на 426,52 лв. за 2017 г., в размер на 671,01 лв. за 2018 г., в размер на 494,69 лв. за 2019 г., в размер на 732,65 лв. за 2020 г. и в размер на 783,36 лв. за 2021 г.

Здравните и медицински разходи са правилно определени въз основа на представената Декларация от 10.10.2022 г., заведена с вх. № 18684/18.10.2022 г. и възлизат в размер на 3 000,00 лв. за 2016 г., в размер на 3 000,00 лв. за 2017 г., в размер на 5 000,00 лв. за 2018 г., в размер на 6 000,00 лв. за 2019 г., в размер на 6 000,00 лв. за 2020 г. и в размер на 6 000,00 лв. за 2021 г.

Разходите за застраховки, охрана и др. са правилно определени за 2019 г. и 2020 г. на база представените от „ТЕЛЕПОЛ“ ЕООД документи за извършените на Д. Д. Г. услуги по охрана и възлизат на 428,00 лв. за 2019 г. и на 432,00 лв. за 2020 г.

Разходите за застраховки, охрана и др. за 2018 г. и 2021 г. са неправилно определени. Видно от представения от „ТЕЛЕПОЛ“ ЕООД счетоводен регистър Движение на счетоводна сметка 411 „Димчо Дашев Гишанов“, жалбоподателят е извършил плащания в общ размер на 140,83 лв. за 2018 г. и в размер на 399,60 лв. за 2021 г., които са приети като разходи за охрана, вместо определените от ревизията разходи в размер на 170,83 лв. за 2018 г. и размер на 432,00 лв. за 2021 г.

Други разходи - тук органите по приходите са отнесли заплатените такси за извършени от ревизираното лице преводи и поддържане на банкови сметки, като отново са допуснали грешка при изчислението на сумите. От приложените към преписката банкови извлечения се установява, че Д. Д. Г. е направил разходи за банкови такси в размер на 2,00 лв. за 2017 г., в размер на 62,80 лв. за 2020 г. и в размер на 20,81 лв. за 2021 г. Видно от представените платежни документи за извършени преводи за погасяване на стокови кредити, заплащане на такси и др., същият е заплатил такси в размер на 24,50 лв. за 2017 г., в размер на 18,88 лв. за 2018 г., в размер на 14,32 лв. за 2019 г. и в размер на 8,40 лв. за 2020 г.

Приети са суми като други разходи в размер на 26,50 лв. за 2017 г., в размер на 18.88 лв. за 2018 г., в размер на 14,32 лв. за 2019 г., в размер на 71,20 лв. за 2020 г. и в размер на 20,81 лв. за 2021 г., вместо определените при ревизията разходи в размер на 2,00 лв. за 2017 г., в размер на нула лева за 2018 г., в размер на нула лева за 2019 г., в размер на 54,50 лв. за 2020 г. и в размер на 18,47 лв. за 2021 г.

Разходи за извършени преводи чрез У. Ю. - от получен отговор от ФК „Кеш Експрес Сървис“ ООД с вх. № 1630/29.09.2023 г., се установява, че Д. Д. Г. през ревизираните периоди е извършил преводи чрез Уестърн Юнион: - 1564,66 лева на 06.08.2018 г., 936,84 лева на 02.12.2019 г., 316,84 лева на 25.04.2020 г., и тези суми следва да се отнесат към разходите на съпоставките за съответната година на извършване на превода. Предвид това, са приети разходи за извършени преводи в размер на 1 564,66 лв. за 2018 г., в размер на 936,84 лв. за 2019 г. и в размер на 316,84 лв. за 2020 г.

С оглед на гореизложеното, са приети за целите на съпоставките разходи в общ размер на 20 895,56 лв. за 2016 г., в размер на 23 419,10 лв. за 2017 г., в размер на 30 538,93 лв. за 2018 г., в размер на 32 154,87 лв. за 2019 г., в размер на 34 849,00 лв. за 2020 г. и в размер на 30 911,18 лв. за 2021 г., вместо определените при ревизията разходи в общ размер на 20 545,66 лв. за 2016 г., в размер на 23 629,92 лв. за 2017 г., в размер на 29 349,70 лв. за 2018 г., в размер на 31 974,07 лв. за 2019 г., в размер на 32 853,42 лв. за 2020 г. и в размер на 29 932,41 лв. за 2021 г.

Вследствие на така възприетите постъпления и разходи резултатите от съпоставките се определят като превишение на разходите над постъпленията с 18 512,46 лв. за 2016 г., с 8 592,10 лв. за 2017 г., със 17 593,35 лв. за 2018 г., с 27 654,87 лв. за 2019 г. и с 19 034,02 за 2021 г., вместо определените с РА превишения с 30 545,66 лв. за 2016 г., с 13 302,92 лв. за 2017 г., с 21 849,70 лв. за 2018 г., с 28 474,07 лв. за 2019 г. и с 20 059,97 за 2021 г. За 2020 г. превишението на разходите над постъпленията, което се установява е 27 856,07 лв., но с оглед ограничаващата разпоредба на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, се приема превишението за 2020 г., което е установено при ревизията в размер на 25 858,41 лв.

Относно допълнителната данъчна основа за 2021 г., формирана от получени преводи от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М. е прието следното:

В хода на ревизията от Гишанов, с връчено Искане № Р-04001522004338-040-002/31.01.2023 г., са изискани доказателства за основанието на паричните преводи, получени чрез „Изипей“ АД от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М., възлизащи общо в размер на 2 856,35 лв. В получения Отговор вх. № 4129/27.02.2023 г. не се дават никакви обяснения относно тези получени преводи, вкл. какво е основанието за получаването им.

С искане № Р-04001522004338-040-004/01.03.2023 г. отново са изискани доказателства за основанието, на което са получени парични преводи от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М.. В определения в искането срок, не са представени никакви документи и обяснения.

В хода на извършените насрещни проверки на Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М., тези лица също не са представили обяснения и доказателства за основанието за извършване на преводите.

С оглед на това, органите по приходите са приели, че получените през 2021 г. преводи от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М., общо в размер на 2 856,35 лв., представляват облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и правилно са ги включили при определянето на годишната данъчна основа.

Предвид това, са приети годишни данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 18 512,46 лв. за 2016 г., в размер на 8 592,10 лв. за 2017 г., в размер на 17 593,35 лв. за 2018 г., в размер на 27 654.87 лв. за 2019 г. и в размер на 21 890,37 за 2021 г., вместо определение с РА годишни данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 30 545,66 лв. за 2016 г., в размер на 13 302,92 лв. за 2017 г., в размер на 21 849,70 лв. за 2018 г., в размер на 28 474,07 лв. за 2019 г. и в размер на 22 916,32 за 2021 г. За 2020 г. годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е в размер на установената при ревизията 25 858,41 лв.

Предвид изложеното, РА е отменен относно определените допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 203,32 лв. и лихви в размер на 767,60 лв., за 2017 г. в размер на 471,08 лв. и лихви в размер на 252,54 лв., за 2018 г. в размер на 425,63 лв. и лихви в размер на 185,10 лв., за 2019 г. в размер на 81,91 лв. и лихви в размер на 27,28 лв. и за 2021 г. в размер на 102,59 лв. и лихви в размер на 13,30 лв.

В останалата част, РА е потвърден като законосъобразен - относно определените допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 851,25 лв. и лихви в размер на 1 179,61 лв., за 2017 г. в размер на 859,21 лв. и лихви в размер на 460,60 лв., за 2018 г. в размер на 1 759,34 лв. и лихви в размер на 764,75 лв., за 2019 г. в размер на 2 765,49 лв. и лихви в размер на 920,92 лв., за 2020 г. в размер на 2 585,84 лв. и лихви в размер на 597,47 лв. и за 2021 г. в размер на 2 189,04 лв. и лихви в размер на 283,82 лв.

Съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като е поставил на вещото лице задача след като се запознае с материалите по делото, да даде отговор на следните въпроси:

1.Какви са дължимите законни лихви върху съответните изчисления по ревизионния акт?

2.Какъв е бил размерът на паричните потоци, съответно задълженията, като се отчетат единствено сумите, за които има безспорни доказателства по ревизионното производство /безспорни доказателства са тези, за които директора на ОДОП – Велико Търново е потвърдил ревизионния акт/?

3.Правилни ли са математическите изчисления на задълженията и лихвите по тези задължения за целия ревизиран период - 01.01.2016 г. – 31.12.2021 г.

4.Считат ли се паричните потоци на сумите, които са дарени от близки и роднини?

5.Вещото лице да определи основата за облагане с данък за всяка от ревизираните години от ревизионния период.

По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице В. А. В., в което е дадено становище, че за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., с оглед направените изчисления на ВЛ, годишната данъчна основа съвпада с определената с РА, в частта която е потвърден, а за 2016г. не е установено превишение, като ВЛ е направило своите изчисления на база налични парични средства в началото на годината в размер на 25 000 лева /както е декларирал Гишанов в хода на ревизията/, а не в размер на 5000 лева, както е възприел данъчният орган, за 2021г. е установено превишение в по- малък размер от възприетия от приходния орган, като изчисленията на ВЛ за дължим данък и лихва съвпадат с тези на данъчния орган за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., като е налице разлика, с оглед определените от данъчния орган изчисления единствено за 2016г. и 2021г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган, като в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил съставен РД, който е връчен на жалбоподателят и в законоустановения срок е бил издаден РА.

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол, доколкото постановеното при обжалването по административен ред решение на директор на Дирекция "ОДОП" е получено на 11.10.2023 г. /л.24/, а жалбата е подадена 20.10.2023 г., видно от пощенското клеймо на запазения пощенски плик на л.12.

Ревизионния акт, в частта му, която се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение № 84/06.10.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-гр. Велико Търново. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Ревизионен акт (РА) № Р-04001522004338-091-001/13.07.2023 г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при постановяването му е спазена процедурата по Глава ХV от ДОПК.

В съдебното производство по обжалване на РА в потвърдената му част се правят оплаквания, аналогични с тези при обжалването по административен ред. По така наведените твърдения съдът съобразява следното:

В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог - в този смисъл е Решение № 6172 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13007/2010 г.

В случая е доказано от органите по приходите, че е налице основание за облагане по аналог – Гишанов е получавал парични преводи и не е подавал ГДД. Приобщени са доказателства за получените от Гишанов парични преводи, като получаването на същите, и то в болшинството си от лица, с които няма родствена връзка, и без посочено и доказано основание, означава, че е реализирал доходи по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. С оглед на горното РА е мотивиран.

Настоящият съд приема за доказана описаната в РА и цитирана по-горе фактическа обстановка, като отбелязва, че в хода както на административното, така и входа на съдебното производство Гишанов не е навел дори твърдения, още по-малко е представил доказателства, които да я опровергаят.

Твърдението, че ревизионното производство е опорочено поради факта, че представените доказателства не са приети за такива, тъй като са били частни документи, е неоснователно. Възприети са дори по-голямата част от твърденията на Гишанов, изразени в подадените от него декларации. Изпратените от племенника му - В. Н. Б. пари под формата на дарения, са признати като доход, получен през съответните години, при това в хода на обжалването по административен ред са събрани допълнителни доказателства, че същите суми са в по-голям размер от посочения в РА, което е съобразено при частичната отмяна на РА. Тяхното изпращане от Б. и получаване от Гишанов не е оспорено поради липса на деклариране в годишни декларации пред НАП от племенника му, и не му е вменена вина за произход на средства придобити и разпоредени от трети по проверката лица. Същите суми не са приети за облагаеми доходи, а напротив – същите са приети като необлагаеми доходи, и намаляват размера на превишението на разходите над приходите, която разлика е приета за доход от друг източник по смисъла на чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ, и върху която сума е начислен данък.

Твърдението, че са допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, състоящи се в несъобразяване с принципите на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, и липса на мотиви, са неоснователни. Видно от събраните доказателства и решението на директора на ДОДОП, органите по приходите и директорът на ДОДОП са проявили процесуална активност, като са издирвали и приобщили доказателства, включително такива, които не са посочени от Гишанов. Изискани са справки за изпратени и получени суми от други оператори, извършващи парични преводи, като получените средства от близките на Гишанов са отнесени към необлагаемите му доходи. Поради това следва да се приеме, че дори да е имало непълноти в РД, същите са отстранени в РА и последвалото решение на директора на ДОДОП. Подаването на възражение срещу РД и обжалването на РА по административен ред са именно с цел да се изясни фактическата обстановка и да се издаде и ако е необходимо да се измени РА, така че да бъде законосъобразен. В случая това е направено. Ревизиращите са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

По отношение на събирането на информация от трети лица по телефона, това е направено по отношение на дъщерите на Гишанов, като самият той им е предоставил телефони за връзка, и получената информация е станала основа за признаването на изпратени средства от дъщерите му в размер на 5000 лева годишно за всяка година, които не са обложени с данък. Информация по телефона е получена и от още едно лице, което потвърждава изпращането на Гишанов на парична сума, за което е налице писмено доказателство. С оглед на тези факти не може да се приеме, че събирането на доказателства по телефона се е оказало във вреда на жалбоподателя.

Неоснователни се твърденията, че органите на приходната администрация без основание са счели, че не са налице доказателства за дарения на парични суми, с аргументи, че представените доказателства представляват частни документи без достоверна дата, че заемодателите не са декларирали сумите, както и че не са налице данни, дали след дарението обичайният жизнен статус на лицата не е накърнен. Както е посочено по-горе, дарените от дъщерите на Гишанов средства в размер на 30000 лева за целия период, а също и върнатия заем от племенника Б. в общ размер на 28850 лева /първоначално отразени в РА 9000 лева и допълнително приети за доказани по време на обжалването по административен ред 19850 лева/ са отразени в РА в потвърдената му част, като върху тези суми не са начислявани данъци, с оглед на което твърденията в жалбата за непризнаване на тези дарения поради непризнаването на частни документи са неоснователни.

Не са основателни и твърденията, че същите суми не са признати поради недекларирането им в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от страна на физическите лица, дарили сумите. Въпреки липсата на такива декларации, и въпреки липсата на доказателства за ненакърняването на обичайния жизнен статус на заемодателите сумите са признати. Дарените парични средства са намерили отражение в приходната част на паричните потоци за съответните ревизирани години според датите на предоставянето им, както и при изчисляване на наличните парични средства в края/началото на съответните години. Същите не са намерили място при определяне на началното салдо към 01.01.2016 г., доколкото преди тази дата не са декларирани получени средства.

Като облагаем доход са приети сумите, изпратени от други лица, за които Гишанов не е посочил /въпреки че му е поискано/ основанието за получаването им, нито е посочил, че има родствена връзка с тези лица, и които лица също не са посочили на какво основание са му изпратили паричните средства.

Влошено здравословно състояние на Гишанов, за което са приложени доказателства, вкл. и Експертно решение №92627 от 175/12.09.2023г. от УМБАЛ „Г. Странски“ ЕАД, Плевен не може да се приеме, че изключително го затруднява да участва активно в ревизията и да се защитава целесъобразно, доколкото същият има процесуален представител - адвокат, надлежно упълномощен, който може да извършва всички процесуални действия, насочени към изясняване на обстоятелствата. Освен това същият, с оглед юридическо си образование, може да защити по-добре интересите на Гишанов от лице без такова образование.

Твърдението, че ревизията продължава след сроковете за ревизия в ДОПК, е неоснователно. Видно от приложените заповеди за възлагане на ревизия, същата е извършена в посочените от тях срокове. Спирането на ревизията не възпрепятства предприемането на действия по налагане на възбрани и запори на имуществото на ревизираното лице. Извършването на ревизия не представлява показна репресия спрямо физическо лице, напротив с извършването на ревизията се цели проверка спазването на данъчното законодателство.

Вярно е, че първоначална проверка е извършена от НАП Ловеч, както се сочи и в решението на директора на ДОДОП, но ревизията е възложена от В. Н. – началник сектор в ТД на НАП Велико Търново, на индивидуализирани органи по приходите, и дали същите са с работни места в седалището на ТД на НАП Велико Търново, или са с ИРМ в Ловеч или Плевен, или другаде на територията на ТД на НАП Велико Търново, това не се отразява на законосъобразността на РА, нито възможностите на Гишанов да защити правата си.

По искане на жалбоподателя в съдебното производство беше изслушана съдебно- счетоводна експертиза /ССЕ/ /л.л.890-926/, като се установява от заключението на ВЛ по изслушаната ССЕ, че за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., както размерът на годишната данъчна основа, така и определения размер на данъка и лихва съвпада с определения от приходната администрация, като в тази част заключението на ВЛ съдът кредитира с доверие като обективно, професионално, съответно на събраните по делото писмени доказателства, обосновано и изготвено след извършената подробна проверка на приобщените по делото доказателства.

По отношение на заключението на ВЛ, в частта за 2016г. и 2021г., съдът не го кредитира, тъй като при изчисляването на годишната данъчна основа за 2016г. ВЛ е възприело начално салдо в размер на 25 000 лева, така както е декларирал жалбоподателя в хода на ревизионното производство, но същият не е представил каквито и да било доказателства за наличие на такива средства, правно основание за придобиването им, нито пък същите са декларирани пред данъчните органи, поради което, според съда правилно приходния орган е възприел началното салдо за 2016г. в размер на 5 000 лева, а не декларираното от Гишанов, доколкото не са представени доказателства за наличието на такива средства, поради което съдът възприема като правилни изчисленията на приходния орган за 2016г. за годишна данъчна основа, както и изчисленията за дължим данък и лихва.

По отношение изчисляването на годишната данъчна основа за 2021г., ВЛ я е изчислило в размер на 19034,02 лева, но не е включило стойността на получените през 2021 г. преводи от Г. И. П., Н. Г. И. и Г. В. М., общо в размер на 2 856,35 лв., които представляват облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като след тяхното сумиране се получава годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021г. в размер на 21890,37 лева и тази стойност е определил приходния орган, поради което съдът кредитира именно тази стойност на годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, а именно 21890,37 лева, доколкото жалбоподателя не е ангажирал доказателства които да я оборят.

В производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство с определението по насрочване на делото.

Процесната ревизия е извършена по особените правила на чл. 122 - 124 от ДОПК при наличие на предпоставките за това, и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на приходната администрацията, което не е сторено в ревизионното производство, не е сторено и в настоящото съдебно производство.

С оглед на изложеното, РА в обжалваната му част е постановен от компетентни органи, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствени правила и материалния закон, и жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед своевременно направените искания и от двете страни за присъждане на разноски, съдът следва да присъди такива на НАП, а разноски на жалбоподателя не следва да се присъдят, с оглед изхода на делото.

От процесуалният представител на НАП се претендират 1859,56 лева за юрк. възнаграждение, съгласно представен списък на разноските на л.932, като процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на претендираното юрк. възнаграждение.

Съдът намира, доколкото с РА в потвърдената му част са установени задължения в общ размер на 16217,34 лева, на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 161 от ДОПК следва да се присъди на НАП сумата 1859,56 лева, така както е претендирано, като направеното възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото юрк. възнаграждение е определено в минималния размер.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, осми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Д. Г. с [ЕГН] срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04001522004338-091-001/13.07.2023 г., издаден от В. А. Н. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и П. Ц. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта потвърдена по административен ред с Решение №84 от 06.10.2023 г. Директор на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, относно определените допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 851,25 лв. и лихви в размер на 1 179,61 лв., за 2017 г. в размер на 859,21 лв. и лихви в размер на 460,60 лв., за 2018 г. в размер на 1 759,34 лв. и лихви в размер на 764,75 лв., за 2019 г. в размер на 2 765,49 лв. и лихви в размер на 920,92 лв., за 2020 г. в размер на 2 585,84 лв. и лихви в размер на 597,47 лв. и за 2021 г. в размер на 2 189,04 лв. и лихви в размер на 283,82 лв.

ОСЪЖДА Д. Д. Г. с [ЕГН], с адрес гр. Левски, обл. Плевен, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите сумата 1859,56 лв. /хиляда осемстотин петдесет и девет лева и 56 стотинки/ разноски за настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд- Плевен.

Преписи от решението да се изпратят на страните.