Р Е Ш Е Н И Е
№………….09.06.2021 г. гр. Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски районен съд, X
– ти състав, на двадесет и шести май в две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
Районен съдия: Пламен
Деянов
Секретар: Гергана Милушева
като разгледа докладваното
от съдията
а. н. д. № 960 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Д.А.,
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №277а-074/18.06.2020 год.,
издадено от Директор на ОД МВР Кюстендил, с което за нарушение по чл. 209а, ал.4 пр.2
във вр. с ал. 1, във вр. с чл.63 , ал.1 от ЗЗдр. на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер 300. 00 лв.
Във въззивната жалба се
твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като не били взети предвид реалните причини поради които жалбоподателят е
бил на посоченото място и без поставена защитна маска, не било отчетено, че
впоследствие отпаднала необходимостта от носенето на предпазни средства на
открито и били налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на издаденото
НП.
В съдебно заседание
въззивникът не се явява а се представлява от адвокат И..
Въззиваемата страна на свой
ред изпраща представител в открито съдебно заседание – юрисконсулт Б. и взема
становище по съществото на подадената въззивна жалба, като се моли за потвърждаване на издаденото
НП.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 24.04.2020 г. около
21.00 ч. жалбоподателят Н.Д.А. *** на открито и свободно обществено място
(достъпно), без поставена защитна маска за
лице или друго средство прикриващо носът или устата с което не е изпълнил
противоепидемичната мярка въведена на територията на Република България за
времето от 12.04.20 година до 26.04.20 година включително, – на Заповед № РД
-01-197/20 г. изменена със Заповед № РД -01-124/20 г. и двете на министъра на
здвавеопазванетос което виновно нарушил разпоредбата на чл. 209а , ал.4 пр.2
във вр с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 от Закона за здравето.
За това му нарушение свидетелите по делото М.И.Я. и М. Л. В. *** респективно
РУ-МВР, съставили АУАН бланков № 316765 в който вписали гореопосочената
фактическа обстановка. Впоследствие така установеното директора на ОД МВР гр.
Кюстендил издал и обжалваното НП.По време извършване на проверката на улицата
не е нямало други граждани, върху които неспазването на заповедта на министъра
на здравеопазването би изиграло неблагоприятно въздействие.
При така направеното
описание на нарушението в АУАН, наказващият орган приел за установено, че
въззивникът е нарушил чл. 209а, ал.4 пр.2
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗЗдр. и наложил предвиденото наказание глоба в минималния
установен размер 300. 00 лв.
Визираната фактическа
обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като
безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечиви
и взаимно допълващи се показания на свидетелите, така и от приобщените по
преписката писмени доказателствадокументи – НП, АУАН, докладна записка,
заповеди и др.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
НП е издадено от
компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на основание чл. 209"а", ал. 4 пр.2,
във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ. АУАН също е съставен от компетентно лице - Директор
на ОД МВР Кюстендил.
АУАН и съставеното въз
основа на същия НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН и не страдат от съществени
нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010
г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.,
доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, като ал. 4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването
да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на
главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.
Със заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020
г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., в която е създадена нова
т. 9, съгласно която за всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места / в т. ч. транспортни средства на обществен превоз, търговски
обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и
др. / са длъжни да имат поставени защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата / в т. ч.
кърта, шал и др. /..., отм. със заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на Република
България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение
от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение
и препоръки на Националния оперативен щаб.
Безспорно се установява, а и не се
оспорва от жалбоподателя, че на На 24.04.2020 г. около 21.00 ч. жалбоподателят Н.Д.А.
*** на открито и свободно обществено място (достъпно) покриващо носът или устата с което не е
изпълнил противоепидемичната мярка въведена на територията на Република
България за времето от 12.04.20 година до 26.04.20 година включително към който
момент са били в сила Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
/. Безспорно жалбоподателят се е намирал на открито обществено място и е бил
без маска или друго предпазно средство, покриващо носа или устата му. Но следва
добре да се знае, че АНО преди да вземе решението да накаже виновно лице е
следвало да изпълни и задължението му да прецени не само доказателствата
потвърждаващи обвинителната теза но и тези които я разколебават или които биха
били по-блогоприятни за дееца. Анализа на доказателствата събрани в хода на
съдебното следствие сочи , че със заповед № РД-01-247 от 01.05.2020 г. МЗ е
изменил първоначалната заповед като е заличил думите "или на
открити", "паркове" и "улици, автобусни спирки".
Оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на акта, в конкретния случай
- на заповедта на МЗ, които са насочени към едностранно прекратяване на вече
разпоредени права и задължения.
Тези волеизявления имат за
резултат прекратяване действието на първоначалния акт, като съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН: „Ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. " Това неминуемо
налага по- внимателна преценка на цялата фактическа обстановка. При това
очевиден е и факта, че от деянието на нарушителя не са настъпили вредни
последици защото поведението му е било изолрано и не е станало достояние на
множество лица. Същото не е могло да послужи за негативен пример за подражание
от мнозинството и така не е могло да увреди обществените интереси.
Аналогичното становище е
застъпено и в Тълкувателно решение № 20 от 17. V. 1985 г. по н. д. № 14/85 г.
на Общо събрание на наказателните колегии на Върховният съд на Република
България.
Тъй като към настоящия
момент обжалваното наказателно постановление не е влязло в сила, а заповедта
въз основа на която е издадено обжалваното наказателно постановление, вече не
съществува в правния мир в посочения смисъл, то следва наказателно постановление
№ 436а-400/19.10.2020 г., издадено от Директор на ОД на МВР гр.Кюстендил, да
бъде отменено като неоснователно и незаконосъобразно.
На следващо място и за
пълнота на изложението съдът следва да посочи, че дори и да нямаше основания за
приложение на по-благоприятен материален закон, то налице са основанията за
прилагане на чл. 28 ЗАНН, доколкото по делото няма данни
жалбоподателят с пребиваването си на улицата при това сам да е застрашил по какъвто
и да е начин трети лица (тъй като такива на същата към онзи момент не е имало),
отсъстват данни и да е бил системен нарушител на противоепидемичните
изисквания. Деянието му по нищо не се отличава от останалите нарушения.
Единствено за съото се доказва формалното извършване което със своята явна
незначителност е следвало да формира друга правно валидна воля при АНО различна
от тази на всяка цена да бъде наказан. Затова и полицейските служители е
следвало да предупредят лицето да не нарушава противоепидемичните мерки, и едва
при следващо констатиране на същото лице да се предприемат действия по ниговото
строго административно санкциониране.
В същото време не е за
пренебрегване и порочната практика наложена,чрез приемането на прибързани
подзаконови мерки, какъвто характер имат и горецитираните заповеди. Част от
правните норми кото се налагат чрез заповедите на министъра на здравеопазването
са в явна колизия със разпоредбите на Закона за ограничаване носенето на
облекло, прикриващо или скриващо лицето./ЗОНПСЛ/. Именно в този нормативен акт
е посочена легална дефиниция на понятието „Публично място“. Такава легална
дефиниция в Закона за здравето няма. Липсва легално определение на това понятие
и в поредицата от заповеди издедени от министъра на здравеопазването, което
само по себе си налага неяснота във волеизявлението на създателя на правната
норма засягаща, покриване на устните и носът с каквото и да е предпазно
средство. Липсата на препращаща норма къмто ЗОНОПСЛ и недифиниране в ЗЗдр на
понятието „Публично място“ ограничава във висока степен правото на защита на
виновното лице. При така създаденото обвинение не става ясно защо улицата в гр.
Кюстендил е „Публично място“, която неяснота защо това е така от своя страна
също представлява съществено процесуално нарушение налагащо отмяната на
атакуваният акт. На фона на всичко това твърде абстрактно остава
волеизявлението на юрисконсулта на ОД-МВР гр. Кюстендил, че със Закона за
здравето са въведени нарушените правни норми, след като и в атакуваното НП
недвусмислено е посочено, че са нарушени конкретни заповеди на Здравния
министър във връзка със ЗЗдр.
Крайният извод, който се
налага за съдът е за незаконосъобразност на процесното НП, поради
постановяването му в нарушение на закона.
Според разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в производството по обжалване на
наказателни постановления принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. Такова е направено от юрисконсулта на ОД-МВР но
както бе отбелязано при липсата на
правно основание да се иска потвърждаване на обжалванато НП, поради което и
съдът ще отхвърли дъщото като необосновано.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №277а-674/18.06.2020 год. издадено от Директор на ОД МВР
Кюстендил, с което за нарушение по чл. 209а,ал.4 пр.2
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63 ал.1 на ЗЗдр. на Н.Д.А., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер 300. 00 лв.
ОТХВЪРЛЯ КАТО: необосновано
и недоказано искането на ОД-МВР гр. Кюстендил за заплащане юрисконсултско
възнаграждение за участието му в делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил на основанията, по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: