№ 231
гр. Велико
Търново,
11.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично
заседание на девети
май две хиляди и
осемнадесета
година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
Д. С., като разгледа докладваното от
съдията И.
Янева адм.дело N 424 по описа на Административен съд Велико Търново за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от
АПК.
Образувано е по жалба на М.М.С. ***
против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите по подадено искане за отмяна на Заповед № ЗЦУ-233 / 01.03.2016г. В
жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на мълчаливия отказ с оглед
обявяването на противоконституционноста на правната норма на чието основание е
отстранен от длъжност държавния служител. Моли
се за отмяна на оспореният акт, връщане на преписката на ответника и определяне
на срок за произнасяне по нея.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава.
Предмет
на настоящото съдебно производство е мълчалив отказ на Изпълнителния директор
на Националната агенция по приходите по подадено искане за отмяна на Заповед
№ ЗЦУ-233 /
01.03.2016г.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
М.М.С. е държавен служител, заемащ
длъжността „заместник директор на дирекция“ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
– Велико Търново, преназначен на длъжността със Заповед № 559/04.09.2015г. от
Изпълнителния директор на НАП. Със Заповед №
ЗЦУ-233 / 01.03.2016г. на същия орган, държавния служител временно е
отстранен от служба поради образувано срещу него наказателно производство в
качеството му на длъжностно лице, на основание чл.100, ал.3 от Закона за
държавния служител. С Решение № 5 / 12.05.2016г. по конституционно дело
2/2016г., обнародвано в Държавен вестник брой 38 от 20.05.2016г.
Конституционния съд обявява разпоредбата на чл.100, ал.3 от ЗДСл за
противоречаща на Конституцията на РБ. На 25.05.2016г. М.С. отправя писмено
заявление до Изпълнителния директор на НАП, в което посочва наличието на
решение на Конституционния съд, липсата на законово основание за отстраняването
му, заявява готовността си да изпълнява задълженията си като заместник-директор
на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново и моли да му бъдат
осигурени необходимите условия за изпълнение на служебните му задължения. При явяването му в ТД на НАП Велико Търново
на 25 и 26.05.2016г. лицето не е допуснато до работа. По искането за отмяна на
заповедта липсва произнасяне от органа по назначаването.
В
хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.
Страните не спорят по фактите, като правния спор е свързан с дължимото от
органа по назначението действие при обявяването на противоконституционност на
правната норма, въз основа на която е отстранен от длъжност държавния служител.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно с обявяването за противоречаща на Конституцията на
разпоредбата на чл.100, ал.2 от Закона за държавния служител тази разпоредба
престава да съществува в правния мир. Издадените при действието й индивидуални
административни актове след обнародване на решението на Конституционния съд се
явяват издадени на несъществуващо правно основание, поради което и за издателя
на административния акт възниква задължение да го съобрази със съществуващата
към момента правна уредба. Настоящият състав намира, че независимо от влизането
в сила през м.03.2015г. на заповедта за временно отстраняване, след влизане в
сила на решението на Конституционния съд за обявяване на
противоконституционност на чл.100, ал.2 от ЗДСл, за органа по назначаването
възниква задължение да преразгледа заповедта за временно отстраняване, като при
наличие на друго основание за отстраняване на държавния служител същата да бъде
изменена с посочване на това основание, а при липсата на основание за
отстраняване държавния служител да бъде възстановен на работа – отпаднало е
правното основание за отстраняването му. Бездействието на органа при нарочно
отправено до него искане за преразглеждане на въпроса правилно е определено от
жалбоподателя като мълчалив отказ. Съдът намира, че органа по назначението
дължи изрично произнасяне по направеното искане при съобразяване с действащата
към момента правна уредба. С оглед изложеното, мълчаливият отказ на
Изпълнителният директор на НАП следва да бъде отменен, като преписката му бъде
върната за произнасяне по същество по направеното искане в едномесечен срок от
получаване на препис от решението.
Предвид
изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
сторените по делото разноски съобразно представен списък с разноските и
доказателства за действителното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Изпълнителния директор
на Националната агенция по приходите по подадено искане от М.М.С. за отмяна на
Заповед № ЗЦУ-233 / 01.03.2016г.
ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Националната агенция
по приходите за произнасяне в едномесечен срок по искането за отмяна на Заповед № ЗЦУ-233 / 01.03.2016г.
ОСЪЖДА Националната
агенция по приходите, гр.София да заплати на М.М.С. *** сумата от 510лв.
/петстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: