Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 17279 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Ищецът С.С.Д. е предявил срещу ответника „Д.1991“ ООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на възникнали пукнатини и пропадания в плочите на сутерена и първия етаж на жилищна сграда, собственост на ищеца и находяща се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, и и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 271.20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 28.12.2018 г. Претендира и разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Ищецът излага твърдения, че е собственик на дворно място с площ от 315 кв.м., представляващо УПИ ХVI – 187, идентичен с УПИ XIV – 187, в кв. 238, по плана на гр. София, ж.к. „Лозенец“, ведно с построените в него жилищни сгради. Сочи, че през 2016 г. от ответното дружество била инициирана процедура по издаване на разрешение за строеж на сграда „Градски хотел“ в УПИ XIII – 186, в кв. 238, по плана на гр. София, ж.к. „Лозенец“ – съседен на горепосочения, собствен на ищеца, недвижим имот. Твърди, че в началото на месец август 2018 г. по жилищната му сграда на три етажа, находяща се в горепосоченото дворно място, започнали да се появяват пукнатини по пода и стените, за което своевременно сигнализирал Столична община, район „Лозенец“. В тази връзка било изготвено конструктивно становище от инж. Н.С., с което било констатирано, че поради недобро или липсващо укрепване на изкопа и основите на сградата на възложителя от страна на строителя на съседния строеж е допуснато пропадане на основите и последвалите пукнатини. Сочи, че причинените му имуществени вреди са настъпили във връзка с осъществяваните строително-монтажни работи от лица, наети от ответното дружество, които не са положили достатъчно грижи за укрепването на изкопа, намиращ се на регулационната граница с неговия имот, в резултат на което по имота му се появили пукнатини и пропадания. С оглед на гореизложеното поддържа, че ответникът „Д.1991“ ООД дължал процесната главница, както и лихва за забава.

 В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „Д.1991“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда доводи, че не са налице данни за противоправни действия или бездействия на наети от него лица.  Ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

 Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е собственик на дворно място с площ от 315 кв.м., представляващо УПИ ХVI – 187, идентичен с УПИ XIV – 187, в кв. 238, по плана на гр. София, ж.к. „Лозенец“, ведно с построените в него жилищни сгради, както и че от ответното дружество във връзка с полученото разрешение за строеж е изградена сграда „Градски хотел“ в УПИ XIII – 186, в кв. 238, по плана на гр. София, ж.к. „Лозенец“.

От заключението на вещите лица инж. З.П. и инж. А.А. по изслушаната и приета комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза (КСТОЕ), което настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и  кредитира с доверие, се установява, че при извършения оглед на място вещите лица са констатирали в жилищната сграда на ул. „********пукнатини, подробно описани като разположение в заключението. Вещите лица сочат, че не е възможно да се отговори от кога датират пукнатините, като в сградата са констатирали следи от стари наводнения в мокрите помещения, както и проблеми с отводняването, видно от пълния канал с вода в гараж №2 и мокрите стени на канала в гараж №1 и в баните, което е предпоставка за слягания на основите и образуване на пукнатини. Типът и характерът на пукнатините предполагат и други причини за въздействие върху сградата, в това число слягания на основите вследствие периодични наводнявания при поройни дъждове назад във времето, земетресения и други, свързани с експлоатацията и изпълнението на сградата. Видно от снимковия материал пукнатините са установени само вътре в сградата, като такива няма по калканната стена, до която от вътрешната й страна се установяват пукнатини в приземния етаж, поради което не може да се направи категоричен извод за причинно следствената връзка между направения изкоп и щетите. Установява се и, че допълнително укрепване на изкопа е извършвано, след началото на изкопните работи, които са извършени съобразно издаденото разрешение за строеж и Заповед №РЛЦ18-РА-043/03.07.2018 г. Вещите лица са установили и различия на изпълненото на място и отразеното в проектната документация от 1968 г. за собствения на ищеца недвижим имот, което също е предпоставка за допълнителни конструктивни намеси по сградата в периода между 1968 г. и 2017 г. Доколкото горепосочените щети са само по мазилки и настилки, които не са конструктивни елементи на сградата и са само вътре в сградата, без пукнатини по калкана и останалите фасадни стени, становището на вещите лица е, че не се налага конструктивно укрепване при положение, че не се правят бъдещи намеси в конструкцията на сградата и не се променят натоварванията, като за отстраняване на горепосочените щети е необходима сумата от 231.13 лв. с ДДС, определена по средни пазарни цени към 2018 г. При огледа вещите лица са установили и, че сградата има проблем с отводняването от дъждовни води, следи от стари течове по водосточните тръби и канализационната инсталация на сградата, което води до преовлажняване на почвата под основите, което може да е причина за слягане на сградата, но поради липсата на технически паспорт на сградата и конструктивно обследване, не може категорично да се твърди, че е налице слягане на основите. Вътре в сградата са извършвани през 2018 г. къртения и демонтажни СМР на настилки, зидарии, каси с врати, камина, мазилки и облицовки, при изпълнението на които също може да бъдат създадени вибрации, които да доведат до пукнатини в мазилки и настилки. При огледа вещите лица не са установили мероприятия по отводняване на прилежащия терен около сградата, както и възможност дъждовните води да се оттичат към улицата.

В проведеното на 03.06.2021 г. открито съдебно заседание вещите лица инж. З.П. и инж. А.А. са уточнили, че строежът, извършен от ответното дружество е осъществен в съответствие с издадените разрешения, както и укрепването на строежа и изкопа, като е  извършено и допълнително укрепване на строежа, което е направено правилно от техническа гледна точка. Сочат, че строежът не създава опасност за сградата на ищеца, а на практика я „подпира“ допълнително.

Горепосоченото заключение на КСТОЕ напълно кореспондира и със заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р инж. В.К..

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Д.С.Ц.(осъществявал дейност по строителен надзор на извършвания от ответното дружество строеж), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че свидетелят от м.юли 2018 г. многократно е посещавал обекта, на който от ответното дружество са извършвани СМР, като укрепването на строежа било извършено на два етапа. Първо било направено пробно разкриване на един ъгъл от основите на съществуващата сграда, което показало, че основите са плитки и се наложило допълнително да се укрепи съществуващата сграда на №19, за да не се получат увреди в нея. Свидетелства, че след като това било извършено не се появили пукнатини по фасадата на къщата на № 19. Сочи, че сградата на № 19 е гледал отвън многократно, вътре - един път през един отвор при покрива й, през зимата на 2019 г., когато се притеснявал, че през този отвор ще влизат сняг и дъжд и самата сграда ще се наводни. Втори път подробно разгледал сградата отвътре, преди около 5-6 месеца, като при огледа на сградата забелязал неща, които са недопустими – имало езера в сградата, направени незаконно канали за автомобили, които били изкопани под нивото на основите на тази стара сграда и били пълни с вода. Каналите били със стандартни размери – широчина около 80 см. и може би 1,20 м. дължина и били пълни с вода. Сочи, че основите на сградата на № 19 не са недостатъчно дълбоки, стъпаловидни. Свидетелства, че на № 19 имало две сгради, като едната сграда била в процес на саморазрушаване и след това собствениците си я съборили, защото тя не могла да се ползва. Другата сграда, която още съществува била стара сграда без стоманобетонов скелет, нормално стара амортизирана сграда. Покривът бил в лошо състояние и свидетелят предупредил инж. Д., че този покрив или трябва да се ремонтира, или трябва да се направи нещо, защото сградата ще се разруши. Сградата имала една водосточна тръба и един улук, който течал и оводнявал стената й.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Р.К.П., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че през 2017 г. ищецът извикал бригада, която да изпразни имота му, находящ се на ул. „********от стара покъщнина, ламперии, настилки, и да го подготви за основен ремонт. Тъй като ищецът често бил извън страната свидетелят ходел да наглеждам хората, които работят и тогава по-често влизал в самия имот, като в крайна сметка имотът останал в едно изчистено състояние, с премахнати настилки, замазки и подготвен за ремонт. Сочи, че строителството на съседния имот започнало в началото на 2018 г. - месец февруари. След което свидетелят забелязал, че се виждат основите на къщата на С. и това ни притеснило, поради което започнали да оглеждат вътре къщата за някакви проблеми във връзка с това. Месец по-късно свидетелят забелязал, че вътре в стената, която граничи към имота на № 21, по пода на стълбището, на гаража и на баня, която е вътре в апартамента на първия етаж има пукнатина в пода, покрай стената, около 1 см. широка и надолу дълбоко влизаща в плочата. Свидетелства, че продължава и към настоящия момент да посещава имота на С., като посочената пукнатина не се е променила до момента. Свидетелства, че е виждал канал в гаража, т.е. някаква дупка, която изглежда като отговор на канализация на пода.

          Съдът не обсъжда останалите писмени доказателства, приети по делото, тъй като същите не установяват релевантни за настоящия спор факти. Всички факти, свързани с подадени сигнали и жалби до различни държавни институции, са ирелевантни към предмета на настоящия спор, който касае единствено вредите, които ищецът твърди да е претърпял от посочените в исковата молба действия или бездействия на ответника.

          При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

          Твърденията в исковата молба дават основание искът да се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди от неправомерни деяния на лица, на които ответникът е възложил да извършват определена работа и за чиито действия отговаря.

Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

          За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (в този смисъл - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

          Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).

          Съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника по предявените искове.

          Безспорно ответното дружество отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД за действията на своите служители, при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

В конкретния случай по делото не се събраха никакви доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, изложени в исковата молба и направените в последствие уточнения към нея. Недоказаните факти съдът приема за неосъществени. Настъпването на недоказани факти не може да се предполага, както и не може конкретен факт да бъде приет за осъществен само въз основа на твърденията на ищеца. По тази причина ищецът е този, който носи тежестта да докаже – при условията на пълно главно доказване, тоест извън всякакво съмнение, настъпване на фактите, които според него пораждат правото му да търси обезщетение от ответника. При липсата на такива доказателства, съдът е длъжен да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

За пълнота следва да се посочи, че ищецът не ангажира никакви доказателства да е претърпял твърдените имуществени вреди, които се намират в причинна връзка с противоправното действие/бездействие на ответника. Напротив установява се от приетото заключение на КСТОЕ, че типът и характерът на пукнатините, които са констатирани в имота на ищеца, предполагат и други причини за въздействие върху сградата, в това число слягания на основите вследствие периодични наводнявания при поройни дъждове назад във времето, земетресения и други, свързани с експлоатацията и изпълнението на страдата, като при огледа вещите лица са установили и, че сградата има проблем с отводняването от дъждовни води, следи от стари течове по водосточните тръби и канализационната инсталация на сградата, което води до преовлажняване на почвата под основите, което може да е причина за слягане на сградата, но поради липсата на технически паспорт на сградата и конструктивно обследване, не може категорично да се твърди, че е налице слягане на основите. Констатациите на вещите лица напълно кореспондират с показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява единствено наличието на пукнатини в имота на ищеца, но не и причината, поради която същите са възникнали.

Предвид липсата на елементите от фактическия състав за възникване на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения деликт, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а като законна последица следва де се отхвърли и акцесорната претенция за установяване на вземане за мораторна лихва.

Относно разноските по производството

          При този изход на делото ищецът дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените разноски в размер на 3 150.00 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице).                

           Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.Д., ЕГН **********,***, срещу „Д.1991“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание искове чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на възникнали пукнатини и пропадания в плочите на сутерена и първия етаж на жилищна сграда, собственост на ищеца и находяща се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 271.20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 28.12.2018 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „Д.1991“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

      

            СЪДИЯ: