Р Е Ш Е Н И Е
№ 175/29.06.2020г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на дeвети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 161/2020 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е
образувано по касационна жалба на *** Г.П. *** срещу решение № 22/07.02.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 273/2019г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е
потвърдено наказателно постановление № 19-0240-000297/ 18.09.2019г. на началника
на РУ – Балчик към ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети общо 10
точки.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно
като постановено в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целите
на закона. Основните възражения в жалбата се свеждат до липса на вина за
извършеното нарушение, тъй като жалбоподателят не е знаел, че управляваният от
него мотопед е дерегистриран. Счита се, че неправилно и в противоречие с
разпоредбите на чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18б, ал.2 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. на МВР съдът е приел, че за службите за контрол не съществува
задължение да уведомят собственика на МПС за служебно прекратената регистрация.
Твърди се също, че съдът не се е произнесъл по възраженията в жалбата относно
отнемането на контролните точки на водача.
Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на БРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения :
С процесното наказателно постановление касаторът е бил
наказан за това, че на 29.08.2019 г., около 11, 50 часа, в гр.Балчик, на ул.
“Христо Смирненски”, до дом № 4, управлява мотопед “Хонда Бали” с рег.№ ***,
който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация от
25.09.2018 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. АНО е квалифицирал поведението
на водача като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което го е
санкционирал на основание по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП по
съображения, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и че от доказателствата по делото се установява по безспорен и
категоричен начин извършването на нарушението и неговото авторство. Счел е за
неоснователно възражението за нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН с мотива, че съставомерните признаци на деянието са описани
достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП и позволят на нарушителя да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Приел е, че мотопедът е
с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, която предвижда служебна
дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол, без да е необходимо да се
уведомява собственика на МПС за това. Обстоятелството, че жалбоподателят е
управлявал мотопеда с поставена регистрационна табела не изключва умисъла му
относно управление на МПС, чиято регистрация е прекратена. Изложил е мотиви, че
П. като водач и притежаващ СУМПС е следвало да знае дали мотопедът му е с
валидна регистрация или не. Фактът, че от деловодството на нотариуса, където е
изготвен договорът за покупко-продажба на мотопеда, са му обяснили, че не е
необходимо да отива в КАТ, тъй като това става служебно чрез тях, не означава,
че не е следвало да регистрира мотопеда пред съответната служба на сектор Пътна
полиция, защото в ЗДвП изрично е посочено как и по какъв начин едно МПС подлежи
на регистрация или пререгистрация, вкл. какво следва да направи новият
собственик, придобивайки МПС. Направил е извод, че жалбоподателят е
правоспособен водач и трябва да е запознат с разпоредбите на ЗДвП, поради което
посочените обстоятелства не изключват умисъла в неговите действия и поведение. П.
е имал задължението, след като закупи МПС, да го регистрира или най-малкото да
провери дали е с валидна регистрация и едва тогава да го управлява. Като не е
сторил това, е извършил виновно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което
правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал. Районният съд е счел, че не
са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушаването на
разпоредбите на ЗДвП всякога се отличава с висока степен на опасност. По
отношение на наложените наказания е преценил, че са определени към законовия
минимум, поради което не подлежат на преразглеждане от съда. Приел е, че
наказанията са кумулативно дадени в закона и съдът не разполага с възможността
за преценка дали да наложи или не едно от тях, респективно да потвърди или
отмени едно от тях. Посочил е, че не дължи произнасяне относно отнетите
контролни точки, тъй като не представляват наказание, налагано по реда на ЗАНН,
което е предмет на разглеждане в настоящото производство. Те са предмет на
разглеждане по АПК пред друг по степен и компетентност съд.
Крайните правни изводи на въззивния съд са правилни.
При извършената касационна проверка не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Фактическата обстановка е
правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и
обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими
и необходими доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани
изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не е необходимо да
се преповтарят. Касационната инстанция се възползва от възможността по чл.221,
ал.2, изречение второ от АПК (редакция, ДВ, бр.77/2018г., в сила от
01.01.2019г.) да препрати към мотивите на въззивния съд, без да обсъжда
възраженията на касатора, които в по – голямата си част възпроизвеждат
въззивната му жалба и нямат отношение към правилността на съдебното решение,
което е и основният предмет на разглеждане в настоящото касационно
производство.
По делото няма спор по фактите, както и по правната
квалификация на нарушението. Безспорно установено е, че касаторът е управлявал
МПС, което е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство в
двумесечен срок от придобиването му. Без правно значение са причините, поради
които П. не е регистрирал мотопеда, защото това не го оневинява. Правилно е
становището на съда, че преди да предприеме управлението на мотопеда, П. е
следвало да го регистрира или най-малкото да провери дали е с валидна
регистрация. След като не го е сторил и се е движил с автомобил, който не е
регистриран по надлежния ред, е длъжен да понесе отговорността за неспазване на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Неоснователно касаторът твърди, че службите за контрол са
били длъжни да го уведомят за служебно прекратената регистрация на мотопеда,
позовавайки се на чл.143, ал.10 от ЗДвП, защото тази разпоредба се отнася за
хипотезите на служебно прекратяване на регистрацията на ППС, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. В случая
става дума за прекратена регистрация на регистрирано ПС на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното
средство съгласно разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, в която няма такова
изискване към службите за контрол. Неоснователно е и позоваването на чл.18б,
ал.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., защото регламентираното в него
задължение за уведомяване на собственика на ПС при служебно прекратяване на регистрацията
се отнася за случаите по ал.1, т.1,2,3,4 или 8 от същия текст, докато
настоящият казус попада в т.10 и е извън приложното поле на цитираната норма. С
оглед на изложеното правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не са
налице обстоятелства, които да изключват умисъла в поведението на
жалбоподателят и да правят деянието му несъставомерно поради липса на вина.
Правилни и законосъобразни са мотивите на съда, че не е
налице малозначителност на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Изпълнителното деяние
засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движението по
пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участието им в пътното
движение. Конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид, поради което нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая.
Следва да се сподели и становището на съда, че отнемането
на контролни точки не е вид наказание по ЗАНН, поради което и не подлежи на
обсъждане в производството по обжалване на НП.
Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение като краен
резултат, което следва да бъде оставено в сила на основание на чл.221, ал.2 от АПК.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22/07.02.2020г., постановено по н.а.х.д.
№ 273/2019г. по описа на Районен съд – Балчик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: