Решение по дело №11/2024 на Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 578

 

гр. Враца, 19.03.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 20.02.2024 г. /двадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година/, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Даниела ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 11 по описа на АдмС – Враца за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:     

                  

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

            Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „М.Б.“ ЕООД ***, представлявано от П.П.П. – управител, депозирана чрез адв. Н.В. от САК, против Решение № 58 от 03.11.2023 г. постановено по АНД № 265 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2023 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище в Монтана към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 003552/06.07.2023г., с наложената имуществена санкция в размер на  30 000 лв.

            В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона и при явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се неправилна преценка относно правилното приложение на материалния закон за наличие на осъществена нелоялна търговска практика, като такава не е налице. На второ място се твърди, че неправилно е приложен чл.210в от ЗЗП. На трето място неправилна е преценката за правилно определената правна квалификация на нарушението и правилно приложена санкционна норма. Сочи се съдебна практика. На последно място, се твърди, че наказанието е явно несправедливо. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на НП или намаляване размера на санкцията.

          Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С.Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че  обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът правилно е установил фактите и е приел, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика, както изисква закона. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в  писменото становище, доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

            Предмет на касационна проверка е Решение № 58 от 03.11.2023 г. постановено по АНД № 265 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2023 г., с което съдът е потвърдил НП № 002814/06.07.2023 г., издадено от Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към  ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с наложената имуществена санкция от 30 000 лева. В оспореното решение е прието, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на последното. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно, е безспорно установено, че на 20.03.2023 г. в гр. Козлодуй, търговецът „М.Б.“ ЕООД в стопанисван от него обект – магазин „“Т-Маркет“  на ул.“Освободител“ № 47,  предлага за продажба на потребителите в обекта стоки, предварително опаковани от производителя с определено от него тегло: сух салам „Мургаш, сух салам „Бургас“ и луканка „Пазарджик“ слайс тарелка, които на касата се маркират на по-висока продажна цена от обозначената на етикета върху опаковката. По този начин търговеца не изпълнява Заповед № 199/22.04.2020 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила  на 13.05.2020г., с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП му се забранява прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д ал. 1 пр.1-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във, вр. с чл. 68г ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП, а именно да предлага в търговския обект /магазин „Т-Маркет“/ стоки с обозначени продажни цени, които на каса се маркират на по-висока от посочената цена. При проверката на касата при маркиране на по няколко опаковки от трите артикула, цената е по-висока от посочената върху опаковката. Търговецът не е обозначил действителната продажна цена, поради което обозначената на етикета върху опаковката продажна цена въвежда в заблуждение потреби-телите. С това поведение дружеството касатор „М.Б.“ ЕООД е осъществило състава на административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП, вр. с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.

Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридичес-кото лице е обективна и безвиновна. Съдът е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието за което е ангажирана отговорността на дружеството не е наложената санкционната норма в размер на 30 000 лв.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Правилна е преценката на въззиивния съд относно правилното прило-жение на материалния закон за наличие на осъществена нелоялна търговска практик, която е налице. Правилно е приложен чл.210в от ЗЗП и правилна е преценката за определената правна квалификация на нарушението и правилно е приложена санкционната норма. Посочената в жалбата съдебна практика не обвързва съда. Наказанието е справедливо, определено е под средния размер /30 000 лв. при законов размер от 3 000 до 70 000 лв./ и отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законо-съобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрис-консултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал.3 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 150 /сто и петдесет/ лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 03.11.2023 г., постановено по АНД № 265/2023г.  по описа на Районен съд – Козлодуй.

 

ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.