Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 431
13.02.2017
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
дванадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3265 по описа на съда
за 2016г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК по искова
молба на Г.Т., А.Т., П.Т., Н.Ф.,
Р.А., М.Д., Г.А. ***.
Ищците твърдят, че общият им наследодател е бил
собственик на недвижим имот представляващ нива от 2 дка в местността „П. ч.“ в
село Б., при съседи А. К., от двете страни път, Т. П., Б. Ч. и И. О.. В
разписната книга, като собственик на имота бил записан с. на П. Т.- Т. Т., като това било видно и от заверената от Б. община
молба- декларация за обстоятелствена проверка от 03.10.1945г. Твърдят, че П. Т.
е разпределил имуществото си и предоставил имота на с. си- Т. Т., който
упражнявал фактическа власт от смъртта на б. си- 17.02.1917г. до своята смърт
на 20.07.1950г. и го е придобил по давност. Поради това и в разписната книга от
1947г. имотът бил записан на негово име. С плана от 1947г. нивата била включена
в регулацията на село Б. и била идентична с УПИ … от кв. ... Съгласно
действащият регулационен план част от имота била идентична и представлявала УПИ
…-рекреационни дейности и озеленяване, кв. … с площ
от 900 кв.м. при граници пешеходна пътека и улици, за който бил издаден акт за
публична общинска собственост от 2004г. Посочват, че приемането на нов план
няма пряко отчуждително действие, процедура по
отчуждаване не била предприемана, а мероприятието, за което бил отреден парцела
не било реализирано. Поради това считат, че правото на собственост е останало в
патримониума на Т. Т., съответно на ищците като
негови наследници.
Молят да се признае за
установено, че са собственици на УПИ …-рекреационни
дейности и озеленяване, кв. … с площ от 900 кв.м. при граници пешеходна пътека
и улици. Не претендират
разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва претенцията по
същество, като твърди, че общината е собственик на имота съгласно съставените актове
за публична общинска собственост. Намира твърдението на ищците за придобиването
на имота по силата на давностно владение за
неоснователно поради забрана за това и поради неупражняването на фактическа
власт. Не претендира разноски.
В първото съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК ищците изменят искането си, като
вместо целия имот претендират да са станали собственици на 360/900 ид.ч. от УПИ …-рекреационна
дейност и озеленяване. Изменението е единствено в частта на искането, като не
се променя въведеното основание за собственост, и е обосновано с това, че
собственият им имот се припокрива с 360 кв.м. от процесния.
Искането е допустимо и е уважено с определение от същата дата.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
От представеното удостоверение от Б.
селско общинско управление се установява, че на името на П. Т. за периода от
1903 до 1929г. под т. 2 е записана нива в местността „П. ч.“ с площ от 2.9 дка.
В същото е удостоверено, че лицето е починало на 17.02.1917г. и е оставило за
свои наследници множество лица, сред които и праводателят
на ищците Т. П. Т..
В молба-декларация от 03.10.1945г.,
тогавашната общинска администрация удостоверява, че горепосочения имот от 2.9
дка е записан на името на Т. П. Т.. В исковата молба се твърди, че П. Т. е
извършил разпределение на притежаваните от него имоти, като посочената нива
попаднала в дяла на праводателя на ищците. В тази
насока не са ангажирани доказателства за конкретно разпределение на имуществото,
като видно от самото удостоверение на Б. селско общинско управление, към 1929г.
имотът все още е бил записан на името на П. Т.. Твърденията за такова и конкретно
предоставянето на имота именно на праводателя на
ищците, се опровергават и от представената молба-декларация от 1945г. за
обстоятелствена проверка на същия имот /с № …/, която е с автор С. Т. К., явяваща
се с. на Т. П. Т.- удостоверение на лист 9 от делото.
От приетата по делото СТЕ се
установява, че с КРП на село Б. от 1947 г., за посоченият по- горе имот с № …, са
отредени три УПИ- …, … и …, като
част от имота с площ от 850 кв.м. е включена в отреждане по регулационен план
за улица и за площад. Експертизата опровергава твърденията на ищците, че нивата
била идентична с УПИ …. Видно от заключението УПИ … по КРП от 1947г., попада в
границите на имот № …, но не е идентичен с него и изобщо не съответства на процесния УПИ …- за рекреационни дейности и озеленяване, по плана от 1978г. УПИ
… по плана от 1947г., според експертизата съответства на имот пл. № … по плана
от 1978г., за който е отреден УПИ …, но никаква
негова част не се припокрива с УПИ …-рекреационни
дейности и озеленяване по плана от 1978г. Последният попада върху част от
бившия имот № … между точни 1,2,3,4 и 1 по скица № 3 от СТЕ. В. л. посочва, че
според данните от плана от 1978г. е налице прилагане на регулацията по плана от
1947г. тъй като регулационните му линии са трансформирани в имотни граници по
плана от 1978г. Заключението е компетентно изготвено и обосновано, не е
оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.
За правото си на собственост върху
стария имот с № …, ответниците се позовават на придобивна давност за период от 1917г. до 1950 г. В тази
насока бе допуснат и разпитан един с., чиито показания не удостоверяват
упражняваната от праводятеля Т. Т. фактическа власт
за посоченото време. С. Т. заявява, че е познавал д. на ищеца Т., както и че
къщата му в момента се намирала на имот, който някога бил собственост на д. му.
След това посочва, че оградата на имота била на 10-15 метра от къщата, като
след нея играели футбол и че в момента оградата не била на същото място. С.
заявява, че впечатленията му за имота са откакто се помни, като посочва
приблизително от 1958-1960г. Така дадените показания се явяват противоречиви.
На първо място, видно от удостоверение за наследници на лист 31 от делото, д.
на ищеца Г.Т. е починал на 20.07.1950г., а с. заявява, че го познава, но
спомените му за имота били от 1958г. Така изложените обстоятелства не могат да
бъдат напълно верни, като съдът не би могъл да прецени дали грешно е посочено
познанството с праводателя на ответниците или
моментът, от когато с. си спомня имота. Не може да се определи и приблизително
къде е била разположена посочената от него оградата към онзи момент. С. заявява,
че тя е била разположена на 10-15 метра на юг от старата къща, но данни за
такава по делото няма, както и за това каква площ се обхваща на 10-15 метра от
нея.
При така събраните гласни доказателствени средства и като се съобрази молбата-декларация
от 1945г., съдът намира, че не се установява с категоричност, праводателят на ищците Т. Т. да е упражнявал фактическа
власт върху стария имот с № … за процесния период в
посочените от експерта граници. С. на ищците изобщо не излага обстоятелства в
тази насока, тъй като заявява, че впечатленията му за владението са от около
1958г., което е след периода, на който те се позовават- от 1917г. до 1950г.
Допълнителна яснота в тази насока,
не могат да внесат и показанията на с. на ответника, който заявява, че има
впечатления за имота, откакто е започнал училище на осем години. Предвид
възрастта му- 86г., така изложените обстоятелства означават, че има впечатления
за процесния имот приблизително от 1938г. От тази
година до края на срока- 1950 г. имотът не може да бъде придобит по давност,
тъй като не е изтекъл предвидения към онзи момент 20-годишен срок. Към 1950г.,
когато се твърди да е изтекла давността, е действала разпоредбата на чл. 34 от
Закона за давнсотта (отм.), която предвижда, че може
да се придобиват чрез давност правото на собственост и другите вещни права
върху недвижими имущества с непрекъснато владение в продължение на двадесет години, без да има нужда от
юридическо основание и добросъвестност. Периодът от 1938г. до 1950 г. включва
само 12 години, като ищците не се позовават на юридическо основание или
добросъвестност.
Възраженията на ответника, че имотът
не може да бъде придобит по давност са неотносими,
тъй като процесният период предхожда отреждането на
имота за обществени мероприятия и актуването му като публична общинска
собственост.
Дори
да се приеме че старият имот с № … е бил собственост на Т. П. Т., претенцията
отново не може да бъде уважена, тъй като няма правна норма, която да предвижда
трансформацията на реална част в идеална част от имот в настоящата хипотеза.
Старият имот № … е бил урегулиран по
Закона за благоустройство на населените места (отм. 1950г.). В. л. сочи, че
първият КРП е от 1947г., т.е. приет е по време на действието на посочения
по-горе нормативен акт. Утвърденият улично-регулационният план отрежда част от
имота /с площ от 850 кв.м., показана на скица № 1 от СТЕ/ за мероприятие по
него- улица и площад. Съгласно чл. 47 от Закона за благоустройство на
населените места (отм.) отчуждаването на имота, настъпва по силата на самия
регулационен план и следователно включването на част от мястото в рамките на улицата
и площада е станало на законно основание. С последващата
разпоредба на чл. 74а /ДВ. бр. 54 от
1956г./ от Закона плановото изграждане на населените места (отм.), отчуждителното действието на улично-регулационният план е
поставено в зависимост от заплащането на дължимото обезщетение /чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ/ като са изключени
тези случаи, при които имотите са били заети от съответните мероприятия, какъвто
не се установява да е конкретния.
От събраните по делото доказателства
не може да се стигне до единствено и категоричен извод, че отредените за
мероприятията- улица и площад, площи от имот № … са били заети преди 1956 г. Ето
защо прякото отчуждително действие на КРП е
отпаднало. Тъй като няма събрани доказателства за извършена след това процедура
за отчуждаване и заплатено обезщетение, правото на собственост върху частите от
стария имот № … не е преминало към държавата, съответно общината, а е останало
в патримониума на собственици- условно на
правоприемниците на Т. Т.. За извод в обратна насока не може да послужи
приетото заключение, тъй като прилагането на регулацията от 1947г. се свързва с
новия план от 1978г., който е приет след отпадането на отчуждителното
действие. Не са категорични и показанията на с. на ответника, тъй като макар да
заявява, че процения имот и преди е същия както и сега,
след това посочва, че е виждал в северната му страна да има огради, които не е
сигурен да ли са разположени на местата на които са днес.
От приетото по делото заключение се
установява, че е налице припокриване между имот № … по плана от 1947 и УПИ
…- за рекреационни
дейности и озеленяване по плана от 1978г. в една част с площ от 360 кв.м.
разположена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на скица № 3 от СТЕ. Това съвпадение не
обосновава трансформацията на правото на собственост върху реална част от
терена в право на собственост върху 360/900 ид.ч. от
УПИ …- за рекреационни
дейности и озеленяване по плана от 1978г., тъй като не
съществува законова фикция в този смисъл.
Такава има единствено в правилото на
чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.) и представлява изключение от общата забрана на чл. 59
ЗТСУ (отм.) като действието й е ограничено до влизането в сила на закона. С нормата
е било признато правно действие на фактическия състав на владението на реална
част, аналогичен с фактическия състав на владението на идеална част. Правилото
има преходен характер и е било предназначено да уреди случаите възникнали преди
влизането в сила на ЗТСУ, предвид съществувалата до тогава разпоредба на чл. 74
от ЗПИНМ (отм.). Настоящата хипотеза е обаче
е напълно различна и нормата не може да се приложи по аналогия.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за
собственост на идеални части от УПИ …- за рекреационни дейности и озеленяване по плана от 1978г. се явява неоснователни и следва да бъдат
отхвърлен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъде осъден да заплатят разноските по делото в
размер на 390 лева за СТЕ и 343.24 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪЛЯ
предявения
от Г.Т.Т. с ЕГН **********, А.Т.Т.
с ЕГН **********, П.Т.Т. с ЕГН **********, Н.Д.Ф. с
ЕГН **********, Р.И.А. с ЕГН **********, М.Д.Д. с ЕГН
**********, Г.Д.А., ЕГН ********** и М. Т. А. с ЕГН **********,***, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на О. Р., че Г.Т.Т., А.Т.Т.,
П.Т.Т., Н.Д.Ф., Р.И.А., М.Д.Д.,
Г.Д.А. и М. Т. А., са собственици на основание
наследствено правоприемство на 360/900
ид.ч. от УПИ …- за рекреационни
дейности и озеленяване, в кв. …, по плана на село Б. от 1978г., изм. със
заповед от 2012г., с площ от 900 кв.м. при граници от трите страни улици и
пешеходна пътека.
ОСЪЖДА Г.Т.Т. с ЕГН **********, А.Т.Т. с ЕГН
**********, П.Т.Т. с ЕГН **********, Н.Д.Ф. с ЕГН **********,
Р.И.А. с ЕГН **********, М.Д.Д. с ЕГН **********, Г.Д.А.,
ЕГН ********** и М. Т. А. с ЕГН **********,***, сумата от 733.24 лева /седемстотин тридесет и три лева и двадесет и
четири стотинки/ разноски в производството по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ