Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-26 08.04.2019
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, IV граждански въззивен състав,
На единадесети март, две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Евтимова
Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 1884 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод въззивната жалба на Р.Д.Г.
и П.Г.Г. против Решение № 79/ 31.10.2018 г., постановено по гр.д. № 143/2017 г.
по описа на PC-Малко Търново, в частта, с която въззивниците са осъдени да
заплатят на Д.М. сумата от 3 480 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.09.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
16.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер
на 183,20 лв. за образуване на делото, 550 лв. – адвокатско възнаграждение и
450 лв. за експертизи. Въззивниците твърдят, че в тези му части решението на
районния съд е порочно, тъй като изводите на съда не съответстват на събраните
по делото доказателства и при решаването на спора съдът е приложил неправилно
закона. Считат, че дори да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността им по реда на чл. 50 от ЗЗД, то поведението на ищеца като
водач на автомобила също е допринесло в еднаква степен за настъпването на вреди
и настъпилите щети следва да се разпределят по равно между страните. На
следващо място въззивниците твърдят, че неправилно е ангажирана солидарната им
отговорност, тъй като единствен собственик на животното, което е причинило
вредите, е Р.Г. на осн. чл. 22, ал. 2 от СК. Твърди се също така, че решението
е неправилно и в частта относно определените от съда размери на обезщетенията
за имуществени и неимуществени вреди. Моли се решението на МТРС да бъде
отменено в обжалваните части и вместо него БОС да постанови ново решение, с
което да отхвърли предявените искове изцяло, както и да присъди на
въззивниците-ответници разноски по делото, евентуално исковете да бъдат уважени
частично, като бъде прието за основателно възражението им за съпричиняване,
както и да им бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
В
съдебно заседание въззивниците не се явяват лично и не се
представляват, но с нарочна писмена молба процесуалният им представител е
заявил, че поддържа жалбата, не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,
от лица, имащи право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и
следващите от ГПК, поради което същата е допустима.
Въззиваемият Д.М. е подал отговор в
законоустановения срок – чрез упълномощен процесуален представител, в който
твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Оспорени са изложените в жалбата
доводи за допуснати от районния съд процесуални нарушения. Изложени са доводи
по съществото на спора. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание въззиваемият се явява
лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа отговора, не са
ангажирани нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Малко Търново е образувано по предявена
от Д.М. против Р.Д.Г. и П.Г.Г. искова
молба, с която се моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 3580 лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди при ПТП от 16.09.2016 г., както и сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането,
както и направените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че на 16.09.2016
г., около 20,00 ч., на главен път I-9 от гр. Бургас
към гр. Малко Търново, на разклона за м. Ковач, е настъпило ПТП между
собствения на ищеца и управляван от него лек автомобил „Ситроен С3“, с рег. № А
7052 ММ, и оставено без надзор животно – крава, собственост на ответниците, в
резултат на което автомобилът се е запалил и е бил унищожен. Ищецът твърди също
така, че от настъпилото ПТП е претърпял и неимуществени вреди – уплаха и стрес,
като в продължителен период от време е чувствал психически дискомфорт и е
изпадал в състояние на тревожност при управление на автомобил. Ангажирани са
доказателства.
Така
предявените искове са с правно основание чл. 50 и чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
Ответниците
са оспорили исковете, като твърдят, че единствен собственик на кравата на осн.
чл. 22, ал. 2 от СК е Р.Г. и не е налице основание за солидарното им осъждане;
че претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е недоказана по
размер, а претенцията за неимуществени вреди е завишена и не отговаря на
принципа на справедливостта; че е налице съпричиняване на вредите от страна на
ищеца, който не се е движил със съобразена с
пътните условия скорост, поради което молят ако съдът намери исковете за
основателни, да намали наполовина обезщетението. В отговора е направено и
възражение за прихващане със сумата от 500 лв., представляваща половината от
претърпяните от ответницата Г. вреди в резултат на процесното ПТП, изразяващи
се в стойността на убитото животно. Ангажирани са доказателства.
С
обжалваното решение МТРС е уважил частично предявените против двамата ответници
искове, като искът за имуществени вреди е уважен до размера от 3480 лв., а искът
за неимуществени вреди - до размера от 500 лв. В мотивите си съдът е приел за
доказано, че ответниците са собственици на кравата и като такива следва да отговарят
солидарно за причинените от нея вреди. Приел е също така, че в случая не е
налице съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като той не е допуснал нарушения
на ЗДвП, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
вредите.
Районният
съд също така е отхвърлил с изричен диспозитив заявеното от ответниците
възражение за прихващане със сумата от 500 лв., като в тази част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решение на МТРС е валидно и допустимо в
обжалваните му части.
След извършване на самостоятелна преценка на представените по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, въззивният съдът
намира следното:
Между
страните по делото не се спори относно настъпването на процесното ПТП на датата
и мястото, посочени от ищеца, както и относно механизма на същото, т.е. при
сблъсък на управляваното от него МПС с намираща се на пътното платно крава. Ответницата
не оспорва, че кравата е нейна собстевност. Спори се дали тя е СИО на двамата
ответници-съпрузи във връзка с претендираната от ищеца солидарна отговорност на
същите. В тази връзка по делото е представена справка за наличните животни към
16.09.2016 г. в ОЕЗ: Животновъдна ферма, собственост на Р.Д.Г., в която справка
фигурира и убитата при произшествието крава. С оглед на това съдът намира, че
на осн. чл. 22, ал. 2 от СК едноличен собственик на животното е ответницата Г.,
тъй като то й е служило за упражняване на професионална дейност, а не е било
придобито от нея за задоволяване на семейни нужди. Освен това следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 121 от ЗЗД солидарност между двама или повече
длъжници възниква в определените от закона случаи или когато е уговорена, а в
случая липсва друго посочено и доказано основание за ангажиране солидарната отговорност
на двамата ответници. Ето защо и на осн. чл. 50 от ЗЗД отговорност за причинените
от кравата вреди следва да носи единствено ответницата Г. като неин
собственик.
Следващият
спорен въпрос, по отношение на който се съдържа оплакване във въззивната жалба,
е дали ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, в който случай полагащото
му се обезщетение би следвало да бъде намалено. В тази връзка въззивният съд
намира следното:
В
хода на първоинстанционното производство са били допуснати три автотехнически
експертизи относно механизма на настъпване на ПТП. В първата експертиза,
изготвена от в.л. Ж. Шаров, е посочено, че описаният в протокола на КАТ
механизъм на ПТП е в съответствие с обективните факти. Вещото лице обаче не е
определило скоростта на движение на автомобила към момента на удара. Поради
това е била допусната втора единична експертиза с вещо лице В. Гяуров, който е
изчислил, че към момента на настъпване на ПТП скоростта на автомобила е била
112 км/ч. Посочил е също така, че предпоставки за настъпването на процесното
ПТП са както присъствието на кравата в обхвата на пътното платно - обективен
фактор, така и управлението на автомобила от Д.М. с несъобразена скорост, което
не му е дало възможност да възприеме опасността от достатъчно разстояние и да реагира
ефективно със спиране или отклонение - субективен фактор. Тази експертиза е
била оспорена от ищеца, поради което е била назначена трета единична САТЕ,
вещото лице по която е изчислило
скоростта на автомобила по три метода, при което е дало три варианта за
скоростта на автомобила: 116 км/ч - ако се приеме, че след удара водачът не е
задействал спирачките, 77 км/ч – ако се приеме, че разстоянието след удара е
изминато на включена предавка и без употреба на спирачки, и 88 км/ч –
използвайки теглата на автомобила и на кравата. Не става ясно обаче защо в.л.
Христов при крайния си отговор на въпроса е възприел, че автомобилът се е
движил именно със скорост от 88 км/ч, още повече, че в съдебно заседание той е
посочил, че това е скоростта в момента на удара, като същата е намалена в
резултат от срещата на препятствие – кравата, т.е. това не е била скоростта на
движение на автомобила преди настъпване на ПТП. И двете вещи лица (В. Гяуров и
Хр. Христов) са категорични, че в случая скоростта на автомобила не може да се
определи по утвърдените методики, тъй като на местопроизшествието не са били открити
спирачни следи.
С
оглед на така дадените от вещите лица заключения и предвид съвпадението между
изчислената от в.л. Гяуров скорост на автомобила (112 км/ч) и скоростта в
единия от вариантите, предложени от в.л. Христов (116 км/ч), въззивният съд
намира за доказано, че преди удара с кравата автомобилът на ищеца се е движил
със скорост над максимално разрешената скорост от 90 км/ч., съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, т.е. допуснал е нарушение на правилата за движение по пътищата.
Освен това по делото е представена схема на поставените пътни знаци на път I-9 в участъка м. Ковач - с. Звездец, от която е видно,
че в района на настъпване на процесното ПТП са поставени предупредителни знаци
А21 – „Възможно е поява на домашни животни”. С оглед на това и имайки предвид,
че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, съдът намира, че при
настъпване на процесното ПТП ищецът се е движил с несъобразена с пътните условия
скорост, която е надвишавала и максимално разрешената скорост за движение в
този пътен участък, като това негово поведение, съгласно заключението на вещото
лице В. Гяуров, е в причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието.
Поради това въззивният съд счита, че в случая е налице съпричиняване на вредите
от пострадалото лице, поради което полагащото му се обезщетение следва да бъде
намалено. Неоснователно е искането на въззивниците-ответници обезщетението да
бъде намалено наполовина, тъй като основната причина за настъпване на
произшествието е, че кравата на ответницата Г. се е намирала на пътното платно,
поради което съдът намира, че намаляването на обезщетението следва да е в
размер на 20 %.
По
отношение размера на причинените при процесното ПТП имуществени вреди на ищеца,
съдът намира, че следва да бъде кредитирано заключението на в.л. Христо
Христов, тъй като другите две вещи лица са дали заключенията си въз основа на
офертните цени на автопазара за употребявани автомобили. От своя страна вещото
лице Христов е изчислило размера на вредите, като е определило действителната
стойност на автомобила към 16.09.2016 г. по методиката, определена в Наредба №
24/08.03.2006 г. С оглед на това и тъй като другите две вещи лица са работили
по офертни цени, а не по цени на реално сключени сделки, съдът намира, че
следва да бъде възприето заключението на в.л. Христов, съгласно което действителната
стойност на увредения при ПТП лек автомобил на ищеца е в размер на 3480 лв.
Тази сума следва да бъде намалена с процента на съпричиняване на вредите от страна
на ищеца, а именно 20 %, след което размерът на обезщетението, полагащо се на
ищеца за причинените му имуществени вреди, възлиза на 2 784,00 лв. Ето
защо предявеният от него иск против Р.Г. следва да бъде уважен до този размер,
а в останалата му част следва да бъде отхвърлен.
Що
се отнася до обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд намира, че в
случая справедливият и обоснован с ангажираните доказателства размер на
обезщетението е 500 лв., предвид на това, че от свидетелските показания на съпругата
на ищеца е видно, че в продължение на 2-3 месеца след произшествието той е
изпитвал притеснения и не е можел да управлява автомобил. Този размер обаче
следва също да бъде намален с 20 %, предвид наличието на съпричиняване, след
което на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 400 лв.
Предвид
несъвпадането на правните изводите на въззивния съд с изводите на първоинстанционния
съд, решението на МТРС следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да
бъде постановено ново решение по съществото на спора, съобразно гореизложените
мотиви.
С
оглед крайния изход на спора по делото, а именно частично уважаване на
предявените от Д.М. против Р.Г. искове, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 983,65 лв., представляваща
част от направените от него съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното
производство, (същият не е поискал и не е направил разноски във въззивното
производство). На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и след разделяне по равно между
ответниците на направените общо от тях разноски в двете инстанции, ищецът
следва да заплати на ответницата сумата от 160,33 лв., представляваща част от
направените от нея разноски за първоинстанционното производство, както и сумата
от 37,28 лв., представляваща част от направените от нея разноски във въззивното
производство - съответно на отхвърлените части от исковете. Предвид
отхвърлянето на предявените против П.Г. искове, ищецът следва да заплати на
този ответник всички сторени от него разноски, които са в размер на 526 лв. –
за първа инстанция и 122,30 лв. – за въззивната инстанция.
С оглед цената на исковете и на осн. чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 79/31.10.2018 г., постановено по
гр.д. № 143/2017 г. по описа на РС-Малко Търново, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.Д.Г., ЕГН **********, от с. З., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на Д.М., ЕГН **********,от
гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, ет. **, ап. **, сумата от 2 784,00 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и четири лв.),
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди при ПТП,
осъществено на 16.09.2016 г. при сблъсък на собственото на ищеца и управлявано
от него МПС марка „Ситроен
С3“, рег. № А 7052 ММ, с животно – крава, собственост
на ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2016
г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част над уважения до
предявения размер от 3 580,00 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Р.Д.Г., ЕГН **********, от
с. З., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на Д.М., ЕГН **********, от
гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, ет. **, ап. **, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лв.), представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – уплаха и стрес, при ПТП, осъществено на 16.09.2016 г. при
сблъсък на собственото на ищеца и управлявано от него МПС марка „Ситроен С3“,
рег. № А 7052 ММ, с животно – крава,
собственост на ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.09.2016 г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част над
уважения до предявения размер от 1 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Р.Д.Г., ЕГН **********, от
с. З., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на Д.М., ЕГН ********** от
гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, ет. **, ап. **, сумата от 938,65 лв. (деветстотин
тридесет и осем лв. и шестдесет и пет ст.),
представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Д.М., ЕГН **********, от
гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, ет. **, ап. **, да заплати на Р.Д.Г., ЕГН **********, от
с. З., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 160,33 лв. (сто и шестдесет
лв. и тридесет и три ст.), представляваща част от направените от
нея съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, както и
сумата от 37,28 лв. (тридесет и седем лв. и двадесет и осем ст.),
представляваща част от направените от нея разноски във въззивното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.М.,
ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, ет. **, ап. **, против П.Г.Г., ЕГН **********, от
с. З., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 580,00 лв. (три хиляди петстотин и осемдесет
лв.), представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди при ПТП, осъществено на 16.09.2016 г. при сблъсък на
собственото на ищеца и управлявано от него МПС марка „Ситроен С3“,
рег. № А 7052 ММ, с животно – крава,
собственост на Р.Д.Г., както и сумата от 1 000,00 лв.
(хиляда лв.), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
– уплаха и стрес, при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 16.09.2016 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Д.М., ЕГН **********, от
гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, ет. **, ап. **, да заплати на П.Г.Г., ЕГН **********, от с. З., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 526,00 лв. (петстотин двадесет
и шест лв.), представляваща направените от него
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционно-то производство, както и сумата
от 122,30 лв. (сто двадесет и два лв. и тридесет ст.), представляваща
направените от него разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.