Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. С., 23.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 4917/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно активно и пасивно съединени искове с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността /ЗС/.
Ищците Н.К.А. и П.Н.А. твърдят, че на 08.11.1997г. са заменили купувача и имат такова качество по предварителен договор от 12.09.1997г., сключен със „С.“ ЕООД с предмет построяване и предаване на недвижими имоти предвидени за изграждане в парцел VII, от кв. 15 б по плана на гр. С., м. *******, в жилищна сграда на ул. П. 1 /едно/ и ул. В. 45-47, а именно апартамент № 6 на трети жилищен етаж, с площ от 124,61кв.м., състоящ се от три спални, дневна- столова, кухня и сервизно помещение, без посочени граници, заедно с прилежащото му мазе № 6, със застроена площ от 5,28кв.м., без посочени граници, задно с прилежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ищците твърдят, че в началото на 2000г. апартаментът бил строително завършен като външни ограждащи стени, преградни стени, подова и таванска плоча и от м. март 2000г. да го владеят, като поставили външна метална врата, от която ключове имали само те, поставили дограма, извършвали довършителни работи. Сочат, че през м. август 2013г. установили, че патронът на металната врата е сменен и от него нямат ключ. От работници в сградата научили, че това е станало през м. юли 2013г. и във връзка с това направили справка в имотния регистър, от която разбрали, че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 28.12.2011г. ответниците са придобили от собствениците на земята, върху която е построена сградата, 97,315% идеални части от апартамент № 6. Твърдят, че за периода от м. март 2000г. до м. август 2013г. са владяли необезпокоявано и непрекъснато първоначално правото на строеж, а в последствие и правото на собственост на ап. № 6 и прилежащото му мазе и общи части, поради което твърдят да са го придобили по давност в режим на съпружеска имуществена общност. Искат от съда да установи, че са собственици на описания апартамент и прилежащите му обслужващо помещение и общи части, както и да осъди ответниците И.Б.А. и Р.С.К. да им предадат имота. Производството по предявения с исковата молба евентуален иск по чл. 76 от ЗС е прекратено с влязло в сила определение от 18.11.2015г.. Претендират разноски.
Ответниците И.Б.А. и Р.С.К. оспорват исковете. Оспорват ищците да са владели имота през посочения в исковата молба период, като твърдят те да упражняват такава, считано от дата, на която те са придобили собствеността върху имота- 28.12.2011г..
Третите лица- помагачи на ответника- И.Б.А., ЕГН: **********, Р.С.К., ЕГН: **********, Д.П.Г., ЕГН **********; Е.Д.Г. Ел- Х., ЕГН **********; В.Д.Т. с ЕГН **********; Г.М.И., ЕГН **********; М.А.И., ЕГН **********; И.М.И. с ЕГН **********, М.В.М., ЕГН **********; Н.И.И., ЕГН **********, И.С.П.-И. с ЕГН: **********; Й.П.К. с ЕГН **********, М.И.К., ЕГН **********; Е.П.К., ЕГН **********; Л.П.Ш., ЕГН **********;Л.К.С. с ЕГН **********, В.П.С. с ЕГН **********; О.Д.Т., с ЕГН **********, М.Г.Д. с ЕГН **********; В.В.Р. с ЕГН **********; В.И.И. с ЕГН **********; Л.Ц.И. с ЕГН **********, С.К.И. с ЕГН **********; П.И.Ч. с ЕГН **********, Н.К.Ч. с ЕГН **********, не вземат становище по исковете.
Съдът, като съобрази
събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
На 29.03.1993г. е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда по чл. 19 от ЗЗД между „С.“ ООД, в качеството на строител и Й.К., Е.К., В. Р., П.Д., И.И., Г.И. и А. З.А., в качеството им на учредители, с предмет учредителите да построят право на строеж на строителя върху собственото си дворно място в гр. С., ул. П. 1 и ул. Атанас Дамянов 45, парцели 495, 494, 500, 494а, за построяване на жилищна сграда с магазин и гаражи, в замяна на което строителят са задължава да изгради за своя сметка и средства цялата жилищна сграда и след завършване на строителството да прехвърлят на учредителите самостоятелни обекти при посочен коефициент.
С анекс последователно подписан от всички учредители, последният от които на дата 24.09.1999г. страните се са съгласили, че няма да се прехвърля на строителя правото на строеж, както и че той е извършил строителството до този етап и са задължава да го довърши за своя сметка, като учредителите са се задължили да прехвърлят собствеността на посочени в приложение 1 индивидуални обекти /непредставено по делото/ на посочените от строителя лица.
С изявление от 2010г. /недатирано, но в същото е посочено, че се съставя 11г. след подписване на анекса от 24.09.1999г./ , страните по договора, подписали го като учредители са направили изявление за развалянето му.
На 12.09.1997г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот между „С.“ ЕООД, в качеството на продавач и С.П.С. и С.С.С., в качеството им на купувачи с предмет да се построи и сключи окончателен договор за продажба на апартамент № 6 на трети жилищен етаж, с площ от 124,61кв.м., състоящ се от три спални, дневна- столова, кухня и сервизно помещение, заедно с прилежащото му мазе № 6, със застроена площ от 5,28кв.м., задно с прилежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при еднократно платима цена в деня на сключване на договора от 55 113 щатски долара и срок на изпълнение на строителството- 30.07.1998г.. С допълнително споразумение от 12.09.1997г. сключено между страните по този договор и Н.К.А. и П.Н.А. са прехвърлени правата на купувача по договора и съответно А. са встъпили в задълженията на купувача по него.
Видно от удостоверение за граждански брак Н.К.А. и П.Н.А. са сключили такъв на 24.10.1976г..
Установява се, че с договор от 27.09.2007г. ищецът П.А. е възложил изработката и мотнажа на 21,08кв.м. алуминиева дограма за обект в гр. С., ж.к. Бели брези, ул. П., на ъгъла.
С нотариален акт от 28.12.2011г. И.Б.А., Р.С.К., Д.П.Г., Е.Д.Г. Ел- Х.; В.Д.Т.; Г.М.И., М.А.И., И.М.И., М.В.М., Н.И.И., И.С.П.-И.; Й.П.К., М.И.К., Е.П.К., Л.П.Ш., Л.К.С., В.П.С., О.Д.Т., М.Г.Д., В.В.Р., В.И.И., Л.Ц.И., С.К.И., П.И.Ч., Н.К.Ч. са прехвърлили на И.Б.А. и Р.С.К. собствеността на собствените им 97.315% идеални части от съсобствени недвижими имоти, находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ VII- 495, 494, 494а и 500 , в кв. 15б, по плана на гр. С., м. *******, сред които и апартамент № 6, разположен на трети етаж във вход 1, със застроена площ от 124.6 кв.м. състоящ се от три спални, дневна, кухня- столова, баня с тоалетна, тоалетна, мокро помещение, коридор, два балкона и лоджия, заедно с мазе № 6, със застроена площ от 5,28кв.м., задно с прилежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Видно от приетите строителни книжа, с разрешение за строеж от 10.08.1995г. е разрешено строителството на сградата, на 23.09.1998г. е констатирано спазването на строителната линия, на 08.06.2000г. е съставен акт за приемане на конструкцията на сградата, а на 24.11.2011г. е съставен акт за завършването на сградата в груб строеж.
Според заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза строителството на сградата е започнало на 06.11.1995г. с протокола за определяне на строителна линия, а плочата и външните ограждащи стени на ап. 6 са извършени преди 08.06.2000г., когато е съставен акт за приемане на конструкцията.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Ж.Б. и Р.Ш., доведени от ищците.
Според показанията на свидетеля Б. той е в приятелски отношения с ищците и знае сградата на ул. П. и ул. В. в гр. С. от 1995г., тъй като бил проектант на част електро на сградата. Строителството й започнало 1994г.- 1995г. и била завършена в груб строеж през 2000-2001г.. През 2004г.- 2005г. той за първи път видял отвътре апартамента на П., когато бил без дограма, на зидария, без мазилка. След това го видял през 2007г., когато П. му сложил врати и дограма. Свидетелят сочи, че ищците са в приятелски отношения със съседката отдолу К. К., ходели си на гости и свидетелят сочи, че тя пред него е сочела, че П. е собственик на този апартамент. Свидетелят сочи, че за последно ходил в апартамента в края на 2015г., за да дава съвети на П. във връзка с полагането на замазки на пода.
Според показанията на свидетеля Ш., той е бивш съсед на ищците и е в нормални съседски отношения с тях. Свидетелят сочи, че той сключил договор със „С.“ ЕООД за строителство на апартамент и П. също изявил желание да си купи жилище в този район и той го запознал с И. Н.. Свидетелят сочи, че знае апартамента на П., който се намира на третия етаж. За първи път го посетил през 2000г., когато бил вече изграден, имало метална врата откъм вътрешния двор, която П. отключвал. След тази дата свидетелят сочи, че е виждал апартамента над 10 пъти, като последно това е било миналата година- 2015г., когато на П. му трябвали идеи за замазка. Свидетелят сочи, че познава един от собствениците на мястото К. К., която също живеела в сградата и от разговори с нея и П. има впечатление, че той е манифестирал пред нея, че счита апартамента за свой. Също така сочи, че в разговори с К. тя му е споделяла, че счита за равно ощетени лицата инвестирали финансови средства в сградата и дали парцелите си и че П. и Н. имат право на този апартамент, които не е оформено документално.
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, следва на първо място да бъде установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Ищците основават правото си на собственост на изтекла в тяхна ползва придобивна давност. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на вещни права, чрез фактическо им упражняване в продължение на определен от закона период от време. В настоящия случай не е спорно между страните, че ищците не са установели владението си на правно основание годно да ги направи собственици, поради което е приложим е предвиденият в чл. 79, ал.1 от ЗС давностен срок от 10 години. През този период е необходимо ищците при условията на пълно, главно доказване да докажат, че са владели непрекъснато процесния имот, респ. че са упражнявали правомощията на суперфициаря, при условията на чл. 68 от ЗС и прилагане презумпцията на чл. 69, ал. 1 от ЗС. Съгласно задължителните указания дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 4/ 17.12.2012г. по т.д. № 4/ 2012г. на ОСГТК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
От събраните по делото гласни доказателства и заключението на приетата съдебно- техническа
експертиза се установява, че сградата, в която е построен процесният
апартамент е завършена в степен „груб строеж“, т.е. с ограждащите стени и
покривът към дата 08.06.2000г., когато е съставен акт за приемане на
конструкцията и е приета конструкцията на сградата. Тук следва да се отбележи,
че до влизане в сила на чл. 181, ал.2 от ЗУТ изводът за достигане на това нИ.на строителство може да се прави на база всички
доказателства по делото / в този смисъл решение № 277 от 28.06.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 259/2012 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и
Решение № 228 от 15.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3515/2013 г., II г. о., ГК/.
До този момент ищците са осъществявали владение на вещното право на строеж, тъй
като по силата на сключения договор за
строителство те са упражнявали правата на суперфициаря
чрез възлагате строителството на трето лице- „С.“ ЕООД, на което в
предварителния договор са възложили строителството на апартамента /в този
смисъл е и задължителната практика на ВКС- решение 523/ 25.11.2010г. по гр.д. №
548/ 2009г. на ІІг.о. на ВКС/. След възникване на
апартамент № 6 като самостоятелен обект на посочената по- горе дата, владението
на правото на строеж се е трансформирало във владение на право на собственост. В
тази връзка от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
ищците са поставили врата на апартамента през 2000г., поставили са дограма през
2007г., през 2010г. се установява да са извършвали действия по извършване на
довършителни работи, заключвали са го през целия период до момента, в който се
твърди владението да е преустановено. Това им поведение е било явно и
необезпокояване до м. юли 2013г.. Всички тези факти представляват упражняване
на фактическа власт върху вещта, която на основание чл. 69 от ЗС се презумира, че се упражнява за себе си, същевременно на
основание чл. 83 от ЗС, следва да се приеме, че и в периода между конкретно
установените актове на владение ищците са владяли
имота, доколкото не се установява противното. От събраните доказателства съдът
намира за пълно доказан факта на владение за периода от 10години, който изтича
в края на м. март 2010г., като ищците са упражнявали непрекъснато владение първоначално
при упражняване правомощията на суперфициаря, а в
последствие на собственика на процесния имот.
Владението е продължило непрекъснато до м. юли 2013г. /предвид признанието на
този неизгоден за ищците факт и липсата на доказателства за по- ранно
прекъсване на владението/. Както беше посочено позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав на
този придобивен способ и при извършването му, каквото
е предявяването на настоящия иск и установяване факта на непрекъснато владение
през предвидения в закона период от време, следва да се приеме, че правото на
собственост е възникнало към датата на
изтичане на срока- в случая към 31.03.2010г.. Прекъсването на владението
след изтичане на срока е ирелевантно. Придобивната давност
е изтекла по време на брака на ищците, от което следва, че имотът е придобит от
тях в режим на съпружеска имуществена общност.
Съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че строителните
книжа за построяване на сградата, в която е процесният
апартамен са изданени на
името на част от третите лица- помагачи на ищеца, а не на ищците. Възлагането
на извършването на строежа на сградата е житейски логично да стане от
собствениците на земята, като в настоящия процес предмет на изследване е
възникване на правото на собственост по отношение на индивидуален обект в
сградата, като установяването на владението се твърди да е станало малко преди
възникването му като самостоятелен обект на собственост. Също така следва да се
отбележи, че при обсъждане комплекса от взаимоотношения по възлагане на
строителството и поетите ангажименти за учредяване на вещни права от една
страна от собствениците на строителя „С.“ ЕООД, от друга страна от това
дружество на ищците, съдът намира, че субективното намерение на собствениците
на земята е било да не станат собственици на всички самостоятелни обекти в
новопостроената сграда, респ. това на лицата, които са сключили индивидуални
договори за строеж на самостоятелни обекти- да станат техни собственици. Косвен
извод, че до м. септември 2010г. част от собствениците на земята, страни по
предварителния договор от 29.03.1993г. не са упражнявали владение върху процесния апартамент е обстоятелството, че същите едва тогава
са изявили воля за разваляне на предварителния договор със строителя.
Вторият елемент от фактическия състав на чл. 108 ЗС,
а именно упражняване на фактическа власт от ответниците
върху спорния имот не е спорен между страните по делото. В производството се
установи, че ответникът няма валидно възникнало и противопоставимо
на ищеца правно основание за осъществяването на фактическата власт върху
апартамента, тъй като не го е придобил от собственик по силата на сделка за
продажба. Ответниците основават собственическите си права върху процесния недвижим имот на нотариален акт от 28.12.2011г.
към която дата собствениците на земята, които са прехвърлители
по сделката, не са притежавали правото на собственост /поради придобиването му
по давност от ищците/ върху процесния недвижим имот и
прилежащите му мазе и идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж.
Предвид изложеното предявените ревандикационни искове следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход от делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените от тях по делото разноски общо в размер на 6408,64лева, от които всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати по ½ част- 3204,32лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на И.Б.А., ЕГН: ********** и Р.С.К., ЕГН: **********, че Н.К.А., ЕГН: ********** и П.Н.А., ЕГН: ********** са собственици по силата на давностно владение осъществено в периода м. март 2000- м. март 2010г., при условията на съпружеска имуществена общност, на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, на трети жилищен етаж, с площ от 124,61кв.м., състоящ се от три спални, дневна- столова, кухня и сервизно помещение, при граници: запад- апартамент № 5 и стълбищна клетка, изток- двор, север- двор, юг- улица „В.“, заедно с прилежащото му мазе № 6, със застроена площ от 5,28кв.м., при граници: изток- мазе № 5, запад- мазе № 7, север- коридор, юг- улица „В.“, построени в сграда, находяща се в парцел VІІ, от кв. 15 б по плана на гр. С., м. *******, на ул. П. 1 и ул. В. 45-47 и ОСЪЖДА И.Б.А., ЕГН: ********** и Р.С.К., ЕГН: **********, да предадат на Н.К.А. и П.Н.А. владението на гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА И.Б.А., ЕГН: ********** да заплати на Н.К.А., ЕГН: ********** и П.Н.А., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сума в размер на 3204,32лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН: **********, да заплати на Н.К.А., ЕГН: ********** и П.Н.А., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сума в размер на 3204,32лева- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Иво Б.А., ЕГН: **********, Р.С.К., ЕГН: **********, Д.П.Г., ЕГН **********; Е.Д.Г. Ел- Х., ЕГН **********; В.Д.Т. с ЕГН **********; Г.М.И., ЕГН **********; М.А.И., ЕГН **********; И.М.И. с ЕГН **********, М.В.М., ЕГН **********; Н.И.И., ЕГН **********, И.С.П.-И. с ЕГН: **********; Й.П.К. с ЕГН **********, М.И.К., ЕГН **********; Е.П.К., ЕГН **********; Л.П.Ш., ЕГН **********;Л.К.С. с ЕГН **********, В.П.С. с ЕГН **********; О.Д.Т., с ЕГН **********, М.Г.Д. с ЕГН **********; В.В.Р. с ЕГН **********; В.И.И. с ЕГН **********; Л.Ц.И. с ЕГН **********, С.К.И. с ЕГН **********; П.И.Ч. с ЕГН **********, Н.К.Ч. с ЕГН **********, като трети лица- помагачи на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: