№ 18138
гр. С., 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110129750 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 153222/01.06.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 14.12.2022г. по ч.гр.д. № 65341/2022г. на СРС.
Ищецът „**************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу В. С. Т. и В. И. Т.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на
„**************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ул. "**********" № 5-7, ет. 2, ап. В/6/, аб. № ********, както следва:
1. В. С. Т.:
1522,18 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г. и 34,01 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.10.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(29.11.2022г.) до окончателното им изплащане;
277,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-09.11.2022г. и 7,36 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-09.11.2022г.
2. В. И. Т.:
1522,18 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г. и 34,01 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.10.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(29.11.2022г.) до окончателното им изплащане;
1
277,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-09.11.2022г. и 7,36 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-09.11.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици
на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично
съдебно заседания ищецът се представлява от юрк. Илиана Маноилова, която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. С. Т. и В. И. Т. чрез адв. В. Х. - АК-С.,
са подали Отговор на исковата молба, вх. № 219391/02.08.2023г. на СРС, с който оспорват
предявените искове като неоснователни. Заявяват, че не оспорват сумите по исковата молба
по основание и размер, но задълженията за плащането им са погасени по давност. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците се представляват от адв.
Георгиева, която оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора, включително в
хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „************“ ЕООД не е изразило становище по
предявените искове. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ответниците не оспорват, че са съсобственици на топлоснабдения имот, както и
основанието и размера на претендираните спрямо тях суми. Спорът между страните се
концентрира единствено досежно това, дали вземанията на ищеца са погасени по давност.
2
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК и
при отчитане на периода, през който давността е била спряна по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2
ЗМИДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020г.) са вземанията за
главница за топлинна енергия (370,72 лева) попадащи в периода м.05.2019г.-м.07.2019г.
Остатъкът от главницата за периода м.08.2019г.-м.04.2021г. в размер на 2674,04 лева общо,
не е погасен по давност и всеки от ответниците дължи половината от него. Поради това и
исковете за главница за топлинна енергия срещу всеки от ответниците до размер от
1522,18 лева и за периода м.08.2019г.-м.04.2021г. на СРС, са основателни и следва да
бъдат уважени, а за горницата и извън този период подлежат на отхвърляне.
Вземайки предвид погасената по давност част от главницата за топлинна енергия и на
основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че дължимата лихва за забава върху нея възлиза на
488,17 лева, от която всеки ответник следва да заплати половината, като съответно
предявените искове са основателни и следва да се уважат до размера на половината за
тази сума срещу всеки ответник, а за горницата – да се отхвърлят.
Главницата за дялово разпределение не е погасена по давност. Следователно
исковете за установяване на дължимостта както на нея, така и на начислените върху ù
лихви за забава, са изцяло основателни и следва да се уважат в претендирания размер.
Не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответниците в качеството им
на потребители (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни, но ответниците не са доказали да са сторили такива. Ищецът своевременно е
заявил претенция за разноски, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят общо 108,95 лева
за разноски в заповедното производство, в които е включена пропорционална част от
юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база 50,00 лева и от която сума всеки
ответник следва да заплати половината.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят общо 394,86 лева
за разноски в исковото производство, в които е включена пропорционална част от
юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база 100,00 лева и от която сума всеки
ответник следва да заплати половината.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ, че В. С. Т. , ЕГН **********, от град С., и В. И. Т. , ЕГН
**********, от град С., дължат на „**************“ ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище в град С., във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град
С., ул. "**********" № 5-7, ет. 2, ап. В/6/, аб. № ********, както следва:
1. В. С. Т.:
1337,02 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.08.2019г.-м.04.2021г. и 34,01 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.10.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
3
(29.11.2022г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за топлинна енергия за горницата над 1337,02 лева до пълния му предявен размер
от 1522,18 лева и за периода м.05.2019г.-м.07.2019г.;
244,09 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-09.11.2022г. и 7,36 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-09.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
законна лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата над 244,09
лева до пълния му предявен размер от 277,78 лева.
2. В. И. Т.:
1337,02 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.08.2019г.-м.04.2021г. и 34,01 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.10.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(29.11.2022г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за топлинна енергия за горницата над 1337,02 лева до пълния му предявен размер
от 1522,18 лева и за периода м.05.2019г.-м.07.2019г.;
244,09 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-09.11.2022г. и 7,36 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-09.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
законна лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата над 244,09
лева до пълния му предявен размер от 277,78 лева.
ОСЪЖДА В. С. Т., ЕГН **********, от град С., и В. И. Т. , ЕГН **********, от град
С., да заплатят на „**************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 108,95 лева /всеки по 1/2 част от нея/,
представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 65341/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА В. С. Т., ЕГН **********, от град С., и В. И. Т. , ЕГН **********, от град
С., да заплатят на „**************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 394,86 лева /всеки по 1/2 част от нея/,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
29750/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „************“ ЕООД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4