Р Е
Ш Е Н
И Е
№
20.10.2020г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в
публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Л. П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 319/2018г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба, с която са предявени
са обективно съединени искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК …… гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” №25,офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 със законен
представител Н.Т.С. и М. Д. Д., чрез пълномощника: Ц.М.З. - юрисконсулт против Т.Г.Т. с ЕГН ********** ***
и настоящ адрес:***, с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по
чл.86 от ЗЗД.
В ИМ се твърди, че на 01.12.2016г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АСВ“ ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 2547316 от
28.04.2016г. е прехвърлено на „АСВ“ ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви.
Ищецът
е предявил срещу ответника положителен установителен
иск за установяване на дължими суми по Договор за паричен заем № 2547316
сключен на 28.04.2016г. между «Изи Асет Мениджмънт» АД и ответника по делото, задължението по
който е прехвърлен по силата на Приложение 1 от 01.12.2016г. към Рамковия
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. в полза
на «Агенция за събиране на вземания» ООД, като длъжникът е уведомен по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба с уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изпратено
с известие за доставяне изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2547316 от 05.12.2016г. посредством
„Български пощи“ ЕАД на посочения адрес за кореспонденция.
Алтернативно се прави искане за приемане
като доказателство приложеното към ИМ уведомление, което да бъде връчено на
ответника ведно с ИМ и приложенията към нея.
Твърди се, че на 28.04.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
/заемодател/ и Т.Г.Т. /заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 2547316, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание
СЕФ, предоставен предварително на заемателя, съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемателя, по силата на
който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 500лв, представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредита са уредени
от договора и ОУ към него. Уговорена е договорна лихва в размер на 68,82лв, при
което общата стойност на плащанията по кредита е договорена на 568,82лв.
Съгласно разпоредбите на договора заемателят се е
задължил да погаси кредита в срок до 24.11.2016г. на 7 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 81,26лв всяка от тях, като падежът на първата
погасителна вноска е 28.05.2016г., а падежът на последната – 24.11.2016г.
На основание сключения договор, в случай
че заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва с повече от 30
календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи в размер
на 9лв, която се начислява за всеки следващ 30дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени такси не може да надхвърлят 45лв.
Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора – две ФЛ поръчители, всяко от които да отговарят на определени условия
и да подпишат договор за поръчителство. Предвид обстоятелството, че заемателят не е предоставил предвиденото обезпечение,
съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка в размер на
402,15лв, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на
7 равни вноски, всяка в размер на
57,45лв, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем, така погасителната вноска става в размер на 138,71лв.
На основание ЗПК и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 28.06.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда, в общ размер на 45,89лв.
В ИМ се твърди, че длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена
до момента е в размер на 138,71лв, с която са погасени, както следва: неустойка
за неизпълнение - 57,45лв, договорна лихва – 16,67лв, главница – 64,59лв.
Твърди се, че срока на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 24.11.2016г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Петитум : да бъде признато от съда за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 923,15лв
/деветстотин двадесет и три лева и петнадесет стотинки/, от които главница 435,41лв
/четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, договорна
лихва 52,15лв /петдесет и два лева и петнадесет стотинки/, неустойка за
неизпълнение 344,70лв /триста четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки/,
обезщетение за забава в размер на 45,89лв /четиридесет и пет лева и осемдесет и
девет стотинки/, такса разходи в размер на 45лв /четиридесет и пет лева/.
Претендират се и направените разноски по
заповедното и настоящото производство.
В писменият отговор на ИМ по чл.131 от ГПК, изготвен от назначеният от съда адв.Д.Ц. от МАК,
който да укаже правна помощ по делото, последния взема становище, че
предявеният иск е недопустим, тъй като към датата на предявяването му ответника
не е бил уведомен за извършената цесия. В условията на евентуалност, намира
предявеният иск за неоснователен и недоказан, тъй като липсват доказателства за
формиране на посочените в ИМ суми. Оспорва и направените по делото разноски,
посочени в ИМ.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител. Постъпили са Писмени бележки от пълномощника
на „АСВ“ ЕАД гр.София – юрисконсулт Ц.З., в които поддържа изцяло депозираната
ИМ и моли съда да постанови решение с което да уважи предявеният иск, като
присъди и направените разноски по делото.
Ответникът по делото в с.з. се представлява
от назначеният от съда особен представител адв.Д.Ц.
от МАК, който оспорва подаденият иск, като недопустим, с оглед липсата на
надлежно връчено на ответника уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Алтернативно излага
становище за неоснователност на предявеният иск, тъй като претендираните
суми не са доказани, както по основание, така и по размери.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно
и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
С оглед
наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с
правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.
В конкретния случай предявеният иск по своя
характер е положителен установителен, поради което
ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието
на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 2546/2017г.
по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение на осн. чл.410 от ГПК от 02.10.2017г.,
с която е разпоредено длъжникът Т.Г.Т. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, в качеството на заемател
да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ……., със
седалище/адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев
№ 25, сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, електронна поща: srs@theagency.bg, със законен представител: Н.Т.С. и М. Д. Д. –
изпълнителни директори и с пълномощник А. Н. Б., юрисконсулт, адрес гр. София,
бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от общо 923,15лв /деветстотин двадесет и три лева и
петнадесет стотинки/, от които главница – 435,41лв /четиристотин тридесет и пет
лева и четиридесет и една стотинки/ по Договор за паричен заем от
28.04.2016год., договорна лихва за периода от 27.06.2016год. до 24.11.2016год.
/падеж на последна погасителна вноска/ – в размер на 52,15лв /петдесет и два
лева и петнадесет стотинки/, такса разходи – 45лв /четиридесет и пет лева/,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.06.2016г. до
24.11.2016г. /падеж на последна погасителна вноска/ – в размер на 344,70лв
/триста четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки/, обезщетение за забава
за периода от 28.06.2016г. до 29.09.2017г. /датата на подаване на заявлението/
– в размер на 45,89лв /четиридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
- 29.09.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 225лв /двеста
двадесет и пет лева/ разноски по делото, представляващи платена държавна такса
– 25лв и юрисконсултско възнаграждение 200лв.
За да се
уважат предявените искове, дружеството – ищец следва да установи вземането си
на претендираното договорно основание /договор за
цесия/ и в претендирания размер, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността
на цедента – наличието на сключен договор за кредит в
съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва,
настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер,
включително и тези, касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е
предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да докаже всички факти, които
сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания.
На първо
място следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса на
надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от
него договор за паричен заем. Видно от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника уведомление по чл.99, ал.3
от ЗЗД на посочения в договора постоянен адрес ***, което не е получено от него
видно от отбелязването, че адресът е преместен. В случая не се установява да е
налице редовно връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, както се твърди от ищеца, както
в заявлението, така и в исковата молба.
Въпреки, че в договора за заем фигурира и друг адрес – посочен като
настоящ по делото липсват доказателства да е правен опит длъжника да бъде
уведомен за извършената цесия на този адрес.
Съдът
намира, че няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента
за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане (решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този
смисъл още е и ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3 по т.
д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т.
о, всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая
обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като
връчването е извършено надлежно по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като
ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното
уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо
ответника своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва
да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения
представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника,
тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни
изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник.
Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, защото не е
страна по спорното материално правоотношение, поради което получаването от негова страна на изявления,
които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, а
именно: заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Водим от горното съдът намира, че
към настоящия момент цесията не е произвела правно действие по отношение на
длъжника и не му е противопоставима. Ето защо и
исковете на ищцовото дружество следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед
изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производства.
В
предвид изложеното по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ……, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, със законен представител Н.Т.С. и М. Д. Д.,
чрез пълномощника: Ц.М.З. - юрисконсулт
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД против Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес:***, за признаване за установено в отношенията между страните, че
последният дължи на ищеца сумата от 923,15лв
/деветстотин двадесет и три лева и петнадесет стотинки/, от които главница 435,41лв
/четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, договорна
лихва 52,15лв /петдесет и два лева и петнадесет стотинки/, неустойка за
неизпълнение 344,70лв /триста четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки/,
обезщетение за забава в размер на 45,89лв /четиридесет и пет лева и осемдесет и
девет стотинки/, такса разходи в размер на 45лв /четиридесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2546/17г. по описа на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :