Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Г. Т., 03.02.2011г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд гр. Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: Росен Стоянов

 

          В присъствието на секретаря Ж.М., разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 304 по описа на Районен съд гр. Г.Т. за 2010г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Същото е образувано по жалба на П.В.Н. с ЕГН - ********** – управител на „С. 1 ГТ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Г.Т. обл. Д., ул. „Х. М.”, №19, представляван от адв. Д.Ч. ***, срещу наказателно постановление № 08-133/04.06.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Д.

          С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 143, ал.І във вр. с ал.І от КТ във вр. с ПМС №44/19.02.2009г., на основание чл.416, ал.V във вр. с чл. 414, ал.І от КТ й е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лева.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт С.Л.. По същество се навеждат доводи за обоснованост и законосъобразност на оспорваното НП и като такова следва да бъде потвърдено.

          Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вмененото му нарушение.

Жалбоподателят  не се явява, представлява се от адв. Д.Ч. ***, поддържа внесената жалба и направените в нея констатации, оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно и пледира същото като такова да бъде отменено.

          След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и релевираните от страните доводи, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          „С.1 ГТ” ООД – гр. Г.Т. е имало сключени трудови договори по смисъла на чл. 138 от КТ, с работници на непълно работно време. Предвид това обстоятелство, както и предвид ПМС №44/19.02.2009г., тези работници получавали компенсации за непълно работно време. На 22.04.2010г. в цеха за производство на дружеството, находящ се в гр. Г.Т., била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Д. При извършената проверка се констатирало, че работниците Е.Т., Ж.Г., Н.М., Р. П., Д. М., Д.С., М.С., Я.Д., А.Й. и И.Д. в 16.55часа са работили, т.е. след работното време фиксирано в договор за непълно работно време по смисъла на чл. 138 от КТ, а именно от 09.30часа до 15.30часа с почивка между 11.30часа и 12.00часа. Към момента на констатиране на горното в цеха за производство на дружеството не присъствал управителя на дружеството. С оглед констатираното на 26.05.2010г. бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява показанията на актосъставителя – Т.А. и свидетелите К. С. А. Х., М.Н., Я.Д., И.Д., Р. П., както и от приложените и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Съда кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите като логично подредени, взаимнодопълващи се, кореспондиращи с приобщените към доказателствения материал писмени доказателства.

          Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното от правна страна:

         АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и двама свидетели. Предвид разпоредбите на чл. 42, т.7 във вр. с чл. 40, ал.І от ЗАНН, свидетели по акта могат да бъдат лица, които са присъствали при извършване или при установяване на нарушението, а по изключение, при липса на такива свидетели или невъзможност актът да се състави в тяхно присъствие, законът допуска съставяне на акта в присъствието на други двама свидетели. Законът – чл. 40, ал.ІІІ от ЗАНН, императивно поставя изискване в акта изрично да се отбележи неговото съставяне в присъствието на свидетели от третата група. В съставения АУАН няма такова отбелязване, а в хода на съдебното следствие не се даде логично обяснение за причините довели свидетелите по нарушението да не са свидетели по съставения в последствие АУАН. В обясненията си актосъставителят А. твърди, че свидетелите констатирали нарушението не са поканени при съставянето на АУАН, че такава е процедурата. Видно от изложеното тази процедура противоречи на нормативната уредба  уредена в ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

          По отношение на приложимия материален закон съда взе предвид следното:

          АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, но от друга страна, по силата на чл. 14, ал.ІІ от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съда е длъжен, разглеждайки делото по същество,  да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

          В АУАН е вписано, че: При извършена проверка на 22.04.2010г. в 16:55 часа относно законосъобразното прилагане на ПМС №44 от 19.02.2009г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори „Индустрия" и „Услуги" от Т.А. - инспектор в Дирекция „ИТ" Добрич, Я.Д. - експерт юрист в PC на КНСБ и М.Н. — председател на СРС „Подкрепа" в цех за производство на
електродомакински уреди, находящ се в гр.Г.Т., стопанисван от
„С. 1 ГТ" ЕООД Г.Т., е установено, че част от работниците, а
именно : Е.Т., Ж.Г., Н. М., Р.
П., Д.М., Д.С., М.С., Я.
Д., А.Й. и И. Д., за които е установено
непълно работно време от работодателя на основание чл.136а от КТ и
получават компенсации за това чрез Дирекция „Бюро по труда", работят
извън установеното за тях работно време в Приложение №1 към Заповед
№18/29.12.2009 г. на управителя на дружеството, с оглед на което „С. 1
ГТ" ЕООД в качеството си на работодател е допуснало полагане на
извънреден труд от тези работници. Нарушението се потвърждава от
констативен протокол от 22.04.2010 г., Протокол №ИТ-04-561/22.04.2010г.,
Заповед №18/29.12.2009 г. и Приложение №1 към нея, работен график за
м.04.2010 г., писмени сведения и списък на работниците, получаващи
компенсации по ПМС №44. Посочено е, че описаното деяние представлява нарушение по чл. 143, ал.І във вр. с ал.І от КТ във вр. с ПМС №44/19.02.2009г.

          Невярно е описано основанието - чл.136а от КТ, на което описаните работници получават компенсации за това чрез Дирекция „Бюро по труда", като се следвало да основанието да бъде чл. 138а от КТ. С изброените работници дружеството има сключени договори на непълно работно време с оглед разпоредбите на чл. 138а от КТ и именно това е основанието за получаване на съответните компенсации за непълно работно време. В АУАН се сочи, че работниците работят на основание чл. 136а от КТ, която грешка не е изправена в обжалваното НП.

Според чл. 143, ал.І от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. От събраните по делото доказателства не може да се стигне до категоричен извод, че изброените работници са полагали извънреден труд с разпореждането или знанието и без противопоставяне на работодателя. В показанията си св. Д. твърди, че е започнала работа със закъснение, ползвала е обедната си почивка и е решила да остане след определеното работно време защото в резултат на закъснението се е натрупала работа, за което не е уведомила работодателя защото е отсъствал. От събраните доказателства става ясно, че управителят на фирмата е пристигнал едва след започване на проверката. Според св. Павлова работниците ползвали почивка от 11.30 до 13.00часа и поради тази причина и предвид обстоятелството, че управителят го няма сами решили по късно да почнат и да си свършат поръчката. Не се доказва по безсъмнен и категоричен начин, че от работници е полаган извънреден труд по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, което води до логичния извод, че липсва субективния елемент на нарушението по чл. 143, ал.ІІ във вр. с ал.І от КТ.

Не се доказват по безсъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата изложени в АУАН и последвалото го НП. В случая актосъставителя и свидетелите дават уклончиви показания. Свидетелите по съставения АУАН не са присъствали по време на констатиране на извършеното нарушение и не дават показания в тази насока. Разпитани са свидетелите Н. и Д., присъствали при констатиране на нарушението. На въпросите дали управителя е предоставял документи, колко човека са работили към момента на проверката, съставян ли е и разписвала ли се е на констативен протокол Н. отговаря, че не помни, не знае. По същия начин на повечето зададени въпроси отговаря и св. Д.обсъдени в своята съвкупност всички процесни гласни доказателства не следва категоричния извод, че от работници е полаган извънреден труд по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Тежестта да се докажат тези правнорелевантни факти е на наказващия орган и след като по делото не е установено безспорно извършване на нарушението следва да се отмени наказателното постановление.

По изложените по-горе съображения, а именно допуснато нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта чл. 42, т.7 във вр. с чл. 40, ал.І и ал.ІІІ от ЗАНН, неправилно посочване на правното основание - чл.136а от КТ, на което описаните работници получават компенсации за това чрез Дирекция „Бюро по труда", липса на ясни и категорични доказателства, от които да се направи категоричен и безспорен извод че нарушението е осъществено и от субективна страна, наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. В случая се компрометира законосъобразността на констатирането на нарушението, респ. извършването на нарушението, а последното следва да е безспорно. Както по-горе се посочи - тежестта да се докажат фактите, от които се черпи правото да се наложи наказание пада върху административнонаказващия орган.

С оглед установената незаконосъобразност на Наказателното постановление съдът следва да го отмени.

 

          Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-133/04.06.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Д., с което на П. В. Н. с ЕГН - ********** – управител на „С.1 ГТ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., обл. Д., ул. „Х. М.”, №19, за извършено нарушение по чл. 143, ал.І във вр. с ал.І от КТ във вр. с ПМС №44/19.02.2009г., на основание чл.416, ал.V във вр. с чл. 414, ал.І от КТ й е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лева. 

                    

         

          Решението подлежи на касационно обжалване пред административен съд в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

               Районен съдия: