№ 6571
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100509205 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.И З“ срещу решение №
8227/07.05.2024 г. по гр.д. № 39765/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е
признато за установено, че жалбоподателят дължи в полза на „ОЗК – Застраховане“
АД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва:
792,68 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 23.05.2023 г., до погасяването, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с
вреда на лек автомобил „Киа“ с рег. № ******* настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 10.11.2021 г. в гр. Варна по вина на водач на лек автомобил „Рено“ с
рег. № *******, гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗАД
„Д.Б.Ж.И З“; 111,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2022 г.
до 22.05.2023 г.
Жалбоподателят - ЗАД „Д.Б.Ж.И З“, твърди, че решението е неправилно.
Твърди, че по делото не е доказано виновен за ПТП да е бил водачът на лек автомобил
„Рено“ с рег. № *******. При условията на евентуалност счита, че присъдената сума
1
следва да бъде намалена, тъй като е налице съпричиняване. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „ОЗК – Застраховане“ АД, оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ОЗК – Застраховане“ АД с искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 792,68 лв. (след
допуснато изменение на размера на иска), ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2023 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с вреда на лек автомобил „Киа“ с рег.
№ ******* настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 10.11.2021 г. в гр. Варна по
вина на водач на лек автомобил „Рено“ с рег. № *******, гражданската отговорност на
който е била застрахована от ЗАД „Д.Б.Ж.И З“; 111,68 лв. (след допуснато изменение
на размера на иска), представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2022 г. до
22.05.2023 г.
Ищецът – „ОЗК – Застраховане“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател
по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на
10.11.2021 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 781,34 лв. Твърди, че вина
за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на застрахования при
ответника – ЗАД „Д.Б.Ж.И З“, по застраховка „Гражданска отговорност” лек
автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл.
411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, както и за
сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи. Ето защо, предявява посочените
по-горе искове.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
2
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване
на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е
било застраховано по застраховка „Каско“ при „ОЗК – Застраховане“ АД.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 10.11.2021 г. и
приложеното към исковата молба уведомление за щета, на 10.11.2021 г., около 12,30
часа лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ******* се е движил в гр. Варна по бул.
„Трети март“ в средната лента на пътното платно. По същото време и в същата посока
в съседната лява лента се е движил лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******.
Преди кръстовището с ул. „Мургаш“ лек автомобил „Киа Сийд“ е спрял на червен
светофар, като в същото време лек автомобил „Рено Меган“ е навлязъл в лентата на
движение на лек автомобил „Киа Сийд“, в резултат на което между двата автомобила е
настъпило ПТП.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на
посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение,
че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на „ОЗК – Застраховане“ АД и
приложения снимков материал, се налага извод, че щетите по отношение на лек
автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ******* се намират в пряка причинна връзка с
настъпилото на 10.11.2021 г. ПТП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – О.А.И. и С.Б. С.а –
водачи на автомобилите, които са участвали в ПТП, се установява идентичен на
описания по-горе механизъм на ПТП. Свидетелят И. сочи, че с управлявания от нея
автомобил „Киа Сийд“ е изчаквала на червен сигнал на светофарната уредба, като
намиращ се отляво автомобил „Рено Меган“ е навлязъл в лентата на движение и е
ударил управлявания от нея автомобил от лявата страна. Свидетелят С.Б. С.а сочи, че е
била виновна за ПТП, като изрично е признала това обстоятелство в двустранния
протокол за ПТП.
С оглед показанията на разпитаните свидетели, съставения констативен
3
протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на
10.11.2021 г., около 12,30 часа лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ******* се е движил
в гр. Варна по бул. „Трети март“ в средната лента на пътното платно. По същото време
и в същата посока в съседната лява лента се е движил лек автомобил „Рено Меган“ с
рег. № *******. Преди кръстовището с ул. „Мургаш“ лек автомобил „Киа Сийд“ е
спрял на червен светофар, като в същото време лек автомобил „Рено Меган“ е
навлязъл в лентата на движение на лек автомобил „Киа Сийд“, в резултат на което
между двата автомобила е настъпило ПТП и са причинени щети по отношение на лек
автомобил „Киа Сийд“.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът
на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******, тъй като е нарушил правилата за
движение по ЗДвП, като не е осигурил достатъчно странично разстояние между
автомобилите и не е спрял при възникнала опасност за движението, което е станало
причина за настъпване на ПТП. Възражението на въззивника за съпричиняване е
неоснователно, тъй като от нито едно от събраните по делото доказателства не може
да се направи извод, че причина на ПТП е противоправно поведение на водача на
застрахования по застраховка „Каско“ лек автомобил „Киа Сийд“.
Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния за ПТП
водач на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******* и ответника е съществувало
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на
застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 781,34 лв., а,
видно от регресна покана, получена от ответника на 10.01.2022 г., ищецът е поканил
ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за
определяне на застрахователното обезщетение.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на
предявения от ищеца иск, се явяват доказани.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, стойността, необходима за
възстановяване на застрахованото по застраховка „Каско“ МПС, по средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 777,68 лв. Доколкото
заплатеното застрахователно обезщетение е в по-голям размер от посочената сума, то
дължимото регресно вземане е в размер на стойността, определена от вещото лице –
777,68 лв., ведно със сумата в размер на 15 лв. – обичайни разходи за определяне на
4
застрахователното обезщетение, т.е. сумата в общ размер на 792,68 лв.
Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението
в частта, касаеща иска за мораторна лихва. Доколкото главният иск е основателен, то
се дължи и мораторна лихва в присъдения размер и период.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 480 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8227/07.05.2024 г. по гр.д. № 39765/2023 г. по
описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З“ АД, ЕИК *******, да заплати на „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
480 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5