Решение по дело №1943/2008 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 800
Дата: 30 декември 2009 г.
Съдия: Кети Косева
Дело: 20085510101943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2008 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

 

Казанлък, 30.12.2009год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав

 

                                                                  Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1943/2008 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за установяване на трудовия стаж по съдебен ред с правно основание УКАЗ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред.

Ищецът С.М.П. твърди, че в периода 01.12.1990 – 31.12.1993г. работил по трудово правоотношение във фирма “Ютелк-Прис”, вписана в търговския регистър на 18.03.1991г. с променено на 24.01.1992г. наименование ЕТ”Юктерприс-П.П.”. На 01.12.1990г. бил назначен за “експерт по организационните въпроси” с месечно възнаграждение от 805лв., от 03.01.1992година – за “ръководител зона” с месечно възнаграждение от 2300лв., от 25.06.1992година бил “заместник генерален директор по организационните въпроси” с възнаграждение от 2600лв. Дейността на фирмата е преустановена през 1995година поради смърт на  лицето П.П.. Твърди, че цялата документация на фирмата е унищожена, няма документи за установяване на трудов стаж и осигуровки.  Моли съда да признае за установено, по отношение на ответника, че в периода 01.12.1990 -31.12.1993г. е полагал труд по трудово правоотношение в ЕТ “Юктерприз-П.П.” гр. Казанлък. Претендира да му се присъдят разноските по делото.

 

Ответникът Районно управление “Социално осигуряване” гр. Стара Загора не взема становище по иска.

 

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от декларация от 18.07.2008г. С. М. П. и С.М.П. са имена на едно и също лице.

Видно от у-ие изх.№ 23/94 С-00-177/25.08.2008г. на ТП на НОИ Стара Загора към 25.08.2008г. строителна фирма ********* гр. Казанлък не е предала за съхранение документация свързана с трудовата дейност на наетите от нея работници.

С Решение № 607/30.12.1989г. по гр.д. № 684/1989г. на Окръжен съд Стара Загора е регистрирана ЕФ на гражданина П. П. П.с наименование “******”, седалище гр. Казанлък ул**********. С решение № 415/24.01.1991г. по гр.д. № 684/1989г. на Окръжен съд Стара Загора е вписано ново обстоятелство във фирмения регистър – допълване на предмета на дейност на фирмата и промяна наименованието на фирмата на ЕТ “***** –П.П.”. С решение № 3654/18.12.1995год. по гр.д. № 684/1989г. на Окръжен съд Стара е вписано ново обстоятелство в регистъра – преустановяване дейността на ЕТ “***************П.П.”.

С решение от 18.03.1991г. ЕФ “********” със седалище гр. Казанлък е вписана в Търговския регистър на Българската търговско-промишлена палата.

Видно от Заповед № 112/01.12.1990год. на ФГ ********* гр.Казанлък С. П. считано от 01.12.1990г. е назначен като експерт по организационните въпроси основно месечно възнаграждение 805лв.

Видно от Заповед № 19/09.01.1992г. на ЕТ “****** гр.Казанлък С. П. е преназначен от длъжността експерт по организационните въпроси  на длъжност “ръководител зона” с основно месечно възнаграждение 2300лв. считано от 03.01.1992г.

Видно от Заповед № 330/25.06.1992г. на ЕТ ********* гр.Казанлък С. П. е повишен в длъжност “зам. Ген. Директор по организационните въпроси” с заплата 2 600лв. месечно от 01.07.1992г.

Видно от подписания от С.П. *** “Временен краткосрочен договор” от 01.07.1993г. действащ в периода 01.07.1993г. -01.10.1993г. , договорът се счита за предизвестие за уволнение; след изтичане на срока на договора, т.е. след 01.10.1993г. всеки служител всеки служител неподписал предложеният му индивидуален трудов договор е уволнен.

В представеното извлечение на трудова книжка на С.П. на стр. 18 има записване с дата 01.12.1990г. без автор, което няма данни да изхожда и от П.П. или от неговата фирма ********* . Нещо повече записването в трудовата книжка не е правено при постъпване на работа тъй като към 01.12.1990г. фирмата се е казвала “Юктел-прис”, а не ********* както е записано в книжката.

По исковете за установяване на трудов стаж свидетелски показания се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, предприятието или организацията, където е работил ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация. Видно показанията на разпитаните като свидетели К. И., П. И., Л. Д. ищецът е работил във фирмата на П.П. в периода декември 1990 – март 1993 година с пълно работно време – 8 часа, получавал трудово възнаграждение. Ръководел работата извършвана от фирмата в определен от П. район свързана с ремонт и строителство на отоплителни инсталации. Първоначално бил на пряко подчинение на собственика на фирмата П.П., в последствие на главния инженер на фирмата Х. Н.. Работодателят изготвял ведомости за работни заплати, поддържал у работниците си убеждението, че внася необходимите осигуровки (раздал им осигурителни книжки), изготвял заповеди за командироването им, плащал им командировъчни и награди за извършената работа, сключвал трудови договори с лицата, от чиято работа бил доволен след изтичането на известен пробен срок. Не бил коректен при попълване на трудовите книжки на работниците и правел задължителните по закон записвания при започване и освобождаване от работа.  Имал сериозни проблеми с лицата, от които вземал средства за ремонт и строителство и преди да преустанови дейността на фирмата се движел с многобройна охрана.

Представените Заповед № 54/22.01.1992г., с която е назначен свидетеля Л. Д. на длъжност ръководител на североизточната зона с ОМВ от 2300лв., заповед № 221/09.09.1992г. за уволнението на Л.Д., заключението на вещото лице Б. П. по гр.д. № 1569/1992г. на РС Казанлък изцяло подкрепят твърденията на ищеца относно длъжностите във фирмата и възнаграждението давано за тях както и твърдението, че са съставяни ведомости за работни заплати.

Липсват писмени и гласни доказателства, че ищецът е полагал труд във фирмата на П.П. след изтичането на срока на временния договор, т.е. след 01.10.1993г.

Видно от показанията на разпитаната като свидетелка Т.П.Д.-дъщеря на П.П. цялата документация на фирмата на баща й се намирала в офиса му в гр. Казанлък, от където била пренесена м дома му. След смъртта на баща й през 2006г. открила множество документи в избеното помещение на дома му в състояние, в което същата била фактически унищожена- мухлясали от наводнение в помещението книжа и документи, които тя изхвърлила поради необходимостта в кратки срокове да освободи жилището.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Трудов стаж, положен след влизането на  указа в сила, може да се установява по реда на УКАЗ № 527 от 23.12.1961г., ако се представи удостоверение от съответния отдел Държавно обществено осигуряване, че книжата са загубени или унищожени. Искът е допустим видно от мотивите на постановеното по в.гр.д. № 216/2009г. на Окръжен съд Стара Загора определение № 98/13.05.2009г. - недобросъвестното поведение на собственика на фирмата, който е унищожил документацията не може да бъде пречка за установяване по съдебен ред на трудовия стаж на ищеца. Съгласно Постановление № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., Пленум на ВС книжата не съществуват тъй като не са предавани в РУ “Социално осигуряване” и не са запазени от работодателя. Документи, издавани от П. – представените заповеди и временен договор служат за начало на писмено доказателство, тъй като са съставени по време на полагане на трудовия стаж. Те правят допустими свидетелските показания за установяване полагането на трудовия стаж. Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон.

Искът е частично основателен.

Ищецът е полагал труд във фирмата на П.П. от 01.12.1990г. до 01.10.1993год. при пълно работно време, с работно място – централния офис на фирмата в гр. Казанлък, заемал е от 01.12.1990г. длъжността експерт по организационните въпроси основно месечно възнаграждение 805лв.; преназначен е от длъжността експерт по организационните въпроси  на длъжност “ръководител зона” с основно месечно възнаграждение 2300лв. считано от 03.01.1992г., повишен е в длъжност “зам. Ген. Директор по организационните въпроси” с заплата 2 600лв. месечно считано от 01.07.1992г. За времето от 01.10.1993г. до 31.12.1993год. искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Разноските на ищеца възлизат на 100лв. за правна помощ, 60лв. за свидетел.

 

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Районно управление Социално осигуряване гр. Стара Загора с адрес на управление гр. Стара Загора бул.”Руски” № 44, БУЛСТАТ ********, представлявано от Д. Щ.-директор, че С.М.П. ЕГН ********** *** е полагал трудов стаж- работил е трудово правоотношение от 01.12.1990г. до 02.01.1992г в ЕФ на П. П. П. с наименование “******”, седалище гр. Казанлък ул.”******* преименувана от 24.01.1991г. с решение по гр.д. № 684/1989г. на Окръжен съд Стара Загора на ЕТ “Юктерприс –П.П.” като експерт по организационните въпроси основно месечно възнаграждение 805лв.;  от 03.01.1992г.  до 30.06.1992г. на длъжност “ръководител зона” с основно месечно възнаграждение 2300лв. и от 01.07.1992г. до 01.10.1993г. на длъжност “зам. Ген. Директор по организационните въпроси” с заплата 2 600лв. месечно.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.М.П. ЕГН ********** *** против Районно управление Социално осигуряване гр. Стара Загора с адрес на управление гр. Стара Загора бул.”Руски” № 44 иск за бъде признато за установено, че в периода 01.10.1993 -31.12.1993г. е полагал труд по трудово правоотношение в ЕТ “*******-П.П.” гр. Казанлък като недоказан.

            ОСЪЖДА Районно управление Социално осигуряване гр. Стара Загора с адрес на управление гр. Стара Загора бул.”Руски” № 44 да заплати на С.М.П. ЕГН ********** с п.а. сумата 160лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД  Стара Загора.

 

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: