РЕШЕНИЕ
№ 2265
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110207937 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Г. Р. ИВ. чрез
упълномощения процесуален представител адв. П. против Наказателно
постановление № 21-4332-005764/26.03.2021г. на Началник сектор при ОПП-
СДВР, с което на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т. 4 от ЗДвП за нарушение
по чл.21, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право” да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Излага
съображения за допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 42,
т.4 и т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, което е рефлектирало върху правото му
на защита, доколкото не е ясно въз основа на какво АНО е достигнал до
извода, че се касае за системност съгласно разпоредбата на параграф 62 от ДР
на ЗДвП, за което е наложена санкция. Посочва, че и в АУАН и в НП не е
посочено цитираните електронни фишове за какви по вид нарушения са.
Твърди, че цитираните пороци са го препятствали да разбере обвинението и
1
за какво именно нарушение е санкциониран. Моли за съдебен акт в тази
насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П. , който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Развива подробни съображения за
допуснати нарушения изразяващи се в различно посочване на марката на
процесния автомобил, както и неяснота по оношение на техническото
средство заснело нарушението. На самостоятелно основание излага доводи за
липсата на техническа пригодност на същото. Релевира доводи за
разминаване между отразените в изготвените отчети констатации за липса на
установени нарушения и последващото отразяване за наличие на
констатирани нарушения. Посочва, че е допуснато нарушение на Наредба №
8121/2015г. при заснемане на нарушението. По отношение на
съпричастността на жалбопоподателя към вмененото му нарушение оспорва
представената по делото декларация по реда на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. След
съдебно заседание, с писмена молба претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява,
не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят И. бил наказван по административен ред за извършени
от него нарушения на ЗДвП, както следва:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
АТСС № К 3040530/27.09.2019г. ,влязъл в законна сила на 04.03.2020г. на ОД
на МВР Благоевград, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
АТСС № К 3292740/06.01.2020г. влязъл в законна сила на 17.03.2020г. на ОД
2
на МВР Благоевград, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
АТСС № К 3392130/16.02.2020г. влязъл в законна сила на 115.11.2020 г. на
ОД на МВР Благоевград, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева.
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на
30.01.2021г., в 11:34 часа, в гр. София, на бул. Околовръстен път до № 257, с
посока на движение от бул. Самоковско шосе към бул. Климент Охридски
лек автомобил марка „М. ” , модел „ У.” с рег. № ХХХХ, при ограничение за
скоростта от 50 км/ч в населено място се е движил със скорост 86 км/ч.
Скоростта била фиксирана с техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията тип TFR1-M с № 506, фиксиращо скорост, дата,
час и регистрационна табела монтирано в служебен автомобил на МВР. След
приспадане на толеранса на допустима грешка от 3% била приета скорост от
83 км/ч.
Водачът не бил спрян на място, тъй като посоченото техническо
средство било поставено в служебен автомобил на МВР с ДКН С 8556 МС за
времето от 10:00 часа до 12:00 часа на 30.01.2021г. позициониран на бул.
Околовръстен път до № 257 и функционирало на автоматичен режим.
След извършена проверка в информационните масиви на МВР било
установено, че процесния автомобил е бил собственост на жалбоподателя,
като на 08.03.2021г. същият собственоръчно попълнил декларация, че на
посочената дата 30.01.2021г. автомобилът е бил управлява лично от него.
Св. А.С. , на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР на който
била възложена работата по преписката преценил, че жалбоподателят И. е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. При извършена
проверка в информационна система „ЕЦОН“ на ОПП –СДВР било
установено, че нарушението е извършено след като спрямо И. има издадени
три броя електронни фишове, с номера № К 3392130, № 3292740 и №
3040530, които били влезли в законна сила. Въз основа на тези констатации С.
съставил против И. АУАН серия АА № 665857/08.03.2021 г., в присъствието
на свидетели по съставянето на АУАН и нарушителя. Препис от АУАН бил
връчен на нарушителя на същата дата.
3
Жалбоподателят не възразил върху бланката на АУАН. Не се е
възползвал от правото по чл.44, ал.1 ЗАНН и не е подал писмено възражение
по съставения му АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-005764/26.03.2021г. на Началник
сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т. 4 от
ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от
право” да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетеля А.С., както и останалите писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които преценени поотделно и в своята съвкупност не
водят до различни фактически изводи. Съдът изцяло кредитира показанията
на свидетеля, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви
и изцяло съответстват на приложения по делото писмен доказателствен
материал.
От приложената по делото справка на водач нарушител се установява,
че цитираните и в АУАН и в НП електронни фишове са влезли в законна сила
и с тях жалбоподателя е бил наказан за извършени от него нарушения на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1от ЗДвП.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на
движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
4
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното
за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се
явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложената по заповед № 8121К – 13312/23.10.2019г.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.Съдът не споделя доводите
на жалбоподателя в тази насока, доколкото ясно са посочени дата, място и
начин на извършване на нарушението. Марката и моделът на управлявания от
жалбоподателя автомобил и констатираното разминаване при посочването им
в АУАН и НП не се явяват съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като идентификационен белег на автомобила отличаващ го от всички
останали е регистрационния му номер, който е посочен коректно.
Досежно направеното от страна на защитата възражения за посочването
на издадените спрямо жалбоподателя електронни фишове за нарушения
5
установени с АССТ, които обуславят системността на нарушението, то съдът
не споделя и тези доводи, доколкото същите са посочени конкретно със
съответните им номера. В този смисъл преценката за наличие или липса на
системност се дължи от съда разглеждащ спора по същество, но не е порок,
който да ограничи правото на защита на санкционираното лице. За
прецизност на изложението следва да се посочи, че системността касае
приложимата санкционна разпоредба и независимо, че актосъставителя я е
посочил в съставения АУАН, въпреки, че това е задължение на АНО, това по
никакъв начин не прави обвинението неясно.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална
страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и от материалноправна гледна точка .
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на
движение в населено място водачът на пътното превозно средство не трябва
да превишава максимално определената скорост от 50 км/ч.
Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в рамките
на територията на гр.София В тази връзка с и приложеното писмо от СО за
разрешена скорост в участъка, като от приложената схема не се установява в
процесния участък да е приета за разрешена различна скорост на движение.
Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл. 165,
ал.2, т. 8 от ЗДвП е отменена, поради което за контролните органи не е било
налице задължението да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
6
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи.
Съдът приема, с оглед приобщеното по делото удостоверение за
одобрен тип средство за измерване , че радарен скоростомер тип TFR1-M
506/07 отговаря на метрологичните изисквания. По преписката е приложен и
протокол от 28.01.2021г. за периодична проверка на техническото средство.
По отношение на релевираните възражения за изтичане на срока на валидност
на издаденото удостоверение за одобрен тип техническо средство, видно и от
представеното по делото писмо от БИМ приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от ЗИ, съгласно която когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Видно от представения клип на 30.01.2021 г., в 11:34 часа, е заснет лек
автомобил „М.К.“ , с ДКН ХХХХ, като техническото средство е отчело
фактическа скорост от 86 км/ч.
Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на
отчитане на скоростта, липсват други МПС, поради което съдът намира, че
АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в акт за установяване на
административно нарушение, инкорпорирани в наказателното постановление
предмет на обжалване в настоящото производство.
По преписката е приложен часови график за нарядите на процесната
дата, както и протокол за използване на АТСКС. С измененията на ЗДвП,
публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше
добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т.
65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
7
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни,
са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това
число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият
орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на
софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и
в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ:
измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката
и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, в
останалите случаи административното наказване се реализира по общите
правила на ЗАНН - чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното
нарушение и издаване на НП за налагане на съответното административно
наказание като записът на мобилното техническо средство е доказателствено
средство в административнонаказателното производство. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено от Върховният
административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите
по тълк. дело № 1/ 2013 г.
8
В контекста на горното и отчитайки настъпилата законодателна
промяна настоящия съд приема, че ЕФ за нарушение за скорост по ЗДвП
може да бъде издаден и когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно
чл.10, ал.1 от цитираната наредба за всяко използване на мобилно АТСС за
контрол се попълва протокол съгласно приложението. Съгласно ал.2 от
същия член на наредбата протоколът се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък, а
съгласно ал.3 при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда.
Съгласно чл.11, ал.1 от Наредбата за измерване на скоростта от мобилно
АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в
пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се
разполага временно на участък от пътя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол “TFR1M № 506, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Действително при работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС за контрол на скоростта съгласно чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2017г. е налице изискване за прилагане към протокола за
9
използването на АТСС на снимка на разположението на уреда. Към
административните преписки във връзка с налагане на глоби за превишения
на разрешената скорост с електронни фишове следва да се прилагат снимки
на разположението на уреда/АТСС, т.е. точно да се прилага нормата на чл.
10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2017г. В случая контролният орган
е представил такава .
С оглед релевираните от страна на жалбоподателя доводи в тази насока
следва да се отбележи, че с оглед констатираните стойности на превишение
на скоростта за вмененото му нарушение се предвижда и наказание лишаване
от право да управлява МПС, както и отнемане на контролни точки, поради
което правилно отговорността му е била реализирана по реда на ЗАНН.
По отношение на авторството на деяние Съдът приема същото за
доказано , тъй като автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена
скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата
и часът на нарушението. Видно от приложената по делото декларация по чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят собственоръчно е написал и се е
подписал, че на процесната дата автомобилът, който е бил заснет от
мобилната камера, е бил управляван лично от него. Съгласно разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В случая именно И. е управлявал автомобила и той е попълнил
писмената декларация, установяваща това обстоятелство.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: т. 4 - за превишаване от 31- 40 км/ч - с глоба 400 лева.
В случая обаче се установява, че нарушението е системно. Съгласно § 6,
т. 62 от допълнителните разпоредби на ЗДвП: "системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който
на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение, като
10
разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП казва, че когато нарушението по ал. 1,
т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. По делото
категорично се доказа от обективна страна, че жалбоподателят Г.Р. е
наказван за шофиране с превишена скорост с електронни фишове № К
3040530/27.09.2019г. ,влязъл в законна сила на 04.03.2020г. на ОД на МВР
Благоевград, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева; № К
3292740/06.01.2020г. влязъл в законна сила на 17.03.2020г. на ОД на МВР
Благоевград, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева; № К
3392130/16.02.2020г. влязъл в законна сила на 115.11.2020 г. на ОД на МВР
Благоевград, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева, а настоящото
деяние е извършено на 30.01.2021 г. и касае отново нарушение по чл. 21, ал. 1,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Следователно са налице всички предпоставки
настоящото нарушение да бъде квалифицирано като "системно". Имаме три
нарушения от един и същ вид, които са извършени в посочения в § 6, т. 62 от
ДР на ЗДвП едногодишен срок, като последното нарушение, което обуславя
системността, е такова по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тоест попада в обхвата
на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
Правилно наказващият орган е наложил предвидената за съответното
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба от 400 лева в двоен размер, а
именно 800 лева, както и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца.
По изложените съображения Съдът намира за доказано, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и същото се явява
доказано, като санкцията е правилно определена.
Наказанията са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги
изменя.
Предвид на изложеното, то наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото претенцията на адв. П. за присъждане на
11
разноски се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
005764/26.03.2021г. на Началник сектор при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 800 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. П. за присъждане на разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12