Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Перник, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава
Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия
Димитрова КАНД № 791 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.С.Ц. с
ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № 328 от 10.10.2019 година,
постановено по АНД № 644 по описа за 2019 година на Районен съд Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление №
17-А-6/07.06.2018 г., издадено от директора
на РИОСВ – Перник. С наказателното постановление, на основание чл.156, ал.1 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/, на К.С.Ц. с ЕГН **********
и адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.156, ал.1,
вр. с чл.113, ал.3 от ЗУО.
Касаторът твърди,
че съдебното решение на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в несъответствие с
материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. В касационната
жалбата се излагат доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и
материална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и се иска произнасяне
по съществото на спора и отмяна на наказателното постановление.
В проведеното
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат К. И.,
който твърди, че доверителят му не може да бъде субект на вмененото му
нарушение, респ. не е административнонаказателно отговорно лице. В тази връзка
се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Моли съда да отмени решението - предмет
на касационна проверка, и по същество да постанови друго, с което да отмени
издаденото наказателно постановление.
В съдебното
заседание, ответникът по касационната
жалба – РИОСВ гр. Перник, редовно призован, се
представлява от гл. юрисконсулт Г.Г.. Същата твърди, че постановеното съдебно
решение е правилно и законосъобразно и моли касационния съд да го остави в
сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Перник счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да
остави в сила атакувания съдебен акт на Районен съд - Кюстендил.
Административен съд – Перник,
касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е
допустима. Същата е подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
Предмет на касационно
оспорване е решение на Районен съд Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно № 17-А-6/07.06.2018 г., издадено от
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - гр.
Перник, с което на основание чл.156, ал.1 от
Закона за управление на отпадъците, за осъществен състав
на административно нарушение по чл.156,
ал.1, вр. с чл.113, ал.3 от ЗУО на К.С.Ц. е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е
събрал като доказателства по делото свидетелски показания и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Въз основа на тях и след
направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че проведеното
производство е съобразено с процесуалните правила по ЗАНН, както при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на
НП, както и че не са нарушени разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-А-6/07.06.2018 г., издадено от
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ -гр. Перник,
на основание чл.156, ал.1 от
Закона за управление на отпадъците, за осъществен състав
на административно нарушение по чл.156,
ал.1, вр. с чл.113, ал.3 от ЗУО на К.С.Ц. е
наложено административно наказание глоба от 2000 лв. /две хиляди лева/.
Въз основа на доказателствата по делото е установено, че на 05.01.2018 г., в гр. Перник, ул. ****, К.С.Ц. не е
изпълнил даденото му на основание чл.113, ал.З от Закона за управление на
отпадъците задължително предписание, обективирано в т.1 от Констативен протокол
/КП/ № 833-КПД-АС-21/18.12.2017 г. на РИОСВ-Перник, а именно: „В срок до
04.01.2018 г. К.Ц. в качеството си на
търговски пълномощник на ****да представи в РИОСВ - Перник за заверка отчетни
книги по приложения № 4 и № 2 от Наредба № 1/2014 г. за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъци, както и реда за
водене на публични регистри“.
Решението
е правилно.
Съобразно чл.220
от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Кюстендил
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства. В тази връзка първоинстанционният съдебен състав, въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства правилно е установил фактическата
страна на спора, поради което доводите в касационната жалба за недоказаност на
нарушението се явяват неоснователни.
Настоящият
съдебен състав споделя напълно и направените от районния съд правни изводи, че е налице пълно
съответствие между правната квалификация на процесното нарушение и
обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение. На К.Ц., в
качеството на физическо лице /търговски пълномощник на ****– видно от
представено по делото търговско пълномощно/ е вменено, че не е изпълнил дадено
му на основание чл.113, ал.3 от ЗУО задължително предписание. В оспорваното
решение са изложени подробни съображения, оборващи възражението на
жалбоподателя, че не може да бъде субект на вмененото му нарушение, които
настоящата съдебна инстанция споделя напълно. Ц. е адресат на предписанието да
представи в определен срок книжа, представляващи част от документооборота на
дружеството, на което същият е търговски пълномощник. Извършването на описаното
административно нарушение е безспорно доказано и установено въз основа на
събраните и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, а санкцията за неизпълнение на задължително
предписание е предвидена изрично в специалната разпоредба на чл.156, ал.1 от
ЗУО като наложеното на жалбоподателя административно наказание е изцяло
съобразено с нея. Изводите
на първоинстанционния съд относно размера на глобата се споделят и от настоящия
касационен състав, който счита, че той е справедливо определен от административнонаказващият
орган с оглед обстоятелствата по случая и съобразно целите по чл.12 от ЗАНН.
Неоснователен е довода на касатора относно
приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая се касае за административно нарушение,
което по своите елементи изпълва състава на посоченото със санкционния акт
нарушение и случаят, преценен по своята тежест на базата на обществената
опасност на този вид нарушения, не сочи за маловажност. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че извършеното от касатора административно
нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение №1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на деянието и др.,
т.е. следва да бъдат анализирани всички обстоятелства, характеризиращи деянието
и дееца във всеки конкретен случай. По делото не са ангажирани доказателства,
че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност
е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно наказващият орган
и първоинстанционният съд не са приложили тази разпоредба.
Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да
разгледа делото по същество, да прецени дали в хода на
административнонаказателното производство наказващият орган е спазил процесуалните
правила.
При
извършената служебна проверка не се установяват основания за отмяна на същото.
Напротив: налага се извода, че Районен съд Кюстендил е взел валидно, допустимо
и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и
след преценка на всички, събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 328 от 10.10.2019 година, постановено
по АНД № 644 по описа за 2019 година на Районен съд Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/