О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №71
07.08.2020
гр.В.
Видинският
окръжен съд,
гражданско отделение,
На седми
август две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.
ЧЛЕНОВЕ: А. П.
В. М.
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия В. М.
Възз. ч. гр. дело № 253 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК,вр. с чл. 419, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба От Б.Ц.Б., ЕГН: **********,*** чрез пълномощник и
съдебен адресат: адвокат В.С.П.,срещу:Разпореждане за незабавно изпълнение от 20.05.2019г. по
ч.гр.д № 270/2019г. на Районен съд-Б. II състав.
Посочва, че Съгласно
нормата на чл. 419, ал.З от ГПК съдът отменя разпореждането, когато не са
налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, документът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника и дали когато според представения документ изискуемостта на вземането
е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на
друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на
обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от
длъжника документ.
От договора за
студентски кредит чл.9.3 е отбелязано, че всички уведомления и изявления във
връзка с договора следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за
получени от Кредитополучателя до следният адрес: град С.. Въпреки това, видно
от Известие за доставка и уведомление за предсрочна изискуемост, същите са изпратени
на адрес: град Б. и от документите е видно, че положения подпис в известието за
доставка не е на Б.Б.. Поради това задълженията по кредита за главница и лихва не
са били изискуеми в пълния им размер към 04.07.2016г. Въпреки това заявление за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.07.2016г. и в полза на Р.б./Б./
ЕАД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело
№304/2016г. по описа на Районен съд –Б. срещу
жалбоподателката. Изпълнителен лист е издаден за сумата от 9887.69 лева
на 29.07.2016г. Междувремено е извършено и плащане от МОН в полза на банката на
12.04.2017г. , което е в размер на 9706.08 лева.
Към датата на
реализираното от МОН в полза на Р./Б./ ЕАД. във връзка с процесния договор
плащане - 12.04.2017 г., не са били налице предпоставките за това, защото към
тази дата Банката не е имала изискуемо вземане в сочения и погасен от НАП
размер. Към този момент е имало падежирали непогасени вноски, обуславящи
съгласно клаузите на договора правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, но последният не е уведомил длъжника надлежно за
волеизявлението си в тази насока.
С молба с вх. №
94-С-225/31.05.2017г. на НАП е образувано изпълнителни дело № 420/2017г. по
описа на ЧСИ С. Н., per. № 898, с район на дейнствие Окръжен съд-В. за събиране на вземането по
изпълнителният лист от 29.07.2016г. по описа по ч. гр. д № 304/2016г. по описа
на Районен съд-Б.
Срещу поканата е
подадено възражение по гр. д № 304/2016г. по описа на Районен съд-Б.. Поради
това с Разпореждане от 07.09.2017г. , връчено на 18.10.2017г. на юрисконсулт М.
Т. срещу подпис, е предоставена законова възмосност за предявяване на иск за
вземането по чл. 415 , ал. 1 от ГПК. В едномесечния срок от връчването не е
предявен иск по чл. 433 от ГПК , поради което Заповедта за незабавно изпълнение
на парично задължение за сумата от 2037.64 лева и припадащите се върху нея
лихви е обезсилена и в тази част производството е прекратено и е влязло в сила на на 21.12.2017г. След като
кредитът е гарантиран от държавта и е заплатен от нея на основание чл. 14, ал.
3 от ЗКСД, в нейна полза възниква право да получи от кредитополучателя всичко,
което е платила за негова сметка и по заповедното производство, по което е
образувано изпълнителното дело, още повече че видно от документите по изп. д №
420/017г., същото е образувано именно по молба на НАП, който след извършеното
плащане е станал универсален правоприемник, и като такъв е следвало да упражни
правата на Р./Б./ ЕАД и в едномесечния срок да предяви иск за установяванена
вземането в размер на 2037.64 лева, което вземане именно се предявява по реда
на ГПК.
Правото на НАП
да получи възстановяване на платеното на Банката произтича от неизпълнението на
задълженията на кредитополучателя по гарантирания от Държавата кредит,
настъпила изискуемост на вземането на Банката - било то поради обявена
предсрочна изискуемост или поради настъпил краен падеж и реализирано плащане в
полза на Банката от страна на МОН. В случая този фактически състав не е
осъществен към датата на издаване на Акт № 3/ 12.12.2018 г. за установяване на
частно държавно вземане. Безспорно е установено, че кредитополучателят се явява
неизправна страна по правоотношението с Банката. Изискуемостта на всички
задължения по процесния договор не е настъпила.
По отношение на
лихвата за забава за периода (наказателна лихва) посочва, че жалбоподателката не е в забава
спрямо Н. А. ПО П.за периода 10.03.2016г. - 12.12.2018г. Била е в забава спрямо Р./Б./ ЕАД за периода 27.07.2016г.
/датата на заявлението по чл.417 ГПК/ до датата на плащането - 12.04.2017г,
въпреки че видно то документите същата не е била надлежно уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост. Следователно за периода 10.03.2016г. -
12.12.2018г. Б. Бикова не дължи законна лихва за забава върху платената като
гаранция сума от 9706.08 лв. по процесния договор за кредит.
Предвид
изложеното, счита вземания в размер на 570,04лв.- законна лихва за забава върху
главницата от 2037.64лв. за периода 10.03.2016г. - 12.12.2018г. е
неоснователено и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на Н.
А. ПО П., което се отнася и за редовната лихва върху главницата за периода
10.02.201 бг.-ОЗ.07.2016г. в размер на 57.05 лева.
Дори да се приеме,
че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, съгласно разпоредбата на
чл.14, ал.З от ЗКСД, когато Държавата изпълни задължението на кредитополучателя
по договора за студенски кредит, в нейна полза възниква правото да получи от
кредитополучателя всичко, което е платил, като законна лихва се дължи от 12.04.2017г.
Моли съда да
отмени рзпореждането за незабавно изпълнение, да остави без уважение
заявлението от НАП, да обезсили издадения изп. Лист в полза на НАП.Претендира
сторените в настоящето производство разноски.
Н. А. ПО П.
оспорва частната жалба като неоснователна.
Подържат, че Предпоставките за отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение са предвидени в разпоредбата на чл. 419,
ал. 3 от ГПК. Жалбата срещу посоченото разпореждане може да се основава
единствено до редовността от външна страна на документа и до удостоверяването
на подлежащо на изпълнение вземане или обосноваване на съществуването на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител.
Заповедта за незабавно
изпълнение по ЧГД № 270/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Б. е издадена при
спазване на всички законови изисквания въз основа на Акт № 63 от 06.12.2016г.
за установяване на частно държавно вземане. От съда по заповедното производство
е извършена проверка относно редовността на посочения документ от външна страна
и е констатирано, че същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
В настоящото
производство длъжникът не разполага с възможност да оспорва съществуването,
валидността, дължимостта и размера на вземанията по заповедта за изпълнение,
поради което Окръжен съд - гр. В. не следва да обсъжда възраженията на частния
жалбоподател в този смисъл. Тези възражения биха могли да бъдат валидно
наведени и изследвани само в производството по чл. 422 ГПК.
В случая е
ирелевантно обстоятелството до кой адрес на длъжника е изпратено уведомлението
от банката за предсрочна изискуемост, тъй като, както вече бе отбелязано,
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на АУЧДВ. За пълнота на
изложението, следва да бъде отбелязано, че е направен опит уведомлението да
бъде изпратено и до адреса на длъжника, посочен в чл. 9.3 от договора за
кредит.
Неоснователно е
твърдението на длъжника, че НАП е следвало да упражни правата на банката за
предявяване на иск за установяване на вземането, след като от Б.Б. е направено
частично възражение срещу заповед от 29.07.2016 г. по ЧГД № 304/2016 г. по
описа на Районен съд - гр. Б. Този иск би бил недопустим, тъй като съгласно т.
10.6. от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
при настъпило частно правоприемство на страната на заявителя след издаване на
заповедта за изпълнение (какъвто е настоящият случай) легитимиран да предяви
установителен иск по чл. 415 от ГПК е праводателят - заявител в заповедното
производство. Поради посоченото, единственият път НАП да събере вземането на
държавата срещу Б.Б. е съставянето на АУЧДВ, въз основа на който да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение.
ВОС намира, че
частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от лице,
имащо правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на контрол съдебен акт.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
От фактическа
страна е установено, че вземане на
държавата произтича от договор за студентски кредит по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 03.02.2011 г. с „Р. (Б.)"
ЕАД.
Съгласно чл. 6.2
от договора при наплащане на три последователни погасителни вноски банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
На 10.06.2016 г.
е изпратено писмо изх. № ИЗХ-001-67483 г. от банката до Б.Ц.Б. (на постоянния адрес
на същата в гр. Б.), с което задължението по кредита й е обявено за предсрочно
изискуемо, тъй като за периода от 09.03.2016 г. до 10.06.2016 г. не са
заплатени дължимите месечни вноски. Писмото е получено на 04.07.2016 година.
Следва да се отбележи, че уведомлението е изпратено и на адреса, посочен от Б.Б.
в договора за кредит, а именно: гр. С. но е върнато от пощенския оператор с
отбелязване върху известието за доставяне „непълен адрес на получателя".
Подадено е
заявление от страна на банката, въз основа на което са издадени заповед от
29.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист от 29.07.2016 г. по ЧГД № 304/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Б. за
следните суми:
8 862.64 лева -
главница, ведно със законната лихва от 27.07.2016 г. до окончателното изплащане
на вземането;
231.39 лева - редовна лихва за периода 10.02.2016 г. -
03.07.2016 г., начислена на основание чл. 3.1 от договора;
60.57 лева -
наказателна лихва (лихва за забава) за периода 10.03.2016 г. - 26.07.2016 г.;
183.09 лева -
платена държавна такса;
550.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпратено искане
от „Р.(Б.)" ЕАД до Министерството на образованието, младежта и
науката (МОМН) на основание издадената държавна гаранция съгласно Споразумение
№ Д 01-610/08.11.2010 г. и Типов договор № Д 01-530/29.06.2010 г. за
кредитиране на студенти и докторанти, сключен между МОМН и „Р. (Б.)" ЕАД,
на 12.04.2017 г. задължението на Б.Ц.Б. към банката, в общ размер на 9 706.08
лева, е погасено от държавата чрез Министерството на образованието и науката.
Поради посоченото, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗКСД в полза на същата е
възникнало право да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за
негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането.
На основание чл.
14, ал. 4 от ЗКСД вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали
в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към
банките, са частни държавни вземания и се събират от НАП.
След молба изх.
№ 94-С-255/31.05.2017 г. на НАП е образувано изп. дело № 420/2017г. по описа на
частен съдебен изпълнител С. Н., per. № 898, с район на действие Окръжен съд - гр. В., за събиране на вземането
по изпълнителен лист от 29.07.2016 г. по ЧГД № 304/2016 г. по описа на Районен
съд - гр. Б.
След депозирано
възражение от страна на Б.Ц.Б., с Разпореждане от 07.09.2017 г. по ч.гр.д. №
304/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Б. издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени за сумата от 2 037.64 лева,
представляваща част от дължимата главница, ведно с начислените върху нея лихви,
тъй като от банката не е предявен иск с оглед активиране на държавната
гаранция. Съгласно посочения съдебен акт, от Б.Ц.Б. е призната дължимостта на
останалата част на вземането на държавата.
С Акт № 3 от
12.12.2018 г. за установяване на частно държавно вземане е констатирано, че към
12.12.2018 г. държавата има изискуемо вземане срещу Б.Ц.Б. размер на 2 664.73
лева (две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки), от които:
2 037.64 лева -
главница;
57.05 лева -
редовна лихва върху посочената главница от 2 037.64 лева, дължима за периода
10.02.2016 г. - 03.07.2016 г.;
570.04 лева -
наказателна лихва (лихва за забава) за периода 10.03.2016 г. -12.12.2018
година.
Въз основа на
цитирания АУЧДВ е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 20.05.2019 г. по
ЧГД № 270/2019 г. по описа на Районен съд - гр.
Б.
II. Разпоредбата
на чл. 417, т. 7 от ГПК предвижда, че заповед за незабавно изпълнение може да
бъде издадена за вземане, което се основава на акт за установяване наастно
държавно вземане (АУЧДВ). Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 от ГПК
законодателят дава възможност на кредитор, чието вземане се основава на такъв
вид акт, да поиска от компетентния съд не само издаване на заповед за
изпълнение, но и да постанови незабавно изпълнение.
РС-Б. е уважил заявлението, като е издал заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.Ц.Б. в размер на 2 664.73 лева (две хиляди
шестстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), от които 2
037.64 лева - главница;57.05 лева - редовна лихва върху посочената главница от
2 037.64 лева, дължима за периода 10.02.2016 г. - 03.07.2016 г.;570.04 лева -
наказателна лихва (лихва за забава) за периода 10.03.2016 г. -12.12.2018 година
по ЧГД № 270/2019 г. по описа на Районен съд - гр.
Белоградчик , за сумата по заявлението, ведно със законната лихва и разноските
в заповедното производство.
Разпореждането
за незабавно изпълнение на заповедта е правилно.
В производството
по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа
на документите, визирани в чл.417 ГПК, съдът е компетентен да провери само дали
документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника (чл.418, ал.2 ГПК).
Съдът намира
последната за неоснователна, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 419 ал. 2
от ГПК, жалбата против разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе
само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В настоящата
хипотеза възраженията на частната жалбоподателка следва да се основават на
документа по чл. 417 т. 2 от ГПК, а именно - на документа или извлечението от
счетоводната книга, което установява вземането на банката – кредитор.
В производството
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, заповедният съд изпълнява
проверка, която е съсредоточена върху това дали съществува право за
принудително изпълнение - дали е налице предвиден в нормата на чл. 417 от ГПК и
редовен от външна страна документ и дали същият удостоверява изпълняемо право -
годно за принудително изпълнение притезание. Поначало проверката е ограничена
само в рамките на данните от документа, на който се основава искането за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 418 ал. 3
от ГПК в които съдът може да извърши проверка и извън данните по документа. В
заповедното производство съдът не е задължен да извършва други проверки на
акта, от който произтичане вземането на заявителя. Жалбоподателката би могла да
твърди нищожност на основанието за задължението си, но само ако може да извлече
това си твърдение от акта, който го обективира.
Същото е редовно
от външна страна и отразява извлечена информация по кредитната сметка на
отпуснатия банков кредит към момента на подаване на Заявлението по чл. 417, т.2
от ГПК, а именно: датата на отпускане на банковия кредит, датата на крайния
падеж за издължаване на кредита, дни забава, датата на настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, информация за остатъка по неизплатеното и отнесено в
просрочие вземане, точен размер на дължимите главница, договорна и санкционна
лихва. Вземането е надлежно индивидуализирано и изискуемо.
Извлечението от счетоводните книги
удостоверява вярно и точно подлежащо на изпълнение вземане - надлежно индивидуализирано.
Конкретните
фактически изводи за дължимостта на претендираните суми и механизма за тяхното
формиране или установяване на
вземането, подлежи на
доказване в общ
исков процес, където съществува възможност за навеждане на всички основания
по действителността и размера на претенцията.
Тъй
като длъжника е подал и възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение
и изпълнител лист, обстоятелствата по установяване и сформиране на начислената
лихва подлежат на доказване в назначаването на съдебно - счетоводна експертиза
при предявяване на установителен иск;
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя че не е налице годен
документ от външна страна, който да удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане.
Следва да се има предвид, че нито един нормативен акт несъдържа изискване за
задължителните реквизити, на
които трябва да
отговаря извлечението от счетоводните книги. Съдебната практика по
въпроса за съдържанието на извлечението от счетоводните книги посочва, че за да
се направи извод за това дали представения документ по чл. 417, т. 2 от ГПК е редовен от
външна страна, и че удостоверява подлежащо за изпълнение вземане, е достатъчно
той да съдържа информация по отношение на следните индивидуализиращи белези: 1.
За кой клиент на банката се отнася; 2. По кой договор за банков кредит; 3.
Предоставения и усвоения размер на кредита; 4. Общ размер на остатъка от дълга;
5. Както и да е изготвено от длъжностни лица на банката и да е надлежно
подписано и подпечатано. В този смисъл е и трайната съдебна практика
(определение № 129 от 31.01.2011 по ч.гр.д. № 999/2010 на ВКС; определение №
118 от 24.02.2009 г. по ч.т.д. № 25/2009 г.на
ВКС, ТК, II
т.о.; определение №
264/07.05.2009 по ч.т.дело
№ 210/2009 на
ВКС, ТК, I т.о.; определение №174/16.02.2010 то ч.т.д.№
18/2010 на ВСК, ТК, I т.о.; определение № 701/20.10.2011 по ч.т.д. №662/2011
г.)
Неоснователни са
и .твърденията на жалбоподателите, че от страна на Банката не са приложени
доказателства за обявяване
на кредита за
предсрочно изискуем. на длъжника
е изпратено уведомлението от банката за предсрочна изискуемост, направен е
и опит уведомлението да бъде изпратено и
до адреса на длъжника, посочен в чл. 9.3 от договора за кредит.
Видно от данните
към заявлението , Банката е изпратила уведомително писмо на заявения актуален
адрес от кредитополучателя, с което го приканва доброволно да изпълнят
задължението си .
Водим от горното и на основание чл. 278, вр. чл. 419 ал. 1 от ГПК,
ВИДИНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба,
подадена от Б.Ц.Б., ЕГН: **********,***
СРЕЩУ:Разпореждане за незабавно изпълнение от 20.05.2019г. по ч.гр.д № 270/2019г.
на Районен съд-Б. II състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.