№ 44635
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20251110141280 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал.
4 КТ за обявяване за недействителна на клаузата от сключено между В. А. Й. като служител
и „П.С.“ АД като работодател допълнително споразумение от 30.10.2024г. към сключен
между страните трудов договор № 1896/14.10.2022г., с която в полза на работодателя е
повторно уговорен срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на В. А. Й. на основание нормата на чл. 71, ал. 1 КТ, обективирано в
заповед № 2362/27.05.2025г. на изпълнителния директор на работодателя „П.С.“ АД, както и
за осъждане на последното да й заплати сумата от 36 840.00 лева, представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 28.05.2025г. до
28.11.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 23.07.2025г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор № 1896/14.10.2022г., по силата на който заемала
длъжността „мениджър, ключови клиенти- онбординг“ и с който бил уговорен 6- месечен
срок за изпитване в полза на работодателя, който, с оглед ползваните от ищцата отпуски,
следвало да изтече на 25.01.2025г. Междувременно, между страните било сключено
допълнително споразумение от 30.10.2024г., с което се съгласили, считано от 01.11.2024г.
ищцата да заема длъжността „мениджър, проекти“, като отново бил уговорен нов 6- месечен
срок за изпитване в полза на работодателя, който, позовавайки се на уговорката в последния
смисъл, прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 27.05.2025г., за което
била издадена и връчена нарочна писмена заповед. Ищцата счита, че повторното включване
в съдържанието на процесното трудово правоотношение на клауза със срок за изпитване е
незаконосъобразно- в противоречие с императивната норма на чл. 70, ал. 5 КТ, доколкото
предходната и новата длъжности били на практика идентични, между включените в тях
трудови функции не съществували съществени различия, а и длъжностите принадлежали
към една и съща група на Националния класификатор на професиите и длъжностите, поради
което и не се налагало повторното изпитване на годността на служителя след изменението
на длъжността. С оглед на това заявява искане за обявяване на тази клауза за
недействителна, респ. за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, основано на
същата. Претендира обезщетение за оставането си без работа поради уволнението,
поддържайки, че размерът на месечното брутно трудово възнаграждение, което следва да
бъде взето предвид при определяне на същото, възлиза на сумата от 6140.00 лева.
Претендира разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват с довод, че първоначалната
длъжност на ищцата и длъжността й след изменението с допълнителното споразумение от
30.10.2024г. били съществено различаващи се по естеството и съдържанието си. Твърди, че
длъжността „мениджър, ключови клиенти- онбординг“ била свързана с организиране на
работни процеси за клиенти на ответното дружество, чийто основен предмет на дейност бил
предоставянето на аутсорсинг услуги, като длъжността била с техническа насоченост и
включвала изцяло оперативни функции, като: създаване и поддържане на клиентски акаунт
и портфолио, техническа поддръжка на акаунта на клиента, комуникация и подготовка на
необходимата информация и документи, свързани с управлението на клиента. А длъжността
„мениджър, проекти“, от друга страна, била свързана с управление на човешки ресурси и
включвала управленски, ръководни функции, което съществено я отличавало от
предходната. Изяснява, че задълженията на служителя, заемащ длъжността „мениджър,
проекти“, се изразявали в: активно участие в процеса на подбор, назначаване на членове на
екипа на мениджъра и познаване на ролята на всеки от тях, ръководене и наблюдение на
работната ефективност на екипа с цел даване на обратна връзка и предприемане на действия
за поддържане на мотивацията им, отговорност при определяне на работните графици и
работно време, в т.ч. одобряване на отпуски от членове на екипа, задаване на цели и срокове
към екипа, предлагане въвеждането на бонусни схеми и извършване на оценка чрез справки
и анализи за представяне на членовете на екипа и качеството на тяхната работа. Допълва, че
първоначалната длъжност била свързана с обслужването на клиента „Regate“, а
последващата- с обслужване на клиента „Swan“, работата с когото изисквала ищцата да
съдейства на клиенти на „Swan“ при използване на платформа за разплащания- задължение,
което не било включено в първоначално заеманата от нея длъжност. Изложените съществени
според работодателя различия в длъжностите, последователно заемани от ищцата по силата
на процесното трудово правоотношение, обосновали необходимостта от изпитването на
годността й да изпълнява възложената работа и след изменението на длъжността й. По тези
съображения поддържа, че повторната уговорка за срок за изпитване в полза на
работодателя е законосъобразна, каквото е и прекратяването на трудовото правоотношение,
основано на тази клауза. Като самостоятелно основание за неоснователност на иска с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ сочи обстоятелството, че недоказано по делото е оставането на
ищцата без работа през исковия период. Претендира предявените искове да бъдат изцяло
отхвърлени, както и разноски.
По иска с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ ищцата следва пълно и главно съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че оспорената от нея като недействителна клауза
е включена в договорното съдържание, а по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ-
съществуването на трудово правоотношение през сочения от нея период, както и
прекратяването на същото, считано от сочения от нея момент и по силата на заповедта,
която оспорва.
При установяване на тези обстоятелства с правно значение в тежест на работодателя е
при условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че
в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за
прекратяване на правоотношението на посоченото в оспорената заповед основание, което в
случая предполага установяване, че като част от съдържанието на процесното трудово
правоотношение и в хода на съществуването му законосъобразно е включена валидна клауза
със срок за изпитване на служителя в полза на работодателя, вкл. твърденията си, че
трудовите функции, включени в последователно заеманите от ищцата длъжности, са
съществено различаващи се с оглед естеството на възложената работа, както и че именно в
уговорения срок за изпитване субектът на работодателска власт е упражнил субективното си
потестативно право по чл. 71, ал. 1 КТ да прекрати трудовоправната връзка с ищеца.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
2
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
след уволнението и през исковия период.
С оглед конкретно изложените от страните твърдения, доводи и възражения на
основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно
значение: че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа
на сключен помежду им трудов договор от 14.10.2022г., по силата на което ищцата е заемала
длъжността „мениджър, ключови клиенти- онбординг“, че с допълнително споразумение от
30.10.2024г. длъжността на ищцата била изменена на „мениджър, проекти“, като между
страните бил уговорен нов срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, че преди
изтичането на този срок последният упражнил потестативното си право едностранно да
прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от
27.05.2025г., както и че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата- основа за
определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, възлиза на сумата от 6140.00 лева.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства на представените от
ищцата с исковата молба документи.
По искането в отговора на исковата молба следва да бъде допуснато събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от
ответника в първото по делото открито заседание за установяване на твърденията му,
свързани със същността и съдържанието на последователно заеманите от ищцата
длъжности.
Без уважение като ненеобходими за изясняване на спорни между страните
обстоятелства следва да бъдат оставени исканията на ищцата за допускане извършването на
съдебно- счетоводна експертиза, както и за задължаване на ответника да представи
ведомости за работна заплата и трудовото досие на ищцата.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищцата с исковата молба документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответника в първото по делото открито заседание за
установяване на твърденията му, свързани със същността и съдържанието на
последователно заеманите от ищцата длъжности.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за установяване на твърденията си, че е
останала без работа след уволнението и през исковия период.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2025г. от
11:10 часа, за когато страните да бъдат призовани.
3
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и преписи от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4