О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….11.2018 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане въззивно
частно гражданско дело № 2355
по описа
на съда за 2018 год.,
докладвано от съдията К. Иванов
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.Б.Ф. от гр.
Варна, подадена чрез пълномощник срещу Определение № 7613/04.07.2018 год. по
гр. дело № 3698/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен отвод за
местна неподсъдност на спора, производството по делото е прекратено и делото е
изпратено за разглеждане на местнокомпетентния
районен съд - Районен съд – Стара
Загора.
В жалбата са наведени оплаквания, че
определението е неправилно, като се настоява за отмяната му и за връщане на
делото на РС-Варна за продължаване на процесуалните действия. Твърди се, че
мястото, където жалбоподателят (ищец по предявения осъдителен иск по чл. 224 КТ) е полагал своя труд през цялото време на действие на трудовия му договор с
ответника „Озон Вижън“ ЕООД съд седалище гр. Стара
Загора е град Варна, което обуславя и подсъдността на спора пред РС-Варна,
избрана от ищеца.
Насрещната страна не е подала отговор
на жалбата.
Жалбата е подадена в срок (с оглед
чл. 61, ал. 2 ГПК, понастоящем отменен) срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Производството по гр. дело №
3698/2018 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от В.Б.Ф., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна срещу „Озон Вижън” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, осъдителен
иск с правно основание чл. 224 КТ.
В отговора си на исковата молба
ответникът „Озон Вижън” ЕООД – гр. Стара Загора е направил отвод за местна подсъдност
на спора, като е поискал делото да се изпрати на РС-Стара Загора, на основание чл.
108, ал. 1, изр. първо ГПК, тъй като седалището на ответното дружество е в
гр. Стара Загора.
С обжалваното определение Варненският
районен съд е уважил възражението на ответника за местна неподсъдност на
делото. Приел е, че в случая е неприложим чл. 114 ГПК, тъй като мястото на
работа не е уговорено писмено между страните, съгласно правилата на чл. 62, ал.1 КТ
и чл. 66, ал.1, т.1 КТ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 66, ал.3 КТ, според която за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва
от характера на работата.
Определението е неправилно.
Мястото където ищецът обичайно
полага своя труд по смисъла на чл. 114 ГПК е фактически въпрос. То не е
уговореното място на работа в трудовия договор, нито пък презумптивното
място на работа, определено с разпоредбата на чл. 66, ал. 3 КТ, на която се е
позовал районният съд, а мястото, където работникът обичайно полага своя труд в
действителност.
В случая от представените в първата
инстанция доказателства, както и от представените с частната жалба такива може
да се направи извод, че през време на действие на трудовия му договор с ответника,
ищецът е полагал труд на територията на гр. Варна – именно на територията на
гр. Варна при изпълнение на възложената му с трудовия договор работа ищецът е
претърпял и трудова злополука, а според изявленията на ответното дружество,
съдържащи се в подаден от него отговор на искова молба по друго дело между
същите страни, окачествено от съда като признание на неизгоден за страната факт
– ищецът е работил за дружеството „в клон Варна“.
При това положение следва да се
приеме, че мястото, където обичайно ищецът е полагал своя труд е гр. Варна,
което обуславя и установената в чл. 114 ГПК подсъдност на спора.
В обобщение определението е
неправилно, а частната жалба против него – основателна и същата следва да бъде
уважена.
Изложеното налага обжалваното
определение да се отмени и делото да се върне на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действие.
Доколкото с настоящото определение
не се приключва производството по материалноправния
спор, нормата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Въпросът за разноските за
настоящото частно производство следва да се реши от първоинстанционния
съд съобразно изхода от материалноправния спор.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
7613/04.07.2018 год. по гр. дело № 3698/2018 год. по описа на РС-Варна, с което
е уважен отвод за местна неподсъдност на спора, производството по делото е
прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Стара Загора;
ВРЪЩА делото на РС-Варна
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.