Р Е Ш Е Н И
Е № 68
гр. Търговище, 04.06.2021.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря С. И, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 108 по описа на АС – Търговище за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на И.Г.И.
***, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21 –
0308-000129 от 13.04.2021г. на Началник РУ Омуртаг към ОД на МВР – Търговище.
Жалбоподателят чрез пълномощника си твърди, че заповедта е материално и процесуално
незаконосъобразна, както и несъответна на целта на закона. По подробно изложени
съображения се прави искане обжалваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа.
Ответник по жалбата –
Началник РУ Омуртаг към ОД на МВР – Търговище, редовно призован, не се явява,
представлява се от пълномощник. Пълномощникът оспорва жалбата, като
аргументира, че заповедта е издадена на годно основание и в съответствие с
целта на закона.
Административен
съд – Търговище, втори състав, въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заповед № 8121з – 1524 от 09.12.2016г. министърът на вътрешните работи, на
основание чл. 165 от Закона за движение по пътищата е определил да осъществяват
контрол по ЗДвП определени структури на МВР сред които и Областните дирекции на
МВР.
Със
заповед № 363з – 1642 от 30.09.2020г.
директорът на ОДМВР – Търговище е оправомощил определени категории
длъжностни лица да издават ПАМ по чл. 171, ал.1, т. 2 от Закона за движението
по пътищата, сред които е и началникът на Началник РУ Омуртаг към ОД на МВР –
Търговище за нарушения, извършени на територията, обслужвана от РУ.
Жалбоподателката е собственик на лек
автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. № …...
С обжалваната заповед № 21 – 0308 –
000129 от 13.04.21г., издадена на основание чл. 171, ал.1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, началникът на РУ – Омуртаг към ОД на МВР – Търговище е наложил на жалбоподателката
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – временно
спиране от движение на пътно превозно средство: лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“
с рег. № ….. до „отстраняване на неизправността“.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството,
че субектът на ПАМ на 13.04.2021г. около 05.23ч. в Община Омуртаг, на
второкласен път № 48 в гр. Омуртаг, посока на движение към гр. Котел,
управлявала собствения си лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. № ……, който
бил с техническа неизправност, изразяваща се в несветеща задна лява габаритна
светлина. Техническата неизправност в заповедта за налагане на ПАМ е определена
като незначителна, а деянието – като нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
В заповедта е посочено, че за
посочените обстоятелства на лицето е съставен акт за установяване на
административно нарушение № GA 392758 от 13.04.2021г.,
който е представен като част от административната преписка. В акта
обстоятелства различни от гореизложените не са изтъквани. Липсва констатация
кога е възникнала неизправността – по време на движение или преди това. В тази
връзка следва да се посочи, че естеството на неизправността е такова, че тя би
могла да е възникнала по време на движение. Няма данни в
административно-наказателното производство и в производството по издаване на
ПАМ да са събирани сведения от водача за целта на предприетото пътуване.
Заповедта е връчена на 14.04.2021г.,
а жалбата е подадена на 19.04.2021г., т.е. в законоустановения срок.
Предвид установеното от фактическа
страна, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което
е допустима.
На
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл.
171, ал.1, т. 2 от същия закон се издават с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или на оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези
служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата
на чл. 165, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Предвид тази правна уредба
и представените по делото заповеди № 8121з – 1524 от 09.12.2016г. на министъра
на вътрешните работи и заповед № 363з – 1642 от 30.09.2020г. на директора на ОДМВР – Търговище, съдът
приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
С
оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона
форма, регламентирана в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК.
Фактическите основания за издаване на заповедта са изложени достатъчно ясно и
изчерпателно. В производството по издаването на обжалваната заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила –
такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до
различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като
съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за
незаконосъобразност на административния акт.
За да
прецени съответствието на заповедта с материалния закон, съдът взе предвид
следното:
Нормата на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вменява в задължение на водача
на МПС да се движи с технически изправно ППС. Такова правило се съдържа и в
разпоредбата на чл.
9 от ППЗДвП, постановяваща, че се разрешава
движението на ППС по пътищата, ако то отговаря на изискванията на правилника и
на ЗДвП. В чл.
10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при които
моторното превозно средство се определя като технически неизправно. Съгласно
ал. 1, т. 12, б. "в" такова е и това, на което не светят дългите,
късите, габаритните светлини или стоп-светлините.
Законът
с чл. 177, ал.1, т. 2, б. „а“ предвижда налагане на ПАМ „временно спиране от
движение на пътно превозно средство“ спрямо собственик, при срок на мярката - до
отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно. Целта на налаганите ПАМ при констатирани технически неизправности е
преди всичко да се гарантира безопасността на движението, наред с това да се
преустанови административното нарушение. В същото време, законът в чл. 101, ал.
ал. 2 от ЗДвП урежда, че когато отстраняването на повредата или неизправността
на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на
собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе
необходимите мерки за безопасност на движението. Правилото е възпроизведено в
чл. 11, ал. 2 от Правилника за приложение на закона. Приложението на този текст
от закона е изключен само при констатирани или възникнали опасни неизправности,
какъвто процесния случая не е – чл. 101, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай,
тъй като констатираната неизправност е незначителна – от една страна, а от
друга – доколкото не е разграничен моментът на възникване на повредата – по
време на управлението или преди това, не може да се обоснове дори извод за
извършено административно нарушение и респ. за наличие на годно фактическо
основание за издаване на ПАМ, още по-малко такъв, че наложената мярка е
съразмерна на преследваната цел – да се осигури безопасността на движението и
да се преустанови извършването на административно нарушение.
По
изложените съображения съдът приема оспорената заповед за незаконосъобразна,
като издадена в противоречие с материалния закон и принципа за съразмерност по
чл. 6, ал. 2 от АПК, поради което следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на делото следва да се постави на обсъждане претенцията за
заплащане на разноски по делото от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя. По делото са представени доказателства за направени разноски в
размер на 210лв. – от които 10лв. за държавна такса и 200лв. за адвокатски
хонорар, платени в брой. На основание чл. 143, ал.1 от АПК ОД на МВР -
Търговище следва да бъде осъдена да плати на жалбоподателя разноските по делото
в размер на 210лв.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 5 от ЗДвП , Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на И.Г.И. ***, заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21 –
0308-000129 от 13.04.2021г. на Началник РУ Омуртаг към ОД на МВР – Търговище.
ОСЪЖДА
ОД НА МВР – ТЪРГОВИЩЕ да плати на И.Г.И. *** разноски по делото в размер на
210лв., от които 10лв. за държавна такса и 200лв. за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: