РЕШЕНИЕ
№ 484
Велико Търново, 30.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г. .........................................................................
и
в присъствието на прокурора …………………………………………….....
разгледа
докл***аното от съдията адм.дело № 891/2018г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.
За вида на производството:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.
62 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба/вх. № 6456/12.12.2018г. в АСВТ/,
подадена от името на Община Аксаково/обл. Варна/, действаща в качеството на
бенефициер по Договор за безвъзмездна финансова помощ/ДБФП/ №
DIR-51011116-С039, сключен на 16.08.2012г.
по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“/ОПОС/, за проект
DIR-51011116-36-120 „Подобряване на градската инфраструктура за питейни и
отпадъчни води в град Аксаково“, съфинансиран от Европейските структурни и
инвестиционни фондове/ЕСИФ/.
Спорът е за втори път на производство пред съд. С Решение № 2771/02.03.2018г.,
постановен по адм. дело № 10 033/2017г. състав на ВАС е потвърдил Решение №
210/30.06.2017г., постановеното по адм. дело № 168/2016г. на ВТАС и е
постановил връщане на преписката за ново произнасяне в същата част, свързана с отказа на УО да верифицира разходи по проекта
в размер на 549 405,41лв., обективиран в Писмо изх. № 08-003835/17.09.2015г.,
свързан с предявени за изплащане разходи в размер на 549 405,41лв.,
представляващи непредвидени разходи за СМР, произтичащи от Договор №251/29.07.2013г.
с изпълнител „Одесосстрой”ООД гр. Варна.
Понастоящем се оспорва индивидуален административен акт на
РУО на ОПОС, обективиран в Писмо изх. №
08-00-910/19.11.2018г., съставляващ отказ да се верифицират разходи по
изпълнение на проекта, заявени с Искане за средства № 13 за окончателно
плащане. Писмото е подписано от Главен директор на ГД „ОПОС“ при МОСВ – В.К.,
действаща в качеството ѝ на Ръководител на управляващия орган на
Оперативна програма „Околна среда 2014–2020 г.“ /РУО на ОПОС/ при Министерство
на околната среда и водите гр. София, съгласно приложената Заповед №
РД-ОП-13/07.02.2018г. за оправомощаването й от министъра на МОСВ.
Изрично е уточнено в жалбата, че Писмото се обжалва само в частта, в която е отказана верификация
на извършени от общината разходи за размера до 416 933,02лв., както следва:
1. По протокол
№2(1) от 24.01.2014г. – сума в размер на 70 846,87лв.
2. По протокол
№5(1) от 01.08.2014г. – сума в размер на 254 458,31лв.
3. По протокол
№7(1) от 17.11.2014г. – сума в размер на 91 627,84лв., от общо отказаните по
протокола 224 100,22лв.
II.Становища
на страните:
Оспорващият
излага в жалбата следните твърдения и доводи:
Счита, че с процесния
акт неправилно е отказана верификация на порцесната сума. Актът бил незаконосъобразен,
т.к. е постановен при съществено нарушение на административнопоризводствените
правила и в несъответствие с целта на закона.
Не бил съобразен с мотивите на съдебните решения на ВАС и АСВТ и
дадените с тях указания. Твърди, че по бюджета на проекта са предвидени до 10%
от сумата на СМР както на строителството на водопровода така и на каналицзацията
като всичко непредвидени разходи са в размер на 797 256,93лв., които не са
превишени. Относно актуваните с Протокол
2/1/ от 24.01.2014г. разходи на стойност 70 846,87лв. се твърди, че
същите на са свързани с основната дейност и
макара да са с едно и също наименование и да са изпълнявани технологично
по едно и също време, допълнителните количества са разходвани поради
обстоятелства, които общинат е приела за непредвидени, за което е представила
обяснения. Относно актуваните с Протокол
5/1/ от 01.08.2014г. разходи на стойност 254 458,31лв. се твърди, че
са резултат на настъпили неблагоприятни метеорологични условия в района на
община Аксаково през периода 01.05.2014г.-31.07.2014г. По време на изпълнение
на строителството обилни дъждове
компрометирали почти изцяло пътните настилки. Настъпилото бедствено положение е
причината да се извършат редица допълнителни непредвидени дейности по
многократно прочистване нананосите от работните участъци, което попречило на
навременното възстановяване на асфалтовите настилки и полагане на много
по-голямо количество настилки от предвиденото. Допълнителните количества трошен
камък и биндер били нарочно отчетени в различна мерна единица/тонове/ от
предвидените в проекта в куб. метър. Относно
актуваните с Протокол 7/1/ от 17.11.2014г. разходи на стойност 91 627,84лв.
се твърди, че са резултат на форсмажор, по аналогични на горните аргументи
относно т.1 от Протокола Относно т.2 от същия, касаещ обследване на
канализацията с камера се позовават на обстоятелството, че е настъпила
законодателна промяна като такова обследване е станало задължително с Наредба №
РД-02-20-8/17.05.2013г. Същата е влязла в сила след сключване на ДОП с
изпълнителя, поради което дейността не е включена в бюджета на проекта и
разходите за същата имат характер на непредвидени. Относно останалите
разходи/над 91 627,84лв. до 224 100,22лв./, включени в Протокол 7/1/
от 17.11.2014г. не възразяват по извода на РУО, че се касае до решения, които
подобряват проектното изпълнение или предпоставят по-добра експлоатация на
изградените системи както и за намаляване неудобството за населението при
реализацията на този мащабен проект. По тези съображения оспорващата страна
моли съда да уважи жалбата й.
В последното открито съдебно заседание упълномощеният процесуален
представител/ПП/ на оспорващия пледира
жалбата да бъде уважена като претендира да бъдат присъдени на доверителя му направените
по делото разноски, за което представя Списък в о.с.з. В указания от съда срок
са постъпили писмени бележки.
Ответникът
по оспорването - Ръководителят на Управляващия орган на „Оперативна
програма Околна среда“ 2007-2013г., чрез надлежно упълномощения процесуален
представител заема становище за неоснователност на жалбата. В своите аргументи
препраща към ангажираните вече писмени становища по делото и особено това,
представено по повод оспорването на заключението на СТЕ в о.с.з. на 28.11.2019г.
Последното определя като непълно, необосновано и необективно. Настоява, че от
данните по делото личи, че възложителят/община Аксаково/ не е положила дължимата грижа за изпълнението
на проекта, т.к. е приела предложение на изпълнителя, при което да се работи и
през зимните месеци, а необосновано се изчаква 2 м. до полагане на асфалтовото
покритие, без да има технологични причини за това. Последното не е положено
своевременно нито в срока до 08.05.2014г., нито до 06.06. или 18.06. на същата
година и поради това, при наводнението са настъпили многократно по-тежки щети
за цялата пътна настилка, а не само в обекта на изкопа. Поради това, всички
други разходи, които н***ишават разходите за възстановяване на пътната
настилка, нарушена чрез изкоп с необходимата ширина за полагане на тръба са
недопустими за финансиране според проекта. При това риска към този момент е бил
за изпълнителя, т.к. обектът не е бил предаден на възложителя.
ПП на ответника претендира
разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение, за което е представен
списък в началото на производството. Възразява за прекомерност на разноските на
оспорващата страна и в частност АВ.
III.За
допустимостта на жалбата:
С процесното Писмо изх. № 08-00-910/19.11.2018г. РУО на ОПОС
отказва да одобри част от извършените от бенефициента разходи по изпълнение на
проекта/да удовлетвори претенция за плащане. С това ръководителят на УО
безспорно е постановил неблагоприятно за бенефициера решение, което пряко и
непосредствено рефлектира в правната му сфера. По същността си оспореното Писмо
на РУО обективира окончателната воля на решаващия орган за отказ да се
верифицират разходи поради тяхната недопустимост, индивидуализирани по видове,
основание и размер. Изводът, че това е окончателният акт по верификация на
разходите е основан не само на
собственото му съдържание, а и от хронологията и съдържанието на издадените
предходни актове на РУО и на съда, цитирани по-горе. Тяхната логическа и темпорална
връзка сочи, че действително процесното не е междинен, а завършващият,
окончателен акт на УО по въпроса с верификацията на разходите по ИС №13 за
окончателно плащане по проекта. Поради изложените факти, последиците в правната
сфера на бенефициера настъпват в резултат на това волеизявление на УО, обективирано
именно в оспореното писмо, което поради това представлява ИАА, годен предмет на
съдебно обжалване, в така посочената част.
Оспореното Писмо, с което повторно е разгледан въпросът за
верификацията на разходите, е издадено
при действието на Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове /обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от
26.12.2015г./. Свързано е с отношения по ДБФП, сключен на 16.08.2012г., т.е. по
време на програмния период 2007 - 2013 г. От своя страна оспореният в
настоящото производство ИАА е постановен на 19.11.2018г.
Понастоящем Договорът за безвъзмездна финансова помощ/ДБФП/
по силата на §1 от ДР на ЗУСЕСИФ е
дефиниран като административен договор. При новото законодателно разрешение,
споровете във връзка с отношенията по сключване и изпълнение на
административния договор за предоставяне на финансова подкрепа със средствата
от ЕСИФ са дефинирани като
административни правоотношения.
В ЗУСЕСИФ липсва нарочна уредба по въпроса за оспорването на
волеизявленията относно верификацията на разходите по проекта. Независимо от
това, на основание чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, за този
програмен период, съдебната практика подкрепи
приложението на „общата клауза за обжалване” на актове, които изрично не са
изведени от съдебен контрол със закон. По тези съображения, съдът приема, че отказаната отчасти верификация на разходи е
акт, подлежащ на съдебен контрол. Този извод се налага и от пряко приложимите
норми на Европейското право/чл.74, ал.3 от Регламент №1303/2013/ за настоящия
програмен период, според което следва държавите членки на ЕС да гарантират възможност за съдебен контрол
на жалби, свързани с тези европейски фондове. Поради това, макар да не е
посочено изрично в ЗУСЕСИФ, отреченото
от УО на ОПОС право на бенефициера за
възстановяване на разходвани от него средства за изпълнение на съфинансирания от европейските
фонодове проект подлежи на съдебен контрол.
Доколкото се касае за административни правоотношения, регулирани с
властнически метод и издаден АА, този спор следва да бъде разрешен от
административния съд по реда на АПК, по аналогия с този, предвиден в чл.73,
ал.4 от ЗУСЕСИФ и чл.27 от с.з., т.е. редът за оспорване на ИАА пред първа
съдебно инстанция.
Съдът взе предвид Заповед № РД-635/18.08.2014г. на МОСВ, с
която е определен териториалния обхват на териториалните звена към Главна
дирекция „Оперативна програма Околна среда“ на МОСВ. От съдържанието на същата
е видно, че в обхвата на териториално звено Велико Търново попада и област Варна,
респективно оспорващата община Аксаково. Предвид това и във връзка с §149, ал.1
от ПЗР на ЗИД АПК обн. ДВ бр.77/2018г., въпреки промяната на местната
подсъдност, АСВТ е родово и местно компетентния съд по конкретния спор.
Видно е, че жалбата, сезирала съда е подадена от кмета на
същата, т.е. лицето, което като орган на изпълнителната власт в общината съгл.
чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА представлява общината пред съда. Оспорването е
извършено в срок, т.к. процесното писмо е издадено на 19.11.2018г., получено е
в Общината на 22.11.2018г., а жалбата е депозирана на 04.12.2018г., чрез куриерска
фирма пред МОСВ/вж. л.17/.
По изложените мотиви, жалбата на Община Аксаково е допустима
за разглеждане. Преценена по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни
съображения.
IV.По доказателствата:
С Определението от 19.12.2018г. за насрочване на делото бе
направен предварителен доклад на същото. При разпределение на доказателствената
тежест между страните на жалбоподателя
бе указано, че тъй като се оспорва отказ да се издаде акт, с благоприятно за
него съдържание, то на основание чл.170, ал.2 от АПК, трябва да ангажира
доказателства по делото за това, че разходите по проекта, чието верифициране
претендира отговарят на следните условия: 1. извършени
са действително и са свързани с
физическия и финансов напредък на проекта; 2. извършени са в пълно съответствие
с правилата за допустимост на разходите, предвидени в съответните приложими
норми, а именно: а/ в норми на правото
на Европейския съюз, приложимо за съответния програмен период; б/ в норми на
приложимото по време национално законодателство, в т.ч. с всички общи и детайлни правила за допустимост
на разходите по чл.57 от ЗУСЕСИФ и ПМС 62/2007 г. и ПМС 249/2007 г., последните
две приложими на основание §8, ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. На ответника бе
разяснено, че на основание чл. 170, ал. 1 АПК,
носи доказателствената тежест относно съществуването на фактическите
основания, посочени в обжалвания акт, послужили като основание за отказа за
верификаия на разходите, както и изпълнението на законовите изисквания по
издаването му.
Делото е основано на множество писмени доказателства. Приета
е представената административна преписка – 7 бр. класьори, номерирани с римски
цифри/2 бр. червени класьора и 5 бр. зелени/. Представеното ЕЗ на СТЕ е
организирано в 1 бр. сиво-черен класьор, а възражението на ответника срещу ЕЗ и
приложените доказателства са организирани в 1 бр. червен класьор за документи,
приет в о.с.з. на 28.11.2019г.
В папката по делото са приложени Покана за кандидатстване и
Отговори по процедура BG161PO005/10/1.11/02/16
Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в
агломерации над 10 000 е.ж./л.53 и сл./.
Между представените с АП писмени доказателства и тези от ПП
на ответника няма такива, оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Не са постановени
определения за отделяне на безспорни между страните факти, нито такива за
служебно известни на съда обстоятелства.
Приложено е към настоящото за послужване, в неговата цялост,
адм.дело № 168/2016г. на АСВТ, ведно с дело № 10033/2017г. на ВАС.
За изясняване на делото от фактическа страна бе изслушано заключението на вещо лице по
съдебно-техническа експертиза, което да провери верността на фактическите
констатации на УО относно непредвидените разходи за СМР. Съдът прие заключението
на експерта, т.к. същото е дадено под угрозата от наказателна отговорност по
чл.291 от НК, за която ***е предупредено. ВЛ е изслушано непосредствено от
съда, като поддържа изводите си, отразени
в писменото експертно заключение/ЕЗ/. Отговорите на допълнителни въпроси,
поставени от страните и съда са отразени в съответния протокол от о.с.з. Възраженията
на ПП на ответника относно ЕЗ ще бъдат обсъдени по-долу, т.к. са такива по
същество. Съдът не уважи доказателственото искане на защитата на ответника за
назначаване на допълнителна експертиза, т.к. имаше в съображение действителното
съдържание на оспорения акт и това, че са налице достатъчно доказателства за
преценка относно релевантните за спора факти.
Посочените в този
раздел писмени доказателства и заключението
на експерта ще бъдат обсъдени по съществото на правния спор в съответната част
на решението. Въз основа на така приетата доказателствена съвкупност съдът
формира следните изводи.
V.По
фактите:
Съдът взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на
страните. Прецени констатациите в обжалвания акт и доказателствата по делото. Обсъди
последните по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено
следното по фактите:
1. Между Община Аксаково като бенефициер и МОСВ като
договарящ орган на ОПОС е сключен на 16.08.2012г./в
сила от същата дата/ Договор за безвъзмездна финансова помощ DIR-51011116-С039, по Оперативна програма „Околна среда
2007-2013г.“/ОПОС/, за проект DIR-51011116-36-120 „Подобряванена градската инфраструктура за
питейни и отпадъчни води в град Аксаково“, по приоритетна Ос 1 на ОПОС 2007-2013г,
съфинансиран от Кохезионния фонд на Европейския
съюз, ЕФРР, Държавния бюджет на Република България и собствено участие на
бенефициера/вж. червен класьор I/. Към ДБФП
има последващи допълнителни споразумения. Одобрен е Бюджета на проекта, определени са
източниците на финансиране и допустимите разходи.
2. Според Приложение №1 към актуализирания бюджет на проекта са предвидени в раздел 3
„строителство” суми за непредвидени разходи за строителство на обект „водопровод ” – 3.2.6. и на обект
„канализация”-3.2.2., представляващи до 10% от разходите за строителството на
тези обекти. Съответно 287 223,26лв. и 510 033,67лв. или всичко непредвидени
разходи 797 256,93лв.
3. За изпълнение
на посочения проект Община Аксаково е сключила договор за строително монтажни
работи (СМР) след провеждане на процедура по Закон за обществените
поръчки/отм./. Сключен е Договор за изпълнение на СМР с № 251/29.07.2013 г./вж.
червен класьор I / с „Одесосстрой”ООД,
в който изрично е договорен срок за изпълнение на СМР 240 календарни дни,
считано от датата на подписване на протокола за откриване настроителна площадка
до подписване на Акт обр.15. Цената на
строителната услуга е определена на 8 893 582,22лв., без ДДС.
Съгласно ценовата оферта на изпълнителя, вклч. количествено-стойностна сметка
на СМР.
4. С
ИС № 13 за окончателно плащане Община Аксаково претендира за възстановяване
разходи за СМР, част от които определя като непредвидени/вж. червен класьор II/.
Същите са описани детайлно в три протокола, а именно:
Протокол №2(1) от 24.01.2014г. – сума в размер на 70 846,87лв.; Протокол №5(1) от 01.08.2014г. – сума в
размер на 254 458,31лв.; Протокол №7(1)
от 17.11.2014г. – сума в размер на 224 100,22лв.
5. Непредвидените обстоятелства, които според Възложителя на
ОП са довели до непредвидени разходи за СМР са представени в две обяснителни
записки, към които са приложени документи като доказателства, а именно:
5.1. В зелен класьор III се намира Обяснителна записка
относно непредвидените СМР, които са извършени по време на изпълнение на
проекта и са включени в Протокол № 5/1/
от 01.08.2014г. Същата разкрива, че в периода май-юни на 2014г. е имало проливни
дъждове, довели до бедствено положение на територията на община Аксаково.
Компрометирането на уличните настилки било констатирано от Комисия. Особено
лошо било състоянието на двете главни улици.Това наложило почисване на улиците
и изгребване на компрометираната
асфалтова и извлечена бяла настилка и възстановяването им с цел възстановяване
на транспортното движение. СМР се изразяват в доставка и полагане/частично/ на
трошенокаменна настилка и на порьозен асфалтобетон/биндер/ за профилиране и
изравняване на пластове с различна дебелина, както и един пласт от плътен
асфалтобетон по цялата ширина на пътното
платно.
5.2. В зелен класьор VII се намира Обяснителна записка
относно непредвидените СМР, които са извършени по време на изпълнение на
проекта и са включени в Протокол № 7/1/
от 17.11.2014г. Същата е организирана в 10 пункта:
5.2.1. На първо място е изтъкнато обстоятелството, че в
периода май-юни на 2014г. е имало проливни дъждове, довели до бедствено
положение на територията на община Аксаково. Това наложило почисване на улиците
и изгребване на компрометираната
асфалтова и извлечена бяла настилка и възстановяването им с цел възстановяване
на транспортното движение. СМР се изразяват в доставка и полагане на порьозен
асфалтобетон/биндер/ за профилиране и изравняване на пластове с различна
дебелина и ширина. Има забележка, че част от тези СМР са включени в Протокол
№5/1/ от 01.08.2014г. – Подробна ведомост №59.
5.2.2. В пункт втори е отбелязано приемането на нов
нормативен акт – Наредба № РД-02-20-8/17.05.2013г. за проектиране, изграждане и
експлоатация на канализационни системи, която регламентира извършването на
задължително обследване на новоизградени канализации преди въвеждането им в
експлоатация. Това е свързано с дейностите по обследване с видеокамера на
новоизградената канализация и ревизионни шахти. Същите са били наложителни,
поради частично затлачване на новоизградените канали от проливните дъждове през
периода май-юни 2014г.
5.2.3. В трета точка е посочено наложилата се временна
организация на движението на обществения автобусен транспорт, която е свързана
с нов проект на ВОД и монтаж и демонтаж на пътните знаци по улиците на града.
5.2.4. Тази част от обяснителната записка изтъква, че СМР по
проекта са започнали във втората половина на м. септември 2013г, поради което се
е наложило по-голямата част от клоновете да бъдат изпълнявани през зимния
период: ноември 2013-април 2014г. Атмосферните условия са били неблагоприятни
за качествено полагане на асфалтова настилка, което е наложило за възстановяване на движението на превозните
средства по улиците да се изпълнява допълнителен пласт трошен камък до нивото
на съществуващата пътна настилка преди окончателното асфалтиране. В тази връзка
се е наложил и монтаж на временни стоманобетонни капаци.
Останалите пунктове от Обяснителната записка не се свързани с
констатации, касаещи предмета на спора, т.к. има изявление на бенефициера в
самата жалба, че приема съображенията на РУО, че в тези части не се касе до
непредвидени разходи за СМР, а за подобряване експлоатацията на
съораженията и облекчаване на затрудненията
за населението.
6.
Във връзка с верификацията на разходите по депозираното ИС№13 за окончателно
плащане на община Аксаково е извършена проверка
на място. В периода от 06.07.2015 г. до 10.07.2015 г. е извършена планирана проверка на място от
Управляващия орган на ОП "Околна среда" за изпълнението на ДБФП № DIR-51011116-С039.
Докладът от проверката не съдържа негативни констатации/вж. червен класьор I/. Относно ДОП
№251/29.07.2013г. с изпълнител „Одесосстрой”ООД е отбелязано, че договорът е
изпълнен в срок за 236 календарни дни, въпреки спиране на строителсвото за
определени периоди. Отчетено е, че в
процедурата е издаден сертификат за
форсмажор, както и извършването на допълнителна дейност по обследване с видеокамера на новоизградените
канализационни участъци преди въвеждането им в експлоатация. Във връзка с това
на 14.11.2014г. е подписан окончателен - сборен Акт 15. Съставен е Акт 16 на
11.02.2015г. За изградените обекти е издадено Разрешение за ползване №
СТ-05-386/21.03.2015г.. Отбелязан е статус за дейността строителство „изпълнена”.
Посочено е, че всички непредвидени разходи са заявени с ИС №13. Няма данин по
преписката срещу Доклада от проверката да има възражения от общината.
7.
Процесът на верификация по ИС №13 за окончателно плащане е приключил с акт на
РУО с изх. № 08-00-3835/17.09.2019г., с който е отказана верификация на разходи
в размер на 555 305,70лв.
8.
Отказът за верификация е оспорен пред съд. С Решение № 210/30.06.2017г.,
постановено по АД № 168/2016г. състав на АСВТ го отменя частично. Касационната
инстанция оставя в сила решението на първостепенния съд и връща преписката за
ново произнасяне от РУО, в частта относно
разходи в размер на 549 405,41лв. ВАС споделя мотивите на първата инстанция,
че този отказ е немотивиран от фактическа и правна страна, което е съществено
процесуално нарушение, защото прави невъзможен съдебния контрол и нарушава правото на защита на бенефициера.
9.
Указанията на съда изискват РУО да мотивира акта си като изложи фактическите и
правни основания за отказ за верификация на разходи, за да може да се направи
преценка по същество дали е материално
законосъобразен като се проследи всяка от сумите по съответните пера от какво
основание произлиза и как е определен размерът й.
10. Производството
пред РУО е повторно и се е развило в изпълнение на влязлото в сила съдебно
Решение № 210/30.06.2017г. по адм. дело № 168/2016г. по описа на АСВТ, оставено в сила с Решение №
2771/02.03.2018г.на ВАС по адм. дело № 10033/2017г. Оспореният ИАА - Писмо изх. №
08-00-910/19.11.2018г. се отнася до верификация на разходи по Искане за
средства №13 за окончателно плащане по проекта, финансиран с посочения ДБФП. С
него е отказана верификация на разходи на обща стойност
555 305,70лв. в три пункта. От тях се оспорват само тези по пункт първи - I от Писмото на стойност 549 405,41лв. и то частично до размера от 416 933,02лв.,
произтичащи от
Договора за строителство с изпълнител „Одесосстрой”ООД. Тази сума представлява
непредвидени разходи за СМР, актувани с Протокол №2(1) от
24.01.2014г. – сума в размер на 70 846,87лв.; Протокол №5(1) от 01.08.2014г. – сума в размер на 254
458,31лв.; Протокол №7(1) от 17.11.2014г.
– сума в размер на 91 627,84лв./ от общо 224 100,22лв./, която
включва само точка първа и втора от същия протокол.
11. Постановения при възстановената висящност
на административното производство отказ за верификация, обективиран в Писмо изх. № 08-00-910/19.11.2018 г. на РУО е атакуван пред АСВТ, при което е образувано
настоящото дело.
12. Относно
фактическите и правни основания на оспорения акт се установи следното:
12.1.
Фактическите
основания на оспорения акт са
посочени конкретно в същия, а освен това са използвани препратки към
констатациите
по
СТЕ по АД № 168/2016г. и мотивите на съдебните решения на АСВТ.
Видно
от съдържанието на оспорения ИАА и данните по приложената преписка, отказът за
верификация на разходите за СМР в посочените по-горе размери е основан на от фактическа страна на
констатацията, че извършените СМР, които се претендира да са непредвидени
са изпълнени и отчетени с основните
дейности по проекта и нямат характер на
непредвидени. Позовават се на актовете, съставени по време на
строителствотои тези с наверижване.
Прието е, че тези по Протокол №2/1/ от 24.01.2014г. са н***ишени количества от основната дейност.
Аналогично е и за дейностите по Протокол № 5/1/
от 01.08.2014г. – прието е, че това са н***ишени
количества от основната дейност, които нямат характер на непредвидени. Освен
това тук се посочва, че дейността по асфалтиране
се повтаря четири пъти. Относно това се акцентира, че представените с ИС
№13 документи са негодни да удостоверят допустимите разходи, т.к. са
представени актове с мерни единици тонове, без да има данни за дължина и
ширина. Последното е необходимо, т.к. съгласно Указания за попълване подредба на искания за средства по процедура
като настоящата допустими за финансиране разходи са само тези за възстановяване
на пътната настилка, нарушена чрез изкоп с необходимата ширина за полагане на тръба,
т.е. само по трасето на траншеята. Това е невъзможно
да се проследи при мерни единици в тонове.
Относно
СМР по Протокол № 7/1/ от 17.11.2014г. се констатира, че това с малки
изключения са нови видове дейности, които не фигурират в ДБФП, които произтичат
от причини от различен характер, целящи подобряване на проектните решения, но
не са непредвидени, т.к. не се предизвикани от непредвидими обстоятелства. Относно оспорените
неверифицирани разходи за СМР по т.1 за доставка и полагане на порьозен асфалтобетон
за сумата от 59 184,53лв. отново се посочве, че това са н***ишения от
основната дейност, които нямат характер на непредвидени разходи. По т.2 от
Проткола – обследване с камера на стойност от 32 443,31лв. съображенията
са две. Дейността не е била включена в бюджета на проекта, а по естеството си
разходите не са с характер на непредвидени.
12.2.
Така посочените констатации на РУО са послужили за заключителен правен извод за неоснователност на
претенцията за плащане на разходите по ИС №13, т.к. е прието, че бенефициерът
не е проявил чрез своите представители дължимата
грижа и неправомерно е завишил с тези суми искането за верификация на
разходи вместо да откаже да изплати
тези средстав на изпълнителя „Одесосстрой”ООД. Като правни основания на
оспорения акт са използвани нормите
на приложимото национално законодателство и норми на Европейското право, а
именно:
12.2.1.Разходите
са претендирани за изплащане в нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, във
връзка с чл.2, т.1 и т.10 от Постановление №249/17.10.2007г. на МС за
приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма
„ Околна среда 2007-2013г. ”, съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейският
фон д за регионално развитие на Европейския съюз/обн. ДВ бр.86 от 2007г., в сила
от 01.01.2007г./, приложимо на основание §8, ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ;
12.2.2. Във връзка с чл.45 от ЗОП/отм./, респ чл.120
от ЗОП;
12.2.3. Както и чл.8, чл.63, чл.79 и чл.92 от ЗЗД ;
12.2.4. Във връзка с чл.3, ал.1 и чл.7, ал.1, т.4 от
Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;
12.2.5. В нарушение
на чл.30 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012г. на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. относно финансовите правила,
приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ №
1605/2002 на Съвета.
13. В хода на съдебното следствие бе прието заключението на СТЕ. От
депозираното писмено заключение и дадените отговри от ВЛ на допълнителни и
уточняващи въпроси в о.с.з. се изясни
следното по фактите:
13.1. При огледа на обекта в гр. Аксаково е установено, че изцяло е
асфалтирана главната улица, а някои странични участъци са асфалтирани само
върху изкопа, който е извършен за полагане на тръбите.
13.2. По договора се предвижда изрязване на асфалта в
обхвата на тръбите и след това полагане на настилка в този изрязан участък. От
наводнението в района в периода м. юни или юли 2014г. голямата вода вдига
асфалтобетоновата настилка и извън обхвата на тръбите. Това според ВЛ е
непредвидено обстоятелство.
13.3. Според ВЛ няма съставяни протоколи за
изпълняване на асфалтирането на плътен асфалтобетон преди бедствието. Поради
което не е установил извършени СМР преди наводнението. По протокол №2 и №5 няма констатирани извършени СМР преди
наводнението.
13.4. Има заповед на кмета за обявяване на бедствено
положение за Аксаково. Има съставени протоколи
на Комисия, назначена със заповед на кмета и там са описани щетите. В
тази връзка гл. проектант със Заповед № 30/20.06.2014г. нарежда да се
възстанови отнесената от големия дъжд настилка по всички улици от участъците на
обекта. И тъй като някой от участъците
има дебелината на асфалтобетоновата настилка е по-голяма от
13.5. Полагането на настилката от неплътен
асфалтобетон и полагането на плътен асфалтобетон са предвидени по проекта като
видове дейности и като разходи. Основно това е в протокол № 2 – запълването на
тази разлика с трошен камък от
В протокол № 5 е асфалта. Като количество не би могло
да се предвидят в проекта и те се различават. В графата на непредвидени разходи
се появяват описаните в протокол № 2 количества непредвидени дейности от този
вид. Те се явяват непредвидени във връзка с лошите атмосферни условия и
необходимостта от достигане на необходимата височина настилка. По протокол № 2
не е бедствие, причината да се увеличат тези непредвидени разходи съгласно
Заповед № 3/18.09.2013г., т. 2, гл. проектант нарежда да се изпълни
допълнителен пласт
13.6. ВЛ изяснява, че „непредвидени разходи” са тези, които не са могли да бъдат
предвидени по обективни причини. Непредвидени разходи в проекта, които не могат
да се предвидят това са например геоложки изненади, подземни проводи, ел.
кабели, телефонни кабели, стари положени
водопроводни тръби, канализационни фундаменти които също са били установени и
се налага допълнително проектиране и изпълнение по време на строителството,
природни бедствия, земетресения. Това са работи, които не могат да се предвидят
в проекта. Непредвидените разходи може да са и видове СМР, които са включени в
проекта. Може и да са СМР извън проекта.
Протокол № 2.1. касае влошените климатични условия и
невъзможността за полагане на асфалтобетон по това време, тъй като е невъзможно
да се полага асфалт при температури под 5 градуса и валежи.
В протокол № 7.1. непредвидените обстоятелства които се претендират са в т.1 и т.2 и те са
свързани с непредвидени обстоятелства в подробна ведомост № 97-доставка и
полагане на биндер за профилиране, изравняване на пластове с различна дебелина
и ширина. Т. 1- от протокола е съгласно бедствието; Т. 2 – обследване с
видеокамера и съгласно нова наредба излязла след подписване на договора.
13.7. В случая са съставени три протокола. Относно разходите по Протокол № 2/1/ обективни обстоятелства, които
не са могли да се предвидят са влошаване на атмосферните условия и невъзможност
на полагане на асфалтобетон. Същият трябва да се полага при температура над 5
градуса и при суха настилка. Поради невъзможност да се положи асфалт
проектантът пише заповед да се извърши като допълнителни непредвидени
количества трошенокаменна настилка. Количествата са предвидени като
асфалтобетон. Поради невъзможността да се полага асфалтобетон, гл. проектант
предвижда през това време да се изпълняват дейности с натрошено каменна
настилка
13.7.1. Този непредвиден разход за трошенокаменна
настилка се дължи на обективна причина влошаване на атмосферните условия, които
не позволяват полагането на асфалтобетон през това време на годината и затова
се е стигнало до полагане на трошен камък като временно решение. След
изгребването е негоден да се използва в същото строителство, поради замърсяване
с кал през зимата.
13.8. Според наблюдения на ВЛ, подземен кадастър се
прави последните десет години на новите тръбопроводи които са изграждани.
Магистрален водопровод „Китка” Варна се намира на гл. улица в Аксаково.
Строителите не са имали информация за магистралния водопровод „Китка” Варна и
като са разкопали и са го открили. Проектантът пише заповед да се изпълнят
стоманобетонни елементи и дава детайл как да се изпълни това има схема, с цел
обезопасяването на преминаване на канализацията и този магистрален водопровод
да бъде запазен.
13.9. Протоколи №№ 5 и 7 са свързани с асфалтирането
след природните бедствия и КСС 1 и КСС 3. В КСС навсякъде няма посочени
допълнителни количества. Тези допълнителни бележки са в подробни ведомости след
назначаване на комисии при бедствията. Няма ги изначално в КСС по проекта. Тези
подробни ведомости са подписани от проектант, строител, възложител, строителен
надзор и авторски надзор-проектант и след като са подписани от всички участници
в строителството, приемам че са измерени в този обем. На стр. 43 от
заключението общата стойност на непредвидените СМР описани в протоколи № № 2, 5 и 7 е 416 932,02 лв. без ДДС. Тя
не н***ишава стойността на непредвидените разходи по договора за изпълнение на
обществената поръчка, която е 797 256,93 лв. без включен ДДС. По принцип
непредвидените разходи в проекта се дават като буфер в стойностно изражение,
което не е до конкретно СМР и тяхното количество.
13.10. На изричен въпрос на ПП на ответинка относно
това запознато ли е ВЛ със заключението,
прието по АД №168/2016г. експертът дава
отговор, че това което видял не приема за съдебно-техническа експертиза.
След като видял оформянето на заключението, повече не се занимавал в детайли
със същото заключение.
13.11. Според ВЛ от протоколите е видно, че е посочена
ширина, дълбочина количествата на полаганите смеси, но не е имал задача да
изследва каква е ширината на улицата. Асфалтът трябва да се отчита в тонове във
всички справочници разходната, нормата е дадена в тонове. В практиката също се
използва. Правят се анализи за стойности на квадратен метър плътен асфалтобетон
колко тежи. При един кв. метър, с ширина
13.12. С акт образец 15 се описват всички видове
протоколи по време на строителството и се издава и подписва преди въвеждане в
експлоатация на строежа. Акт образец 15 е съставен към дата 20.12.2013г. /стр. 32 от заключението, сив
класьор/. За различните участъци има съставени различни актове образец 15.
Преди предаване на обекта изпълнителя носи отговорност/риска/ да възстанови
щетите по обекта.
13.13. ВЛ пояснява, че преди приемане на Наредба № РД-02-20-8 от
17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни
системи контролът и изпитването на елементите на
канализационните мрежи се е извършвал визуален и инструментален контрол по
старата наредба.
13.13. ВЛ не
може да отговори защо не е положена асфалтовата настила по пострадалите
участъци до посочените срокове в ЕЗ:
всички дейности по асфалтиране на пострадалите участъци е следвало да приключат
съответно до 08.05.2014г.; до 06.06.2014 г. и до 18.06.2014 г., т.е. преди наводнението. Допуска, че е въпрос на организация.
13.14. На въпрос № 40 на ПП на ответника за 291,59
тона биндер, защо два пъти е полаган този вид асфалт
в рамките на три месеца, ВЛ отговори следното: Не става въпрос за два пъти
полагане на асфалта в един и същ участък. Разпределено е количеството в двата
протокола 5 и 7, а 403,86 тона е съвсем
друг материал, който се полага под биндера.
13.15. ВЛ на въпрос № 41 на ПП Т. отговори, че след
полагане и уплътняване на трошенокаменната настила се прави битумен разлив и
след това се полагат асфалтовите пластове. Няма технологични изискания и
срокове за изчакване преди полагане на асфалта. След уплътняването се правят
измерване за натовареност за уплътнение в лабораторията и се пише акт за скрити
работи който приема трошенокаменната настилка и разрешава направа на битумния
разлив и последващите пластове. Във всички случаи следва да уточним, че при
полагане на асфалта следва да е с определена температурен диапазон и да не е
мокра настилката за асфалтобетона. За трошенокаменната настилка няма изисквания
температурни и да се изчаква. В практиката си ВЛ не е срещал друг такъв случай
при окончателно възстановяване на настилката да е необходимо да се изчаква 2
месеца до асфалтирането.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
VI. За приложимото право:
Оспореният акт на администрацията представлява проява
на последващ контрол от УО на ОПОС върху осъществените от бенефициента разходи
за изпълнение на проект, който следва да бъде финансиран със средства от ЕСИФ. Спорът
е с административно правен характер. От фактическа страна разкрива привръзки,
които обуславят приложението на правото на Европейския съюз, т.к. финансовата
помощ по ОПОС в случая е проява на Кохезионната политика на ЕС. В тази връзка пряко
приложими в държавите членки са Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета/в частност чл.56/. Регламентът е отменен
считано от 01.01.2014г., но е бил приложимо материално право при реализиране ан
дейностите по осъществяване на конкретния проект. Същият регламент преживява
понастоящем за БФП, отпусната в предходен програмен период/като процесната/, на
основание разпоредбата на чл. 152, т.1
от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013.
Във връзка с финансовите правила за общия бюджет на
Съюза приложими към момента на осъществяване на разплащането са правилата на Регламент/ЕС,
ЕВРАТОМ/ № 966/2012 на европейския парламент и на съвета от 25.10.2012г.
относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на
Регламент/ЕО, ЕВРАТОМ/ № 1605/2002 на Съвета. Принципите на доброто финансово
управление на паричните ресурси обаче са били нормативно изискване и при
сключване на ДБФП, когато е действал последния посочен Регламент № 1605/2002г.
Същият се отменя считано от 01.01.2013г./вж. чл.212 от Регламент № 966/2012/,
но може да се прилага към споразумения, които са подписани до 31.12.2013г.,
като процесния ДБФП. А тълкуванията на отменения регламент се тълкуват като
позовавния на настоящия регламент/№966/2012/ и се четата съгласно таблица на
съответствието в Приложението. В тази връзка съдът установи, че принципите на
икономичност, ефикасност и ефективност са били разписани в чл.27 от Регламент №
1605/2002г., а понастоящем са възпроизведени без съществено различие в текста
на чл.30 от Регламент № 966/2012г.
Предмет на спора е дали заявените за изплащане с ИС №13 разходи от Община Аксаково, свързани с плащанията по ДОП № 251/29.07.2013г. с изпълнител „Одесосстрой”ООД за непредвидени разходи за СМР, са допустими и следва да бъдат верифицирани, за да се възстановят чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Общината от структурните фондове на ЕС.
Верифицирането на извършените от бенефициера разходи
по изпълнението на проекта е вид проверка, която се прави с цел одобряване или
отказ да бъдат изплатени на бенефициера същите суми. Резултатът е обусловен от
преценката на тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на
извършените разходи с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава
на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне
на финансова корекция.
Приложим материален закон, при действието на който е
издаден оспореният акт е ЗУСЕСИФ/обн. ДВ бр.101 от 2015г., в сила от
26.12.2015г./. Съгласно установената практика на ВАС, приложението на закона не
е ограничен само до настоящия програмен период. Уредбата на Производството по верификация на
разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.
Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа
на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки
на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите
са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ.
Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални
правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния
програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се
определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай такива
подзаконови нормативни актове са Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за
приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните
програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г., които съдържат общовалидните правила по отношение на
всички оперативни програми (ПМС № 62 от 21.03.2007 г.) и Постановление № 249 на
МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни
правила за допустимост на разходите по Оперативна програма “Околна среда”
2007-2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за
регионално развитие на Европейския съюз, с което се определят специални правила
по отношение единствено на Оперативна програма “Околна среда” за програмен
период 2007 – 2013 г. (ПМС № 249 от 17.10.2007 г.).
Следователно разпоредбите, които регламентират
условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП „ОС” 2007 –
2013 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ
от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ и в
горепосочените подзаконови нормативни актове, приложими на основание §8, ал. 2
от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ и доколкото не противоречат
на същия.
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесния индивидуален административен акт е АПК. Предвид процесуалната независимост
на държавите членки на ЕС, вклч. за формата и процедурата на съдебна защита при
спорове, свързани с процеса на отпускане на БФП от ЕСИФондове.
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания ИАА/Писмо изх. № 08-00-910/19.11.2018г./,
съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл.146 от АПК, съдът установи следното:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В
разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е визирано, че Управляващият орган
извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е
приложимо. Следователно законът предоставя компетентността за верифициране,
съответно отказ от верификация на разходи на УО, в случая на ОПОС 2007-2013. В конкретанта
хипотеза е безспорно, че актът е издаден именно от ръководителя на Управляващия
орган на ОП „Околна среда“. Видно от приложената по делото Заповед №РД-ОП-13/07.02.2018г./вж.
л.465/. Министърът на околната среда и водите
е оправомощил В.К. – и.д. гл. директор на ГД ОПОС и заместник-главен
директор, да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на ОПОС
2014-2020. На основание чл. 5, ал. 2 от
Устройствения правилник на МОСВ/ДВ бр.94 от 2009г./. Делегирането на посочените
правомощия е допустимо, съгласно промяна на закона с ДВ бр.58 от 2017г., която
изрично урежда делегирането на правомощия. Съгласно чл.40, ал.2, т.12 от УП
МОСВ, УО верифицира извършените разходи от бенефициента – действително извъшени
и в съответствие с правилата на Общността и на страната, т.е. налице е
материална компетентност, върху която е развита перосналната такава с посочената
Заповед. Поради това, изводът на настоящия състав на съда е, че оспореният акт
е валиден такъв, издаден от компетентен по
материя и време административен орган.
Оспорваното писмо е издадено в исканата от закона писмена форма – чл. 59,
ал. 2 от АПК. Обжалваният акт съдържа изложение на конкретните обстоятелства,
които са мотивирали УО да откаже верификация на процесните разходи. Изложени са
както фактически, така и правни основания, които са мотивирали РУО да откаже
верификация на разхода.
Действително
уводната част на акта съдържа
недопустимо позоваване на фактическите констатации в мотивите на съдебния акт
на АСВТ по АД № 168/2016г. За мотивите на съдебните актове теорията и
практиката са установили, че същите не се ползват с материална доказателствена
сила и не обвързват съда, нито пък страните. Посоченото в ИАА заключение на съдебната
техническа експертизи, по предходното съдебно производство-АД № 168/2016г. е доказателство,
което АО е приобщил към административната преписка, като е дал възможност на бенефициера да
представи становище и доказателства. В тази връзка това са доказателства
събрани и проверени с участието на двете
страни по спора, както в съдебна така и в административна фаза. И доколкото са приобщени,
обсъждани и проверени в административната фаза на основание чл.171, ал.1 от АПК
имат сила и пред съда, макар ВЛ да не е преразпитано непосредствено от настоящия
състав на съда.
Всъщност съобразителната част на ИАА съдържа собствените мотиви на РУО. В тази част
са обсъдени относимите доказателства, даден е отговор на възраженията на
бенефициера. Изведени са собствени фактически установявания, които са
подведени под хипотезата на визираните правни норми. Казано с други думи РУО е
дал мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните
доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената
недопустимост на разхода. С това е изпълнил указанията на АСВТ/споделени от ВАС,
дадени в цитираното по-горе решение. След като е счел, че спорът е изяснен от
фактическа страна , управляващият орган въз основа на събраните в хода на
административното производство доказателства е формирал своя окончателен извод
за отказ да верифицира и заплати на бенефициера заявените за плащане разходи.
Липсата на мотиви/изложение на конкретни фактически и
правни основания/ е порокът, който е довел до отмяната на първоначално
постановения отказ за верификация на същата сума. В настоящия акт са посочени множество кореспондиращи си
правни норми както на националното, така и на приложимото Европейско право.
Същите ще бъдат коментирани по-долу.
В случая ответникът заяви и доказа пред съда, че
разходите, които са претендирани за плащане от страна на оспорващата община не
подлежат на верификация, в една част, като посочи основанията за това, както
фактически така и правни. Поради това, съдът приема, че не е налице основание
за отмяна по чл.146, т.2 от АПК.
Съдът не установи съществено да са нарушени
административно производствените правила при подготовката и издаването на
процесния акт. Спазена е процедурата,
предвидена в чл.62 и 63 от ЗУСЕСИФ. УО е извършил документална проверка и
такива на място. След приключване на производството по АД № 168/20156г. на АСВТ
с писмо изх. № 08-00-421/03.05.2018г.
РУО е дал възможност на общината да представи обяснения, възражения и
доказателства. От бенефициера е постъпил отговор с вх. № 08-00-421/28.05.2018г.
Освен това, УО е обсъдил вече представените такива от общината в рамките на
предходното производство и съдебното такова. Като е дал възможност и разумен срок/чл.63, ал.2 от
ЗУСЕСИФ/ на бенефициера да представи възражение и придружаващи доказателства,
РУО не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Освен това РУО е
обсъдил събраните доказателстав и е формирал собствени изводи по фактите и съответно
тяхната правна квалификация.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения акт, съдът прие следното:
В ЗУСЕСИФ липсва легална дефиниция на понятие „непредвидени разходи за СМР“. Няма
такова и в сключения ДБФП. Но в чл.74 от ДБФП се съдържат клаузи, определящи
какво е това непреодолима сила и последиците от настъпването й относно
задълженията по договора. Според чл.74, ал.1 от ДБФП по смисъла на Договор
непреодолима сила са обстоятелства от извънреден характер, които страните при
полагане на дължимата грижа не са могли
или не са били длъжни да предвидят или предотвратят. Според ал.2 на с.р. от
ДБФП не е налице непреодолима сила, ако
съответното събитие е настъпило в следствие на неполагане на дължимата грижа.
В чл.36 от ДОП с изпълнителя на СМР се съдържа клауза, че при форсмажорни
обстоятелства страните се освобождават от отговорност за неизпълнение.
Доколкото изпълнителят на процесните СМР е избран по
реда на ЗОП е обосновано да се съобрази легалната дефиниция за непредвидени
обстоятелства по смисъла на т.14б от §1 от ДР на ЗОП/отм. ДВ бр.13 от 2016г. в
сила от 15.04.2016г./, а именно:
"Непредвидени обстоятелства" са обстоятелства, които са възникнали
след сключването на договора и не са резултат от действие или бездействие на
страните, които не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа
и правят невъзможно изпълнението при договорените условия.
Следва да се има предвид и това какви са изискванията
на ОПОС за отчитане на непредвидени разходи за СМР. Същите са достъпни в сайта
на ОП на адрес www.ope.moew.government.bg. Задължителни са за бенефициера съгласно чл.49, т.29
и 31 от ДБФП и съгласно чл.64, ал.2 от ДБФП са неразделна част то същия. Според
тези Указания, непредвидените СМР се отчитат в отделна КСС и се доказват по
надлежен ред. КСС следва да са заверени от Изпълнителя, Строителен надзор,
Авторски надзор и Възложител. Към нея трябва да е направен Протокол за
направена проверка на количествата, цените и извършената работа. Непредвидените
разходи се признават само, когато са аргументирано доказани и в никакъв случай
за пропуснати дейности и недобре проектирани и предвидими обстоятелства.
Актът на администрацията, в оспорената част, съдържа
констатации относно три групи разходи
за СМР към един и същ изпълнител, които са оформени в три протокола като непредвидени такива, а именно:
1.По
протокол №2(1) от 24.01.2014г. – сума в размер на 70 846,87лв. Същата касае разходи направени за допълнителен пласт
за временно засипване с трошен камък и
уплътняването му с пневматична трамбовка. РУО твърди, че това са н***ишени
количества от основната дейност, т.к. са предвидени като вид и обем в КСС и са
извършени по едно и също време с тези дейности, видно от протоколите, съставени
по време на строителството. Освен това разходите нямат характер на
непредвидени, т.е. не са настъпили извънредни и непредвидими обстоятелства,
стоящи извън волята на страните по ДОП, които да са причина за допълнително
разходваните средства.
В АП не се откри обяснителна записка във връзка с непредвидените разходи по този Протокол
№2/1/. ВЛ изясни, че разходите по този протокол не са причинени от
бедствието/обилните валежи/, а от влошените климатични условия и невъзможността
за полагане на асфалтобетон през зимните месеци, т.к. е невъзможно да се полага
качествено асфалт при температура под 5 градуса и валежи. Поради това, за да се
освободи движението на обществения транспорт, който минава по главната улица проектантът нарежда да се
изпълни допълнително 8 см. пласт от трошен камък до изравняване на нивото на
съществуващата пътна настилка. Съдът не
кредитира извода на ВЛ, че се касае за непредвидени обстоятелства, т.к. този
извод е с правен характер и извън компетентността на ВЛ. От техническа гледна
точка ВЛ изясни, че „непредвидени разходи”
са тези, които не са могли да бъдат предвидени по обективни причини.
Непредвидени разходи в проекта, които не могат да се предвидят това са например
геоложки изненади, подземни проводи, ел. кабели, телефонни кабели, стари положени водопроводни тръби, канализационни
фундаменти които също са били установени и се налага допълнително проектиране и
изпълнение по време на строителството, природни бедствия, земетресения. Това са
работи, които не могат да се предвидят в проекта.
В този ред намисли съдът взе предвид, че изпълнението
на ДОП № 251/29.07.2013г. е започнало за
различните клонове в различни етапи, съгласно протоколи 2а/вж. доклад от
проверка на място л.47 от червен класьор 168/2016/, съответно на 12.09.2013;
12.10.2013; 13.11.2014; 06.01.2014, които предполагат изпълняване на СМР и през
зимния период. При това следва да се има предвид, че възложителят е подписал
ДОП с изпълнителя, който е поел ангажимента да изпълни СМР за 240 календарни
дни, включващи и зимния период, което предполага валежи и ниски температури по
принцип и е възможно да се предвиди. Освен това в Техническата спецификация на
поръчката фигурира безпочвеното от технологична страна изискване да се изчаква
2 месеца след полагане на долните пластове на настилката преди да се пристъпи
към асфалтиране. Последното фигурира в т.38 от Техническата спецификация . От
същото се вижда, че претендираните като непредвидени разходи за СМР в Протокол
№2/1/ от 24.01.2014г. пластове трошен камък за временно засипване и свързаното
с тях уплътняване са били предвидени още в техническата спецификация на
възложителя. Тъй като трошеният камък се полага като временна настилка до
нивото на първоначалната такава, за да се възстанови трафикът по съответния
участък, когато атмосферните условия не позволяват окончателното приключване на
асфалтирането. Съобразяването с атмосферните условия е част и от предложението
на изпълнителя, поради което съдът намира, че това обстоятелство е предвидимо и
е предвидено и поради това не следва да се квалифицира като непредвидено. След
като не са налице непредвидени обстоятелства, обусловили претендираните
разходи, то последните не могат да се отчетат като непредвидени разходи за СМР
по проекта, макар бюджетът по ДБФП да допуска такива.
Освен това единствено за разходите по този Протокол ВЛ
по АД № 168/2016г. на АСВТ посочва, че става въпрос за разходи, които са
отчетени веднъж като непредвидени разходи по Протокол № 2/1/ от 24.01.2014г. и
същевременно са посочени в заменителна таблица, като не ясно дали е умишлено или
е грешка.
В този ред на мисли съдът приема, че фактическите
констатации на АО са доказани и правилно квалифицирани от правна по посочените
правни норми в ИАА. При полагане на дължимата грижа за разходване на публичния
финансов ресурс и неговото икономично, ефикасно и ефективно управление общината
не би следвало да заплати тези разходи на изпълнителя втори път като
непредвидени, т.к. същие вече са разплатени от ОП по основната дейност. Поради
това незаконосъобразно ги претендира за
възстановяване от ОПОС като „непредвидени”, в нарушение на нормите на
националното законодателство и правото на ЕС, посочени в оспорения акт, а
именно: в нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, т.к. не са извършени в
съответствие на приложимото право на ЕС и националното законодателство. Поради
това разходването на тези средства от бенефициера не удовлетворява изискването
на чл.2, т.1 от ПМС № 249/2007г., нито отговаря на изискванията за разходване
на публични средства от бюджета на ЕС в съотвествие с принципите за добро финансово
управление по чл.27 и чл.28 от Регламент № 1605/2002г., а понастоящем чл.30 от
Регламент № 966/2012г. Като не е проявил
дължимата грижа на добър стопанин /чл.63 от ЗЗД, във вр. с чл.45ЗОП/отм./ за
изпълнението на проекта бенефициерът неправомерно е заплатил тези разходи на
строителя, като „непредвидени СМР”. С това си поведение е завишил с тази сума
размера на претендираните за възстановяване от ОПОС разходи. По изложените
съображения съдът намира, че в тази част жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, т.к. отказът за верифициране на „непредвидени разходи за СМР” за
дейностите и количествата, отразени в Протокол № 2/1/ от 24.01.2014г. на
стойност 70 846,87лв. е постановен в съответствие с материалния закон – приложимото национално
и европейско законодателство.
2. По протокол №5(1) от 01.08.2014г. се претендира
възстановяване на разходи в размер на
254 458,31лв. Същите са свързани с дейностите по доставка и полагане на
порьозен асфалтобетон/биндер/ и
битумизирана основа. Според АО тези дейности са изпълнени и отчетени с
основните дейности по проекта и нямат характер на непредвидени. Същите не
фигурират като количество в основната КСС към ДОП, но като вид фигурират. Това
са същите видове СМР, но отчетени с променени мерни единици от квадратни метри
в тонове, поради което е невъзможно да се установи дали е извършено асфалтиране
само по траншеята или на цялото пътно платно. В тази връзка следва да се
отбележи, че още ВЛ, изготвило СТЕ по АД
№ 168/2016г. на АСВТ е посочило, че не са налични първични
документи/счетоводни, търговски и строителни/, от които да се установи кога за
кой обекти какво количество асфалт е положено.
Относно
разходите по този Протокол е съставена обяснителна записка, цитирана по-горе в
настоящото в раздела относно фактите по т.5.1. Същата
разкрива, че в периода май-юни на 2014г. е имало проливни дъждове, довели до
бедствено положение на територията на община Аксаково. Компрометирането на
уличните настилки било констатирано от Комисия. Особено лошо било състоянието
на двете главни улици.Това наложило почисване на улиците и изгребване на компрометираната асфалтова и извлечена
бяла настилка и възстановяването им с цел възстановяване на транспортното
движение. СМР се изразяват в доставка и полагане/частично/ на трошенокаменна
настилка и на порьозен асфалтобетон/биндер/ за профилиране и изравняване на
пластове с различна дебелина, както и един пласт от плътен асфалтобетон по цялата ширина на пътното платно.
Видно е, че записката съдържа признание на неизгоден за страната жалбоподател факт,
в документ, представен от същата, т.е.важи срещу нея. Този факт се подкрепя от
разпита на ВЛ, което потвърждава, че главната улица е асфалтирана изцяло
наново, а по ДБФП е предвидено възстановяване само на асфалтовата настилка в
обхвата на траншеята, изкопана за полагане на тръбите. Това асфалтиране, което
е на участъци извън изкопа е недопустима дейност, съгласно указанията в
Поканата за кандидатстване по раздел 6”допустими дейности” – вж. л.60 от
делото. Страните не спорят, а се
подкрепя от доказателствата по делото, че в периода май-юни на 2014г. е имало
проливни дъждове, довели до бедствено положение на територията на община
Аксаково. ВЛ счита, че това бедствено положение е непредвиденото обстоятелство,
което е обусловило извършването на допълнителни разходи за непредвидените СМР
за разчистване на наносите, засипване и асфалтиране на улиците.
Съдът не сподели този извод на ВЛ, т.к. той е извън
неговата компетентност, защото е въпрос на правна преценка. Самото ВЛ изясни,
че не е налице технологична необходимост да се изчаква 2 месеца преди да се
положи асфалта след като е изравнена основата и трамбована. Освен това се
установи, че всички срокове за полагане на асфалтовата настилка, които са
определени от строителния надзор /08.05.2014г., 06.06.2014г. и 18.06.2014г./не
са спазени. ВЛ не сочи обективни причини за това, т.е. налице е закъснение на
изпълнителя при осъществяване на СМР по полагане на асфалта. Всички тези
срокове са били преди периода на
бедствието/17-19.06.2014г./, но не са спазени. Няма доказателства по делото да
е извършено асфалтиране преди проливните дъждове, т.е. преди наводнението. При това, нормалната житейска
логика и законите на физиката водят до извод, че разкопаните и неасфалтирани
улици са понесли по-тежки поражения от наводнението, отколкото ако бяха
асфалтирани, защото силата на водата среща по-малко съпротивление от този
материал и е по-разрушителна. Поради това, че между бедствието и тези последици
стои друга причина/забавено изпълнение на СМР/, съдът намира, че макар да е
настъпило бедствие, което е непредвидимо събитие, то щетите биха могли да бъдат
предотвратени или минимизирани както и предвидени, при полагане на дължимата
грижа. Контрол за срочно изпълнение на СМР и застраховка на строителството на процесния обект
по чл.173 от ЗУТ, каквато се установи, че не е сключвана от изпълнителя. В тази
връзка би следвало да се приложи разпоредбата на чл.75, ал.2 от ДБФП, който
сочи, че ако страната е в забава преди възникването на непреодолима сила не
може да се позовава ан същата при неизпълнение н задълженията си по договора.
Пак там, чл.74, ал.2 от ДБФП определя, че не еналице непреодолима сила, когато
съответното събитие е настъпило вследствие на неполагане на дължимата грижа.
Поради това не са налице непредвидени обстоятелства, които да обуславят
заплащането на непредвидни разходи, т.к. причинната връзка с бедствието е
опосредена от бездействието на страните по договора за строителство.
Така установените факти сочат неприемливо поведение на
бенефициера. Като възложител той не е осъществил необходимия контрол по
изпълнението на СМР, нито правата си по чл.79 от ЗЗД. Освен това не е
съобразил, че рискът от погиване или поражения върху строителния обект или
елементи от него е все още върху изпълнителя, т.к. обектът не е предаден в
завършен вид към този момент. Въпреки това е платил тези суми на
„Одесострой”ООД. Това е сторено в нарушение на чл.3, ал.1 от ЗФУКПС, който
вменява да бъдат спазени принципите на законосъобразност и добро финансово
управление при разходване ан публичен ресурс. Безспорно разплащането на тези разходи е
извършено в нарушение на принципите на икономичност,
ефикасност и ефективност, закрепени в чл.30 от Регламент №966/2012г., приложим
понастоящем, на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ и на посочената по-горе разпоредба
от ДБФП. Съдът сподели виждането на ответника, че тези разходи не следва да
бъдат за сметка на бюджета на ОПОС, т.к. не са допустими. Съгласно условията в
поканата за кандидатстване по ОПОС за такъв проект същите следва да останат за
сметка на бенефициера. , т.к. не са непредвидени разходи за СМР, макар да е
предвидено перо по бюджета на проекта за такива. Макар в Указанията за
попълване и подредба на ИС по ОПОС 2007-2013 да не са посочени конкретни
документи за доказване на непредвидените разходи е необходимо да се докажат
безспорно непредвидените обстоятелства и тяхното влияние върху разходите Нещо
което в случая не есторено, т.к. не са налични първични счетоводни и търговски
документи от които да се проследи какви количества асфалт за кой обект са
вложение не е налице проследимост. Въпреки, че е допустимо да се измерва
асфалта и в тонове по принцип. Този извод се подкрепя от становището на ВЛ по
СТЕ по АД № 168/2016 на АСВТ-червен класьор/, т.к. не са посочени размери на
асфалтираните участъци, а „непредвидените ” количества са отразени в тонове ане
в кв. метир. Предвид тези аргументи,
съдът прие жалбата за неоснователна и в тази й част, а отказаната верификация
на средства в размер на 254 458,31лв. за разходите за непредвидени СМР по
Протокол № 5/1/ от 01.08.2014г. за съобразена с приложимото по време материално
право – националното законодателство и правото на ЕС. Изрично в Поканата за
кандидатстване е отразено/вж. л.65 от делото/, че недопустими за финансиране
разходи, неправомерно одобрени и платени от бенефициента, остават за сметка на
бенефициента и не подлежат на възстановяване от средствата, отпускани по
оперативните програми.
3. По протокол №7(1) от 17.11.2014г. от
общо отказаните по 224 100,22лв. се
обжалва само сума в размер на 91 627,84лв.,
свързана с разходите по позиции т.1 и т.2 от Протокола. По т.1 от Протокола са
посочени дейности за доставка и полагане на порьозен асфалтобетон/биндер/ за
сумата от 59 184,53лв. За нея е налице аргументация в Обяснителна записка,
коментирана по-горе в раздел 5.2. по фактите. Отново се настоява, че проливните
дъждове са причина да бъде компрометирана асфалтовата настилка, като се
отбелязва, че част от дейностите са посочени в Проткол №5/1/. Отказът за
верификация н атази сума е основан на идентични констатации, че тези разходи
нямат характер нанепредвидени и не са проследими документално, поради
използваната мерна единица в тонове. По съображения аналогични на изложените в предходния раздел относно
дейността по асфалтирането, съдът приема, въпреки безспорно доказаното
бедствено положение, че извънредните разходи не са непосредствен резултат от
това, а се коренят в непосредствени причини в поведението на строителя, за
които той отговаря по ДОП и на бездействието на възложителя да упражни
своевременен контрол и правата си на неустойка.
Като правно основание да откаже да верифицира тази
част от заявената за плащане сума по ДОП
№251/29.07.2013г., РУО е посочил множество правни норми/вж. л.28 от делото/.
Относимите такива са тези на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, чл.2, т.1 и т.10 от
ПМС № 249/2007г. и чл.30 от Регламент/ЕС ЕВРАТОМ/№966/2012г. Същите поставят
като условие за допустимост разходите са извършени законосъобразно съгласно
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; да са законосъобразни;
да са извършени в съответствие с принципите за добро финансово управление,
определени в чл. 27 и 28 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. На въвеждането
на принципите на добро финансово управление, а именно: принципи на икономичност, ефикасност и ефективност,
настоява и чл.30 от Регламент №966/2012г., приложим понастоящем.
Настоящият състав на съда приема, че фактическите
основания, посочени в оспорения ИАА бяха доказани от АО, а използваните правни
такива, в са адекватна правна квалификация на установените факти, с
изключение на дейността по обследване на канализацията с видеокамера.
Правилен е изводът на
РУО, че претендираните за възстановяване от бюджета на ЕС разходи на стойност
59 184,57лв. за асфалтиране по Протокол №7/1/ от 17.11.2014г. са всъщност
незаконосъобразно изплатени от община Аксаково на изпълнителя „Одесосстрой“ООД,
защото са причинени от обстоятелства, за които изпълнителят по ДОП следва да
носи отговорност. Същите разходи не са допустими за изплащане от ОПОС, с оглед
установените нарушения на нормативно предписани критерии, а именно принципите на законосъобразност и на доброто финансово управлението на средствата,
предоставяни от бюджета на ЕС. В този ред на мисли, правилен е изводът на РУО,
че тези разходи не следва да са за сметка на бюджета на проекта. Община Аксаково
следва да ги търси по съдебен ред от изпълнителя по ДОП.
Не така стои въпрост
относно сумата от 32 443,31лв., отразена по позиция т.2 от Протокол № 7/1/
от 17.11.2014г., свързана с дейностат по обследване с видеокамера на
новоизградената канализация преди въвеждането й в експлоатация. Видно е от
обяснителната записка, спомената по-горе/вж. т.5.2.2. от раздела по фактите/,
че след сключване на ДОП за строителство е приет нов нормативен акт – Наредба №
РД-02-20-8/17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
канализационни системи, която регламентира извършването на задължително
обследване на новоизградени канализации преди въвеждането им в експлоатация.
Това е свързано с дейностите по обследване с видеокамера на новоизградената
канализация и ревизионни шахти. Същите са били наложителни, поради частично
затлачване на новоизградените канали от проливните дъждове през периода май-юни
2014г. Безспорно е налице непредвидено обстоятелство от нормативен характер,
което не е могло да бъде предвидено/обстоятелство от извънреден характер, което
не могло да бъде предвидено, съгласно чл 74 от ДБФП/, а затлачването на каналите не е по
вина на изпълнителя. Поради това, съдът не приема извода на РУО да откаже
верифицирането на тези разходи, защото ги намира за действително непредвидени,
т.к. не са могли да бъдат предвидени и при полагане на дължимата грижа от
страните по договора за строителство. В тази част жалбата на община Аксаково е
основателна и следва да бъде уважена. Касе се до действително непредвидени
разходи като такова перо има заложено в бюджета на проекта и сумата не н***ишава
стойността на същите.
След като прецени всички доказателства
по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК, съдът воден от изложените мотиви, на основание чл.172а от АПК формира следния извод.
Съгласно Указанията на УО на ОПОС за попълване и представяне
на ИС, непредвидени разходи се признават само, когато са аргументирано доказани
и не се отнасят за пропуснати дейности, недобре проектирани и предвидими
обстоятелства. В хода на съдебното следствие жалбоподателят не представи
доказателства, които да удовлетворят тези критерии, които са задължителни за
него като бенефициер по ДБФП по ОПОС 2007-2013.
Жалбата е
неоснователна за частта от разходите до размера от 384 489,71лв., представляващ разликата от общо оспорената сума
от 416 933,02лв.
минус 32 443,31лв./разходите за обследване с видеокамера на канализацията /,
отразени в т.2 от Протокл №7/1/ от 17.11.2014г. Тезите на жалбоподателя не бяха
доказани, а правните му доводи не намират опора в приложимото право. Посочените
от РУО правни норми чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, чл.2, т.1 и т.10 от ПМС № 249/2007г.
и чл.30 от Регламент/ЕС ЕВРАТОМ/№966/2012г. сочат на правна квалификация, адекватна на
установените факти. Като последните са предпоставка УО да реализира
правомощието си да откаже да верифицира тези разходи, резултат на плащане от
бенефициера, извършено при липса на дължимата грижа за своите работи и лошо управление на финансовите ресурси по
проекта в тази му част. В заключение съдът намери отказът на РУО да верифицира
посочените разходи за материално законосъобразен, съответен на целите на ЗУСЕСИФ,
визирани в чл.2 от същия нормативен акт, относно „непредвидените разходи” в
така посочената част, а именно: по Протокл №2/1/ от 24.01.2014г.-изцяло,
Протокл № 5/1/ от 01.08.2014г.- изцяло и т.1 от Протокол № 7/1/ от 17.11.2014г.
– за сумата от 59 184,53лв.
Основателна е жалбата на община Аксаково в частта, в която е отказана верификация сумата от 32 443,31лв., отразена по позиция т.2 от
Протокол № 7/1/ от 17.11.2014г., представляваща разходи за дейностат по обследване с видеокамера на
новоизградената канализация преди въвеждането й в експлоатация. Налице непредвидено обстоятелство
от нормативен характер, което не е могло да бъде предвидено дори при полагане
на дължимата грижа от изпълнителя. /по смисъла на чл.74 от ДБФП/, а
затлачването на каналите не е по вина на изпълнителя. Поради това, тази сума
следва да бъде верифицирана от РУО за сметка на бюджета на проекта, за което
преписката следва да бъде върната след отмяна на постановия акт в тази част от
оспоренот Писмо.
VIII.По
разноските:
При
този изход на делото претенцията на оспорващия и ответника е частично
основателна. Безспорно делото е с материален интерес от 416 933,02лв.
Съдът съобрази уважената/32 443,31лв./ и отхвърлена част/384 489,71лв / от
жалбата. Оспорващият претендира сума за разноски в размер на 9 500,00лв.,
от които 7 000,00лв. за АВ и 2 500,00лв. за СТЕ, а ответникът
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00лв. по чл.25, ал.2 от НПП, във
вр. с чл.78, ал.8 от ГПК. Според представеното на л.37 от делото з.к. по З***. на
ДПЗС АВ в размер на 7 хиляди лева е заплатено по банков път, но доказателства
за това по делото няма представени до приключване на устните състезания. Съдът
намери за основателно възражението за прекомерност на АВ на ПП на ответника, но
при липса на доказателства зазаплатено АВ същото е безпредметно.
По изложените съображения като изчисли разноските по
съразмерност/194,55лв. за жалбоподателя и 414,98лв. за ответника/ и приложи
компенсация, съдът прие, че следва да осъди община Аксаково да заплати разноски
за производството на МОСВ в размер на 220,43лв., т.к. това е ЮЛ, в чиято
структура се намира АО, издал оспорения акт.
Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК и чл.173, ал.2 от АПК,
XI-ти административен състав
на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
отказа на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Околна
среда 2007-2013“, обективиран в Писмо изх. № 08-00-910/19.11.2018г., да
се верифицират разходи, заявени с Искане за средства № 13 за окончателно плащане
от община Аксаково, действаща в качеството на бенефициер по ДБФП №
DIR-51011116-С039, сключен по ОПОС 2007-2013г.“,
за проект DIR-51011116-36-120 „Подобряване на градската инфраструктура за
питейни и отпадъчни води в град Аксаково“, в
частта, свързана с дейността по обследване с видеокамера на изградената
канализация преди въвеждането й в експлоатация, представляваща сума в размер на
32 443,31лв.,
заявена за изплащане по т.2 от Протокол № 7/1/ от 17.11.2014г. и ВРЪЩА административната преписка в
същата част за ново произнасяне от РУО съгласно дадените в решението указания
по тълкуването и приложението на закона.
ОТХВЪРЛЯ като недоказано
и поради това неоснователно, оспорването, заявено по Жалба вх. № 6456/12.12.2018г.
в АСВТ, депозирана от Община Аксаково срещу Писмо изх. № 08-00-910/19.11.2018
г. на Управляващия орган на Оперативна програма“Околна среда“2007-2013г., в останалата част, в която е отказана
верификация на разходи в размер на 384 489,71лв,
които произтичат от плащания на бенефициера
по Договор №251/29.07.2013г. с изпълнител „Одесосстрой”ООД и са за дейности за непредвидени СМР,
предявени с по Протокол №2/1/ от 24.01.2014г.-изцяло за 70 846,87лв,
Протокол № 5/1/ от 01.08.2014г.- изцяло за 254 458,31лв. и т.1 от Протокол
№ 7/1/ от 17.11.2014г. – за сумата от 59 184,53лв.
ОСЪЖДА
Община Аксаково да заплати на Министрество на околната среда и водите разноски
за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, изчислени по
съразмерност и рпиложена компенсация, в
размер на 220,43лв./двеста и
двадесет лева и четиридесет и три стотинки/.
Решението подлежи обжалване пред Върховен административен съд
на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено, като жалбата се
подава чрез ВТАС.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото, на
основание чл.138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: