Р
Е Ш Е
Н И Е
№_276_____/ 14.11.2019
год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На пети ноември
2019 г.
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
Секретар:Нели
Бъчварова
като
разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
вз.гражданско дело
№ 527 по описа за 2019 год.
за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД с ЕИК*** срещу
Решение №591 /21.05.2019 г., постановено от
Добрички районен съд по гр. дело
№5182/2018 г., с което съдът е признал за установено, че въззивника дължи на „Акварор Бояджиев и синове“ ООД с ЕИК ***,
гр. София, дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2141/27.09.2018г. по
ч.гр.д. № 3774/2018г. по описа на ДРС:
сумата от 20 397,60 лева – дължима сума по
договор № ЗОП-1 от 27.03.2017 г., договор № ЗОП-2 от 27.03.2017 г. и договор №
ЗОП-3 от 27.03.2017 г., вземане обективирано във фактура № 10650 от 13.07.2017
г., на стойност 11 037,60 лева и фактура №10729 от 14.08.2017 г., на стойност
9360 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2018 г., до
окончателното плащане и сумата от 2 197,78 лева – обезщетение за забава,
начислено върху сумите по издадените две фактури.Също така е осъдил въззивника
за разноски в размер на 1 529,66 за заповедното производство и 1 799139
лв. за исковото производство.
Излагат се твърдения,че обжалваното решение е
неправилно и необосновано.Като довод в подкрепа на това си твърдение, навежда
обстоятелството,че било налице противоречие между направените изводи на съда с
нормативната уредба и със събраните доказателства. И по конкретно:Ищецът твърдял, че е доставил поръчаните от ответника водомери за „ВиК
Добрич“ АД по направени поръчки от страна на ответника, като за всяка доставка били
издавали
надлежно и съответната фактура, а не бил приложил нито една заявка от страна на ответника,нямало и приемно-предавателни протоколи към тях.Приложените
фактури били без подпис на клиент, ведно с
неподписани товарителници,
без конкретизирано количество или упомената бройка. По други от посочени от ищеца фактури даже не били приложени и товарителници. Самата фактура не била
основание за
плащане, ако към нея не са приложени първичните документи удостоверяващи
заявяването и реалното получаване на стоката,
каквото по делото не било доказано. Освен това приложените фактури нямали
всички необходими реквизити, и не можели да докажат по безспорен начин твърдяното
задължение.
Евентуално, при преценка
на допустимостта на иска, се иска постановяване на ново решение, с което да се
отхвърли иска.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор на жалбата
от въззиваемата
страна, с която намира жалбата за неоснователна, като подробно излага
възраженията си по наведените в нея
твърдения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими.
Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.
Решението на ДРС е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е
постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск,
поради което е допустимо.
Съставът на
Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите
законови разпоредби, приема следното:
Първоинстанционният
Добрички районен съд е бил сезиран с иск по
реда на чл.415 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК,за
признаване за установена дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2141/27.09.2018 г. по ч.гр.д.
№3774/2018 г. по описа на ДРС, а именно: 20397,60 лева – главница - дължима
сума по договор № ЗОП-1 от 27.03.2017 г., договор № ЗОП-2 от 27.03.2017 г. и
договор № ЗОП-3 от 27.03.2017 г., вземане обективирано във фактура № 10650 от
13.07.2017 г., на стойност 11037,60 лева и фактура №10729 от 14.08.2017 г., на
стойност 9360 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2018г., до
окончателното плащане; 2238,66 лева – обезщетение за забава, начислено върху
сумите от издадените две фактури, както следва: сумата от 1256,20 лева,
начислена върху главно задължение в размер на 11037,60 лева – по фактура №
10650 от 13.07.2017 г., за периода 13.08.2017 г. до 25.09.2018 г. и сумата от
982,16 лева, начислена върху главно задължение в размер на 9360 лева по фактура
№10729 от 14.08.2017 г., за периода 14.09.2017 г. до 25.09.2018 г. В условия на
евентуалност е претендирано осъждане на ответника, на основание чл.59 ЗЗД, да
заплати на ищеца сумата от 22636,26 лева, с която ответникът се е обогатил
неоснователно, за сметка на ищеца.
Съставът на
въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка по спорните факти,
е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, а
така също че като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите
в хода на първоинстанционното производство въпроси ,поради което
следва да се ползват мотивите по него
съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените
с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително
следните мотиви:
Безспорно по делото е установено наличието на облигационна връзка между
страните, както и доставките са извършени по договорени между страните цени.
Не отговора на действителното и установено по делото положение,че
доставките са извършени въз основа на направените от ответника заявки,което се
установява от приложените по делото
писмени доказателства и от събраните
свидетелски показания.
Назначената по делото счетоводна експертиза е установила,че доставките са
отразени в счетоводството на ответника и това е сторено въз основа на стоковите
разписки за заприхождаването им в съответните складове, за тях е ползуван
данъчен кредит,въпреки че е връщал изпратените от ищеца приемно-предавателни
протоколи.
Включването на фактурите в дневника за покупко-продажби на ответника и
ползването на данъчен кредит по тях, представлява признание както за
съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката,
така и за доставка на същата.
В самите фактури са описани и стоките, предмет на доставката, като те
съответстват на приложената към договора техническа спецификация и ценова
оферта и безспорно са предмет на отношенията между страните.
С оглед направените
изводи, първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата
пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане
на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 1 020 лв. –
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и
пълномощно – договор за заплащането му.Възражението на въззивника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение следва да се остави без уважение,тъй като претендираният хонорар
е под минимума по Тарифа № 1 за адвокатските възнаграждения.
Като се води от гореизложеното съставът на Добрички
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №591 /21.05.2019 г.,
постановено от Добрички районен съд по
гр. дело №5182/2018 г.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД с ЕИК*** да заплати на „Акварор Бояджиев и синове“ ООД с ЕИК ***, гр.
София сумата от 1 020
лева.адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: Членове:1.
2.