№ 396
гр. Варна, 21.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500418 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Образувано е по повдигната от РС - Варна препирня за подсъдност за
определяне на родово компетентния съд относно произнасяне по предявени
от „Олимпия Еко Агро“ ЕООД против „Транс Енд Трейд 1“ ЕООД искове, по
които е образувано гр.д. № 10991/2021г. по описа на РС - Варна .
За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази
следното:
С определение № 2533/16.07.2021г., постановено по гр.д. № 1783/2021г.
ОС – Варна е приел, че е сезиран с предявени искове с правно основание
чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, които с оглед цената им са подсъдни на РС – Варна,
поради което и е прекратил производството по делото и е изпратил същото на
районния съд по компетентност, където е образувано гр.д. под №
10991/2021г. С определение № 4536/24.08.2021г. РС – Варна е приел, че с
искът по чл.108 ЗС е предявен и евентуален иск за заплащане сумата от
25 200 лева, претендирана като равностойността на пщеницата, чиято
ревандикация се иска, при условие, че същата липсва и не е във владение на
ответника, поради което и на основание чл.104, т.6 вр. чл.104, т.4 ГПК е счел,
че компетентен да разгледа всички искови претенции е окръжния съд.
Изложил е и съображения, че с оглед наведените в исковата молба твърдения
искът за връщане на процесната пшеница няма вещен характер, касае се за
облигационна претенция /за неоснователно обогатяване или деликт/ с цена
1
25 200 лева, което е още едно основание за извода му, че родово компетентен
е окръжния съд.
В исковата си молба ищецът „Олимпия Еко Агро“ ЕООД е изложил
твърдения, че по силата на два договора за наем, сключени с „Атанасов
грейн“ ЕООД и „Атанасов биоенерджи“ ЕООД обработва подробно описани
земеделски земи, като съобразно чл.4, ал.5 от съответния договор за наем
произведената продукция е собственост на дружеството-наемател. Твърди, че
на 12.07.2021г. и 13.07.2021г. ответникът „Транс енд Трейд 1“ ЕООД е
ожънало без основание и прибрал 69 тона пшеница от масив 45 в землището
на с.Карапелит /който масив е посочен като част от земите, предмет на
договора за наем, сключен с „Атанасов грейн“ ЕООД/, на стойност по
пазарни цени 25 200 лева. С уточнителна молба от 15.07.2021г. са наведени и
твърдения относно местонахождението на прибраната от ответното
дружество пшеница. Отправените до съда искания, съобразно формулирания
петитум на исковата молба са за осъждане на ответника да му предаде
собствените му 69 тона пшеница, реколта 2021г., произведена в масив 45 по
Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на
основание чл.37в ал.2 ЗСПЗЗ за стопанската година 2020/2021 за землището
на с.Карапелит, община Добрич от 30.09.2020г., част от които 62 тона се
намират в склад в гр.Вълчи Дол, собственост на „БГ Агро“ АД, а останалите 7
тона – в товарен автомобил с рег.№ В 3636 ВМ и полуремарке към него с рег.
№ В 3850 ЕН, за заплащане на сумата от 25 200 лева, представляваща
равностойността пшеницата, предявено в условията на евентуалност - ако
същата не е налична при ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на исковата молба, както и обективно
съединени искове за осъждане на ответника „Транс Енд Трейд 1“ ЕООД да не
жъне и да се въздържа от жънене на реколтата от пшеница, царевица и
слънчоглед за 2021г., собственост на ищеца „Олимпия Еко Агро“ ЕООД и
произведена в имотите, предмет на двата договора за наем.
Така наведените фактически основания и петитум на исканията до съда
несъмнено сочат на извода, че са предявени обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, както и
съединен с първия евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Ищецът
изрично заявява права на собственост върху процесните 69 тона пшеница,
реколта 2021г., произведена в масив 45 на землището на с.Карапелит, ведно с
твърдения, че същата се намира във владение на ответника без основание и
претендира нейното връщане.
Настоящият състав не споделя мотивите на районния съд, че родово
определени движими вещи не могат да бъдат предмет на иск за ревандикация.
Всички телесни вещи, независимо от това как са определени с родови или
индивидуални белези, могат да бъдат обект на притезателното право за
предаване на владението или държането им и съответно могат да бъдат обект
2
както на ревандикационен иск, така и на иск за реално изпълнение по чл.79
ал.1 ЗЗД. Собственикът на една вещ може да избира свободно с какъв иск да
претендира връщането от всекиго, който я владее или държи без основание,
с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС или с някакъв облигационен иск по чл.
34, чл. 55, чл. 233, чл. 248, чл. 249, чл. 252 от ЗЗД. Исковата защита на
правото на собственост винаги стои на разположение на титуляра на правото,
тъй като той винаги има правен интерес въпросът за собствеността да бъде
разрешен със сила на присъдено нещо /в този смисъл Решение № 516 от
17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6315/2007 г., IV г. о., ГК/.
Цената на иска за ревандикация на движими вещи се определя
съобразно правилото на чл.69 ал.1 т.2 ГПК, в частност пазарната цена на
същите, която съобразно посочената такава от ищеца е 25 200 лева. С оглед
на това и по арг. от чл.104, т.3 ГПК този иск е подсъден като първа инстанция
на районния съд. Подсъдни на районния съд като неоценяеми съгласно
разрешенията на т.1 от ТР № 4/2015г. са и исковете по чл.109 ЗС – за
осъждане на ответното дружество да се въздържа от действия по отношение
на добивите от недвижимите имоти, предмет на двата договора за наем /да не
жъне и да се въздържа от жънене/, за които добиви се твърдят
собственически права.
Следва обаче да бъде отчетена цената на предявената в условията на
евентуалност с иска по чл.108 ЗС искова претенция за заплащане на сумата от
25 200 лева, претендирана като равностойността на отнетата пшеница, при
условие, че същата липсва или е погинала. Правното основание на този иск се
основава на разпоредбите на неоснователното обогатяване, а предявяването й
като евентуална спрямо иска за ревандикация е процесуално допустимо
/чл.210, ал.1 и ал.2, изр. второ ГПК вр. чл.521, ал.2 ГПК/. На основание чл.69,
ал.1, т.1 ГПК цената на този иск е размера на исковата сума, от което следва,
че родово компетентен да разгледа същия е окръжния съд /чл.104, т.4 ГПК/. А
съгласно нормата на чл.104, т.6 ГПК исковете, предявени с обща искова
молба, независимо от тяхната цена и от формата на съединяване –
кумулативно, евентуално или алтернативно, са подсъдни на окръжен съд, ако
един от тях е подсъден на този съд и подлежат на разглеждане по един и същ
процесуален ред. Това обуславя и извода, че независимо от цената на
исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, всички предявени искове от „Олимпия Еко
Агро“ ЕООД против „Транс Енд Трейд 1“ ЕООД подлежат на разглеждане
като първостепенен съд от Окръжен съд – Варна.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да се произнесе по предявените от
„Олимпия Еко Агро“ ЕООД против „Транс Енд Трейд 1“ ЕООД искове
3
Окръжен съд – Варна.
ИЗПРАЩА делото на компетентния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на РС – Варна, за
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4