Определение по в. ч. гр. дело №20/2023 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 87
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Петрова
Дело: 20233400500020
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
гр. Силистра, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20233400500020 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 83, ал.2 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Постъпила е в срок частна жалба с вх.№2286/07.12.2022г. от А. В. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. Дулово, ул. „Розова Долина“ №13 срещу
Определение №384/31.10.2022г., постановено по гр.д. №237/2022г. по описа
на РС - Дулово, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с
правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса в
размер на 411.21 лв.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на
определението, предвид това, че съдът не е съобразил размера на дохода на
ищцата. Излага се, че действително получаваното трудово възнаграждение е в
размер на 1200лв., но предвид множеството заведени от нея дела по описа на
РС – Дулово срещу дружества за бързи кредити, по които е платена държавна
такса, е в затруднение да плати настоящата. Моли да бъде отменено
постановеното определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Производството по гр.д. №237/2022г. по описа на РС - Дулово е
образувано по предявени искове срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит с №
на заявление за кредит №2347093/12.02.2021г., в условията на евентуалност
за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за
потребителски кредит № 2347093/12.02.2021г., както и прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай
тръст“ ЕООД и обезпечаващ Договор за потребителски кредит с № на
1
заявление за кредит №2347093/12.02.2021г.
По така предявените искове с Разпореждане №454/07.06.2022г.
първоинстанционният съд е определил държавна такса за образуване на
делото общо в размер на 411.21лв. и е дал изрични указания за внасянето й.
С молба от 20.06.2022г. ищцата е направила искане за освобождаване
от държавна такса, обосновавайки я с невъзможност за заплащането й,
предвид дължимостта на други държавни такси по производства, заведени
пред същия съд. Представя доказателства.
С обжалваното определение РС – Дулово е оставил без уважение
искането за освобождаване от държавна такса, съобразявайки единствено
данните за доходите от трудово възнаграждение на ищцата и размера на
дължимата държавна такса.
Съгласно трайната практика на ВКС, обстоятелствата, които следва да
се преценят при формирането на извод за наличие на основание по чл. 83, ал.
2 ГПК са доходите на лицето и неговото семейство, имущественото
състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното
състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства,
както и всички евентуални източници на доходи, които биха дали възможност
на страната да заплати държавна такса и да осъществи правото си на защита
по конкретния спор. Изводите за наличие на достатъчно средства се правят
при конкретна преценка на събраните доказателства /декларации,
удостоверения и др./ и установените факти. Преценката за необходимостта от
освобождаване се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се
плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната
разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и
съдебните разноски за цялото съдебно производство /така, т.12 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая, изхождайки от това, че съдът следва да прецени въз основа
на представените от страната доказателства дали тя разполага с достатъчно
средства да внесе държавна такса към момента на искането за освобождаване
/Определение № 561/ 02.12.2016 година по ч.гр.д. № 4887/2016г. на ВКС, IV
г.о./, следва да се съобрази факта, че домакинството е двучленно и че
жалбоподателката е представила данни за заведени още няколко искови
производства, по които са дадени указания за внасяне на държавни такси в
размер на общо 801.60лв., извън процесните /411.21лв./. Или, дадените
указания за внасяне са в размер на 1212.81лв., при установен доход от 1200лв.
Не без значение е обстоятелството, че ищцата е защитавана от адвокат
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. ВКС многократно се е произнасял,
че обстоятелството, че молител е заплатил адвокатско възнаграждение не е
основание за отказ от освобождаването му от внасяне на държавни такси и
разноски. В този ред на мисли – обстоятелството, че адвокат се е съгласил да
предостави безплатно професионалната си помощ не ангажира съда да
освободи страната по чл. 83, ал. 2 ГПК, но е едно от обстоятелствата, които
имат значение за формиране на съвкупната преценка на съда и индиция за
2
затрудненото материално положение на молителя.
Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има подчертано социален характер и
затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие.
Посочената норма предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане
на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива,
които получават доходи, но те са недостатъчни.
При тези данни неправилно първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че ищцата разполага със средства да заплати държавна такса.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено освобождаване на жалбоподателката от внасяне на посочената
държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №384/31.10.2022г. по гр.д. №237/2022г. по
описа на РС- Дулово, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА ищцата А. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.
Дулово, ул. „Розова Долина“ №13 от задължението за плащане на дължимата
за производството по гр. д. № 237/20222г. на Дуловски районен съд държавна
такса в размер на 411.21лв., на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3