РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 9664
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от М.О. против М.Р.Т., с която
е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността. С
Определение от 22.08.2017 г. на основание чл. 227 от ГПК като ищец в
производството по делото е конституиран Х.О. вместо починалата в хода на
производството М.О..
В исковата молба ищецът твърди, че е
собственик на апартамент № 9, в гр. София, ж.к. ********с площ от 90 кв.м.,
заедно със зимнично помещение № 6, с площ от 6,50 кв.м. и таванско помещение №
3 с площ от 10,70 кв.м. и заедно с 6,43 % от идеални части от общите части на
сградата- Твърди, че наследодателката И.Г.Д.е получила имота по наследство от
своя съпруг М.И.Д.. Твърди, че след смъртта на И.Д.било установено, че от нея
било направено саморъчно завещание, обявено на 16.07.2015 г. и вписано в
Службата по вписвания том № 13, акт № 15/23.10.2015 г., с което починалата била
завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на М.Р.Т.. Поддържа, че
завещанието е нищожно, тъй като не било написано и подписано от завещателката и
не била спазена предвидената в закона форма. При условията на евентуалност,
поддържа, че завещанието е унищожаемо, тъй като И.Д.е била в напреднала възраст
и във влошено здравословно състояние е не е била способна да завещава. Твърди,
че към настоящия момент ответницата владее имота и не предоставя достъп до
него. Моли да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот и ответницата да бъде осъдена да предаде владението върху него.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът М.Р.Т. в отговора на
исковата молба твърди, че е придобила собствеността върху недвижимия имот по
силата на завещателно разпореждане. От
06.01.2015 г., което било предадено за съхранение на нотариус на 15.01.2015 г.
Поддържа, че се е грижила за завещателката, която на 31.03.2015 г. получила
инсулт и постъпила в болница. Поддържа, че завещанието е действително. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Нотариален акт № 57, т. ХVІ, д.
№ 2838/1961 г. на І Нотариус при
Софийски народен съд е признат за собственик по силата на покупка от Софийски
градски съвет на апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к „9-ти септември“,
намиращ се на трети етаж в бл. 9, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня,
клозет, два дрешника, две антрета, два балкона, при съседи на апартамента: от
северозапад – двор и апартамент № 14, на К. и А.Ф., от североизток – апартамент
№ 14 и стълбище, от югоизток – апартамент № 15 на М. и М.В., от югозапад –
двор, ведно със зимнично помещение № 6, с квадратура 6,50 кв.м. при съседи: от
северозапад – коридор, от североизток – зимнично помещение № 5 на Н.К.Ш., от
югоизток – зимнично помещение № 10 на СГНС, от югозапад – двор, ведно с
таванско помещение № 3 с квадратура 10,70 кв.м. при съседи: от северозапад –
коридор, от североизток – таванско помещение № 2 на К. и А.Ф., от югоизток –
коридор, от югозапад – таванско помещение № 4 на А. Г.Г., заедно с 6,43 %
идеални части от общите части на сградата, съгласно протоколното решение на
изпълнителния комитет на СГНС под № 7 от 10.03.1960 г. и съответната идеална
част от портиерското жилище, намиращо се в блок 8 на комплекс и 6,43 идеални
части от държавната земя от 333 кв.м. застроена площ от жилищния комплекс,
която сграда е построена върху държавен терен.
Установява се от Удостоверение за
наследници № 84/20.03.1989 г., че М.И.Д. е починал на 30.09.1988 г. и е оставил
като наследници по закон И.Д.– съпруга и Г.И.Д.– брат. Видно от Удостоверение №
474/23.03.1989 г., че Г.И.Д.е направил отказ от наследството, оставено от М.И.Д.
и отказът е вписан в специалната книжа на Първи районен съд под № 85/23.03.1989
г.
Установява се от Удостоверение за
наследници № РКС16- УГО1-1253 от 22.02.2016 г., че И.Г.Д.е починала на
07.07.2015г. и е оставила като наследник по закон М.О.. М.О. е починала на
06.04.2017 и по силата на нотариално
завещание от 24.03.1964 г. и Договор за определяне на наследници от 16.12.2011
като единствен наследник е определила
съпруга си Х.О. (Протокол от отваряне и огласяване на завещание от
27.04.2017 г. – Нотариат А.– Съд по наследствени дела, Асперг, Германия)
Със саморъчно завещание от 06.01.2015
г. И.Г.Д.е завещала на М.Р.Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и
влогове. С Протокол, рег. № 3906 от 16.07.2015 г. по нот.д. № 1/2015 г. на помощник – нотариусБ.П.по заместване на
нотариус К.Б. е обявила саморъчното завещание, като е извършено вписване в
Служба по вписваният – гр. София с Акт № 15, т. ХІІІ, вх. рег. № 62535 от
23.10.2015 г.
По делото е прието заключение на
съдебно-почеркова експертиза (основно, две допълнителни и повторно), от която
се установява, че ръкописният текст на оригинала на саморъчното завещание от
06.01.2015 г. от името на И.Г.Д.в полза
на М.Р.Т. е изписан от И.Г.Д., а
подписът, положен в оригинала на завещанието е положен от нея. Вещото лице К.И.
в допълнително заключение, прието на 10.05.2018
г. и дало заключение, че ръкописният текст в оригинала на завещанието е
изпълнен с една и съща по физично-оптични свойства химикална паста, без
признаци за механично, химично въздействие върху мастилените щрихи и пренасяне
чрез използване на технически средства. В допълнително заключение, прието на
01.11.2018 г. вещото лице установяв, че на десети ред на завещанието е
извършено дописване (добавяне) на текст, като върху буква „д“ от втората дума
„движимо“ от първоначално изписания текст „…Цялото ми движимо и движимо
имущество“ е изписана буквата „е“ в сега четим текст „Цялото ми движимо и
едвижимо имущество“. Буквеният знак след текста „движимо“ в завещанието не бил
латинска буква „n“ и буквата „н“, е буквата „и“. Вещото лице от повторната
съдебно-почеркова експертиза, приета в съдебно заседание, проведено на
07.03.2019 г. е дало заключение, че целият ръкописен текст заедно с поправките
е изпълнен от И.Д., като приема, че в саморъчното завещание завещателката е
изписала, че завещава „цялото си движимо и не движимо имущество“ като е дописана
буквата „и“ в края на думата „движимо“ и буквата „е“ пред буквата „д“ в буквата
„недвижимо“.
Във връзка с твърдения относно
способността на завещателката И.Д.да завещава са събрани писмени и гласни
доказателства, чрез разпит на
свидетелите М.П.Д.,Б.Г.П., М.И.М.и К.Х.и е изслушано заключение на
съдебно-психиатрична експертиза.
В показанията си свидетелката Д.
установява, че познава И.Д.от 1976 г. – 1977 г., тъй като са снахи и били в
много добри отношения. След смъртта на съпруга й, по молба наИ., свидетелката
поела грижата за възстановяването й, тъй като станала 36 кг. Наложило се да
смени жилището си в Овча купел и при преместването бил открит архив на Д. Д..
Свидетелката помогнала на И.Д.да издадат книга посмъртно. Заявява, че не
познава М. и никога не я е виждала. СИ. се чували често по телефона, но се
виждали 1-2 пъти в годината. През лятото на 2014 г. свидетелката поканила И.Д.на
сватбата на дъщеря си, но трудно я открила. Дълго време звъняла по телефона, но
никой не се обаждал или ако се обаждал мълчал. Трудно я намерила, но в деня на
сватбата я взела. Здравословно била
добре, веселила се, играла. Имало само дребен инцидент, за който не всички
гости разбрали. ДокатоИ. се хранела се появил човек с камуфлажни дрехи, който
се държал грубо с нея. Питал я къде ходи без него и й диктувал как да се храни.
Свидетелката заявява, чеИ. й била казала, че ходела да пазарува на пазара
Красно село и се била запознала с таксиметров шофьор, който много често й
качвал торбите до апартамента. При някой от гостуванията й, чувала мъжки глас
да звъни и да оставя нещо иИ. й казвала, че това е пак този шофьор, който й
помага. След сватбата зетът на свидетелката, който бил журналист, изследвал
колко немски граждани живеят в България колко са работили и какви професии са
имали и в тази връзка търсили И.Д.. Ходили на адреса, но единия път вътре имало
живот. Някой се движел, поглеждал през шпионката, но никой не отворил, звънели
по телефона, но никой не вдигал. Свидетелката заявява, че когато я видяла,И.
имала вид на притеснен човек. ОтИ. знаела, че искала да завещае всичко на своя
единствен племенник.
В
показанията си свидетелкатаХ.установява, че М. О. – сестра на И.Д.е
нейна мащеха. Всяка година Д. идвала на гости от България. След смъртта на
съпруга й ги посещавала винаги на период от три месеца в годината – от август
до октомври. Изразила желание да се премести
при тях. Искала да предаде наследството на съпруга си – стихотворения
ръкописи. И затова преместването й се забавило. За последен път била в Германия
през 2011 г. През 2012 г. бащата на свидетелката бил много болен и затова леля
й не дошла. През 2013 г. родителите й имали пак здравословни проблеми, а после
трябвало да напуснат къщата. Когато напуснали къщата, свидетелката намерила
пари от леля си. Свързала се с нея като правела това преди всичко с писма. През
2014 г. се чули по телефона , а през 2015 г. си писали два пъти. В телефонния
разговор през 2014 г. леля й й казала, че телефонът й е много лош и искала да
си купи по-хубав. Тогава споменала, че си има помощница, която й помага при
ежедневните дейности. След този телефонен разговор до края на декември 2014 г.
повече не можели да се свържат с И.Д.. През февруари 2015 г. получили
последните нейни пари и й ги изпратили. Свидетелката попитала Д. за какво са й
парите и тя казала, че има помощници и тези пари й трябвали, за да им плаща. През
2015 г. контактите на свидетелката с леля йИ. били прекъснати. Тя не се обадила за рождения ден на сестра си
през месец юни. Направили опити да се
свържат с нея чрез посолството и чрез адвокати. Служител на кантората и детективи
установили, че жилището е заключено, а от съседи разбрали, че леля й е
постъпила в болница и вероятно е починала. Впоследствие разбрали, че е починала като получили смъртния акт. Леля й винаги
казвала, че жилището трябва да се получи от по – малкия брат на свидетелката,
който е единствения й биологичен роднина. Преди смъртта й никой не е познавал
госпожа Т..
В показанията си свидетелката П.установява,
че е помощник – нотариус и е посещавала дома на И.Д.един единствен път – когато
отишла да приеме на съхранение саморъчното й завещание. Дамата й направила
много приятно впечатление. Освен за формалностите, които трябвало да извършат,
провели и нормален човешки разговор. Направило й впечатление, че тя е
изключително интелигентна, културна и фина жена. В дома освен нея, била М. и
един мъж, който вероятно е баща й. И.Д.й
казала, че това са хората, с които общува, които й помагат в ежедневието и на
които единствено разчита. Не била притеснена ни най-малко, напротив. Казала, че
няма собствени деца и със съпругът й да останали без наследници и затова решила
да остави на хората, които се грижат за нея. Това завещание било нейна
инициатива, което свидетелката разбрала от разговора с И.Д.. Установява, че преди да отиде в дома на Д. е получила данните от М., като подготвила
нещата предварително. Молбата била подписана в дома на Д. заедно с протокола. Д.
била на легло, но като разсъдък била адекватна и на свидетелката направило
впечатление перфектното владеене на български език. При разговора не споменала
да има сестра или роднини. Знаела само, че като много млада е пристигнала в
България и заради житейски драми с произхода си, не могла да има деца.
В показанията си свидетелката М.установява,
че познава М. от 2000 г. , тъй като са съученички. М. я запознала сИ., защото
се грижела за нея от 2013 г.И. чувствала М. като дъщеря. Били много близки.
Грижела се за нея, за домакинството, готвела, чистела. Бащата на М. бил
професионален шофьор наИ.. Свидетелката
заявява, че много пъти ходила приИ. на гости. Говорила си с нея. Винаги казвала
колко е благодарна на М., че се грижи за нея и че си има само нея. Било й много
мъчно, че със съпруга й не могли да си имат дете и сега чувствала М. като
дъщеря. Много пъти казвала, че иска да остави апартамента си като наследство на
М.. На 06.01. свидетелката и М. имали уговорка да купуват подаръци на майките
си, които имали имен ден тогава. Преди това трябвало да минат презИ.. М. трябвало да сготви иИ. й казала, че иска
да й напише завещание. М. потърсила в интернет иИ. я помола да й диктува. Написала
го, но започнала да се ядосва, тъй като имала двигателен проблем, ръката й се
изморявала и започвала да прави грешки.
Искала да го напише отново, но М. й казала да не се притеснява.
Свидетелката заявява, чеИ. се движела, но трудно, защото я болели от време на
време краката и ръцете. Говорели нормално. Свидетелката заявява, че присъствала
лично, когато било написано завещанието.И. никога не била споменавала за други
близки, но от М. знаела, че има сестра в Германия.И. винаги била казвала на М.,
че била най-близкия й човек и затова искала да я наследи. До последноИ. била в
добро състояние. Един ден М. се обадила на свидетелката и й казала, че намерилаИ.
паднала на земята в банята с инсулт. След инсулта грижите за нея станали
по-големи. Наложило се да наеме болногледачи. М. плащала за тях. След смъртта
наИ. никой не се поинтересуавал за нея и къде е погребана.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства е изготвено и прието заключение на
съдебно-психиатрична експертиза за преценка на способността на И.Д.да завещава.
Вещото лице установява, че въз основа на информацията от медицинската
документация може да се приеме, че при И.Г.Д.преди смъртта й са били налице
следните соматични заболявания: полиартроза, артериална хипертония, язва на
стомаха, обс. Гастрит и холелитиаза, мигрена, анемичен синдром и мозъчен
инсулт, получен на 31.03.2015 г. с тежки последици:десностранна тежка
хемипареза, плегия на ръката и сензо-моторна афазия. Като причина за смъртта е
приета следната диагноза: остра сърдечна и дихателна недостатъчност, състояние
след мозъчен инсулт, мозъчно – съдова болест.
Вещото лице посочва, че по делото няма приложена документация, от която
да се направи категоричен извод за диагностицирано психично разстройство с
качествена промяна на съзнанието (психоза), както и за тежки паметово –
интелектуални промени, обуславящи наличие на дементен синдром при И.Д.към
датата, на която е изготвено завещанието (няма информация за проведена
психиатрична консултация или лечение в психиатрично заведение). Вещото лице
посочва, че в приложената по делото епикриза от Втора МБАЛ – София при
приемането на Д. на 31.03.2015 г. е получена информация от придружаващото я
лице за влошено здравословно състояние от м. януари 2015 г. – не се хранела и
трудно ходела, поради което се залежала, като тези прояви могат да се дължат на
сериозно соматично заболяване или на депресивно разстройство- След това по
време на стационарното лечение в болницата е установен анемичен синдром, като
това увредено общо състояние е наложило обгрижване и я е направило зависима от
други лица. В заключението си вещото лице прави извод, че въз основа на
достъпната медицинска документация при жена на 84 годишна възраст с увредено
соматично състояние, не е възможно да няма снижение на когнитивните функции в
някаква степен, като не може да изключи и депресивно разстройство (с клинични
симптоми, описани в заключението). Дава заключение, че дори да се приеме, че
към датата на съставяне на завещанието – 06.01.2015 г., е притежавала
дееспособност да завещава, следва да се приеме, че е била изцяло зависима от
лицата, които са се грижили за нея, което е било възможно да доведе до много
лесна манипулируемост, а това със сигурност можело да окаже влияние върху
поведението и решението й.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
ползва или държи без да има основание за това. Предпоставки за основателност на
предявения ревандикационен иск са ищецът да е собственик на имота, а ответникът
по иска да го владее или държи без правно основание. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено
кумулативно. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на
основанията, посочени в исковата молба, както и че ответникът владее имота.
Ответникът следва да установи, че владее на правно основание.
Принадлежността
на правото на собственост се установява, ако от събраните по делото
доказателства се извежда правното основание, въз основа на което то е
възникнало с оглед въведените от ищеца твърдения в исковата молба, а именно, че
е придобил правото на собственост по силата на наследствено правоприемство от И.Г.Д..
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот е
придобит по силата на възмезден договор
от М.И.Д., съпруг на И.Г.Д., за което е съставен Нотариален акт № 57, т.
ХVІ, д. № 2838/1961 г. След смъртта му и с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и
чл. 53 от Закона за наследството съпругата на М.И.Д. – И.Г.Д.е придобила
собствеността върху този имот. Установява се, че след смъртта си И.Д.е оставила
като наследник по закон сестра – М.О. (починала в хода на производството). При
преценка на наследственото правоприемство, настъпило след смъртта на М.О.
следва да се приложи законът по местооткриване на наследството, а именно
Германският граждански законник. Германското наследствено право различава два
вида наследяване - по закон (§§1924- 1936 ГГЗ) и по волята на наследодателя. Наследяването
по волята на наследодателя може да стане по завещание (§§ 1937 сл. и §§ 2265
сл. ГГЗ) или по силата на наследствен договор (§ 1941 ГГЗ). По делото е приет
договор от 16.12.2011 г., сключен между Х.О. и М.О., по силата на който
страните са се определили взаимно като неограничени и единствени наследници,
като при смърт на преживелия от тях е определено, че ще бъдат наследени отЮ.О.,
К.Х.и К. О.. Следователно ищецът Х.О. се легитимира като собственик на
процесния имот по силата на наследствено правоприемство по закон и договор,
приложим по силата на Германския граждански законник, но доколкото ответникът се
ползва от саморъчно завещание, то основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това дали направените възражения относно действителността на
това завещание са основателни.
По
направеното възражение за нищожност на завещателно разпореждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити води до
нищожност на завещателното разпореждане. С оглед въведените в исковата молба
твърдения и с оглед на събраните по делото доказателства – съдебно - почеркови
експертизи И.Д.е написала текста на завещанието и го е подписала. Предвид на
изложеното съдът приема, че е спазена формата на саморъчното завещание и то не
е нищожно. Предвид на изложеното, направеното възражение с правно основание чл.
42, б. „б” от ЗН се явява неоснователно. Поставеният от ищеца въпрос относно
съдържанието на завещателното разпореждане и дали то съдържа изявление на ищцата
да се разпореди с движимото или недвижимото си имущество, не се отразява на
формата на завещанието и съответно на неговата действителност, а има значение
единствено за това дали ответникът е придобил право на собственост върху
процесния недвижим имот по волята на завещателя.
По
направеното възражение за унищожаемост на завещателното разпореждане
Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал.1, б. „а” от Закона за наследството завещателното разпореждане е унищожаемо,
когато е направено от лице, което към момента, в който е съставено не е било
способно да завещава. Способността за завещаване следва да се прецени с оглед
критериите, въведени от чл. 13 от Закона за наследството, а именно завещателят
трябва да е навършил 18 години, да не е поставен под пълно запрещение и да е
способен да действа разумно. Посочените в закона условия следва да бъдат налице
кумулативно, в противен случай завещателното разпореждане е недействително.
Унищожаеми по смисъла на чл. 43, ал. 1, буква “а” от Закона за наследството са
извършените завщателни разпореждания от пълнолетни лица, които не са поставени
под пълно запрещение, но не са могли да действат разумно при съставянето на
акта. Изискването завещателят да е способен да действа разумно има правно
значение, когато са налице другите две условия, предвидени в чл. 13 от ЗН –
пълнолетие и липсата на пълно запрещение, при липсата на които завещанието е
нищожно. Способността за разумно действие свързва завещателната дееспособност с
едно конкретно състояние на личността по време на извършване на завещателния
акт, независимо, че формално това лице е дееспособно с оглед гражданскоправните
критерии. В този смисъл, неспособни да действат разумно са лицата, които не са
поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина
не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да
разбират и да ръководят постъпките си. Дали това състояние е трайно или
кратковременно е без значение, като важното е да е съществувало по
времеизвършването на завещанието. Доколкото в подобни случаи завещателят не е
лишен с формален правен акт от общата гражданска дееспособност се изхожда от
предположението, че той разумно е изразил волята си, поради което
неспособността да се действа разумно към момента на съставяне на завещанието
трябва да се докаже по безспорен начин. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК този, който оспорва завещателния акт, в случая – върху ищеца, е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че към момента на съставяне на
завещанието – 06.01.2015 г. И.Д.е била неспособна да действа разумно.
При преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и съдебно-психиатрична експертиза съдът
намира, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин, че към
момента на съставяне на процесното завещание (06.01.2015) завещателката И.Д.не
е била способна да действа разумно. Действително според приетото по делото
заключение на съдебно-психиатрична експертиза завещателката е страдала от
мозъчно-съдова болест, като вещото лице д-р К. заявява становището си, че няма
данни за диагностицирано психическо разстройство, но дава заключение, че
завещателката е имала снижени когнитивни функции и вероятно депресивно
разстройство, което може да е довело до зависимост от лица, които да оказват
влияние върху поведението и решението й. Доколко обаче тези снижени когнитивни
функции и депресивно разстройство са довели до невъзможност за разумно действие
следва да бъде преценено във връзка с всички събрани по делото доказателства.
Данни относно състоянието на завещателката към момента на съставянето на
завещанието се съдържат в показанията на свидетелите П.и М.. Тези свидетели
посочват, че в деня на съставяне на завещанието И.Д.е било адекватна, общувала
е спокойно и и е заявила волята си да бъде наследена от М.Т.. При преценка на
другите събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и приетата по
делото експертиза, не може да направи категоричен извод, че завещателката е
била неспособна да завещава, т.е. че не е действала разумно. Дори в показанията
на свидетелите Д. и Х., които дават информация за период от около 6 месеца
преди съставяне на завещанието, не съдържат данни относно това, че И.Д.е имала
прояви, които да създават съмнение относно способността й да действа разумно.
Следователно ищецът не е провел пълно и главно
доказване на твърденията си, свързани с обстоятелствата, при които е съставено
завещанието и с неговата действителност. Направеното възражение за унищожаемост
се явява неоснователно.
С исковата молба не е въведено
твърдение от ищеца, че ответницата не е
придобила собствеността върху недвижимия имот, тъй като със завещанието И.Д.е
завещала само движимото си имущество, така както се поддържа в становището във
връзка с приетите по делото съдебно-почеркови експертизи. Доколкото обаче
ответникът въвежда твърдения, че е придобил собствеността по силата на
направеното завещателно разпореждане и с оглед разпоредбата на чл. 44 във
връзка с чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, съдът следва да прецени
действителната воля на завещателката И.Д.. В приетото по делото саморъчно
завещание от 06.01.2015 г. завещателката е заявила, че завещава на М.Т. „цялото
си движимо и едвижимо имущество“, като е добавена пред „едвижимо“ буквата „и“.
При спазване на принципите за тълкуване на волята на завещателката, посочени в
чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, съдът намира, че е изразена воля
да бъде завещано цялото движимо и недвижимо имущество. Допуснатия пропуск в
изписване на буквата „н“ пред „едвижимо“ имущество не променя този извод.
С оглед обстоятелството, че
оспореното завещание е действително и съдържа волеизявление на завещателката да
се разпореди след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и
влогове, ответникът М.Т. се легитимира като правоприемник на И.Д.по силата на
универсално завещателно разпореждане, което изключва правото на ищеца –
наследник по закон да придобие собствеността върху процесния имот. Следователно
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 3650 лева,
представляващи направени по делото разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.О.,
роден на *** г., германски гражданин, с адрес Германия, 71679, Апсберг, ул. ********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. И.Г. против М.Р.Т., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл. 108 от Закона
за собствеността, с които е направено искане Х.О. да бъде признат за собственик
по силата на наследствено правоприемство от И.Г.Д., починала на 07.07.2015 г. в
гр. София, върху следния недвижим имот: апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к „9-ти
септември“, намиращ се на трети етаж в бл.*, състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня, клозет, два дрешника, две антрета, два балкона, при съседи на
апартамента: от северозапад – двор и апартамент № 14, на К. и А.Ф., от
североизток – апартамент № 14 и стълбище, от югоизток – апартамент № 15 на М. и
М.В., от югозапад – двор, ведно със зимнично помещение № 6, с квадратура 6,50
кв.м. при съседи: от северозапад – коридор, от североизток – зимнично помещение
№ 5 на Н.К.Ш., от югоизток – зимнично помещение № 10 на СГНС, от югозапад –
двор, ведно с таванско помещение № 3 с квадратура 10,70 кв.м. при съседи: от
северозапад – коридор, от североизток – таванско помещение № 2 на К. и А.Ф., от
югоизток – коридор, от югозапад – таванско помещение № 4 на А. Г.Г., заедно с
6,43 % идеални части от общите части на сградата, съгласно протоколното решение
на изпълнителния комитет на СГНС под № 7 от 10.03.1960 г. и съответната идеална
част от портиерското жилище, намиращо се в блок 8 на комплекс и 6,43 идеални
части от държавната земя от 333 кв.м. застроена площ от жилищния комплекс,
която сграда е построена върху държавен терен, както и ответницата М.Р.Т. да бъде осъдена да предаде владението на
ищците върху описания имот като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х.О.,
роден на *** г., германски гражданин, с адрес Германия, 71679, Апсберг, ул. ********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. И.Г. да
заплати М.Р.Т., ЕГН-**********,*** сумата
от 3650 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: