Определение по дело №320/2024 на Административен съд - Силистра

Установи, че жалбата е депозирана направо в съда, в нарушение на правилото от чл.152 ал.1 АПК, поради което админи-стративната преписка не е представена,но за целите на настоящото произна-сяне,са налице достатъчно писмени доказателства,приложени към оспорването. Съдът е редовно сезиран, от външна страна, вкл. с внесена държавна такса за производството (л.6), поради което и съгласно Вътрешните правила за разпределение на делата на АС-Силистра, по искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт, следва да се произнесе дежурен съдия, което се налага и с оглед на нормативно установения ускорен порядък за произнасяне от вида на настоящото с чл.166 ал.3 изр.2 АПК (… Съдът се произнася незабавно с определение …).

Производството е образувано по жалба на К. Д. С. от гр.Силистра, подадена чрез представител по пълномощие адв.Р. Г. от АК-Силистра, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1099-000348/22.08.2024г. на основание чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник група към ОД МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“, като едновременно с обжалването на административния акт, е формулирано искане за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на невлязлата в сила ЗППАМ, по аргумент от чл.172 ал.6 ЗДвП. За последното няма нормативна пречка, при съобразяване с общата разпоредба на чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 АПК, съгласно която: „Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2“ В такава именно хипотеза съдът приема,че е заявено искане за спиране изпълнението на оспорената Заповед, като специалният ЗДвП допуска постановяването на друг резултат от съда (не го забранява изрично), което сочи, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждането му в закрито съдебно заседание.

Административната принуда е наложена с цел преустановяване на констатирано с АУАН серия GА 1333749/21.08.2024г. нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, изразило се в управление лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, с рег.№**** от молителя, по бул.“Велико Търново“ в посока към „Енерго Про“-Силистра, на 21.08.24г. около 11:45 ч., под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, установено с Дръг Тест 5000, с фабричен № ARPK-0018, отчел употреба на метамфетамин.

Предварителното изпълнение на оспорения акт е допуснато ex lege, което означава,че законодателят е презумирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, необходимостта от защита на които, по дефиниция, са материалноправните предпоставки от чл.60 ал.1 АПК. Изводът се извежда от разпоредбата на чл.172 ал.6 ЗДвП,регламентираща отклонение от принципа на чл.166 ал.1 АПК, че всяко оспорване по правило спира изпълнението на невлезлия в сила административен акт. Настоящото искане следва да бъде разгледано по реда на чл.166 ал.4 АПК, доколкото няма специална регулация в ЗДвП.

Оспореното предварително изпълнение на ЗППАМ,произтичащо пряко от чл.172 ал.6 ЗДвП, по изключение може да бъде спряно от съда, при установяване на материалноправните предпоставки от чл.166 ал.2 АПК за спиране на акт от процесния вид - налагане на ПАМ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на админи-стративните нарушения, съгласно чл.171 ал.1 ЗДвП, към който ред препраща приложимата ал.4 чл.166 АПК. Същите могат да бъдат сведени до следното: ако предварителното изпълнение на акта може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, за каквито факти няма изложени аргументирани твърдения в настоящата жалба, а още по-малко са приложени някакви доказателства, в контекста на чл.166 ал.2 изр.2 АПК,т.е. фактите и обстоятелствата, на които се позовава молителят, да са нови. Изключение прави приложения протокол за изследване от 22.08.2024г. на СМДЛ „РАМУС“ ООД, който е ирелевантен за настоящото произнасяне, като относим към главния спор относно законосъобразността на оспорената ЗППАМ.

Специалният закон (ЗДвП), не предвижда самостоятелни основания за спиране изпълнението на визираните в чл.172 ал.6 ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката от чл.172 ал.5 ЗДвП, следва да се приложи чл.60 АПК, уреждащ общите основания за допускане на предварителното изпълнение. Основателността на искането за спиране по чл.166 ал.2 АПК на актове по чл.172 ал.1 ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките от чл.60 ал.1 АПК. Освен това, законът изрично изисква причините, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, да са свързани с нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини трудно преодолимата вреда за оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя.

Същият се оплаква, че с лишаването му от право да управлява МПС, полицейският орган бил затруднил правото му на придвижване. Други съображения няма заявени, а още по-малко са приложени доказателства в тяхна подкрепа. Сам по себе си фактът на невъзможност за управление на МПС, поради отнетото по реда на чл.172 ал.3 ЗДвП Свидетелство за управление на МПС №*********, не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди, защото невъзможността да се управлява автомобил от жалбоподателя е допустимо да настъпи и по други причини, стоящи вън от настоящото административно производство.

След като наличието на опасност да настъпят нови, зависещи само от предварителното изпълнение на ПАМ, вреди за оспорващия, които да са от такава значимост, че да могат адекватно да противостоят на обществения интерес, защитен с предпоставките от чл.60 ал.1 АПК, е единственият стандарт при решаване на настоящото му искане и не е ангажирал доказателства в подкрепа на доводите си в тази насока, то същото следва да бъде отхвърлено. Безспорно е, че невъзможността да управлява МПС в рамките на определения с ПАМ период, би представлявало определени затруднения и следователно, сама по себе си е факт, който има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но същите настъпват не от факти и обстоятелства осъществени след издаването на процесната ЗППАМ, т.е. нови такива, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение от закона. Следователно, незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес,на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

Искането за спиране е изцяло бланкетно и с него не се сочат никакви евентуални вредни последици. Ето защо и липсва въведен предмет на настоящата преценка за съпоставимостта на защитените от закона обществени интереси с допуснатото предварителна изпълнение на оспорения акт и евентуално твърдените значителни или трудно поправими вреди за неговия адресат. Предпоставка за спиране от съда на предварителното изпълнение е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл.60 ал.1 АПК, какъвто молителят не е посочил, а още по малко е установил наличието на обстоятелства, поради които спирането на изпълнението на ЗППАМ би било основателно, при възложената му от закона доказателствена тежест за това.

След изменението на чл.172 ал.5 ЗДвП с ДВ,бр.77/2018г., в сила от 01. 01.2019г., съгласно който решенията на административния съд по жалби срещу индивидуални административни актове за прилагане на ПАМ от вида на изброените в чл.172 ал.1 ЗДвП, не подлежат на обжалване, сочи на окончателност и на настоящото определение по чл.166 ал.4,вр. с ал.2 АПК, предвид връзката между главното производство и акцесорните му. Едноинстанционността на делото по главното производство(срещу самата ЗППАМ) при приключване на спора със съдебен акт, с който същият е решен по същество, предопределя и едноинстанционност на производството по акцесорното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта - предмет на съдебния контрол за законосъобразност в главното производство.

Предвид на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице материалните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ЗНПАМ, воден от което и на основание чл.166 ал.3 АПК, във връзка с чл.172 ал.6 ЗДвП

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на К. Д. С. от гр.Силистра, ул.“Симеон Велики“ №4, за спиране на допуснатото по силата на чл.172 ал.6 ЗДвП предварително изпълнение на Заповед №24-1099-000348/22.08.2024г. на началник група към ОД МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“, с която е приложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението е окончателно.