РЕШЕНИЕ№ 260077

гр. Пловдив, 19.01.2022 г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 19347 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против М.М.Й. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед от 25.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9708/2019 г. по описа на Софийския районен съд, а именно: сумата от 1 932, 09 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в *****************, ***, и обезщетение за забавено плащане за периода от 14.09.2016 г. до 12.02.2019 г. в размер на сумата 251, 41 лева, както и сумата от 26, 62 лв., начислена за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и обезщетение за забава върху тази сума от 5, 39 лв. за периода от 01.03.2016 г. до 12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно - 18.02.2019 г., до окончателното погасяване на задължението.    

            Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало  валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ответната страна не упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо нея влезли в сила действащите за периода Общи условия. Поддържа, че ответната страна има качеството на потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, находящ се в *****************, *** и е абонат с абонаментен № ******. Сочи, че в качеството си на потребител била длъжна да монтира средства за дялово разпределение на отоплителните тела и да заплаща топлинна енергия. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответната страна топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия. Сумите за топлинна енергия били начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – “Бруната България” ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Срокът за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно издаваните фактури, бил най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставка на топлинна енергия, което било установено в разпоредбите на Общите условия от 2008 г. Счита, че с изтичането на последния ден от месеца ответната страна е изпаднала в забава за заплащане на тази суми. С Общите условия на дружеството от 2014 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Считано от влизане в сила на тези Общи условия, дружеството ежемесечно удостоверявало публикуване на интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което се съставяли констативни протоколи. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна М.М.Й. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба твърди, че счита предявеният иск за допустим и основателен и няма възражения срещу него и обстоятелствата, на които се основава. Твърди, че на 22.10.2019 г. е заплатила сумата от 1 000 лв., като моли делото да бъде насрочено за по-късна дата, тъй като възнамерява да заплати дължимата сума до първото по делото съдебно заседание.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - “Бруната България” ООД, конституирано с Определение от 20.12.2019 г., постановено по делото, е депозирало в предоставения му от съда срок становище, в което твърди, че дяловото разпределение на топлинна енергия за имота е извършвано в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба, за което абонатът не е отправял възражения. Към молбата прилага писмени доказателства. Моли, при наличие на техническа възможност за това, книжата и призовките по делото да му бъдат връчвани на посочения в молбата електронен адрес.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Заповед от 25.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9708/2019 г. по описа на Софийския районен съд, е издадена против ответната страна М.М.Й., както и против А.М. В. за заплащане по ½ от следните суми: сумата от 3 864, 19 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в *****************, ***, и обезщетение за забавено плащане за периода от 14.09.2016 г. до 12.02.2019 г. в размер на сумата 502, 83 лева, както и сумата от 53, 25 лв., начислена за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и обезщетение за забава върху тази сума от 10, 79 лв. за периода от 01.03.2016 г. до 12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно - 18.02.2019 г., до окончателното погасяване на задължението.    

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 10270/20.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17600/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, както следва: 895, 67 лв. – стойността на топлинна енергия за периода от месец 04.2014 г. до месец 04.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.08.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 136, 07 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.05.2014 г. – 15.07.2016 г.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Производството по чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство, поради което допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от положителното установяване както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки, каквито са предявяването му в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и наличието на пълен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и това, установено в заповедта за изпълнение.

По така изложението съображения и предвид обстоятелството, че искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, производството по делото е допустимо образувано.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В случая съдът намира, че исковата претенция е доказана по своето основание, тъй като материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на правото за заплащане на цената на доставена топлинна енергия не се оспорват от ответната страна, която в отговора на исковата молба заявява, че не оспорва предявените искове и представя доказателства за частично плащане на сумата от 1 000 лв.

Този извод на съда се основава и на приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за топлоснабдения имот, находящ се в *****************, ***, е начислена сумата от 3 864, 19 лв. за топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2019 г., от която сумата от 2 578, 20 лв. – топлинна енергия за отопление и сумата от 1 285, 99 лв. – топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, които суми са определени при съобразяване на издадените от топлинния счетоводител „Бруната България“ ООД изравнителни сметки на стойност от 538, 75 лв. Вещото лице е определило размера на дължимото обезщетение за забава по отношение на сумата, начислена за топлинна енергия и по отношение на сумата, начислена за дялово разпределение, но в тази част заключението не следва да се кредитира, тъй като вещото лице не е съобразило процесните периоди.

Експертизата е установила, че от страна на длъжника А.М. В. е заплатена сумата от 2 320, 75 лв., а от ответната страна е заплатена сумата от 1 000 лв. на 22.10.2019 г. При изготвяне на заключението вещото лице е осъществило проверка в счетоводството на ищцовото дружество, като е установило, че сумата от 1 000 лв. е разпределена за погасяване на задължения на ищцата, както следва: сумата от 113, 64 лв. – съдебни разноски, сумата от 12, 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, сумата от 128, 40 лв. мораторна лихва, сумата от 66, 93 лв. – законна лихва и сумата от 678, 53 лв. за главница.

Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено и възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало, освен в частта им по отношение определяне на размера на обезщетението за забава.

С оглед на така установеното от правна страна за ответникът - купува е възникнало задължението за заплащане на цената на потребената енергия съобразно претендираната от ищеца и припадащата му се ½ част – или сумата от 1 932, 09 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в *****************, ***.

Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата, поради което се следва и претендираното обезщетение за забавено плащане за периода от 14.09.2016 г. до 12.02.2019 г. в размер на сумата 251, 41 лева, чийто размер не се оспорва.

Към сумата за начислена топлинна енергия следва да се включи и сумата от 26, 62 лв. за извършваната услуга дялово разпределение за процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, когато договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и клиентите не са избрали друго лице, която следва да се приложи в настоящия случай, тъй като етажната собственост на адреса на топлоснабдения имот не е избрала дружество, което да извършва дялово разпределение в имота. На основание чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск за заплащане на такса за дялово разпределение следва изцяло да бъде уважен. Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за забава върху посочената сума за дялово разпределение в претендирания размер от 5, 39 лв.

Предвид така установения размер на задълженията, следва да се съобрази осъщественото от страната в хода на процеса – на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, частично погасяване на задълженията със заплащане на сумата от 1 000 лв., разпределена от ищеца, както следва: сумата от 113, 64 лв. – съдебни разноски, сумата от 12, 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, сумата от 128, 40 лв. мораторна лихва, сумата от 66, 93 лв. – законна лихва и сумата от 678, 53 лв. за главница.

Следователно от установения размер на главницата за доставена топлинна енергия от 1 932, 09 лв., следва да се приспадне сумата от 678, 53 лв., разпределена за погасяване на задължението за главница, както и сумата от 66, 93 лв., разпределена за погасяване на задължението за законна лихва, тъй като размерът на законната лихва за забава не подлежи на определяне по размер от съда в исковото производство, а се определя от съдебния изпълнител при евентуално образувано производство за принудително изпълнение на установените вземания. Следователно исковата претенция за главница е основателна за сумата от 1 186, 63 лв. и следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 1 932, 09 лв.

От определеното обезщетение за забава от 251, 41 лв., следва да се приспадне заплатената сума от 128, 40 лв., като исковата претенция следва да се уважи до размер от 123, 01 лв. и да се отхвърли за разликата до предявен размер от 251, 41 лв.

Исковете за заплащане на цената на услуга за дялово разпределение и обезщетение за забава върху тази сума следва да се уважат изцяло, доколкото тези задължения не са погасени с осъщественото от ответната страна плащане.

При този изход на правния спор, с оглед уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 9708/2019 г. по описа на Софийския районен съд – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 138, 62 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 83, 94 лв.

В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 182, 97 лв. и сумата от 130 лв. - депозит за съдебно-счетоводна експертиза, или сумата от общо 312, 97 лв., от която следва да се приспадне заплатената от ответната страна и разпределена от ищеца за погасяване на задължението за съдебни разноски сума от 113, 64 лв., като остава дължим размер от 199, 33 лв.  Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв., от която следва да се приспадне заплатената от ответната страна и разпределена от ищеца за погасяване на задължението за юрисконсултско възнаграждение сума от 12, 50 лв., като остава дължим размер от 87, 50 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца и непогасени от ответника разноски в исковото производство е 286, 83 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 173, 70 лв.

При този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не подлежат на присъждане, доколкото не са сторени.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на М.М.Й., ЕГН **********, с адрес ***, че  „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед от 25.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9708/2019 г. по описа на Софийския районен съд, а именно: сумата от 1 186, 63 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в *****************, ***, и обезщетение за забавено плащане за периода от 14.09.2016 г. до 12.02.2019 г. в размер на сумата 123, 01 лв., както и сумата от 26, 62 лв., начислена за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. и обезщетение за забава върху тази сума от 5, 39 лв. за периода от 01.03.2016 г. до 12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно - 18.02.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения размер от 1 186, 63 лв. до пълния предявен размер от 1 932, 09 лв., представляваща претендирана продажна цена за доставена топлинна енергия и за разликата над установения размер от 123, 01 лв. до пълния предявен размер от 251, 41 лв., представляваща обезщетение за забава.

ОСЪЖДА М.М.Й., ЕГН **********, да заплати на  „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 83, 94 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9708/2019 г. по описа на Софийския районен съд и сумата от 173, 70 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 19347/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Бруната България” ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85 – в качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните и на третото лице - помагач.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:           /п/

Вярно с оригинала.

АД