Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
182 10.06.2019г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав
На четвърти юни 2019 година
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар : Стойка Стоилова
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 1168 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.258-
273 от ГПК във вр. с чл.222, ал.1 и чл.228, ал.1 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила
в законния 2- седмичен срок по чл.258, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
8099/19.03.2019г. от ищеца- работник С.К.С. *** срещу изцяло негативното
за него първоинстанционно Решение № 274/27.02.2019г. по гр.д.№ 4577/2018г. по
описа на РС- С., с което са били отхвърлени исковете му по чл.222, ал.1 от КТ
срещу ответника- работодател/юридическото лице/ “П.”- ООД, гр.С. за сумата 733, 14 лв., представляваща парично обезщетение за претендираните от него за претърпени
вреди в резултат от прекратеното му трудово правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.222,
ал.1 от КТ поради съкращаване на щата,
и в частта му относно законната лихва и разноските му по делото, като възразява
и против присъденото адв. възнаграждение на пълномощника на ответника-
работодател в размер на 400 лв., което счита за прекомерно и завишено. Излага
подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Счита,
че атакуваното от него първоинстанционно Решение
е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, поради което моли настоящия
въззивен съд да го отмени изцяло, като постанови ново, с което да уважи изцяло
исковите му претенции против работодателя му, ведно с всички законни последици
от това. Претендира всички свои разноски пред двете съдебни
инстанции. В проведеното едно о.с.з. е представил и са били приети 3 бр.
заверени копия от официални писмени доказателства. Няма други доказателствени
искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В пледоарията си поддържа
направените във в.жалба оплаквания и моли настоящия въззивен съд да отмени
изцяло атакуваното от него Решение на РС- С., което счита за немотивирано,
незаконосъобразно и недоказано, и да постанови ново такова, с което да уважи
изцяло всички негови искови претенции, със законните последици от това.
Претендира въззиваемия- ответник да бъде осъден да му заплати всички разноски
по делото. Възразява против размера на адв.хонорар от 400 лв. на противната
страна и моли същия да бъде намален до минимума от 300 лв. В този смисъл е и
писмената му Защита по делото.
В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от въззиваемия/бившия работодател
“П.”
ООД- гр.С., който
изразява становището си, че оспорва изцяло подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение, и я счита за
напълно неоснователна, а атакуваното постановено първоинстанционно решение счита за правилно и
законосъобразно, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в
тази насока. Счита, че РС е установил фактите въз основа на събраните по делото
доказателства, че се бил
съобразил с исканията и становищата на страните, че в процеса на съдебното дирене не били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и че правилно били приложени
относимите разпоредби на материалния закон, след като били преценени исканията
на ищеца за начина и времето на изпълнение на дължимото му се обезщетение по чл.222 от КТ. Претендира разноските си пред
настоящата въззивна инстанция. Няма свои нови доказателствени искания
пред въззивния съд. В пледоарията си процесуалния му представител- адвокат
заявява, че счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана, че
атакуваното с нея първоинстанционно Решение е изцяло мотивирано,
законосъобразно и правилно и моли то да бъде потвърдено, със законните
последици от това. Претендира изцяло разноските си по настоящото въззивно дело
в размер на реално заплатените 400 лв. за възнаграждение на един пълномощник-
адвокат по делото. Възразява против претенциите на въззивника за заплащане на
адв.хонорар, тъй като не бил защитаван от такова лице, представения писмен
договор бил без дата, липсвали данни за кое конкретно дело се отнася този
договор и липсвали данни посочената в него парична сума да е била реално
заплатена от въззивника. Моли в този смисъл да се произнесе настоящия въззивен
съд.
Настоящият въззивен съд, като обсъди
събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства, събраните от
въззивния съд нови писмени доказателства, доводите на всяка от страните и приложимите
по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното
:
Жалбата е своевременно подадена от
лице/ищец/, което има право да атакува по въззивен ред изцяло негативното за
него първоинстанционно Решение, същата е от външна страна редовна, явява се
изцяло процесуално допустима и въззивният съд следва да се произнесе по
направените в нея оплаквания.
Разгледана по
съществото си тази въззивна жалба на жалбоподателя/бивш работник/ против изцяло
негативното за него първоинстанционно Решение на РС- С. се явява изцяло неоснователна
и недоказана, тъй като, както в хода на първоинстанционното производство
пред РС, така и в хода на настоящото въззивно производство пред ОС- С. не се потвърди,
установи или доказа, че която и да е от искови претенции на работника- ищец за
парични обезщетения/като фактическо и правно основание/ и в този им твърдян размер,
да са му дължими и неплатени от бившия му работодател/въззиваемия/, както и
спрямо акцесорните претенции за мораторни лихви по чл.82- 86 от ЗЗД и за
разноски пред двете съдебни инстанции.
Безспорно първоинстанционния РС е установил всички факти и
обстоятелства, въз основа на събраните по делото на РС писмени доказателства и се е съобразил с
исканията и становищата на страните. В процеса на съдебното дирене не се установи да са
допуснати от РС сочените от въззивника- ищец съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендираната с първоначалната и с уточняващата искова молба парична сума, като размер, не е
оспорена от въззиваемия- ответник и поради това напълно обосновано,
законосъобразно и правилно РС не е събирал
доказателства за нейния размер, който е безспорен за страните, и когато фактът,
за който се иска събирането на доказателство
е установен по делото, доказателственото искане/ССчЕ/ не е необходимо. Ето защо РС не е допуснал твърдяното в жалбата съществено
процесуално нарушение по първоинстанционното дело.
Първоинстанционният
РС правилно е приложил относимите по казуса разпоредби на материалния закон,
след като са преценени исканията на ищеца за начина и времето на изпълнение на
дължимото му се обезщетение
по чл.222, ал.1 във вр. с чл.228, ал.1 от КТ. Районен
съд правилно е преценил доказателствата, от които се установява и доказва, че претендираното от ищеца парично обезщетение е било
своевременно и изцяло заплатено по надлежен ред, поради което и е приел за
безспорно доказано, че исковата претенцията на работника се явява
неоснователна и недоказана. Очевидно още преди предявяване на Исковата молба по делото на РС,
въззивникът- ищец е бил поканен да си получи дължимото и начислено парично обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ от дружеството- работодател/ответника- въззиваем/, което обстоятелство не се отрича и от самия
работник/въззивника- ищец/. Той очевидно
и безспорно е бил поканен да се яви в дружеството- работодател, за да си получи дължимото
му се парично обезщетението и от Инспекцията по труда/ИТ/-С. с официално писмо изх.№ 18081507/06.08.2018г.
След това въззивникът не е оказал каквото
и да е съдействие за изпълнение на неоспореното
задължение на дружеството- работодател за заплащане на паричното му
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. В изпълнение на допълнителните задължителни
указания на РС към въззивника- ищец да посочи лична банкова сметка ***, той
изрично е посочил като начин на плащане получаване на сумата чрез пощенски запис
и е дал на бившия си работодател минималния 2- дневен срок да я заплати.
Видно от неоспореното и приетата
по делото, като писмено доказателство разписка
от 07.11.2018г., паричната сума от 733.14 лв. е била внесена за заплащане от лицето
М. Н. Й./служител на работодателя/ на ищеца С.К.С./бивш негов работник/ чрез
пощенски запис с експресен превод РS6006000JQ24, с изрично и ясно посочено в разписката основание за плащане на
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, като плащането е станало в рамките на изрично дадения 2- дневен срок на 08.11.2018г. Въззивникът
изрично е потвърдил в официалния си отговор по реда на чл.176 от ГПК
въззивникът- ищец изрично е потвърдил, че не си е получил изпратената сума, тъй като тя
била изпратена от лицето М. Н.
Й., а в разписката не било изписано името на дружеството, като той нямал други вземания за обезщетение по реда чл.222,
ал.1 от КТ
за посочения период от време. По делото на РС безспорно е установено и
доказано, че в писмата на
дружеството до ищеца посоченото лице за контакт е именно служителката на
работодателя Мария Й., която е и подателя на паричния превод на дружеството към
въззивника. Поради което умишленото или
неволно възпрепятстване на
изпълнението на задължението от страна на кредитора- въззивник не води нито до
забава на длъжника- въззиваем, нито до
неизпълнение на законовото му задължение. Следователно претендираната по делото процесна сума от 733, 14 лв. е преведена в срок и по надлежния ред от работодателя
му- въззиваем според изричната волята на работника- въззивник. Ето защо напълно мотивирано, законосъобразно и
правилно РС е стигнал до фактическия и правен извод, че дружеството-
работодател е изпълнило изцяло и в срок задължението си за заплащане на паричното обезщетението и това плащане
е без забава, тъй като обезщетението
е заплатено веднага след оправяне на нередовностите на исковата молба.
Горното се потвърждава
изцяло и от приетите от настоящия въззивен съд нови 3 бр. официални писмени
доказателства, представени от самия въззивник- работник.
Съгласно Писмо изх.№
68-04-223/14.03.2019г. на „Български пощи“- ЕАД, РУ- гр.Б., процесния експресен
превод за 733, 14 лв. с подател М. Н. Й. и получател С.К.С. за „обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ“ не е бил изплатен до 06.03.2019г. включително и е бил на
разположение за изплащане на една от двете страни- подател/служителката на
работодателя М. Н. Й./ или получателя/работника С.К.С./, което не се отрича и
са потвърждава от самия въззивник. Наред с това съгласно последващото Писмо
изх.№ 68-04-291/03.04.2019г. също на „Б.“- ЕАД, РУ- гр.Б., поради неполучаване
на сумата от адресата С. в нормативния 20- дневен срок и непоискване на сумата
от вносителката Й. в 10- дневен срок, сумата като „неполучена“ съгласно чл.38,
т.9 от Технологичната инструкция за вътрешни и международни пощенски парични
преводи, е изпратена в Дирекция „Финанси и икономика“, ЦУ „Б.“- ЕАД за
съхранение, където се е намирала несъмнено до тази дата- 03.04.2019г. В нов 30-
дневен срок от датата на издаване на превода, срокът за плащане се подновява по
изрично искане със Заявление обр.758 от вносителя или от получателя, което
очевидно не е направено от получателя- въззивника С.. Поради което и
впоследствие, съгласно третото Писмо с изх.№ 68-04-411/20.04.2019г. на „Б.“-
ЕАД, РУ- гр.Б., на 19.04.2019г. поради неподаване в срок на необходимото писмено
Заявление обр.758 от получателя- въззивник С., с надлежно писмено Заявление
обр.758/19.04.2019г. от вносителката М. Н. Й., внесената лично от нея сума от
733, 14 лв. й е била възстановена изцяло в ПС- 6006- гр.С..
Следователно до
приключване на първоинстанционното съдебно производство пред РС на 29.01.2019г.
и до връчването му на 06.03.2019г. на атакуваното от него първоинстанционно
Решение, жалбоподателят С. не е предприел абсолютно нищо, зависещо от него
самия да си получи лично по надлежния ред съгласно чл.38, т.9 от Технологичната
инструкция за вътрешни и международни пощенски парични преводи в Дирекция
„Финанси и икономика“ на ЦУ „Български пощи“- ЕАД, гр.София процесно парично
обезщетение от 733, 14 лв. по чл.222, ал.1 от КТ“ от работодателя му. Съзнателното
бездействие на въззивника- работник С. за целия период от време от датата на
съобщаването му на 08.11.2018г./за наличието на процесната сума/обезщетението/
от 733, 14 лв. повече от 1 месец преди датата на проведеното първо о.с.з. пред
РС на 11.12.2018г. и съответно почти 3 месеца преди датата на второто проведено
о.с.з пред РС на 29.01.2019г. и повече от 1, 5 месеца от датата на връчването
му на първоинстанционното Решение на РС/06.03.2019г./ до датата на обратното
изтегляне на сумата от вносителката Й./19.04.2019г./ не може да послужи за
негово фактическо и правно оправдание, защото никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение.
Поради което
въззивната му жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, атакуваното с
нея първоинстанционно Решение е напълно мотивирано, законосъобразно и правилно,
поради което жалбата следва да се отхвърли изцяло, като се потвърди атакуваното
с нея Решение на РС- С..
С оглед изхода на
делото и пред настоящата въззивна съдебна инстанция, въззивникът С. следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия “П.” ООД- гр.С. направените
нормативно признати минимални разноски в размер на 300 лв. по чл.7, ал. 1, т.1
във вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС- София във вр. с чл.272 във
вр. с чл.78, ал.2 и във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК пред настоящата въззивна
съдебна инстанция ОС- С..
На основание актуалните разпоредби на чл.280,
ал.2, т.3 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не
подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на
основание чл.258-
273 от ГПК във вр. с чл.222, ал.1 и чл.228, ал.1 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- С.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 274/27.02.2019г. по гр.д.№ 4577/2018г. по
описа на РС- С..
ОСЪЖДА С.К.С.- ЕГН **********,*** да заплати
на “П.”- ООД, С., ЕИК …., със седалище и адрес на управление
в гр.С., кв.“К.Г.“, Завод-„К.“ сумата 300
лв./триста лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред
по- горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :