РЕШЕНИЕ
№ 703
гр.Бургас, 19.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание
на 11 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Росица Дапчева, като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 336 по описа на съда за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е Регионална инспекция по околната среда и
водите Бургас. Жалбоподателят взема участие в касационното производство чрез
пълномощник – юрисконсулт Теодор Петров.
Ответник по касация е Б.К.К. ЕГН:********** със съдебен
адрес *** ***, адв.В.М..
Страна в производството е и прокурор от Окръжна прокуратура
Бургас.
Жалбата е насочена срещу решение № 124/09.10.2019г. по
АНД № 212/2019г. на Районен съд Царево. С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление № 8/11.04.2019г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на Б.К. е
наложена глоба 100лв. за извършено административно нарушение по чл.80 ал.1 т.1
от Закон за защитените територии.
В обстоятелствената част на наказателното постановление
административнонаказващият орган е приел за установено, че на 14.09.2018г. в
границите на защитена територия – природна забележителност „Пясъчни дюни в
района на Младежки международен център“ в землището на гр.Приморско, навлязъл и
паркирал моторно превозно средство – лек автомобил Нисан Примера с рег.№РВ 4163
МВ, между река Даволска и плажната ивица, непосредствено до реката, в имот с
идентификатор 58356.71.9 по КККР на гр.Приморско.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е
приел за установена фактическата обстановка по постановлението в по-голямата и
част. Приел, че в посоченото време и на посоченото място притежавания от К. лек
автомобил бил паркиран в описания имот, представляващ защитена територия.
Приел, че доказателствата по делото не могат да установят авторството на
деянието, т.е. че именно К. е извършил навлизането в защитената територия и паркирането
на автомобила, поради което отменил наказателното постановление.
В касационната жалба се оспорват изводите на съда за
недоказаност на авторството на деянието. Правят се доводи, че установената
собственост на привлеченото към отговорност лице върху автомобила, с който е
извършено нарушението, е законово основание да му се наложи предвидената за
това санкция, на основание приложимост на правилото на чл.188 от ЗДП. Иска се
касационната инстанция да отмени като неправилно първоинстанционното решение и
да се произнесе по същество, като потвърди обжалваното наказателно
постановление. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация излага писмено становище, с което
оспорва касационната жалба и подкрепя изводите на първоинстанционния съд. не
сочи нов доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
основателност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде отменено, а
наказателното постановление - потвърдено. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.211 от АПК, от
страна, за което решението е неблагоприятно, поради което е допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, настоящата инстанция взе
предвид следното.
Фактите по делото са правилно установени от
първоинстанционния съд. Установено е, че имот с идентификатор 58356.71.9 по
КККР на гр.Приморско е част от защитена територия – природна забележителност
„Пясъчни дюни в района на Младежки международен център“ в землището на
гр.Приморско. Установено е, че защитената територия е придобила този статут по
надлежния ред – въз основа на т.3 от заповед № 2109/20.12.1984г. на Комитета за
опазване на природната среда при Министерски съвет, издадена на основание
действащия тогава чл.18 и чл.22 от Закона за защита на природата. Препис от
заповедта е приложен по делото и съгласно нейната б.Г в границите на природните
забележителности се забранява влизане и
паркиране на моторни превозни средства. Установено е чу на посочената дата в
имота е навлязъл и паркирал лек автомобил Нисан Примера с рег.№РВ 4163 МВ. Въз
основа на изготвена справка е установено, че к. е собственик на автомобила.
Няма данни кое е лицето, което е управлявало автомобила при навлизането и
паркирането в имота.
При така събраните доказателства и установените въз основа на тях факти
касационната инстанция намира, че правните изводи на първоинстанционния съд са
правилни и обосновани – от К. не може да се търси административнонаказателна
отговорност за извършеното с автомобила му административно нарушение по чл.80
ал.1 т.1 от ЗЗТ, тъй като не е доказано кой е управлявал автомобила. Направените
от касатора оплаквания са неоснователни.
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Поради липсата на
аналогична уредба в ЗЗТ касаторът прави доводи, че „по презумпция ще трябва да
се използват“ разпоредбите на ЗДП. Съдът счита тези доводи за неправилни.
Общото правило при търсене на административнонаказателна отговорност е
провеждане на пълно доказване спрямо всички елементи от състава на
административното нарушение, включително и спрямо авторството на деянието. Нормата
на чл.188 ал.1 изр.2 от ЗДП създава изключение от това правило, при което
авторството се презумира. Доколкото се касае за изключение, то не може да се
тълкува разширително, а доколкото се касае за търсене на вид наказателна
отговорност, тя не може да се реализира чрез правоприлагане по аналогия или
друг способ за попълване на празноти в законодателството. Затова издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и правилно първоинстанционният
съд го е отменил в съответствие с правомощията си по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания и въз
основа на извършената служебна проверка в пределите по чл.218 ал.2 от АПК съдът
прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното първоинстанционно решение
следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/09.10.2019г.
по АНД № 212/2019г. на Районен съд Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.