Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 122 от ГПК. С определение от 04.01.2010 година, постановено по гр. дело № 27 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година производството е прекратено по реда на чл. 118, ал.2 от ГПК и изпратено на Великотърновски окръжен съд за разглеждане на спора по правилата на родовата подсъдност. Съдът намира, че спорът е родово подсъден на Великотърновски районен съд. Прекратява производството по делото и повдига спор за подсъдност пред Великотърновски апелативен съд, водим от следните съображения. Великотърновски районен съд е бил сезиран от „Х.”-Е., гр. С. с искане за присъждане на сумата от ... лв., цена на лекарствени продукти по двадесет и шест фактури, доставени в периода 15.01.2007 година – 30.07.2008 година, и за сумата от ... лв., обезщетение за вреди от забава в плащането, търсено в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху стойността на доставките. По повод разпореждане на съда по чл. 129, ал. 2 от ГПК ищецът е пояснил, че за исковия период с ответника, едноличен търговец „Медея – Фарма” Лиляна Ц., не са имали писмен договор. Сключили са две неформални съглашения. С първото договорили ищецът да достави на ответника в аптечния му обект в тридневен срок – от 15.01.2007 год. до 17.01.2007 година - лекарствени продукти на стойност от ... лв. С второто споразумение ищецът се задължил в срок от 30.04.2008 год. до 30.07.2008 год. да достави лекарствени продукти на обща стойност от .. лв. Уговорено било че доставките до аптеките на ответника ще бъдат извършвани по конкретни заявки, като за всяка ищецът ще издава отделна фактура за доставената стока. Фактурите, на които се основавали исковете, били юридическите факти на изпълнение на двата неформални договора между страните. За да приеме, че родовата компетентност по така уточнените искове принадлежи на окръжен съд като първа инстанция, Великотърновски районен съд е намерил, че доставките по цитираните фактури, макар пооделно да са на стойност под .. лв., не са отделни продажбени сделки, а факти по изпълнение на неформален договор за продължително или периодично изпълнение, чиято обща стойност надхвърля предела на родовата компетентност на районния съд. Спрямо първия договор, чиято стойност е ... лв., е приел, е нецелесъобразност да бъде разгледан от районния съд, след като претенцията по втория договор обосновавала подсъдност на окръжен съд като първа инстанция, а страните по двата договора са едни и същи. Великотърновският окръжен съд намира, че с исковата молба на „Х.”-Е., гр. С. са предявени двадесет и шест, според броя на цитираните в исковата молба и приложени към нея фактури, отделни иска, всеки от които е родово подсъден на районен съд. Предявени са и други двадесет и шест претенции, съобразно справката по чл. 366 от ГПК, за присъждане на обезщетение за вреди от забава в плащането на цената по всяка доставка, търсено в размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД. Цената на всички тези претенции, преценена по реда на чл.69, ал.1, т. 1 от ГПК, обосновава родова компетентност на районния съд. Независимо от на два пъти постулираните твърдения на ищеца, че се касае за два неформални договора, по единия от които паричното притезание е на стойност над 25 000 лв., характеристиката на всяка от фактурираните доставки да е отделна сделка, вземанията по която са подсъдни на районен съд като първа инстанция, произтича от нарочните твърдения в исковата и допълнителната молба и от правната квалификация на спорното право. Въпреки че твърди да има обща договореност да доставките, ищецът сочи, че задължението му да достави лекарствени продукти изисква заявка на купувача. Всяка заявка ще бъде фактурирана. С оглед правноорганизационната форма на страните – търговци по смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ТЗ – описаното в исковата молба правоотношение е основано на търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. от ТЗ. Тази сделка законът третира като едноактна, прехвърляща собственост върху отделна, ако е родово определена - вече отделена, стока – чл. 318, ал. 2 от ТЗ. Конкретното фактуриране е предвидено за отделен договор – чл. 325 от ТЗ. Цената на всяка доставка – като елемент на отделна продажба: чл. 326 от ТЗ. Изложеното налага извод, че се касае за множество продажби. „Неформалната уговорка” на страните не съдържа нито един от изброените съществени елементи на търговската продажба: вид стока, количество и цена, за да бъде квалифицирана като един цялостен договор, а фактурираните доставки – като изпълнение по него. Щом тези елементи се конкретизират едва по заявка на ответника, относно стоката, и при фактурирането й - относно цената, налице са множество доставни отношения, всяко от които има своя юридическа самостоятелност. Така квалифициран предметът на делото, по критерия посочен в чл. 69, ал.1 т. 1 от ГПК, обосновава родовата компетентност на районния съд. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Прекратява, по реда на чл. 118, ал.1 във връзка с чл. 122 от ГПК, производството по гр.дело № 151 по описа на съда за 2010 година. Повдига спор за подсъдност пред Великотърновски апелативен съд за това кой съд – окръжен или районен – е компетентен да разгледа делото като първа инстанция. Преписката по делото да се изпрати на Великотърновски апелативен съд за произнасяне по спора. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните. Съдия: |