РЕШЕНИЕ
№1510
гр. Пловдив, 22. 08. 2023
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ – ХХVІІІ състав, в публично
съдебно заседание на двадест и шести юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА
АГАЛАРЕВА, и при участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, разгледа докладваното
от председателя административно дело № 847
по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава единадесета от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба, предявена от Р.Р.Х., с ЕГН **********,***
чрез пълномощника си адвокат М.Б., против Национален осигурителен институт
(НОИ) гр. София, с искане да му бъде присъдено обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер от 200 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, заплатено в хода на
задължителното обжалване по административен ред на Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-362 от 13.05.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ – Пловдив, в резултат на отмяна по съдебен ред на Решение №
2153-15-212/28.06.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив и на
потвърденото с него Разпореждане № № **********/Протокол № 2140-15-362 от
13.05.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при същото
териториално поделение(с решение, постановено по адм. д. № 1932/2022 г. по
описа на Административен съд Пловдив, влязло в сила на 15.11.2022 г.). Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител, счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Конкретните
съображения в тази насока се свеждат до следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО, при уважаване на жалбата
жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното
възнаграждение за защита съразмерно на уважаваната част. В случая законодателят
е имал предвид тези разноски по делото, които страните са причинили със своето
процесуално действие или са направени по инициатива на съда, т.е. са пряко
свързани със самото съдебно производство. Разноски във връзка с отменени
административни актове се дължат единствено и само в съдебното производство,
при положителен за жалбоподателя резултат. Разноските за адвокатско
възнаграждение при обжалване по реда на КСО по административен ред нямат
характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За
заплатеното адвокатско възнаграждение е предоставена съответната услуга. Между
плащането на процесната сума като адвокатска защита и отменения административен
акт на орган на ТП на НОИ – Пловдив не е налице пряка и непосредствена връзка.
Според ответника в КСО ползването на адвокатска защита не е задължителна, а
лицето е ангажирало услугата на адвокат изцяло по своя преценка. Дори и да се
приеме, че заплатеният адвокатски хонорар представлява накърняване на
имуществената сфера на ищеца, а оттам и да бъде изведен като вреда, то тя не е
пряка и непосредствена последица от самия отменен административен акт, тъй като
платеното адвокатско възнаграждение се дължи на свободното договаряне между
адвокат и клиент, но няма причинно-следствена връзка между отменения
административен акт и заплащането на адвокатското възнаграждение. В този смисъл
се иска отхвърляне на предявеният от ищецът иск за обезщетение за вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия прокурор Окръжна Прокуратура –
Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения иск и счита, че същият
следва да бъде оставен без уважение.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане №**********/Протокол № 2140-15-362 от 13.05.2022г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на Р.Х. е отказано отпускането на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 КСО.
Прието е с него, че към датата на заявлението не е имал 15 години действителен
стаж. Посоченото разпореждане е обжалвано от Х. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-212/28.06.2022г. го е потвърдил. В хода на това административно производство пред
ръководителя на териториалното поделение ищцът е представляван от адв. Д. К. от АК - Кърджали, въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие от 31.05.2022 г. (л. 4), по който Х. е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Ищецът е обжалвал по съдебен ред посоченото решение и
потвърденото с него разпореждане, като е образувано
адм. дело № 1932/2022 г. по описа на пред Административен съд – Пловдив, който с Решение № 1907 от 28.10.2022г. е отменил като незаконосъобразно Решение № 2153-15-212/28.06.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-362 от 13.05.2022 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране. В хода на съдебното производство на ищецът са
присъдени деловодни разноски в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Съдебното решение
е съобщено на директора на ТП на НОИ – Пловдив на 01.11.2022 г., като няма данни за неговото оспорване, поради което е влязло в
сила на 15.11.2022г.. Последните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в
хода на производството по адм. д. № 1932/2022 г. по
описа на АС-Пловдив, приложено по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на
Националния осигурителен институт, последният е юридическо лице със седалище
гр. София. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално
правно легитимирана страна по заявената искова претенция, именно Националният
осигурителен институт. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер
- загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
или длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл.
203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния режим на
отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските закони - § 1
от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по глава единадесета
от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното
увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностните
лица. С оглед на това, отговорността следва да бъде характеризирана като
гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред), действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт,
действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липса на
който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се
реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената
вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и
това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се
изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт
да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявеният от ищеца иск се
явява допустим, доколкото няма спор, че Решение № 2153-15-212/28.06.2022 г. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-362 от 13.05.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в същото поделение на НОИ, са отменени
по съответния ред, а именно с Решение № 1907/28.10.2022 г. по адм. дело №
1932/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на
15.11.2022 г. При това положение следва да се приеме, че е налице първият
елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Касае се за противоправно поведение от страна на приходна администрация,
изразяващо в издаването на незаконосъобразен административен акт.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява
наличието и на останалите, предвидени в закона, материални предпоставки.
От представения по делото договор за правна защита и съдействие се
констатира, че имуществото на Х. се е намалило със сумата в размер на 200 лева,
заплатена като адвокатско възнаграждение. Т.е., налице е причинена на ищецът
вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за административно
обжалване на процесното разпореждане. Следва да се посочи, че според чл. 8, ал.
3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване,
този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия
случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване
за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на
задължителното административно обжалване на актове от категорията на процесния.
С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума
на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издадения незаконосъобразен акт,
тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в
хода на административното оспорване на процесното разпореждане. Освен това нито
КСО, нито субсидиарно приложимият АПК, предвиждат ред, по който направените
разноски в рамките на административното обжалване за осъществена адвокатска
защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу
него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Следователно, за жалбоподателя не
съществува друг правен способ да претендира сторените в хода на
административното обжалване разноски, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за
ищецът са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното
разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив. В случая Х., не би заплатил
адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако
при осъществяване на своята административна дейност органите на НОИ бяха
съобразили материалния и процесуалния закон при издавеното на процесните
актове. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът
следва да заплати на ищецът обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат на незаконосъобразния акт.
Не се споделя от съда възражението на ответника, че адвокатската защита не
е задължителна, а зависи от волята на ищеца, което обосновавало неоснователност
на исковата му претенция. В тази връзка е необходимо да се посочи, че правото
на защита на гражданите е едно от основните конституционни права - чл. 56 от Конституцията. То има широко съдържание, но преди всичко то предполага
задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да
обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или
застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Съществен
елемент от общото право на защита представлява правото на гражданите да
защитават правата си с помощта на квалифицирано лице, какъвто е адвокатът.
Правото на гражданите да организират защитата на правата си с използване
помощта на адвокат, придобива особено значение тогава, когато за гражданина е
необходимо при защитата му познаване на законите, съдебната практика, правната
теория и съдебните и административните процедури. Изложеното налага да се
приеме, че ако бъде възприето тезата на ответника, това би довело до грубо
погазване на едно от основните конституционни права на гражданите на Република
България - правото им на защита, прогласено в чл. 56 от Конституцията.
По отношение на претендирания размер на обезщетението, следва да се има
предвид правилото на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., което препраща
към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., в приложимата редакция преди изм. с ДВ бр. 88 от
2022 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 350 лв.
Заплатеният и претендиран от ищеца размер на адвокатския хонорар е 200 лв и е
под минималния такъв, поради което не е прекомерен. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, както и с оглед материалния интерес, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищецът размер на адвокатското възнаграждение,
следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата – „справедлив и обоснован“. Тези съображения
обосновават крайния извода на съда, че искът е доказан по основание и размер и
като такъв ще следва да бъде уважен.
Основателна при това положение се явява претенцията на ищеца за присъждане
на законна лихва от 28.03.2023 г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата в размер на 200 лв.
При посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на Р.Х.,
се дължат сторените по производството разноски. Те се констатират в размер на
510 лв. - заплатените държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 500.
По изложените мотиви и на основание чл. 203, вр. чл.172 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт гр. София, да заплати на Р.Р.Х., с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред
на Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-362 от 13.05.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, ведно със
законната лихва, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 62-64, да заплати на Р.Р.Х., с ЕГН **********,***,
сумата от 510,00 лева, представляваща направените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: