Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12182 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от „П.К.Б." ЕООД срещу С.С.П., обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 600.00 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит № **********/06.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното погасяване на
задължението, за която е издадена заповед № 2372/05.04.2018г. по ч.гр.д. №
4965/2018г., по описа на ВРС, 43-ти състав и осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 130.40 лева, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 20.04.2017г. до 20.02.2018г. и сумата от 660.55 лева –
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Твърди се в исковата и уточняващите
молби, че на 06.03.2017г. между ищеца и С.С.П. е
сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който е предоставило на ответника кредит в размер на 600
лева, като сумата е преведена по посочена от последния банкова сметка ***.03.2017г.
От своя страна последният се е задължил да върне предоставения му кредитен
ресурс, заедно с договорно възнаграждение в размер на 130.40 лева и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 660.55, на 11
месечни вноски, всяка в размер на 126.45 лева. Твърди се, че сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля. Пакетът от допълнителни услуги предоставя
на ответника право да получи услуги, които не се свързани с дейността на
кредитора по кредита, а с необходимостите на
потребителя и неговото житейско положение. Със закупуването на пакета
ответникът си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на поискания
кредит; че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да
изпадне в забава, кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, като ще
може да отложи плащането на определен брой вноски; гарантирал си е, че ако
доходът му намалее ще може да намали размера на определен брой вноски, ще може
да промени падежната дата по договора; ако има нужда от допълнителни парични
средства ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и
представя голям брой документи. Излага, че дължимото възнаграждение за
допълнителен пакет услуги представлява не цена на услугата, а се дължи за
наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора. Тъй като П.
не е изпълнил поетите от него задължение и не е платил нито една вноска,
договорът е прекратен автоматично на 20.06.2017г., на основание т. 12.3 от
Общите условия. За последното до ответника е изпратено уведомително писмо на
28.06.2017г. Поради наличие на незаплатени суми по кредитното правоотношение, ищцовото дружеството е депозирало заявление по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4965 по описа
за 2018г. на ВРС, 43-ти състав, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящите искове за установяване вземането си по издадената заповед за
изпълнение за незаплатена главница и осъждане на ответника да заплати дължимата
договорна лихва. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.С.П. не депозира
отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 2372/05.04.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 43 състав, по ч.гр.д.
№ 4965/2018г., ВРС е разпоредил С.С.П. да заплати на „П.к.Б.”
ЕООД сума от 1390.95 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № **********/06.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от
приложеното на л. 7-11 от делото искане, че на 06.03.2017г. С.С.П. е отправил до ищеца искане за отпускане на
потребителски кредит в размер на 400 лева, със срок на издължаване 11 месеца.
На същата дата между страните е
сключен договор за потребителски кредит № 33017721125 /л.20-37/, с размер на
отпуснатата сума – 600.00 лева, при ГПР от 49.88% и ГЛП от 41.17%. Общо
дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер
на 730.40 лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане в срок до 20.02.2018г.
при месечна вноска от 66.40 платима на 20-то число на месеца. Заедно със
сключването на договора между страните е сключено и допълнително споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в
договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или
получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждението по това
допълнително споразумение е сумата от 660.55 лева, плащането на което е
разсрочено на вноски от по 60.05 лева месечно и включено в месечната
погасителна вноска по погасителния план. С подписване на договора и изрична
декларация към него, ответницата е удостоверила съгласието си с Общите условия
към договора и получаване екземпляр от тях.
Представено по делото е преводно
нареждане от 06.03.2017г. /л. 38/, видно от което ищецът е превел на ответника
по посочена в договора банкова сметка ***.
До ответника е изпратено уведомително
писмо от 28.06.2017г., в което ищецът е посочил, че договорът за кредит е
едностранно прекратен считано от 20.06.2017г., поради нарушаване задълженията
от страна на П. по Общите условия по договора.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
От материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ 4965/2018г., по описа на ВРС, 43 състав, се установява, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната
главница, връчена на длъжника С.С.П. по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес
от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между него и ответника по договор за кредит, факта на
предоставяне на уговорения кредитен ресурс, настъпилата изискуемост на
задължението на ответника да върне заетата сума.
Процесният договор за заем има характеристиките
на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му ДВ, бр.
59 от 29.07.2016 г., действащ към момента на сключване на сделката – 06.03.2017г.
Коментираният по-горе договор за
кредит обуславя извода на съда, че между страните е възникнало валидно заемно
правоотношение с посочените в съглашението параметри. В съответствие с уредбата
на чл. 11 ЗПК, договорът съдържа ясна информация за броя и размера на
погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва. Датата
на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора
декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план. Установи
се, че ищецът е предоставил на ответника уговорения кредитен ресурс, поради
което и за последния е възникнало задължение да върне заетата му сума на
посочените в погасителния план дати. Доказателства за изпълнение на това
задължение от страна на П. не са ангажирани, поради което и с изтичане на
договорения срок за ползване на заетата сума – 20.02.2018г., същият дължи
непогасената главница. При това положение следва да се приеме, че ищецът има
вземане към ответника за сумата от 600 лева, а предявеният иск следва да бъде
уважен в рамките на заявения размер, ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 02.03.2018г., до окончателното
погасяване на задължението.
По предявената осъдителна претенция за
присъждане на договорна лихва:
Установи се от коментирания договор за
потребителски кредит, че ответникът е поел задължение да заплати лихва за
ползвания кредитен ресурс, съставляваща възнаграждението на кредитора. Уговореният
лихвен процент и годишен процент на разходите са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19 ЗПК. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е
заплатил уговореното възнаграждение на кредитора, поради което и претенцията на
„Профикредит България“ ЕООД за присъждане на
договорна лихва в размер на 130.40 лева, за периода от 20.04.2017г. до
20.02.2018г., следва да бъде уважена.
По предявената осъдителна претенция за
присъждане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги:
Съгласно
представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или
всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
С изготвения доклад по делото съдът е
обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на клаузите на договора. Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът обаче императивно забранява
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Макар законът да не
съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на
кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че уговорените услуги
попадат именно под обхвата на посочените такси. Затова и тази уговорка
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на
допълнително възнаграждение в размер на 660.55 лева, съдът намира, че се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 19,
ал. 5 ЗПК. На основание чл. 21, ал. З ПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Клаузата води и до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 ЗПК, вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП доколкото възнаграждението е
отнапред определено при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от финансовата институция. С оглед изложеното и предявената претенция като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на предявения и
уважен размер на претенцията възлизащи общо на 33.57 лева, от които за
заплатена държавна такса от 12.00 лева и 21.57 лева юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът С.С.П. следва
да бъде осъден да заплати на „П.к.Б.” ЕООД разноски за заплатена държавна такса
от 38 лева по уважения установителен иск и 50 лева –
по уважената претенция за присъждане на договорна лихва. Наред с това съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът е бил защитаван от
юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния процесуални
действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът
намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 лева. От така
определеното възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете на ищеца
се следва сума от 78.77 лева. Или общо в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 166.77 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.С.П., ЕГН **********, от с постоянен адрес: ***,
че ответникът дължи на „П.к.Б.” ЕООД, сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща непогасена главница по по договор за потребителски кредит №
**********/06.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното погасяване на
задължението, за която е издадена заповед № 2372/05.04.2018г. по ч.гр.д. №
4965/2018г., по описа на ВРС, 43-ти състав, чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.П.,
ЕГН **********, от с постоянен адрес: ***, да заплати на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 130.40 лева /сто
и тридесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №
**********/06.03.2017г., начислено за периода 20.04.2017г. до
20.02.2018г., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.С.П., ЕГН **********, от с постоянен адрес: ***, иск
с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 660.55 лева, претендирана като
незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение към договора за потребителски кредит № **********/06.03.2017г.
ОСЪЖДА С.С.П.,
ЕГН **********, от с постоянен адрес: ***, да заплати на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 33.57 лева /тридесет и три лева и петдесет
и седем стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство и сумата от 166.77 лева
/сто шестдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
направените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: