Р Е Ш Е Н И Е
№ 260051 11.01.2021 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на десети декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 433 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на “Булгериан Таун и Каунтри” ООД, ЕИК ……….., с. Р., общ. Б. чрез адв. М.З.,*** серщу Л.Л.М., ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да заплати сумата от 19932.49лева – обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди на дружеството ищец, по време на осъществяваното управление, представляваща стойността на неотчетените и непредадени парични средства от касата на дружеството, след освобождаването й като управител, ведно със законна лихва за забава върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В молбата се сочи, че М. е бивш …………… на дружеството, освободена по решение на ОС на съдружниците на 16.11.2016г. Решението за това било вписано в ТР на 25.11.2016г. При освобождаването й М. не била освободена от отговорност за дейността й като ……………, което не било сторено и след това и до момента. Сочи се, че М. не е представила документи и не е дала обяснения къде е сумата от 19932,49лева от касовата наличност, не представила разходни документи за тази сума, не дала обяснения - ако сумата е изразходвана за какво и кога. Сочи се, че сумата не е възстановена. Твърди се, че М. като бивш …………… неправомерно е задържала посочената сума без каквото и да е основание, като се е обогатила с нея за сметка на дружеството и така го е ощетила. С това се сочи, че е нанесла вреда чрез действията / бездействията си. Не били представени доказателства, че сумата е изразходвана от М. като ……….. за дейността на дружеството. Твърди се, че е налице причинна връзка между твърдяната щета и виновното поведение на ответницата като ………….. В последния представен пред ТР ГФО, касовата наличност в размер на 19932.49лева е била налична по сметка 501 – каса в лева и следвало да бъде налична и при ……………., но нее била предадена от бившия …………. и парите не са налични физически в касата, като най – вероятно са в ответницата. Затова се иска осъждането й да заплати обезщетение за нанесена вреда, представляваща стойността на неотчетените от нея и противоправно задържани и присвоени парични средства на дружеството в качеството й на бивш ……….. . С допълнителна уточнителна молба, ищецът твърди, че посочената искова сума следвало да е налична в касата на дружеството. С всички сметки и средства в брой била оперирала единствено М. като ………… на дружеството. Ищецът не може да посочи дали е извършено и кога присвояване, за какво са използвани средствата и на какво се дължи липсата. Исковата сума, която следвало да е налична в касата, не била предадена и отчетена на новия управител на дружеството. Действията, съотв. бездействието на М. били извършени в периода, в който тя е била ………….. на дружеството. Направени са доказателствени искания. Представени са доказателства. Претендират се разноски по делото.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който исковата молба се оспорва като недопустима и неоснователна. Посочено е че на 16.11.2016г. М. е освободена като ………….. на дружеството, но не е освободена от отговорност. Насрочено е ново ОС на дружеството на 27.01.2017г. , в което е следвало да е разгледа отчета на управителя. За събранието на 27.01.2017г. не били представени доказателства. Представен е протокол от 30.01.2017г., в който се сочело, че М. е предала документи, вкл. и сечтоводни. От това писмено доказателство не ставало ясно дали се оправдава липсата на сумата от 19932.49лева. Защитата счита, че разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е неприложима за искове срещу бивш управител. Такава възможност можела да се предвиди в дружествения договор, но от този представен в ТР не се установявало това. Следвало дружеството да представи приемо – предавателен протокол за приемане на наличностите в касата, при избора на М. за ………... Не ставало ясно дали ответницата е била задължена да отговаря за наличностите в касата или е имало назначен касиер. Претендира се отхвърляне на иска.
С молба от 15.06.2020 г. от упълномощения от ответника адвокат Г.М. от БАК е направено искане за възобновяване на срока за писмен отговор. Молбата е оставена без уважение с протоколно определение постановено в съдебно заседание от 16.07.2020г. В същото съдът е изменил доклада по делото и е дал указания относно правната квалификация и разпределението на доказателствената тежест.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 145 ТЗ, вр. чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на имуществена отговорност от управителя на дружеството ищец, който към момента е освободен от длъжността.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от вписванията в Търговския регистър и представения учредителен протокол, че ответникът Л.М. е изпълнявала длъжността ………….. на ищцовото дружество в периода от учредяване на дружеството от 29.11.2006 г. до 16.11.2016 г., когато е освободена с решение на Общото събрание на съдружниците в “Булгериан Таун и Каунтри” ООД, вписано на 25.11.2016 г.
С приетото решение от 16.11.2016 г ……………. М. не е освободена от отговорност за дейността й като такъв.
С протокол от общото събрание от 23.10.2018 г. е взето решение да бъде предявен иск от дружеството за реализиране на отговорността на управителя за причинените вреди. На същото събрание не са приети годишните финансови отчети за 2016 г. и 2017г.
По делото е представена оборотна ведомост на “Булгериан Таун и Каунтри” ООД за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., видно от която по сметка 501 – каса в лева – има отразяване на сумата от 19932.49 лв. Началното салдо на сметката към 01.01.2016 г. е 20848.58 лв. и за периода е отразено единствено разходването на сумата от 916.09 лв.
Видно от годишния финансов отчет на дружеството за 2015 г., подписан от ………… Л.М., в края на тази финансова година в касата на дружеството са отразени “парични средства в брой” от 21 х.лв.
От ангажирания приемо-предавателен протокол от 30.01.2017 г. се установява предаването на счетоводна документация касаеща ищцовото дружество от В.Д. на Т.П.
С приемо-предавателен протокол от 29.10.2018 г. от страна на ответника Л.М. са предадени на представител на ищцовото дружество копия от документи – фактури, платежни и банкови отчети – общо 6 бр папки за периода 2007-2015 г.
Представени са платежни нареждания за вътрешнобанкови преводи извършвани в периода 2013-2014 г., видно от които като наредител съдружникът /и настоящ управител/ А.Б. е превеждал по сметка на дружеството парични средства.
По делото е прието заключението на вещото лице Д.Г.Б. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че от наличните в счетоводството на дружеството документи към момента липсват първични разходни касови документи, както и предадени счетоводни регистри или хронологични регистри на счетоводните операции за 2016г. Справката за движението на средствата в касата на дружеството вещото лице е изготвило на база оборотна ведомост от 2015 г. и разходни фактури за счетоводни услуги. Така вещото лице е установило касова наличност по сметка 501 към 31.12.2015 г. в размер на 20848.58 лв., каквото е и началното салдо към 01.01.2016 г. Единствените представени разходни документи са на стойност от 220 лв., поради което в вещото лице е приело, че касовата наличност към 31.12.2016 г. следва да бъде в размер на 20628.58лв., вместо посочения от ищеца размер на иска от 19932.49лв.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за извеждането на средствата от банковата сметка на дружеството и въвеждането им като наличност в касата не са били представени документи. Сумата следва да влезе счетоводството по сметка “каса” и след това, при разходване на средствата да бъдат осчетоводени по съответното перо. Експертът посочва, че е налице идентичност между отразеното в банката като изведено от сметката на дружеството и това, което е въведено като касова наличност. Като разход за 2016 г. е наличен оправдателен документ единствено за сумата от 220 лв. за счетоводна услуга. След 2016 г. няма никакво движение по тази сметка. Вещото лице е посочило, че не може категорично да се потвърди или отрече дали счетоводството е водено редовно. По отношение на разходите е посочило, че не се съдържат разходно-оправдателни документи.
По делото са разпитани като свидетели В.Т.Д. – бивш ……………. на ищцовото дружество и Т.И.П. – настоящ …………. на дружеството, както и Р.Л.М. – брат на ответника и бивш служител на дружеството.
Свидетелят Д. посочва, че е обслужвала счетоводно дружеството ищец до края на 2016 г. и е предала с представения по делото протокол от 2017 г. съответните счетоводни документи на новия счетоводител. Преди това е връщала документи на …………….. Л.М., като практиката е при предаване на годишната декларация и приключване на счетоводната година за дружеството всички документи да се връщат на клиента. Затова за старите години всички документи от 2013 г. до 2016 г. са били предадени. Когато е била предадена документацията всички разходно-оправдателни документи послужили за осчетоводяването са били върнати. Финансирането от страна на съдружника А.Б. е било отразявано по сметка 499. Това допълнително финансиране от физическото лице е било осчетоводено като операция дебит сметка 503-кредит сметка 499.
Свидетелят Т.П. посочва, че е …….. на счетоводна кантора, която обслужва от 2017г. и понастоящем ищцовото дружество. Всички счетоводни документи налични при него са били предадени от предходния ……. Д., в присъствието на настоящия управител А.Б., с протокол от 30.01.2017 г. Свидетелят сочи, че документите били крайно недостатъчни. При предаването на документите счетоводителят е заявил, че всички други документи са били предадени на управителя М., като г-жа Д. не е боравила с парични средства или имущество на дружеството. Касова книга не е била предадена на свид.П.
Свидетелят Р.М. посочва, че е работил към дружеството ищец през 2013 г. на обект в с. Р. и извършвал ел.окабеляване, заедно с други работници. А.Б. е заплащал възнагражденията на работниците, а когато е отсъствал на място плащанията са били извършвани от сестра му – Л.М., която е била и съдружник във фирмата. Посочва, че освен за разходи за материали, за положения от него труд не е подписвал никакви документи, че е получавал възнаграждение. Свидетелят посочва, че е бил назначен на трудов договор.
Във връзка с показанията на свидетеля е представена справка от НАП, от която не се установява наличието на трудов договор със свидетеля М..
При така установените факти и като съобрази
разпоредбите на закона, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата чл. 145 ТЗ управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. Това е специален вид имуществена отговорност, обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между управителя и търговското дружество, и възниква при осъществяване на специфични предпоставки – виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството. /решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І т. о./ Отговорността по чл. 145 от ТЗ като специална отговорност включва още и установяване на натоварване за извършване на действия на управление, действие или бездействие на управителя и установяване на вредата, по основание и размер.
В настоящия случай е осъществена абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 145 ТЗ – търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, а именно налице е взето решение на основание чл. 147, ал. 2 вр. чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от общото събрание на дружеството да се предяви иск за обезщетение за причинените от управителя имуществени вреди. Ето защо, възражението за недопустимост на иска е неоснователно.
С
представения учредителен протокол и договор за управление от 2006 г. на
управителя е възложено да се разпорежда с имуществото на дружеството в
съответствие със закона, като взима самостоятелни решения за това. Посоченото
кореспондира с чл. 141, ал. 1 ТЗ, съгласно който управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно
закона и решенията на общото събрание, т. е. в интерес на дружеството и по
начин, гарантиращ опазване на имуществото му.
По делото не се твърди и не се установява
назначаването на касиер или друго лице, което да борави с паричните средства и
имущество на дружеството, поради което съдът приема, че съобразно изискваният
на ТЗ управителят е бил надлежно упълномощен да представлява дружеството пред
съответната банка и да тегли парични средства от сметките на дружеството, които
средства счетоводно са заприходени в касата на дружеството. С оглед на
възложената му дейност той е бил натоварен с отговорността да съхранява и
разходва средствата на дружеството, като следва да се снабдява и със съответните
разходо-оправдателни документи.
От приетото по делото заключение на вещото
лице, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, както и от
ангажирания отчет за приходите и разходите за 2015 г., носещ подписа на
ответника, съдът приема за безспорно установено по делото, че в края на 2015 г. в касата на дружеството е била
налична сумата от 21 х.лв. /закръглена към хиляди лева съобразно образец –
приложение № 1 от Счетоводен стандарт 1/. Началното салдо към 01.01.2016 г. по
сметка “наличност в каса” е в размер на 20848.58лв. С представените приемо-предавателни протоколи
не се установява предаването на касова книга или друг вид документ,
удостоверяващ разходването или предаването на средствата. От
приемо-прадавателния протокол от 29.10.2018 г. от страна на ответника не са
предадени документи касаещи 2016 г. Също така в протокола от 30.01.2017 г., с
който е предадено счетоводството от св.Д. на св. П. не се съдържат
разходно-оправдателни документи за 2016 г., а единствено декларации за ДДС. От
показанията на свидетелите, които съдът цени като безпротиворечиви, се
установява, че ………….. Д. не е боравила с парични средства и дружеството
фактически е преустановило своята дейност през 2017 г. Счетоводните документи
са били връщани периодично на ………….. М., което се потвърждава и от съдържанието
на двата приемо-предавателни протокола.
С оглед всички събрани писмени и гласни
доказателства и съобразно заключението на вещото лице, съдът приема, че към
момента на освобождаване на управителя от длъжност в касата на дружеството са
били налични 20 628.58лв., който е посочен от вещото лице.
По направеното оспорване на счетоводните записвания, съдът приема, че при липсата на предадени документи за 2016 г. и представени доказателства за извършени разходи /извън установените такива за счетоводни услуги/ следва да се даде вяра на подписания от страна на ответника документ, удостоверяващ наличността на касата към края на 2015 г. Както е прието в константната практика редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Затова, с оглед приетото заключение на вещото лице, което е установило размера на касовата наличност към 2015г. и при липсата на първична документация за 2016 г., то съдът приема, че по делото е установена претендираната от ищеца вреда за дружеството. Липсата на стопански операции през 2016 г. навеждат на извода, че средствата следва да бъдат фактически налични в касата, а липсата им е в пряка причинно-следствена връзка с дейността на управителя. Това е така, с оглед възложените му отговорност, като неотчитането на средствата представлява действие на управителя в нарушение на задълженията му към дружеството.
По направеното възражение на процесуалния представител на ответника, за разходване на средства в периода 2013-2015 г., които са били превеждани от съдружника А.Б. съобразно представените вътрешнобанкови преводни нареждания – по делото не са ангажирани никакви доказателства, че сумите са били разходвани по начина описан в преводния документ. Тъй като управителят носи отговорност по отношение на дружеството, то в негов интерес и негова тежест е снабдяването със съответен разходо-оправдателен документ. Липсата на такива документи не може да бъде повод за отпадане на отговорността.
Направеното материално-правно възражение за прихващане от ответника съдът приема за неоснователно, доколкото от ищеца е оспорено съществуването на насрещното вземане и при липсата на изискуемост и ликвидност на двете задължения материално прихващане не е възможно.
При горните изводи, съдът приема за доказани всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 145 ТЗ - установено е имущество в касата на дружеството, което не е било отчетено от управителя и от този факт са произлезли вреди за дружеството в претендирания размер от 19932.49лева, поради което искът следва да се уважи изцяло.
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от производството в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от 2902.30 лв., представляващи направените от ищеца разноски по делото, съобразно представения списък. Съдът приема за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед цената на иска и броя на проведените съдебни заседания, както и съобразно правната и фактическа сложност на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Л.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Булгериан Таун и Каунтри” ООД, ЕИК …………., с. Р., общ. Б., представлявано от А.Б. – управител, чрез адв. М.З.,*** сумата от 19932.49 лева (деветнадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) – обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди на дружеството, по време на осъществяваното от М. управление, представляваща стойността на неотчетените и непредадени парични средства от касата на дружеството след освобождаването й като ……………, ведно със законна лихва за забава върху тази сума от подаване на исковата молба -18.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2902.30 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.