РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Враца, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря В. П. А.
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420104632 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация – Враца” ЕАД
гр.Враца против В.Б. З. от гр.В. за признаване за установено между страните, че ответника
дължи на ищеца сумата от 546.99 лева, представляваща стойността на консумираната, но
незаплатена топлинна енергия в жилище, находящо се в гр.***** за периода от 31.07.2018г.
до 30.06.2021г. и сумата от 86.20 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода 31.08.2018г. до 30.06.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело №3368/2021г. по описа на ВРС. Претендира се присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и на направените в заповедното и исковото производство разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се поддържа, че
претендираните суми представляват задължение по партида при ищеца с титуляр ответника.
Ищецът твърди, че последният не е изпълнил задължението си за плащане, поради което
счита, че дължи незаплатените за процесното жилище и дължими суми за такса мощност,
консумирана топла вода и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация. Заявява се, че по
ч. гр. дело №3368/2021г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми,
а съдът е указал на ищеца на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК правото на установителен иск
срещу ответника, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящата искова
молба.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД и са
процесуално допустими.
1
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва исковете по основание и размер, както и фактите на които се
позовава ищеца. Твърди, че ответника не се намира в облигационна връзка с ищеца, не е
собственик или титуляр на вещно право на ползване и не е потребител на топлинна енергия
за процесния имот. Оспорва представените от ищеца изравнителни сметки, както и
приложените справки за начислени суми, които счита за частни свидетелстващи документи,
неподписани от ответника. Развива доводи, че процесните суми не са начислени правилно и
не отговарят на реалното количество доставена, респ. потребена топлинна енергия и БГВ.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111, „в“ от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 3368/2021г.
на ВРС. Назначена и изслушана е специализирана съдебно-икономическа и техническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено
следното:
По заявление на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. дело № 3368/2021г. по описа на ВРС, с която е разпоредено
длъжникът, настоящ ответник да заплати на заявителя следните суми: 546,99 лева –
незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2018 г. – 30.06.2021 г. за имот на адрес:
гр. ******, сумата от 86,20 - лихва за периода от 31.08.2018 г. – 19.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 08.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 25,00 лева - държавна такса, както и сумата от 50,00
лева– юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е дал указания на кредитора, настоящ ищец, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е
предявил настоящия иск.
Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на
потребителите в гр.В.”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР и справки за
неплатените фактури и дължими суми.
Представен е нот.акт за дарение на надвижим имот №134, т.3, дело № 953/1987г.
на нотариус С.П, видно от който ответникът е придобил недвижим имот, находящ се в
гр.******. Установява се от протокол от 04.12.1990г. на Комисиия за преименуване на
булеварди, площади и др.обекти в гр.В., че същата е предложела на Временния
изпълнителен комитет на ОбНС да преименува ул.“Г. Г.“ на ул.“В. К.“.
Изслушана е съдебно-икономическа и техническа експертиза, според която през
процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление и БГВ от етажната собственост
на посочения адрес. Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на
изразходваната топлинна енергия е извършвано в съответствие с нормативната уредба, въз
2
основа на информация от „Топлинно счетоводство”. Вещото лице е констатирало, че за
процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация-
общи разходи на база отопляем обем на имота по проект 133 куб.м. и за БГВ. Осигуряван е
достъп на топлинния счетоводител за отчитане показанията на уредите. Относно стойността
на отчетената и разпределена топлоенергия за процесния имот дължимите суми за периода
необхванат от погасителна давност 08.09.2018г. до 30.06.2021г. са: главница от 527.78 лв. и
обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху всяко едно месечно задължение, считано от 31-ия
ден след изтичане на срока, за който се отнася до предявяване на заявлението, което възлиза
за периода 08.09.2018. до 19.08.2021г. на сумата 80.29 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции
за основателни и доказани.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки,
различни от тези в общите условия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Въведеният при това
положение от закона принцип за формиране на сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация е, че независимо от обема на потреблението на топлинна енергия в
даден имот, в това число и при липса на индивидуално потребление, се начисляват суми за
отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.143, ал.3 ЗЕ, според която топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
При така действащата нормативна уредба към момента на начисляване на
дължимите суми, се налага извода, че за ответника е възникнало задължение по силата на
закона да заплаща на ищцовото топлофикационно дружество количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите
части. При липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства за неправилно
начисляване на стойностите за топлинна енергия, твърдението че не дължи, е
неоснователно.
От друга страна, съобразно трайната съдебна практика, вземането на
топлофикационното дружество за стойността на предоставена топлинна енергия
представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, ал. 1, б. "в" от ЗЗД и като такова се
погасява с кратка тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и направеното от
3
ответника с писмения отговор и чрез пълномощника му възражение.
Според чл. 32, ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение №ОУ-
004/07.01.2008г. на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася.
Разпоредбата на ал.3 дава право на купувачите да предявят възражения за начислената сума
за топлинна енергия, а ал. 6 указва следващата се при неизпълнение на задълженията за
плащане санкция – обезщетение за забава в размер на законната лихва.
По делото са налични доказателства, които установяват по категоричен начин, че
за имота на ответника са отчетени и таксувани сградна инсталация, топлинна енергия за
отопление и за БГВ на обща стойност, посочените такива в заключението на СИТЕ, от което
се налага извода, че за процесния период начислените суми са дължими.
С оглед на установените срокове за заплащане на главницата, следва да се
приеме, че ответника е изпаднал в забава с изтичането им и дължи и начислената сума,
представляваща обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично
задължение до датата на предявяване на иска.
При това положение съгласно приложената справка за начислени суми за топлинна
енергия на ищеца /л.8 от делото/ и съобразно заключението на съд.-икономическата и
техническа експертиза са дължими от ответника следните суми: главница от 527.78 лв. и
лихва за забава в размер на 80.29 лева, в които размери исковете са основателни и доказани
и следва да се уважат, ведно със законните последици. В останалата част исковите
претенции за дължима главница и лихва за забава до пълните им претендирани размери
следва да се отхвърлят, като погасени по давност.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете, направените в настоящото
производство деловодни разноски, като се редуцират направените разноски в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Б. З., ЕГН ********** от гр.В. ДЪЛЖИ на
“Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, ЕИК ********* сумата 527.78 лв. главница,
представляваща стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия в жилище на
адрес: гр.****** за периода от 31.07.2018г. до 30.06.2021г. и сумата от 80.29 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 31.08.2018г. до 30.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3368/2021г. по
описа на ВРС.
4
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и лихва за забава в останалата им част
до пълните претендирани размери, поради погасавянето им по давност.
ОСЪЖДА В.Б. З., ЕГН ********** от гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-
Враца” ЕАД гр.Враца, ЕИК ********* направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 504.26 лева, както и направените по ч.гр.дело № 3368/2021г. на
ВРС разноски в размер на 72.03 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5